МОТИВИ
по
н.ч.х.д. №909/2019 г. по описа на ВрРС, НО, I-ви състав.
Производството е образувано по
тъжба, депозирана от Н.М.А., със съгласието на М.А.Т. ***, против П.П. ***, с която се повдига обвинение за това, на 09.07.2019
г., като е нанесъл удари с ръце и крака в областта на тялото и главата на Н.М.А.
и му е причинил оток в окосмената част на главата, оток и кръвонасядане
на гръдния кош, драскотини поясно и в далечните части
на двата горни крайника, както и кръвонасядане на
дясна мишница, реализиращи медикобиологичния признак
временно разстройство на здравето, неопасно за живота, да е извършил
престъпление по чл.130, ал.1 НК.
В хода на съдебното производство,
преди даване ход на съдебното следствие, е приет за съвместно разглеждане
предявеният от частния тъжител срещу подсъдимия граждански иск с правно
основание чл.45 ЗЗД за заплащане на сума в размер на 3000 лв., представляваща
претърпени от престъплението неимуществени вреди, ведно със законната лихва,
считано от датата на деянието до окончателното изплащане на сумата.
В хода на съдебните прения повереникът
на частния тъжител – адв. Г. З. – ВрАК, излага съображения, обосноваващи
доказаност на повдигнатото частно обвинение и моли съдът да признае подсъдимия
за виновен и да му наложи максимално наказание, както и да уважи в цялост
предявения граждански иск, а също и да присъди направените разноски.
Защитникът на подсъдимия – адв.
Р. Б. – ВрАК излага съображения за недоказаност на обвинението и след направата
на собствен анализ на доказателствената маса, прави искане подзащитния му да
бъде оправдан на основание чл.12, ал.1 НК, а гражданският иск като
неоснователен и недоказан да бъде отхвърлен.
Подсъдимият се придържа към
тезата на защитника си, без да я приповтаря и доразвива, като в последната си
дума моли за справедливо решение.
Като взе предвид събраните по
делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, съобразно
вътрешното си убеждение, СЪДЪТ НАМИРА за установено следното:
ОТ
ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:
Подсъдимият е роден на *** ***, българин, български
гражданин, с основно образование, неженен, живее на семейни начала, безработен,
осъждан, ЕГН:**********.
Подсъдимият и тъжителят живеят в
едно село и се познават, като имали конфликтни отношения.
На
09.07.2019 г., около 20 часа, тъжителят минавал по улицата край дома на
подсъдимия - ******в с. *****. Виждайки го, подсъдимият решил да излезе да
направи на тъжителя забележка, тъй като разбрал от жена си, че цял ден е дрифтил на улицата с автомобил, а в близост до улицата има детска
площадка, на която се събират много деца и възрастни хора. Приближавайки се към
тъжителя, подсъдимият му отправил забележката. Тъжителят обаче реагирал с
думите „Ти ли ще ми кажеш“ и извадил от джоба си нож, с който замахнал два пъти към лицето на П.. Реагирайки на
случващото се, подсъдимия ударил два пъти тъжителя в областта на главата, в
резултат на което тъжителят паднал на земята и изпуснал ножа от ръката си.
Случилото се било възприето от
намиращите се по това време на детската площадка в близост до мястото св. С. Ц.,
Р. Й., А. Г., Б. П., М. Ц., А. Борисова, А. П. и М. П..
След падането на земята на
тъжителя, подсъдимият преустановил ударите, а св. Б. П. – брат на подсъдимия, се
приближил към тъжителя и подсъдимия, за да ги разтърве, ако се наложи.
По същото време сестрата на
тъжителя, която живеела в съседство на подсъдимия – св. Г. Т., разбрала за
случилото се, излязла на пътя и започнала да се кара с подсъдимия.
Междувременно тъжителят се
изправил от земята и се отправил към намиращата се в близост автобусна спирка,
където седнал на пейката и се обадил от мобилния си телефон на баща си, за да
го уведоми, че подсъдимият му е нанесъл удари. Св. М. Т. и К. В. – майка и баща
на тъжителя, се намирали в заведение в центъра на селото и като разбрали за случилото
се, веднага се обадили на тел.112 и се отправили към автобусната спирка, където
бил сина им. По повод подадения на тел.112 сигнал, на място пристигнал екип на
ЦСМП Враца, а след него и екип на РУ Враца. Тъжителят бил прегледан от
пристигналия на място медицински екип и бил закаран в Бърза помощ Враца. Служителите
на РУ Враца към ОДМВР Враца посетили дома на подсъдимия, но същият не бил
вкъщи. Те обиколили селото, но не успели да го открият.
По време на престоя на тъжителя в
болнично заведение се установило, че той има оток в окосмената част на главата,
оток и кръвонасядане на гръдния кош, драскотини поясно и в далечните части на двата горни крайника, както и
кръвонасядане на дясна мишница.
ПО
ДОКАЗАТЕЛСТВАТА:
Изложената и приета от съда
фактическа обстановка се установи от събраните по делото при условията на НПК
доказателства, а именно: показанията на св. С. Ц., Р. Й., А. Г., Б. П., М. Ц.,
А. Борисова, А. П., М. П., С. Н., Я. Х., Р. И., Г. Т., Ц. П., М. Т., К. В. и
обясненията на подсъдимия, от СМЕ, приложената по делото медицинска
документация, от справки за съдимост, както и от другите приобщени по делото по
реда на НПК доказателства.
Съдът кредитира показанията на св.
С. Ц., Р. Й., А. Г., Б. П., М. Ц., А. Борисова, А. П. и М. П., които разказват
за това, че са били в близост до случилото се, че тъжителят е минавал край дома
на подсъдимия и последният е излязъл да го предупреди да не дрифти
с автомобила, а тъжителят извадил нож и замахнал с
него към лицето му. Свидетелите чули подсъдимия да казва на тъжителя „Ти нож ли
ще ми вадиш“. Разказват, че тъжителят замахнал два
пъти към лицето на подсъдимия с ножа и за да го спре подсъдимият му нанесъл два
удара в главата. Тъжителят паднал на земята, подсъдимият преустановил ударите
си, след което тъжителят се изправил и се отправил към намиращата се в близост
спирка. Съдът се довери на показанията на свидетелите. Всички единодушно
описват поведението на подсъдимия и на тъжителя и разменените между тях
реплики, както и механизма на нанасяне на ударите. Единственото разминаване
между заявеното от свидетелите се наблюдава по отношение на размера на ножа на
тъжителя, като А. Г. сочи да е с острие 5-6 см, А. Борисова да е с острие 6-8
см, Б. П. го описва като нож 10 см, А. П. твърди острието да е 15 см, а М. П.
съобщава целия да е бил 15 см. Тези разминавания обаче, съдът отчита като
незначителни, тъй като се дължат на субективната преценка на всеки от
свидетелите. Предвид това, че свидетелите са наблюдавали случващото се от
разстояние и предвид това, че вниманието им е било привлечено от поведението на
подсъдимия и тъжителя, от значение е единствено, че са възприели, че тъжителят
държи нож, с който замахва към подсъдимия.
В унисон с показанията на
свидетелите са и обясненията на подсъдимия, при което, като кореспондиращи си с
доказателствената маса, съдът ги кредитира изцяло.
Съдът кредитира и показанията на
св. Ц. П.. Същият разказва, че е разбрал за случилото се. Твърди, че не е
възприел лично спречкването между тъжителя и подсъдимия, както и заявява, че
когато е отишъл на мястото е видял св. Г. Т. да се кара с подсъдимия, а след
това е видял тъжителя да седи на автобусната спирка.
Съдът кредитира и показанията на
св. Г. Т. в частта, която разказва, че се е скарала с подсъдимия, заради това,
че е ударил тъжителя, който е неин брат. Не се довери на показанията й в
частта, в която твърди да е видяла нанесените от подсъдимия на тъжителя удари и
че тъжителят не е замахвал с нож към подсъдимия. За да не се довери на
показанията на свидетелката в тази част, съдът отчете, че в кредитираната
по-горе гласна доказателствена маса свидетелите заявяват, че св. Г. Т. се е
появила по-късно, когато спречкването между тъжителя и подсъдимия е било
преустановено и е започнала да се кара с подсъдимия. При това, твърденията й в
тази им част, наред с това, че е сестра на тъжителя, се явяват изолирани и със
съмнителна достоверност и съдът ги дискредитира.
Съдът се отнесе с доверие и към
показанията на св. М. Т. и К. В.. Двамата са родители на тъжителя и разказват
за това, че той се е обадил да съобщи за нанесените му от подсъдимия удари, при
което те са подали сигнал на тел.112 и са се отправили към автобусната спирка,
където бил тъжителя. Разказват за това, че тъжителят е бил настанен в болница,
както и за здравословното му състояние след това, а също и за това, какво им е
разказал самият тъжител за случилото се.
Съдът се отнесе с доверие и към
показанията на св. Р. И., който заявява, че е разбрал за случилото се, посетил
е тъжителя в болницата и дава информация за състоянието му след случилото се,
както и за отношението му със съучениците му и приятелите му.
Съдът кредитира показанията на
св. С. Н. и Я. Х., които като служители на РУ Враца са посетили инцидента.
Двамата разказват, че св. Я Х. е снела сведения от тъжителя, а след това са
потърсили подсъдимия в дома му и в селото, но не са го открили.
Съдът се отнесе с доверие към
закюченията на СМЕ. От същото се установява, че тъжителят е имал оток в
окосмената част на главата, оток и кръвонасядане на
гръдния кош, драскотини поясно и в далечните части на
двата горни крайника, както и кръвонасядане на дясна
мишница, реализиращи медикобиологичния признак
временно разстройство на здравето, неопасно за живота.
Съдът кредитира и останалите
съдържащи се по делото, но необсъдени по-горе доказателства. Доколкото обаче
същите са непротиворечащи си по отношение на подлежащите на доказване
релевантни факти, съдът не намира за нужно да ги подлага на по-подробно
обсъждане.
ОТ ПРАВНА СТРАНА:
При така установената и
доказателствено обезпечена фактология, съдът достигна до извода, че подсъдимият
П. е невинен по повдигнатото му обвинение по следните съображения:
От доказателствено
обезпечената фактология се установява, че на 09.07.2019 г., подсъдимият е
нанесъл удари с ръце в областта на главата на тъжителя, в резултат на което той
е паднал на земята. Установява се и това, че от ударите и падането, тъжителят е
получил оток в окосмената част на главата, оток и кръвонасядане
на гръдния кош, драскотини поясно и в далечните части
на двата горни крайника, както и кръвонасядане на
дясна мишница, реализиращи медикобиологичния признак
временно разстройство на здравето, неопасно за живота. По делото обаче се
установява, че подсъдимия е нанесъл ударите на тъжителя, тъй като последният е замахнал срещу лицето му с нож. И той е нанесъл ударите на
тъжителя по време на противоправното и заплашително
здравето му поведение и с цел да го отблъсне и да преустанови нападението му. А
съгласно чл.12, ал.1 когато нападнатият или други граждани причинят вреди на
нападателя с цел защита и отблъскване на нападението, е налице неизбежна
отбрана, което упражняване на право на защита не е обществено опасно и не
представлява престъпление. При това, приемайки, че е налице разписаното в чл.12,
ал.1 НК основание, съдът оправда подсъдимия по повдигнатото му обвинение по
чл.130, ал.1 НК.
ПО
ГРАЖДАНСКИЯ ИСК:
С оглед изхода на делото, съдът
прие, че предявения граждански иск е неоснователен. Не е налице виновно причиняване
на неимуществени вреди на тъжителя от
страна на подсъдимия. При това предявения иск за заплащане на сума в размер на 3000
лв. бе отхвърлен като неоснователен и недоказан.
ПО РАЗНОСКИТЕ:
При изхода на делото, на основание
чл.190, ал.1 НПК тъжителят чрез неговата майка и законен представител М.Т., бе
осъдени да заплати на подсъдимия сумата от 500.00 лева, представляваща
направени в хода на разглеждане на производството разноски за адвокатско
възнаграждение.
При горните мотиви съдът
постанови съдебния си акт.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: