Определение по дело №310/2010 на Окръжен съд - Благоевград

В публично заседание в следния състав:

и за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявени са при условията на евентуалност и в следната последователност искове за обявяване нищожност по отношение на кредиторите на несъстоятелността на договорна ипотека, учредена с нотариален акт № 86/19.02.2007 г. на нотариус с рег. № 110, в полза на „П.И.Б.” АД гр. София, върху 9 035/11 436 кв.м. идеални части от поземлен имот №51500.505.148, по плана на к.к. „Слънчев бряг", община Несебър, област Бургаска, ведно с изградените в него сгради и обекти в тях, собственост на „Б.Е.Е.В.П.” ООД (понастоящем в несъстоятелност) гр.Кърджали, както следва: 1.) с правно основание чл.646, ал.2, т.2 от ТЗ (в редакцията му преди изменението с ДВ бр.20 от 2013 г.) – като безвъзмездна сделка с имуществено право от масата на несъстоятелността; 2.) с правно основание чл.646, ал.2, т.4 от ТЗ (в редакцията му преди изменението с ДВ бр.20 от 2013 г.) – като възмездна сделка с имуществено право от масата на несъстоятелността, при която даденото значително надхвърля по стойност полученото и 3.) с правно основание чл.646, ал.2, т.3 от ТЗ (в редакцията му п­еди изменението с ДВ бр.20 от 2013 г.) – като ипотека върху имуществено право от масата на несъстоятелността.

В исковата си молба ищецът Д.З.М.-И., действаща в качеството й на синдик на „Б.Е.Е.В.П.” ООД (в несъстоятелност) гр.Кърджали, твърди, че с решение № 60 от 29.02.2012 г. по т.д. № 269/2011 г. по описа на Окръжен съд – Кърджали е обявена неплатежоспособността на „Б.Е.Е.В.П.” ООД гр. Кърджали с начална дата – 01.06.2011 г., и е открито производство по несъстоятелност на дружеството. С решение № 5 от 07.01.2013 г. по т.д. № 1035/2012 г., Пловдивският апелативен съд определил началната дата на неплатежоспособността на „Б.Е.Е.В.П.” ООД на 31.01.2007 г. Твърди, че с нотариален акт № 86/19.02.2007 г. на нотариус с рег. № 110, е учредена договорна ипотека от длъжника „Б.Е.Е.В.П.” ООД върху собствените на дружеството 9 035/11 436 кв.м. идеални части от поземлен имот № 51500.505.148, по плана на к.к. „Слънчев бряг", община Несебър, област Бургаска, ведно с изградените в него сгради и обекти в тях, подробно посочени в исковата молба, находящи се в комплекс „Вия Сюитс", Слънчев бряг, като ипотеката била учредена в полза на „П.И.Б.” АД гр. София. С така учредената ипотека, „Б.Е.Е.В.П.” ООД гр.Кърджали обезпечавало вземания на „П.И.Б.” АД гр. София по договор за банков кредит № 00 КР – АА – 2876/02.02.2007 г., сключен между „П.И.Б.” АД гр. София и трето лице – „В.” ЕООД. „Б.Е.Е.В.П.” ООД не било получило нито било ползвало предоставените на „В.” ЕООД средства по договора за банков кредит, обезпечен с ипотеката, но същевременно било предоставило собствените си 9 035/11 436 кв.м. идеални части от поземлен имот № 51500.505.148 по плана на к.к. „Слънчев бряг", община Несебър, ведно с изградените в него сгради и обекти в тях, за обезпечение на дълга на „В.” ЕООД към „П.И.Б.” АД гр. София. В тази връзка ищецът твърди, че „Б.Е.Е.В.П.” ООД безвъзмездно учредило горната ипотека за обезпечаване на задълженията на „В.” ЕООД към „П.И.Б.” АД гр. София, като е извършило безвъзмездна сделка с имуществено право от масата на несъстоятелността и с тази сделка (ипотеката) накърнява законните права и интереси на своите кредитори, като по този начин сериозно влошавало имущественото си състояние. С така учредената ипотека „Б.Е.Е.В.П.” ООД обезпечавало чуждо задължение, като по никакъв начин не се ползвало от предоставените от „П.И.Б.” АД гр. София на „В.” ЕООД средства по горепосочения банков кредит. Това пораждало правен интерес от обявяването на горепосочената договорна ипотека за нищожна по отношение на кредиторите на несъстоятелността, тъй като тя била безвъзмездно учредена от „Б.Е.Е.В.П.” ООД за обезпечаване на чуждо задължение. В случая длъжник по вземането, обезпечено с ипотеката, било дружеството „В.” ЕООД, като „Б.Е.Е.В.П.” ООД по никакъв начин не било встъпвало като длъжник по този договор за кредит, нито по анексите към него, за да се приеме, че е получило някаква облага от сключената договорна ипотека. Поради това, била налице ипотека върху имуществено право от масата на несъстоятелността в полза на трето лице – „П.И.Б.” АД гр. София, по облигационно отношение, по което „Б.Е.Е.В.П.” ООД нямало никакви задължения, което обуславяло извода, че е налице безвъзмездна сделка с имуществено право от масата на несъстоятелността, сключена през т.нар. "подозрителен период", което било условие за уважаване на така предявения иск. При условията на евентуалност ищецът твърди, че ако се приеме, че „Б.Е.Е.В.П.” ООД е получило нещо от „В.” ЕООД във връзка със сключения между „В.” ЕООД и „П.И.Б.” АД гр. София договор за кредит, посочен по – горе, и е учредена ипотека за обезпечаване вземането по този договор, то стойността на ипотекираните недвижими имоти, значително надхвърля по стойност полученото. В този смисъл се твърди, че целият предоставен от „П.И.Б.” АД гр. София на „В.” ЕООД кредит прикривал техни вътрешни отношения, които обаче пряко засягали интересите на кредиторите в производството по несъстоятелност на „Б.Е.Е.В.П.” ООД, с учредяване на ипотека върху имущество, в която даденото чрез нея, а именно възможността от принудително удовлетворяване на ипотекарния кредитор, значително надвишавало стойността на полученото от „Б.Е.Е.В.П.” ООД. Това обуславяло правния интерес от предявяване при условията на евентуалност на иск по чл.646, ал.2, т.4 от ТЗ (в редакция му преди изм. с ДВ бр.20/2013 г.) Заявява, че към момента на подаване на исковата молба, по – голяма част от предоставените на „Б.Е.Е.В.П.” ООД средства, представляващи собствени средства на „В.” ЕООД, били погасени. Също при условията на евентуалност твърди, че договорът за ипотека е нищожен на основание чл.646, ал.2, т.3 от ТЗ (в редакция му преди изм. с ДВ бр.20/2013 г.). Налице била сделка– ипотека, с имущество отмасата на несъстоятелността през "подозрителния период" на „Б.Е.Е.В.П.” ООД, която пряко увреждала интересите на кредиторите и възможността за тяхното удовлетворяване, което обуславяло и правен интерес от предявяване на този иск при условията на евентуалност. Поради изложеното, моли съда да постанови решение, с което да обяви за нищожна по отношение на кредиторите на несъстоятелността на „Б.Е.Е.В.П.” ООД гр.Кърджали на договорната ипотека, сключена с нотариален акт № 86/2007 г. на нотариус с рег.№ 110, на основание чл.646, ал.2, т.2 от ТЗ (в редакцията му преди изменението с ДВ бр.20 от 2013 г.) – като безвъзмездна сделка с имуществено право от масата на несъстоятелността, а при условията на евентуалност – и на основание чл.646, ал.2, т.4 от ТЗ (в редакцията му преди изменението с ДВ бр.20 от 2013 г.) – като възмездна сделка с имуществено право от масата на несъстоятелността, при която даденото значително надхвърля по стойност полученото или на основание чл.646, ал.2, т.3 от ТЗ (в редакцията му преди изменението с ДВ бр.20 от 2013 г.) – като ипотека върху имуществено право от масата на несъстоятелността. В съдебно заседание поддържа предявените искове. Представя писмени бележки, в които излага съображения.

Ответникът „Б.Е.Е.В.П.” ООД (в несъстоятелност) гр. Кърджали, в представен по делото писмен отговор, чрез своя представител, изразява становище за основателност на предявения иск. Счита, че обстоятелствата в исковата молба са правилно изложени и няма възражения срещу иска и обстоятелствата, на които се основава.

Ответникът „П.И.Б.” АД гр. София, в представен по делото писмен отговор, чрез своя представител по пълномощие, изразява подробно становище по предявените при условията на евентуалност искове. По отношение на предявения иск за обявяване на нищожност на договорната ипотека на основание чл.646, ал.2, т.3 от ТЗ (в редакция му преди изм. с ДВ бр.20/2013 г.), изразява становище за недопустимост. Твърди, че синдикът е легитимиран да предяви искове за попълване масата на несъстоятелността, в частност исковете по чл. 646, ал.2 от ТЗ, само и единствено по отношение на действията и сделките, които попадат в подозрителния период. Извън този период счита, че синдикът не е легитимиран да атакува валидно извършените от длъжника действия и сделки. Твърди също, че договорната ипотека, която се иска да бъде прогласена за нищожна съгласно т.3 на чл.646, ал.2 от ТЗ (в редакцията му преди изм. с ДВ бр.20/2013 г.), е учредена от длъжника на 19.02.2007 г., след определената от съда начална дата на неплатежоспособност – 31.01.2007 г. Съгласно цитираната разпоредба, учредяването на ипотека от длъжника върху имуществени права от масата на несъстоятелността, след определената от съда начална дата на неплатежоспособност – свръхзадълженост, представлявало нищожна сделка по отношение на кредиторите на несъстоятелността, тъй като е извършена в подозрителния период, който обхващал от преди промяната целия период след началната дата. Твърди, че с изменението законодателят въвел допълнително условие по отношение на срока, като е скъсил подозрителния период, както и допълнителни условия, при които учредяването на ипотека и залог след началната дата на неплатежоспособност, могат да бъдат прогласени за относително недействителни. Твърди, че съгласно § 14, ал.1 от ЗИДТЗ (обн. в ДВ бр. 20/2013 г.), § 8, по отношение на ал.2 се прилагал за заварените от този закон производства по несъстоятелност и искови производства за попълване на масата на несъстоятелността. В отговора ответникът твърди също, че съгласно чл.646, ал.2, т.2 от ТЗ (в сегашната му редакция) може да бъде обявено за недействително по отношение на кредиторите на несъстоятелността учредяването на ипотека, извършено от длъжника след началната дата на неплатежоспособност, в едногодишен срок преди подаване на молбата по чл.626 от ТЗ. В тази връзка сочи, че в случая учредената от длъжника ипотека е от 19.02.2007 г. и като такава била извършена след началната дата на неплатежоспособността, но тази дата е ирелевантна за обосноваване на ретроактивността, тъй като атакуваната сделка се явявала извършена преди началото на подозрителния период, определен от законодателя. В тази връзка счита, че синдикът няма легитимация да атакува тази сделка и производството по заведения иск по чл.646, ал.2, т.3 от ТЗ (в редакцията му преди изм. с ДВ бр.20/2013 г.), следва да бъде прекратено като недопустимо. При условията на евентуалност, в случай, че се приеме, че искът не е недопустим на посоченото основание, ответникът изразява становище за неговата неоснователност, тъй като не са налице предпоставките по чл.646, ал.2, т.2 от ТЗ в настоящата редакция, приложими по силата на § 14, ал.1 от ЗИДТЗ, обн. в ДВ бр.20/2013 г., за заварените производства по чл.646, ал.2, т.3 от ТЗ, а именно ипотеката е учредена след началната дата на неплатежоспособността, но преди подозрителния период, в едногодишен срок от подаване на молбата по чл.325 от ТЗ. В допълнение не било налице и допълнителната хипотеза на учредяване на ипотека за обезпечаване на необезпечено от длъжника до тогава вземане срещу него. Също така, ответникът прави възражение за неоснователност на иска за обявяване на нищожност на ипотеката по отношение на подробно посочени в отговора самостоятелни обекти, индивидуализирани с идентификатор, върху които е учредена договорна ипотека с нотариален акт № 86/19.02.2007 г. на нотариус с рег. № 110, поради извършването на публична продан и възлагане по чл.496 от ГПК преди датата на решението за откриване на производство по несъстоятелност. В тази връзка твърди, че на основание чл.175, ал.1 от ЗЗД, с извършването на публична продан на имота, всички ипотеки върху него, както и всички вещни права, учредени след първата ипотека, се погасяват. Ипотекарните кредитори имали право на предпочитателно удовлетворение от цената по реда на ипотеките си. С оглед на това за описаните и посочени в отговора самостоятелни обекти, твърди, че към настоящия момент ипотечното право, което да бъде прогласено за нищожно и недействително, било погасено. По отношение на исковете за обявяване на нищожност на договорната ипотека на основание чл.646, ал.2, т.2 от ТЗ, предявен като главен иск и по т.4 от ТЗ, предявен при условията на евентуалност, и двата в редакцията преди измененията с ДВ бр.20/2013 г., изразява становище за недопустимост. Счита, че в случая следва да се преценят предпоставките за допустимост и основателност и съгласно § 14, ал.1 от ЗИДТЗ, като с измененията на ТЗ, освен началната дата, законодателят е въвел допълнителен срок за определяне на т.нар. „подозрителен период”, с оглед на който договорът за учредяване на процесната ипотека, не попада в този период и атакуването му е недопустимо. Счита, че е недопустимо учредената ипотека да се атакува по реда на чл. 646, ал.2, т.2 и т.4 от ТЗ (в редакция им преди изм. с ДВ бр.20/2013 г.) като възмездна или безвъзмездна сделка. Твърди, че като обезпечителна сделка тя представлявала самостоятелна акцесорна сделка, която обезпечава друга сделка. Наличието на регресни права на ипотекарния длъжник, не позволявало регулирането на отношенията чрез специалните отменителни искове, основани на безвъзмездния или явно нееквивалентния характер на престациите. Именно за това преферентните вещни обезпечения след началната дата на неплатежоспособност, включително учредяването на залог и ипотека за чужди задължения, можели да бъдат атакувани само по чл.646, ал.2, т.3 от ТЗ (в редакция му преди изм. с ДВ бр.20/2013 г.), респ. чл. 646, ал.2, т.2 от ТЗ в сегащната му редакция. И това било изведено като самостоятелна хипотеза. Поддържа се също, че обезпечителната сделка не може да се идентифицира със сделката, която обезпечава. В отношенията ипотекарен длъжник – кредитор, не може учредяването на ипотека от „Б.Е.Е.В.П.” ООД за обезпечаване на задължението на „В.” ЕООД към „П.И.Б.” АД гр. София по посочения договор за кредит от 02.02.2007 г., да се разглежда като възмездна или безвъзмездна сделка, тъй като икономическата причина, поради която едно трето лице, ипотекарен длъжник, обезпечава със свое имущество чуждо задължение – това на „В.” ЕООД, като се намесва в правоотношението между главния длъжник и банката, се намира в отношенията ипотекарен длъжник-„Б.Е.Е.В.П.” ООД и главен длъжник – „В.” ЕООД. Освен това твърди, че в случая учредяването на договорна ипотека от длъжника, не представлявало безвъзмездна сделка, тъй като ипотеката учредена с нотариален акт № 86/2007 г., служела за обезпечаване задълженията на „В.” ЕООД към „П.И.Б.” АД гр. София по посочения договор за кредит от 02.02.2007 г. С договора за кредит банката предоставила на кредитополучателя банков кредит в размер на 34 млн. евро, предназначен за обезпечаване изпълнението на задължения‗а на кредитополучателя по предоставения от банката на кредитополучателя, или на посочени от него трети лица кредити, овърдрафти за оборотни средства по издадени банкови гаранции, открити акредитиви, сключени договори за менително поръчителство и други кредитни улеснения. Срокът за усвояване на кредитите бил до 31.12.2011 г. Съгласно чл.13 от договора, ползваната част от кредита се погасява в срок най – късно до 30 дни от датата на всяко усвояване на кредита, като крайния срок за погасяване на задълженията по договора е 31.01.2012 г. Кредитът бил обезпечен с процесната ипотека. В чл.2 б. „з” от договора бил посочен номера на разплащателната сметка, воден на името на кредитополучателя, по която служебно се превеждат сумите по кредита. Твърди също, че от преводно нареждане за кредитен превод от 27.03.2007 г. се установявало, че на основание сключения договор за кредит с „В.” ЕООД, част от отпусната сума по кредита в размер на 18 695 000 евро била преведена на 27.03.2007 г. от „П.И.Б.” АД гр. София по нареждане на кредитополучателя „В.” ЕООД, от разплащателната му сметка, посочена в договора, по сметката на длъжника „Б.Е.Е.В.П.” ООД. С този договор от 02.03.2007 г., посочен като основание за плащане, сключен между „В.” ЕООД и длъжника, „В.” ЕООД като заемодател, предоставя на „Б.Е.Е.В.П.” ООД заем в размер на 18 695 000 евро, като целта на заема била покриване на задължения на заемополучателя към „П.И.Б.” АД гр. София във връзка с договор за кредит между тях. Преведената сума от 18 695 000 евро от банката по нареждане на „В.” ЕООД постъпила по сметка на „Б.Е.Е.В.П.” ООД в „П.И.Б.” АД гр. София за погасяване на негови задължения към банката по договор за кредит от 31.03.2005 г. Ответникът сочи също, че независимо, че в договора за кредит от 02.02.2007 г. бил вписан като кредитополучател „В.” ЕООД, то по – голяма част от отпуснатия кредит била предоставена по договор за заем на длъжника „Б.Е.Е.В.П.” ООД, с която сума са покрити задължения на „П.И.Б.” АД гр. София по договор за кредит от 31.03.2005 г. Ирелевантно било дали и по какъв начин длъжникът погасил задълженията си по заема към „В.” ЕООД. Не на последно място сочи, че когато ипотекарния длъжник изпълни по ипотечното право, същият се суброгирал в правата на кредитора срещу главния длъжник, чието задължение е обезпечено с ипотека. „Б.Е.Е.В.П.” ООД като ипотекарен длъжник не се е отказал от регресните си права срещу кредитополучателя „В.” ЕООД , поради което и сделката не може да бъде разглеждана като безвъзмездна. В отговора се твърди, че към момента на учредяване на ипотеката, тя имала единствено и само обезпечителен характер, като изпълнение по ипотечното право можело да възникне единствено и само при неизпълнение на задължението, или на част от него, което ипотеката обезпечава. Независимо от изложеното твърди също, че пазарната стойност на имуществените права, върху които длъжникът е учредил ипотека, към датата на учредяването била много по-ниска от получената сума в размер на 18 695 000 евро. Въвежда и довода, че при преценка на възмездността, следва да се вземе предвид и обстоятелството, че с нотариалния акт е учредена договорна ипотека за обезпечаване на отпуснатия кредит върху собствени на длъжника и на трето лице – „П.В.” ООД, недвижими имоти. В съдебно заседание, чрез своя представител по пълномощие, поддържа отговора си и моли съда да остави исковата молба без уважение. Представя писмена защита, в която излага съображения.

Окръжният съд, като прецени събраните по делото доказателства и доводите на страните във връзка с предявените искове, прие за установено от фактическа и правна страна следното:

С решение № 60 от 29.02.2012 г., постановено по гр.д. 269/2011 г., Кърджалийският окръжен съд е обявил неплатежоспособността на „Б.Е.Е.В.П.” ООД гр. Кърджали, с начална дата – 01.06.2011 г., и е открил производство по несъстоятелност на дружеството. С решение № 5 от 07.01.2013 г., постановено по въззивно търговско дело № 1035/2012 г. на Апелативен съд – Пловдив, е отменено цитираното по – горе решение на Кърджалийския окръжен съд в частта относно началната дата на неплатежоспособността, като е обявена неплатежоспособността на „Б.Е.Е.В.П.” ООД гр. Кърджали, с начална дата – 31.01.2007 г. С решение № 56 от 10.09.2014 г., постановено по т.дело № 3057/2013 г., Върховният касационен съд на Република България, ІІ т.о., е оставил в сила въззивното решение на Пловдивския апелативен съд № 5 от 07.01.2013 г. по в.т.д.№ 1035/2012 г. по описа на същия съд.

От горното е видно, че по отношение на „Б.Е.Е.В.П.” ООД гр. Кърджали е открито производство по несъстоятелност, като е обявена неплатежоспособността на дружеството, с начална дата – 31.01.2007 г.

От направената от съда служебно справка в търговския регистър към Агенцията по вписванията се установява, че с решение № 2 от 07.01.2014 г., постановено по гр.д. 269/2011 г., Кърджалийският окръжен съд е обявил в несъстоятелност „Б.Е.Е.В.П.” ООД гр. Кърджали на основание чл.710 от ТЗ. Установява се също така, че както към датата на предявяване на исковата молба, така и към настоящия момент ищецът Д.З.М.-И. е синдик на „Б.Е.Е.В.П.” ООД (в несъстоятелност) гр.Кърджали. От направената справка в търговския регистър по партидата на дружеството се установява също така, че в търговския регистър е вписана начална дата на неплатежоспособност на дружеството – 01.06.2011 г.

Видно от нотариален акт за учредяване договорна ипотека върху недвижими имоти № 86, том ІІ, рег.№ 1117, дело № 273 от 19.02.2007 г. по описа на нотариус, вписан под № 110 в регистъра на Нотариалната камара, на 19.02.2007 г. „Б.Е.Е.В.П.” ООД, в качеството му на ипотекарен длъжник, е учредило в полза на „П.И.Б.” АД гр. София договорна ипотека върху посочени като собствени на дружеството 9 035/11 436 кв.м. идеални части от поземлен имот № 51500.505.148, целият с площ от 11 437 кв.м., по плана на к.к. „Слънчев бряг – изток", Несебърска община, област Бургаска, ведно с изградените в него подробно посочени сгради и обекти: АПАРТАМЕНТИ, МАГАЗИНИ, СПА ЦЕНТЪР, ДЕТСКА ГРАДИНА, ИНТЕРНЕТ КЛУБ, ОФИСИ, ЛОБИ БАР, ведно със съответно прилежащите към тях идеални части от общите части на сградата, в която са построени и находящи се в изградените в поземлен имот № 51500.505.148, по плана на к.к. „Слънчев бряг", Община Несебър, област Бургаска, сгради,индивидуализирани в нотариалният акт за ипотека, както следва: - от сграда 51500.505.148.11, цялата със застроена площ от 1845 кв.м., 104 бр. АПАРТАМЕНТИ, посочени със съответен идентификаторен номер и отбелязани в нотариалният акт за ипотека под № 1.2.1. до 1.2.104; ЗАСЕДАТЕЛНА ЗАЛАс идентификатор № 51500.505.148.11.115; СПА центърс идентификатор 51500.505.148.11.116; Детска градинас идентификатор 51500.505.148.11.117; Интернет клубс идентификатор 51500.505.148.11.118; 6 (шест) броя ОФИСИ, със съответни идентификатори, отбелязани в нотариалният акт за ипотека под №№ 1.2.109 – 1.2.114; 36 (тридесет и шест) броя Магазинисъс съответни идентификатори, отбелязани в нотариалният акт за ипотека под №№ 1.2.115 – 1.2.150; Ресторант с идентификатор № 51500.505.148.11.162; Пералня с идентификатор № 51500.505.148.11.163; Химическо чистене с идентификатор № 51500.505.148.11.164; - от сграда 51500.505.148.12,цялата със застроена площ от 829 кв.м., 77 (седемдесет и седем) бр. АПАРТАМЕНТИ,посочени със съответен идентификаторен номер и отбелязани в нотариалният акт за ипотека под № 2.2.1 до № 2.2.77; Лоби барс идентификатор № 51500.505.148.12.96; 5 (пет) бр. Магазини,посочени със съответен идентификаторен номер и отбелязани в нотариалният акт за ипотека под № 2.2.78. до № 2.2.82; - от сграда 51500.505.148.13,цялата със застроена площ от 1040 кв.м., 85 (осемдесет и пет) бр. АПАРТАМЕНТИ,посочени със съответен идентификаторен номер и отбелязани в нотариалният акт за ипотека под № 3.2.1 до № 2.2.85; 9 (девет) бр. Магазини, посочени със съответен идентификаторен номер и отбелязани в нотариалният акт за ипотека под № 3.2.86. до № 3.2.95, за обезпечение на вземанията на „П.И.Б.” АД гр. София по предоставен от банката на „В.” ЕООД банков кредит в размер на 34 000 000 евро, съгласно договор за предоставяне на кредит № 00КР-АА-2876 от 02.02.2007 г.

От направена от съда служебно справка в търговския регистър се установява също така, че „В.” ЕООД е съдружник в „Б.Е.Е.В.П.” ООД (в несъстоятелност) гр.Кърджали.

Исковата молба е заведена в съда на 21.02.2013 г., т.е. преди изменението на чл.646, ал.2 от Търговския закон, направено със Закона за изменение и допълнение на Търговския закон (ЗИДТЗ, Обн., ДВ, бр.20 от 28.02.2013 г.). Съгласно § 15 от Преходните и заключителни разпоредби на цитирания ЗИДТЗ, предявените до влизането в сила на този закон искове по чл.646, ал.2, т.2 и 4 (какъвто е и настоящия случай) се решават по досегашния ред. Съгласно чл.646, ал.2, т.2 и т.4 от ТЗ (в редакцията преди изменението с ДВ, бр.20 от 28.02.2013 г.), нищожно по отношение на кредиторите на несъстоятелността е извършването от длъжника след началната дата на неплатежоспособността на следните действия и сделки: безвъзмездна сделка с имуществено право от масата на несъстоятелността (т.2) и възмездна сделка с имуществено право от масата на несъстоятелността, при която даденото значително надхвърля по стойност полученото (т.4).

Във връзка с горното следва да се посочи, че законодателят е разграничил две групи искове за попълване на масата на несъстоятелността – такива, основаващи се на накърняване на масата на несъстоятелността чрез безвъзмездни сделки (чл.646, ал.2, т.2 от ТЗ в редакцията му преди изменението с ДВ, бр.20 от 28.02.2013 г.) и сделки с нарушена еквивалентност на престациите (чл.646, ал.2, т.4 от ТЗ в редакцията му преди изменението с ДВ, бр.20 от 28.02.2013 г.), както и т.нар. „преферентни” искове за попълване масата на несъстоятелността, един от които е и чл.646, ал.2, т.3 от ТЗ (в редакцията му преди изменението с ДВ, бр.20 от 28.02.2013 г.), която хипотеза обхваща не само преферентните вещни обезпечения (основани на предходен дълг на длъжника), но и учредяването на залог или ипотека за чужди задължения, какъвто е и настоящия случай. В този смисъл е и правната доктрина – „Преферентните искове за попълване на масата на несъстоятелността”, Стефан Стефанов, § 3.3.2., § 21.2.2., § 21.3., § 26.1.

С други думи, предявените от ищеца при условията на евентуалност искове с правно основание чл.646, ал.2, т.2, т.4 и т.3 от ТЗ (и трите в редакцията им преди изменението с ДВ, бр.20 от 28.02.2013 г.), касаят самостоятелни и различни хипотези, всяка от които изключва приложението на останалите. Най – ясно това проличава от обстоятелството, че самият законодател е разграничил с посочените разпоредби различните хипотези на исковете за попълване на масата на несъстоятелността – безвъзмездна сделка с имуществено право от масата на несъстоятелността (чл.646, ал.2, т.2 от ТЗ в редакцията преди изменението с ДВ бр.20 от 2013 г.); възмездна сделка с имуществено право от масата на несъстоятелността, при която даденото значително надхвърля по стойност полученото (чл.646, ал.2, т.4 от ТЗ в редакцията преди изменението с ДВ бр.20 от 2013 г.) и ипотека върху имуществено право от масата на несъстоятелността (чл.646, ал.2, т.3 от ТЗ в редакцията му преди изменението с ДВ бр.20 от 2013 г.).

Във връзка с изложеното, от обсъдените по делото доказателства, в частност – от нотариален акт № 86/2007 г., е видно, че в случая се касае до учредена от длъжника ипотека за обезпÕчение на чужд дълг, която хипотеза попада в приложното поле на преферентния иск чл.646, ал.2, т.3 от ТЗ (в редакцията му преди изменението с ДВ бр.20 от 2013 г.). Ето защо, учредената от длъжника „Б.Е.Е.В.П.” ООД ипотека за обезпечение на чужд дълг не представлява безвъзмездна сделка с имуществено право от масата на несъстоятелността, нито възмездна сделка с имуществено право от масата на несъстоятелността, при която даденото значително надхвърля по стойност полученото. Както се посочи по – горе, учредяването на залог или ипотека за чужди задължения (както ипреферентните вещни обезпечения – основани на предходен дълг на длъжника), се обхващат от „преферентния” иск за попълване масата на несъстоятелността по чл.646, ал.2, т.3 от ТЗ (в редакцията му преди изменението с ДВ, бр.20 от 28.02.2013 г.).

Поради изложеното, и тъй като не се касае нито до безвъзмездна сделка с имуществено право от масата на несъстоятелността, нито до възмездна сделка с имуществено право от масата на несъстоятелността, а до учредяване на ипотека за чуждо задължение, предявените при условията на евентуалност искове с правно основание чл.646, ал.2, т.2 и т.4 от ТЗ, в редакцията им преди изменението с ДВ, бр.20 от 28.02.2013 г., са неоснователни и като такива следва да се отхвърлят.

По отношение на предявения, също при условията на евентуалност иск по чл.646, ал.2, т.3 от ТЗ (в редакцията преди измененията със ЗИДТЗ, Обн., ДВ, бр.20/2013 г.), съдът съобрази следното:

За разлика от предвидената изрично, с § 15 от ПЗР на ЗИДТЗ (Обн., ДВ, бр.20 от 28.02.2013 г.), възможност за разглеждане по досегашния ред на исковете по чл.646, ал.2, т.2 и т.4 от ТЗ (в редакцията им преди изменението с ДВ, бр.20 от 28.02.2013 г.), с преходните и заключителните разпоредби на Закона за изменение и допълнение на Търговския закон (Обн., ДВ, бр.20 от 28.02.2013 г.) не е предвидена възможност за разглеждане на иск на това основание – чл.646, ал.2, т.3 от ТЗ, предявен до влизането в сила на този закон. С разпоредбата на § 14, ал.2 от ПЗР на ЗИДТЗ (Обн., ДВ, бр.20 от 28.02.2013 г.) е предвидено, че в едномесечен срок от влизането в сила на този закон предявените искове по чл.646, ал.2, т.3 от ТЗ, по които производството е висящо, както е и в настоящия случай, могат да бъдат оттеглени без съгласието на ответниците, независимо от фазата, в която се намира производството.

Доколкото искът за прогласяване на нищожност на учредената ипотека се основава на факти, които междувременно са отречени от закона като основание на нищожността, и с оглед определение № 2135 от 30.10.2013 г. по ч.т.д.№ 1197/2013 г. на Апелативен съд – Пловдив, следва да се приеме, че така предявения иск не е недопустим, а неоснователен.

Само за пълнота съдът намира за необходимо да посочи, че в случая нищожност на учредената от длъжника ипотека не може да бъде прогласена и на основание чл.646, ал.2, т.2 от ТЗ (в сегашната му редакция), поради липсата на изискуемите за това предпоставки. Така, съгласно посочената разпоредба, може да бъде обявено за недействително по отношение на кредиторите на несъстоятелността учредяването на ипотека за обезпечаване на необезпечено от длъжника дотогава вземане срещу него, извършено от длъжника след началната дата на неплатежоспособността, съответно свръхзадължеността, в едногодишен срок преди подаване на молбата за откриване на производство по несъстоятелност на длъжника. Предпоставките на чл.646, ал.2, т.2 от ТЗ, за обявяване за недействително по отношение на кредиторите на несъстоятелността на учредяването на ипотеката са: 1.) учредяване на ипотека от длъжника, извършено след началната дата на неплатежоспособността му 2.) учредяване на обезпечението (ипотека) в т.нар. „подозрителен период”, който при този иск се изчислява от датата на подаване на молбата по чл.625 за откриване на производство по несъстоятелност – в случая през 2011 г., като началния момент е една година преди молбата, а при знание у кредитора за неплатежоспособността на длъжника – две години, а крайния момент е до датата на решението за откриване на производство по несъстоятелност (арг. от чл.646, ал.1 от ТЗ, по силата на който учредяване на обезпечение върху вещ от масата на несъстоятелността, направено след датата на решението за откриване на производство по несъстоятелност, е нищожно, 3.) наличие на предходен дълг на длъжника, респективно – съществуване на вземане срещу длъжника, предхождащо учредяването на ипотеката, което вземане е необезпечено дотогава от длъжника и 4.) ипотеката се учредява за обезпечаване на необезпеченото от длъжника дотогава вземане срещу него. От изложеното е видно, че за да се уважи иск по чл.646, ал.2, т.2 от ТЗ (в сегашната му редакция) е необходимо да е налице предходен дълг на длъжника и ипотеката да е учредена именно да обезпечи това необезпечено дотогава вземане срещу него. В настоящия случай е безспорно, че ипотеката е учредена не за дълг на длъжника, а за обезпечение на чуждо задължение – това на „В.” ЕООД. Освен това, ипотеката не може да е сключена в срок по – голям от една година, респективно – от две години, преди молбата по чл.625 за откриване на производство по несъстоятелност, която е подадена през 2011 г., т.е. не трябва да е сключена преди 2010 г., респективно – преди 2009 г., а същата е учредена през 2007 г.

Поради изложеното следва да се отхвърли като неоснователен и предявения при условията на евентуалност иск за обявяване нищожност по отношение на кредиторите на несъстоятелността на договорна ипотека, учредена с нотариален акт № 86/19.02.2007 г. на нотариус с рег. № 110, на основание чл.646, ал.2, т.3 от ТЗ (в редакцията преди измененията със ЗИДТЗ, Обн., ДВ, бр.20/2013 г.).

При този изход на делото следва да се осъди „Б.Е.Е.В.П.” ООД (в несъстоятелност) гр.Кърджали да заплати по сметка на Кърджалийския окръжен съд държавна такса за предявените при условията на евентуалност искове в размер на 2 226 724.20 лева, определена съобразно чл.69, ал.1, т.4 във връзка с т.2 от ГПК и въз основа на данъчната оценка на земята – 394 820.50 лева (видно от удостоверение за данъчна оценка на Община Несебър, л.137) и пазарната стойност на недвижимите имоти – 55 273 286 лева (видно от експертен доклад за определяне на пазарната цена, л.195).

С оглед изхода на делото разноски на ответника „П.И.Б.” АД гр. София, под формата на юрисконсултско възнаграждение, не следва да се присъждат, тъй като такива не са поискани от процесуалния представител на същия до приключване на устните състезания, в който срок по принцип се правят всички искания, свързани с разноски. Правилото, че искането за присъждане на разноски страните следва да заявят най – късно до приключване на устните състезания, следва от разпоредбата на чл.81 от ГПК. Ето защо искането за присъждане на разноски, направено едва с писмената защита по делото, следва да се остави без уважение.

По изложените съображения, съдът

Р Е Ш И :

ОТХВЪРЛЯ предявения от Д.З.М.-И., с ЕГН *, действаща в качеството й на синдик на „Б.Е.Е.В.П.” ООД (в несъстоятелност) със седалище и адрес на управление в гр.Кърджали, ул.”Р.” № , ЕИК *, против „Б.Е.Е.В.П.” ООД (в несъстоятелност) със седалище и адрес на управление в гр.Кърджали, ул.”Р.” №*, ЕИК * и „П.И.Б.” АД гр. София, бул. ”Д.Ц.” 37, ЕИК *, иск, с правно основание чл.646, ал.2, т.2 от ТЗ (в редакцията преди изменението с ДВ бр.20 от 2013 г.), за обявяване нищожност по отношение на кредиторите на несъстоятелността на „Б.Е.Е.В.П.” ООД (в несъстоятелност) гр.Кърджали на договорна ипотека, учредена с нотариален акт за учредяване договорна ипотека върху недвижими имоти № 86, том ІІ, рег.№ 1117, дело № 273 от 19.02.2007 г. по описа на нотариус, вписан под № 110 в регистъра на Нотариалната камара, с която „Б.Е.Е.В.П.” ООД, в качеството му на ипотекарен длъжник, е учредило в полза на „П.И.Б.” АД гр. София договорна ипотека върху посочени като собствени на дружеството 9 035/11 436 кв.м. идеални части от поземлен имот № 51500.505.148, целият с площ от 11 437 кв.м., по плана на к.к. „Слънчев бряг – изток", Несебърска община, област Бургаска, ведно с изградените в него подробно посочени сгради и обекти: АПАРТАМЕНТИ, МАГАЗИНИ, СПА ЦЕНТЪР, ДЕТСКА ГРАДИНА, ИНТЕРНЕТ КЛУБ, ОФИСИ, ЛОБИ БАР, ведно със съответно прилежащите към тях идеални части от общите части на сградата, в която са построени и находящи се в изградените в поземлен имот № 51500.505.148, по плана на к.к. „Слънчев бряг", Община Несебър, област Бургаска, сгради,индивидуализирани в нотариалният акт за ипотека, както следва: - от сграда 51500.505.148.11, цялата със застроена площ от 1845 кв.м., 104 бр. АПАРТАМЕНТИ, посочени със съответен идентификаторен номер и отбелязани в нотариалният акт за ипотека под № 1.2.1. до 1.2.104; ЗАСЕДАТЕЛНА ЗАЛАс идентификатор № 51500.505.148.11.115; СПА центърс идентификатор 51500.505.148.11.116; Детска градинас идентификатор 51500.505.148.11.117; Интернет клубс идентификатор 51500.505.148.11.118; 6 (шест) броя ОФИСИ, със съответни идентификатори, отбелязани в нотариалният акт за ипотека под №№ 1.2.109 – 1.2.114; 36 (тридесет и шест) броя Магазинисъс съответни идентификатори, отбелязани в нотариалният акт за ипотека под №№ 1.2.115 – 1.2.150; Ресторант с идентификатор № 51500.505.148.11.162; Пералня с идентификатор № 51500.505.148.11.163; Химическо чистене с идентификатор № 51500.505.148.11.164; - от сграда 51500.505.148.12,цялата със застроена площ от 829 кв.м., 77 (седемдесет и седем) бр. АПАРТАМЕНТИ,посочени със съответен идентификаторен номер и отбелязани в нотариалният акт за ипотека под № 2.2.1 до № 2.2.77; Лоби барс идентификатор № 51500.505.148.12.96; 5 (пет) бр. Магазини,посочени със съответен идентификаторен номер и отбелязани в нотариалният акт за ипотека под № 2.2.78. до № 2.2.82; - от сграда 51500.505.148.13,цялата със застроена площ от 1040 кв.м., 85 (осемдесет и пет) бр. АПАРТАМЕНТИ,посочени със съответен идентификаторен номер и отбелязани в нотариалният акт за ипотека под № 3.2.1 до № 2.2.85; 9 (девет) бр. Магазини, посочени със съответен идентификаторен номер и отбелязани в нотариалният акт за ипотека под № 3.2.86. до № 3.2.95, за обезпечение на вземанията на „П.И.Б.” АД гр. София по предоставен от банката на „В.” ЕООД банков кредит в размер на 34 000 000 евро, съгласно договор за предоставяне на кредит № 00КР-АА-2876 от 02.02.2007 г., като неоснователен.

ОТХВЪРЛЯ предявения от Д.З.М.-И., с ЕГН *, действаща в качеството й на синдик на „Б.Е.Е.В.П.” ООД (в несъстоятелност) със седалище и адрес на управление в гр.Кърджали, ул.”Р.” №*, ЕИК *, против „Б.Е.Е.В.П.” ООД (в несъстоятелност) със седалище и адрес на управление в гр.Кърджали, ул.”Р.” №*, ЕИК * и „П.И.Б.” АД гр. София, бул. ”Д.Ц.” 37, ЕИК *, иск, с правно основание чл.646, ал.2, т.4 от ТЗ (в редакцията преди изменението с ДВ бр.20 от 2013 г.), зÓ обявяване нищожност по отношение на кредиторите на несъстоятелността на „Б.Е.Е.В.П.” ООД (в несъстоятелност) гр.Кърджали на договорна ипотека, учредена с нотариален акт за учредяване договорна ипотека върху недвижими имоти № 86, том ІІ, рег.№ 1117, дело № 273 от 19.02.2007 г. по описа на нотариус, вписан под № 110 в регистъра на Нотариалната камара, с която „Б.Е.Е.В.П.” ООД, в качеството му на ипотекарен длъжник, е учредило в полза на „П.И.Б.” АД гр. София договорна ипотека върху посочени като собствени на дружеството 9 035/11 436 кв.м. идеални части от поземлен имот № 51500.505.148, целият с площ от 11 437 кв.м., по плана на к.к. „Слънчев бряг – изток", Несебърска община, област Бургаска, ведно с изградените в него подробно посочени сгради и обекти: АПАРТАМЕНТИ, МАГАЗИНИ, СПА ЦЕНТЪР, ДЕТСКА ГРАДИНА, ИНТЕРНЕТ КЛУБ, ОФИСИ, ЛОБИ БАР, ведно със съответно прилежащите към тях идеални части от общите части на сградата, в която са построени и находящи се в изградените в поземлен имот № 51500.505.148, по плана на к.к. „Слънчев бряг", Община Несебър, област Бургаска, сгради,индивидуализирани в нотариалният акт за ипотека, както следва: - от сграда 51500.505.148.11, цялата със застроена площ от 1845 кв.м., 104 бр. АПАРТАМЕНТИ, посочени със съответен идентификаторен номер и отбелязани в нотариалният акт за ипотека под № 1.2.1. до 1.2.104; ЗАСЕДАТЕЛНА ЗАЛАс идентификатор № 51500.505.148.11.115; СПА центърс идентификатор 51500.505.148.11.116; Детска градинас идентификатор 51500.505.148.11.117; Интернет клубс идентификатор 51500.505.148.11.118; 6 (шест) броя ОФИСИ, със съответни идентификатори, отбелязани в нотариалният акт за ипотека под №№ 1.2.109 – 1.2.114; 36 (тридесет и шест) броя Магазинисъс съответни идентификатори, отбелязани в нотариалният акт за ипотека под №№ 1.2.115 – 1.2.150; Ресторант с идентификатор № 51500.505.148.11.162; Пералня с идентификатор № 51500.505.148.11.163; Химическо чистене с идентификатор № 51500.505.148.11.164; - от сграда 51500.505.148.12,цялата със застроена площ от 829 кв.м., 77 (седемдесет и седем) бр. АПАРТАМЕНТИ,посочени със съответен идентификаторен номер и отбелязани в нотариалният акт за ипотека под № 2.2.1 до № 2.2.77; Лоби барс идентификатор № 51500.505.148.12.96; 5 (пет) бр. Магазини,посочени със съответен идентификаторен номер и отбелязани в нотариалният акт за ипотека под № 2.2.78. до № 2.2.82; - от сграда 51500.505.148.13,цялата със застроена площ от 1040 кв.м., 85 (осемдесет и пет) бр. АПАРТАМЕНТИ,посочени със съответен идентификаторен номер и отбелязани в нотариалният акт за ипотека под № 3.2.1 до № 2.2.85; 9 (девет) бр. Магазини, посочени със съответен идентификаторен номер и отбелязани в нотариалният акт за ипотека под № 3.2.86. до № 3.2.95, за обезпечение на вземанията на „П.И.Б.” АД гр. София по предоставен от банката на „В.” ЕООД банков кредит в размер на 34 000 000 евро, съгласно договор за предоставяне на кредит № 00КР-АА-2876 от 02.02.2007 г., като неоснователен.

ОТХВЪРЛЯ предявения от Д.З.М.-И., с ЕГН *, действаща в качеството й на синдик на „Б.Е.Е.В.П.” ООД (в несъстоятелност) със седалище и адрес на управление в гр.Кърджали, ул.”Р.” №*, ЕИК *, против „Б.Е.Е.В.П.” ООД (в несъстоятелност) със седалище и адрес на управление в гр.Кърджали, ул.”Р.” №*, ЕИК * и „П.И.Б.” АД гр. София, бул. ”Д.Ц.” 37, ЕИК *, иск, с правно основание чл.646, ал.2, т.3 от ТЗ (в редакцията преди изменението с ДВ бр.20 от 2013 г.), за обявяване нищожност по отношение на кредиторите на несъстоятелността на „Б.Е.Е.В.П.” ООД (в несъстоятелност) гр.Кърджали на договорна ипотека, учредена с нотариален акт за учредяване договорна ипотека върху недвижими имоти № 86, том ІІ, рег.№ 1117, дело № 273 от 19.02.2007 г. по описа на нотариус, вписан под № 110 в регистъра на Нотариалната камара, с която „Б.Е.Е.В.П.” ООД, в качеството му на ипотекарен длъжник, е учредило в полза на „П.И.Б.” АД гр. София договорна ипотека върху посочени като собствени на дружеството 9 035/11 436 кв.м. идеални части от поземлен имот № 51500.505.148, целият с площ от 11 437 кв.м., по плана на к.к. „Слънчев бряг – изток", Несебърска община, област Бургаска, ведно с изградените в него подробно посочени сгради и обекти: АПАРТАМЕНТИ, МАГАЗИНИ, СПА ЦЕНТЪР, ДЕТСКА ГРАДИНА, ИНТЕРНЕТ КЛУБ, ОФИСИ, ЛОБИ БАР, ведно със съответно прилежащите към тях идеални части от общите части на сградата, в която са построени и находящи се в изградените в поземлен имот № 51500.505.148, по плана на к.к. „Слънчев бряг", Община Несебър, област Бургаска, сгради,индивидуализирани в нотариалният акт за ипотека, както следва: - от сграда 51500.505.148.11, цялата със застроена площ от 1845 кв.м., 104 бр. АПАРТАМЕНТИ, посочени със съответен идентификаторен номер и отбелязани в нотариалният акт за ипотека под № 1.2.1. до 1.2.104; ЗАСЕДАТЕЛНА ЗАЛАс идентификатор № 51500.505.148.11.115; СПА центърс идентификатор 51500.505.148.11.116; Детска градинас идентификатор 51500.505.148.11.117; Интернет клубс идентификатор 51500.505.148.11.118; 6 (шест) броя ОФИСИ, със съответни идентификатори, отбелязани в нотариалният акт за ипотека под №№ 1.2.109 – 1.2.114; 36 (тридесет и шест) броя Магазинисъс съответни идентификатори, отбелязани в нотариалният акт за ипотека под №№ 1.2.115 – 1.2.150; Ресторант с идентификатор № 51500.505.148.11.162; Пералня с идентификатор № 51500.505.148.11.163; Химическо чистене с идентификатор № 51500.505.148.11.164; - от сграда 51500.505.148.12,цялата със застроена площ от 829 кв.м., 77 (седемдесет и седем) бр. АПАРТАМЕНТИ,посочени със съответен идентификаторен номер и отбелязани в нотариалният акт за ипотека под № 2.2.1 до № 2.2.77; Лоби барс идентификатор № 51500.505.148.12.96; 5 (пет) бр. Магазини,посочени със съответен идентификаторен номер и отбелязани в нотариалният акт за ипотека под № 2.2.78. до № 2.2.82; - от сграда 51500.505.148.13,цялата със застроена площ от 1040 кв.м., 85 (осемдесет и пет) бр. АПАРТАМЕНТИ,посочени със съответен идентификаторен номер и отбелязани в нотариалният акт за ипотека под № 3.2.1 до № 2.2.85; 9 (девет) бр. Магазини, посочени със съответен идентификаторен номер и отбелязани в нотариалният акт за ипотека под № 3.2.86. до № 3.2.95, за обезпечение на вземанията на „П.И.Б.” АД гр. София по предоставен от банката на „В.” ЕООД банков кредит в размер на 34 000 000 евро, съгласно договор за предоставяне на кредит № 00КР-АА-2876 от 02.02.2007 г., като неоснователен.

ОСЪЖДА „Б.Е.Е.В.П.” ООД (в несъстоятелност) със седалище и адрес на управление в гр.Кърджали, ул.”Р.” №*, ЕИК *, да заплати по сметка на Кърджалийския окръжен съд държавна такса за предявените при условията на евентуалност искове в размер на 2 226 724.20 лева.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на „П.И.Б.” АД гр. София, бул. ”Д.Ц.” 37, ЕИК *, за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Решението подлежи на обжалване пред Апелативен съд – Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.

ПРЕДСЕДАТЕЛ :