Р Е Ш Е Н И Е
Гр. София, 07.01.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, ГО, І-17 състав, в открито съдебно заседание на девети ноември през
две хиляди и осемнадесета година, в състав:
СЪДИЯ:
СТИЛИЯНА ГРИГОРОВА
като
сложи за разглеждане докладваното от съдията гр.д. № 12443 по описа на съда за
2017 г., взе предвид следното:
Делото
е образувано по искова молба на синдика на „К.“ ЕООД (в несъстоятелност) Б.А.М.,
с която срещу „ДЗИ-О.З.“ АД е предявен иск за заплащане на застрахователно
обезщетение по застраховка „Професионална отговорност на ЧСИ“ в размер на 656
750 лева, ведно със законната лихва от датата на подаването на исковата молба
до окончателното изплащане и 200 324.71 лева мораторна лихва за периода 27.09.2014
г. – 26.09.2017 г.
При
условията на евентуалност предявява исковете срещу ЧСИ И.Ч., рег. № 783 на
Камарата на ЧСИ.
Синдикът
на „К.“ ЕООД (в несъстоятелност) твърди, че образуваното при ЧСИ И.Ч. изп.д. №
20127830400422 се основавало на вписано в ЦРОЗ пристъпване към изпълнение по
реда на чл. 32 от ЗОЗ. Изпълнението следвало да се проведе по реда на ЗОЗ, а не
по правилата на ГПК. В случая съдебният изпълнител действал като депозитар в
нарушение на нормата на чл. 38, ал. 1 от ЗОЗ, в резултат на което за „К.“ ЕООД
(в несъстоятелност) произтекли вреди на стойност 656 750 лева. С
нарушаване на професионалните си задължения съдебният изпълнител И.Ч. причинил
имуществена вреда на дружеството.
Съдебният
изпълнител имал валидно сключена застраховка „Професионална отговорност“ при
„ДЗИ-О.З.“ АД, поради което предявява главен иск срещу застрахователя и
евентуален – срещу съдебния изпълнител И.Ч..
Ответникът
„ДЗИ-О.З.“ АД оспорва иска с твърдения за неговата недопустимост, евентуално
неоснователност, като твърди, че липсват основания за ангажиране на
отговорността му, тъй като застраховката не покривала обезщетения от вреди,
произтичащи от действията на ЧСИ като депозитар. Липсвали и незаконосъобразни
действия на съдебния изпълнител, който действал по възлагане от страна на
заложния кредитор „П.П.“ ООД.
Възразява
и за максимална граница на отговорността до сумата от 450 000 лева.
Ответникът
И.Ч. оспорва допустимостта и основателността на исковете. Твърди липса на
противоправност в дейността си, вследствие на която да е настъпила вреда в патримониума на „К.“ ЕООД (в несъстоятелност).
Третото
лице помагач на страната на ответника „ДЗИ-О.З.“ АД - „П.П.“
ООД не изразява становище по предявените искове.
Съдът, след като обсъди доводите
на страните и прецени събраните по делото доказателства, прие за установено
следното от фактическа и правна страна:
По
направените от ответниците възражения за недопустимост на производството съдът
намира следното:
Нормата
на чл. 658, ал. 1, т. 7, пр. 2 от ТЗ оправомощава синдика да води дела от името
на обявеното в несъстоятелност дружество за попълване масата на
несъстоятелността. В случая Б.М. не упражнява предоставените му от ТЗ права да
предявява специалните искове по чл. 646 и 647 от ТЗ, а действа като единствен
представител на „К.“ ЕООД (в несъстоятелност) за защита на правата и законните
интереси на дружеството. С решение от 05.06.2017 г. по т.д. № 87/2014 г. на ОС
– гр. Монтана са прекратени правомощията на органите на длъжника, а на
07.12.2015 г. Б.А.М. е встъпил в правомощията си на синдик. От този момент той
е единственият процесуално легитимиран представител на „К.“ ЕООД (в
несъстоятелност), който може да упражнява правото на иск от името на
несъстоятелното дружество. Аргумент за това е и нормата на чл. 711, ал. 1, т. 3
от ТЗ.
За
уважаване на предявения главен иск в тежест на ищеца беше да докаже настъпило
застрахователно събитие, представляващо застрахователен риск, покрит от валиден
договор за застраховка „Професионална отговорност на частния съдебен
изпълнител“ с „ДЗИ-О.З.“ АД, описаното в исковата молба противоправно деяние
във връзка с дейността на И.Т.Ч. като частен съдебен изпълнител и причинна
връзка между професионалната дейност на съдебния изпълнител и причинените на
ищеца вреди в посочените размери.
По
делото е приета застрахователна полица № 212512220000002/22.02.2012 г., с която
„ДЗИ-О.З.“ АД е приело да застрахова отговорността на И.Т.Ч. за имуществени и
неимуществени вреди, причинени на страните, другите участници в изпълнителното
производство и всички трети лица от виновно неизпълнение на неговите задължения
на частен съдебен изпълнител. Срокът на действие на застрахователния договор е
от 29.03.2012 г. до 28.03.2013 г. Лимитът на застраховката е 450 000 лева.
Неразделна
част от застрахователния договор представляват общите условия за застраховане
на професионални отговорности. В чл. 4 са предвидени общите изключения, според
които не се покрива отговорност на застрахования. Сред тях е отговорност на И.Ч.,
която той е поел по силата на договор, споразумение или с едностранно
волеизявление, която не би възникнала на друго правно основание.
По
силата на договор за поръчка, приложен към молба от 28.09.2012 г. на „П.П.“ ООД, дружеството е възложило на И.Т.Ч. да пристъпи към
незабавно изпълнение след представяне на вписано заявление за пристъпване към
изпълнение в Централен регистър на особените залози, да наложи запор върху
банковите сметки на длъжника „К.“ ЕООД, да получи сумите в размер на
800 000 лева в специалната си сметка, след което да изплати в брой сумата
в размер на 20% от постъплението, а останалата сума да преведе по посочена
банкова сметка *** „Ю.“ АД.
Налице е
трайна съдебна практика, произтичаща и от законодателната уредба в ЗЧСИ (чл.
19, ал. 2), че по възлагане от заложния кредитор частният съдебен изпълнител
пристъпва към изпълнение върху имуществото на заложния длъжник. При
систематично тълкуване на нормата с ал. 3 на чл. 19 от ЗЧСИ се налага изводът,
че и в тази хипотеза частният съдебен изпълнител не може да откаже извършването
на изпълнителни действия. При това положение и след като законът възлага в
тежест на съдебния изпълнител да извърши действия по изпълнение върху
заложеното имущество, дейността му на депозитар по чл. 38 и сл. от ЗОЗ и
свързаната с нея отговорност се покрива от застрахователя на професионалната
отговорност на частния съдебен изпълнител. С молба от 28.09.2012 г. управителят
на „П.“ ООД е поискал от него да действа и като депозитар при изпълнение по
реда на ЗОЗ, да наложи запор по банкови сметки на длъжника и да получи сумите,
като ги разпредели по посочения в молбата начин. Към 2012 г. нормата на чл. 38
от ЗОЗ не е съдържала задължение за депозитаря да се
застрахова, каквото изискване е въведено през 2016 г. (ДВ, бр. 105/30.12.2016
г.). Поради това възложената на частния съдебен изпълнител дейност по чл. 19,
ал. 2 от ЗЧСИ и извършените от него действия на депозитар попадат в хипотезата
на отговорност, която възниква на друго правно основание по смисъла на т. 4.9
от общи условия за застраховане на професионални отговорности, приети от СД на
„ДЗИ-О.З.“ АД с протокол № 39А от 30.11.2004 г.
По така
изложените съображения съдът не споделя доводите на ответника „ДЗИ-О.З.“ АД, че
е налице изключен риск съгласно т. 4.9 от раздел ІІ на общи условия за
застраховане на професионални отговорности“.
За да се
ангажира отговорността на застрахователя обаче следва да се установят
изложените в исковата молба твърдения за неправомерно причинени вреди при
изпълнение на дейността на съдебния изпълнител.
Частните
съдебни изпълнители дължат обезщетение за всички вреди, пряка и непосредствена
последица от увреждането. Ангажирането на отговорността на ответника, в
качеството му на частен съдебен изпълнител, е обусловено от пълно и главно
доказване на вредите, тяхната пряка причинна връзка с изпълнението на работата
на ответника, което изпълнение е противоправно и виновно. Съгласно чл. 154, ал.
1 от ГПК установяването на посочените предпоставки е в доказателствена тежест
на ищеца, която съдът му е указал с определението по доклада на делото в
съдебното заседание на 26.03.2018 г.
Съобразно
изложеното в исковата молба и уточнителната такава от 24.11.2017 г. и заявеното
в петитума искане, правото на обезщетение се извежда от неправомерно действие
на частния съдебен изпълнител И.Т.Ч., изразяващо се в нарушение на нормите на
ЗОЗ – образуване на изпълнително дело без наличие на изпълнително основание,
извършване на принудителни действия по реда на ГПК и действия на частен съдебен
изпълнител И.Ч. като депозитар в нарушение на нормата на чл. 38, ал. 1 от ЗОЗ.
Нормата
на чл. 426, ал. 1 от ГПК урежда случаите, при които съдебният изпълнител
пристъпва към изпълнение – по молба на заинтересованата страна на основание
представен изпълнителен лист или друг акт, подлежащ на изпълнение.
Съгласно чл. 35, ал. 1 от ЗОЗ, ред. ДВ, бр. 101/2010 г., когато залогодателят не окаже необходимото съдействие за изпълнение върху заложеното имущество или за запазването му, заложният кредитор въз основа на извлечение от регистъра за вписано обезпечение и за започване на изпълнението може да поиска от съдебния изпълнител предаването на заложеното имущество по реда на чл. 521 от ГПК. При съпоставка на редакциите на нормата на чл. 35, ал. 1 от приемане на ЗОЗ през 1996 г. до 2010 г. се установява, че тя винаги е съдържала наличието на пряко изпълнително основание: при предвидените в чл. 35, ал. 1 от ЗОЗ предпоставки заложният кредитор може да поиска от съдебния изпълнител предаване на заложеното имущество по реда на чл. 414 от ГПК (отм.) – реда за принудително отнемане на вещи въз основа на извлечение от регистъра за вписано обезпечение и за започване на изпълнението; да поиска издаване на заповед за незабавно изпълнение по реда на чл. 418 от ГПК (ДВ, ред. ДВ, бр. 59/2007 г.), а към момента на възлагането на частния съдебен изпълнител през 2012 г. да събере заложеното вземане – въз основа на извлечение от регистъра за вписано обезпечение и за започване на изпълнението.
В случая
„П.П.“ АД е представил заявление за вписване на
пристъпване към изпълнение от Централен регистър на особените залози (ЦРОЗ) за
сумата от 800 000 лева - част от вземане. Изпълнението се насочва върху
цялото заложено имущество – вземания, представляващи всички постъпления в
банковите сметки на „К.“ ЕООД, съгласно опис № 606318 на ЦРОЗ.
Допълнителен
аргумент в полза на тази теза е наличието на специални хипотези в ЗОЗ за присъединяване
на кредитори с права върху заложеното имущество. Това предполага започнало
изпълнение от страна на кредитор въз основа на подлежащ на изпълнение акт и
допускане присъединяване на кредитори с права върху заложеното в тяхна полза
имущество. Доколкото такъв е бил представен пред ЧСИ И.Ч., правилно частният
съдебен изпълнител е пристъпил към изпълнение, в съответствие с нормата на чл.
426, ал. 1 от ГПК вр. чл. 19, ал. 3 вр. ал. 2 от ЗЧСИ.
По тези
съображения съдът намира, че първото от сочените нарушения от ищцовата страна
не е налице.
Що се
отнася до проведените изпълнителни действия по налагане на запор на банкови
сметки на длъжника и извършено разпределение на суми в отклонение на нормата на
чл. 44а от ЗОЗ, съдът намира следното:
Оплакването
в първоначално подадената искова молба е, че на длъжника не е била изпратена
покана за доброволно изпълнение. В конкретния случай вземането е парично – постъпления
по банкови сметки на „К.“ ЕООД, и според чл. 44а, ал. 1, изр. 2 от ЗОЗ,
кредиторът може да го събере. Постъпленията се получават от депозитаря
(чл. 35, ал. 3 от ЗОЗ) и в това си качество съдебният изпълнител е следвало да
получи вземането от длъжника на „К.“ ЕООД. Именно защото съдебният изпълнител И.Ч.
не е следвало да прилага реда по ГПК, той не е изпратил (и не е бил длъжен да
изпрати) на заложния длъжник покана за доброволно изпълнение. За събиране на
вземането по реда на чл. 44а от ЗОЗ действията на депозитаря
се изразяват в получаване на постъпленията при събиране на вземането.
Действието
по налагане на запор не нарушава правата на длъжника. С вписването на
пристъпване към изпълнение вземането се счита възложено за събиране на заложния
кредитор. Това означава, че той е оправомощен да получи вземането от третото
лице вместо длъжника. Задължение на заложния кредитор е да извести залогодателя за пристъпване към изпълнение, съгласно чл.
32, ал. 2 от ЗОЗ. Депозитарят, в каквото качество е
действал И.Ч., не е оправомощен да извършва проверка на това обстоятелство.
Неизпълнението на задължението на заложния кредитор да извести залогодателя, че пристъпва към изпълнение представлява
основание за ангажиране на отговорността на „К.“ ЕООД, но не и на съдебния
изпълнител. Същото се отнася и до останалите твърдени нарушения във връзка с
неуведомяване на длъжника по заложеното вземане по реда на чл. 17 от ЗОЗ;
проверка изискуемостта на вземането; нищожност на договора за особен залог.
Прави
впечатление, че заявлението за вписване на пристъпване към изпълнение от
25.09.2012 г. е с нотариална заверка на подписа на Н.Д.Н.като представляващ „П.П.“ ООД, съгласно данни от фирмено досие на заложния
кредитор.
Независимо
дали е бил наложен запор или сумите по сметките на „К.“ ЕООД е следвало да се
приведат директно от длъжника по заложеното вземане, И.Ч. е съобщил на длъжника
за постъпилата по негова сметка сума в размер на 656 750 лева и му е
указал правото да изложи възражения. Следва да се отбележи, че това действие е
било извършено от И.Ч. преди да преведе постъпленията от банкови сметки на
длъжника на заложния кредитор.
На
05.10.2012 г. упълномощен представител на длъжника „К.“ ЕООД, съгласно
представено пълномощно от 25.09.2012 г. – адв. С. М.е заявил писмено, че няма
възражения относно извършеното действие. Едва тогава Ч. е извършил
разпределение на събраните суми съгласно протокол от 05.10.2012 г. След като
длъжникът не е възразил срещу събиране на заложеното вземане, неспазването на
двуседмичния срок по чл. 37, 6е ирелевантно от гледна точка на крайния резултат
– предаване на кредитора на постъпленията от заложеното вземане.
Пълномощното
в полза на адв. С. М.е подписано от К.А.З., а съдебният изпълнител е зачел
представителната му власт по силата на отбелязването в търговския регистър, че
към 25.09.2012 г. и съответно към датата на заявлението от упълномощения
адвокат С. М.за липса на възражения срещу процедурата по постъпване на сумите
по сметка на Ч. – 05.10.2012 г., К.З.е бил управител и едноличен собственик на
капитала на „К.“ ЕООД.
На
следващо място, с влязло в сила на 16.03.2015 г. решение по т.д. № 129/2012 г.
по описа на ОС – гр. Търговище е уважен иск по чл. 29 от ЗТРРЮЛНЦ и е признато
за установено, че вписаните по партидата на „К.“ ЕООД обстоятелства: прехвърляне
на 100% от дружествените дялове от К. Н.П.на К.А.З., заличаването на К. Н.П.като
едноличен собственик и управител на дружеството и вписването на К.А.З. като
едноличен собственик и управител на дружеството, са несъществуващи. Това поражда
право за длъжника да оспори вземането или заложното право по реда на чл. 36 от
ЗОЗ. Искове за нищожност на договор за услуги от 31.08.2012 г. и на договора за
залог от 25.09.2012 г. с исковата молба не са предявени. Надлежен ответник и по
двата иска за нищожност на сделките е „П.П.“ ООД,
който в настоящото производство е конституиран като трето лице помагач на
страната на ответника „ДЗИ-О.З.“ АД, а инцидентен установителен иск в
настоящото производство относно нищожността на двата договора е недопустим, в
какъвто смисъл се е произнесъл съда с протоколно определение от 09.11.2018 г. Отделно
от това, изходът по спора относно действителността на двата горепосочени
договора не може да породи отговорност на съдебния изпълнител, който не е
овластен да преценява действителността на сделки, по които не е страна, а е
длъжен да извърши действията по чл. 19, ал. 2 от ЗЧСИ (аргумент от чл. 19, ал.
3 от ЗЧСИ, съобразно гореизложеното).
Неоснователно
е и възражението, че съдебният изпълнител е действал като депозитар в нарушение
на нормата на чл. 38 от ЗОЗ. В редакцията към 2012 г. нормата на чл. 38 от ЗОЗ
гласи, че депозитарят се посочва от заложния кредитор
и че той трябва да бъде счетоводител. Същевременно, с право да упражняват
дейност на депозитар по ЗОЗ разполагат частните съдебни изпълнители по силата
на чл. 19, ал. 2 от ЗЧСИ. При така съществуващата правна уредба съдът намира,
че изискванията за депозитаря се отнасят за лица,
различни от случаите, при които действията по чл. 39 от ЗОЗ се изпълняват от
лице, различно от частния съдебен изпълнител, на който е възложено да пристъпи
към изпълнение върху заложеното имущество. Нормата на чл. 19, ал. 2 от ЗЧСИ е
специална по отношение на чл. 38 от ЗОЗ, поради което не представлява нарушение
извършеното по възлагане от заложния кредитор събиране на постъпленията от
вземането по реда на чл. 44а от ЗОЗ.
Извършените
от съдебния изпълнител действия по събиране на заложеното вземане не са
незаконосъобразни по начин да са причинили на длъжника вреди, за които застрахованият
или застрахователя на професионалната му отговорност да отговаря.
По така
изложените съображения, както главният иск срещу „ДЗИ-О.З.“ АД, така и
евентуалният иск срещу И.Т.Ч. са неоснователни и подлежат на отхвърляне.
Неоснователни
са, като обусловени от главните искове, и претенциите за мораторни лихви върху
главницата от 656 750 лева за периода 27.09.2014 г. – 26.09.2017 г. в
размер на 200 324.71 лева.
Съобразно
изхода на спора на всеки от ответниците се дължат разноски по представени
списъци по чл. 80 от ГПК: на „ДЗИ-О.З.“ АД – 22 897.63 лева, а на И.Т.Ч. –
8 000 лева.
Така
мотивиран, съдът
Р Е Ш
И:
Отхвърля като неоснователен предявения от „К.“ ЕООД (в
несъстоятелност), ЕИК ******, представляван от синдика Б.А.М., с адрес ***
срещу „ДЗИ-О.З.“ АД, ЕИК ******иск за осъждането му да заплати сумата от 656 750
лева, представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди от действия на
И.Ч. по изп.д. № 20127830400422, чиято професионална дейност е застрахована със
застрахователна полица № 212512220000002/22-02-2012 г. и 200 324.71 лева
мораторни лихви върху главницата за периода 27.09.2014 г. – 26.09.2017 г.
Отхвърля като неоснователен предявения от „К.“ ЕООД (в
несъстоятелност), ЕИК ******, представляван от синдика Б.А.М., с адрес ***
срещу И.Т.Ч., ЕГН ********** иск за осъждането му да заплати сумата от
656 750 лева, представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди
от действията му по изп.д. № 20127830400422 и 200 324.71 лева мораторни
лихви върху главницата за периода 27.09.2014 г. – 26.09.2017 г.
Осъжда, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, „К.“ ЕООД (в
несъстоятелност), ЕИК ******, представляван от синдика Б.А.М., с адрес *** да
заплати на „ДЗИ-О.З.“ АД, ЕИК ******, със седалище и адрес на управление *** сумата
от 22 897.63 лева разноски за производството.
Осъжда,
на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, „К.“ ЕООД (в несъстоятелност), ЕИК ******,
представляван от синдика Б.А.М., с адрес *** да заплати на И.Т.Ч., ЕГН **********,
съдебен адрес *** – адв. А. Т. сумата от 8 000
лева разноски за производството.
Решението
е постановено при участието на И.Т.Ч., ЕГН ********** и „П.П.“,
ЕИК ********** – трети лица помагачи на страната на ответника „ДЗИ-О.З.“ АД и „ДЗИ-О.З.“
АД – трето лице помагач на страната на ответника И.Т.Ч..
Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред
САС в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ: