С присъда № 58/05.12.2007 година, постановена по н.о.х.д. № 49/2007 година, Ардинският районен съд е признал Ариф Осман Имам от с.Падина, общ. Ардино за виновен в това, че на 21.11.2006 година в гр. Ардино, пред надлежен орган на властта- Районна прокуратура- Ардино, набедил Милен Пенев Димитров и съпругата му Рафие Ахмедова Делиеминова от с. Падино, общ. Ардино в престъпление- грабеж, като знаел, че са невинни, поради което и на основание чл. 286, ал.1, предл. І-во, във вр. с чл. 55, ал.1, т.1 от НК го е осъдил на наказание лишаване от свобода за срок от шест месеца и на наказание обществено порицание чрез прочитане на присъдата по местния радиовъзел. На основание чл. 66, ал.1 от НК е отложил изтърпяването на наложеното наказание лишаване от свобода за срок от три години. С присъдата Ариф Осман Имам е осъден да заплати на Милен Пенев Димитров и Рафие Ахмедова Делиеминова сумите в размер по 750 лева за всеки от тях, представляващи обезщетение за претърпените от престъплението неимуществени вреди, ведно със законната лихва върху тези суми, считано от 21.11.2006 година до окончателното им изплащане, както и по 100 лева деловодни разноски. Гражданските искове за разликата над уважения до пълния им предявен размер от по 1000 лева са отхвърлени като неоснователни и недоказани. Присъдена е държавна такса върху уважените размери на гражданските искове в размер на 60 лева. Въззивното производство е образувано по жалба на подсъдимия Ариф Осмн Имам от с. Падина, общ. Ардино, който обжалва така постановената първоинстанционна присъда като необоснована и постановена при непълно обсъждане на приетите по делото доказателства. Жалбодателят твърди, че не бил набеждавал Милен Пенев Димитров и Рафие Ахмедова Делиеминова в извършване на престъпление, защото лично бил видял след нанесения му побой Рафие Делиеминова да взема пазарската му чанта от земята, и след като отишла до колата- да я подава на съпруга си. Това било видяно и от свидетелката Мариана Веселинова Чаушева. Жалбодателят твърди още, че точно преди случая бил при кмета на с. Падина- св. Исмаилов с чантата си, която той видял, а след нанесения му побой и отнемането на чантата пак отишъл при него и му се оплакал, че са му взели чантата с парите и документите. В чантата имало 1000 лева и документи, но при полицейската проверка на колата в гр. Ардино чантата не била намерена. Фактът, че чантата не била намерена и не било установено какво е съдържанието й не означавало, че е набедил Димитров и Делиеминова в извършване на престъпление, при положение, че бил налице свидетел - очевидец на вземането на чантата от двамата, оставянето й в колата и потеглянето им за гр. Ардино. Неправилно не били кредитирани показанията на свидетелите Мариана Веселинова Чаушева и бившия кмет на с. Падина - Рахим Шевкедов Исмаилов, които доказвали напълно правомерното му поведение. С оглед на изложеното жалбодателят моли въззивния съд да отмени изцяло първоинстанционната присъда като неправилна и да постанови нова присъда, с която да го признае за невиновен в извършване на престъпление по чл. 286, ал. 1 от НК и да го оправдае по обвинението. В съдебно заседание жалбодателят лично и чрез защитника си поддържат жалбата. Молят за оправдателна присъда. Гражданските ищци и частни обвинители Милен Пенев Димитров и Рафие Ахмедова Делиеминова, редовно призовани за съдебното заседание, не се явяват. Представляват се от упълномощен от тях повереник- адвокат, който оспорва жалбата като неоснователна. Моли присъдата като правилна, обоснована и законосъобразна да бъде потвърдена. Окръжният съд, при извършената изцяло проверка на обжалваната присъда на основание чл.314, във вр. с чл.313 НПК, независимо от основанията, посочени във въззивната жалба, констатира следното: Делото е изяснено напълно от фактическа страна, като е проведено обективно, всестранно и пълно първоинстанционно съдебно следствие, в което са събрани всички необходими и относими към предмета на доказване, съобразно чл. 102 от НПК доказателства. Описаната и обоснована от първоинстанционния съд фактическа обстановка се възприема изцяло от въззивната инстанция, която не установява нови фактически положения. Установява се по делото, че на 07.11.2006 година сутринта в сградата на кметството в с.Падина, общ. Ардино се явили подс. Ариф Осман Имам и св.Милен Пенев Димитров на среща с кмета – св. Рахим Исмаилов, по повод уреждане на сечище за дърва за огрев. Между подсъдимия и св. Димитров се водел съдебен спор за мястото, от което следвало да се извърши сечта, като по този повод отношенията им били силно изострени. Двамата започнали да спорят и да се карат включително и пред кмета, който с цел да прекрати разправията, им казал да напуснат сградата. Подс. Имам се отправил към центъра на селото, а подс.Димитров останал до колата си, която била паркирана до кметството. Подс. Имам носел със себе си пазарска чанта- плетена от сезал, синя на цвят. Когато Ариф Имам стигнал до читалището видял, че срещу него идва съпругата на св. Димитров –св. Рафие Делиеминова. След като тя го доближила, го напсувала, хванала го за ревера на якето с едната ръка, а с другата му нанесла няколко удара по лицето. През това време в гръб на подс. Имам дошъл и св.Димитров, който му нанесъл удари с тояга в областта на главата, рамото и дясната ръка. Подс. Имам, отбранявайки се отстъпвал назад, при което заедно с подс.Делиеминова паднали по находящ се в непосредствена близост скат, завършващ с дере. В този момент, от подсъдимия изпаднала чантата му, която до този момент стискал под лявата си мишница. Кметът на селото – св.Исмаилов видял през прозореца на стаята си побоя и започнал да звъни до местното полицейско управление, за съдействие. През това време св. Димитров и Делиеминова прекратили действията си, като двамата се качили в лекия им автомобил и потеглили, а подс. Имам се върнал при кмета и му се оплакал, че бил бит и ограбен от свидетелите. В кметството пристигнали полицаите Сотиров, Атанасов и Яворов, като пред тях подс. Имам също обяснил, че бил нападнат и ограбен от свидетелите. Около половин час след приемане на оплакването на подсъдимия, автомобилът на св. Димитров бил спрян за проверка и претърсен от полицаи от РПУ - Ардино, но в същия не била намерена чантата на подс. Имам, както и бухалка, с каквато подсъдимият твърдял, че е бит от св. Димитров. По този повод, подс. Имам подал до Районна прокуратура – Ардино жалба вх. № 473/21.11.2006 година срещу св. Димитров и св. Делиеминова, в която посочил освен, че бил нападнат и бит от двамата, и това, че му откраднали чантата, в която носел документи и пари- 1000 лева в 10 банкноти по 100 лева. Районна прокуратура- Ардино се произнесла по постъпилата жалба и образуваната във връзка с това преписка вх. № 467/2006 година на РПУ- Ардино с постановление от 13.12.2006 година за отказ да се образува досъдебно производство. За да откаже образуването на наказателно производство срещу свидетелите Димитров и Делиеминова, прокурорът е приел, че не се установило подс. Имам да е носел в себе си /в пазарска чанта или на друго място/ сумата от 1000 лева, която да е била предмет на кражба или грабеж от страна на свидетелите, като е приел, че липсва извършено престъпление от Димитров и Делиеминова от общ характер. Горната фактическа обстановка въззивният съд приема за установена от събраните от първоинстанционния съд гласни и писмени доказателства, като дава вяра изцяло на показанията на свидетелите Димитров, Делиеминова, Исмаилов, Рита Красимирова и Сание Имам; не кредитира показанията на св. Марияна Чаушева в частта им, в която твърди, че видяла св. Делиеминова да вдигна чантата на подс. Имам от земята и да я дава на съпруга си – св. Димитров, който от своя страна я сложил в колата, след което потеглили; както и не възприема обясненията на подсъдимия, в които обяснява, че св. Димитров и съпругата му откраднали чантата му с документите и сумата от 1000 лева, които се намирали в нея. Несъмнени по делото са няколко обстоятелства: че на 21.11.2007 година подс. Имам е носел пазарска чанта със себе си, която е държал под мишницата на лявата си ръка в момента, в който го е пресрещнала св. Делиеминова, и че при падането на двамата и претъркалянето им по склона в дерето, подсъдимият е изпуснал пазарската чанта. Безспорно е също така, че сутринта на същата дата, тръгвайки за кметството, съпругата на подсъдимия- св. Сание Имам, му е дала 100 лева за пазаруване, които подсъдимият е сложил във вътрешния джоб на сакото си, и които пари са си били там включително и след побоя. От събраните и проверени доказателства по делото не се установява обаче тази чанта да е била взета от някой от свидетелите- съпрузи, както и не се установява в чантата на подсъдимия да е имало сумата от 1000 лева. Данни за съществуването на такава сума не се съдържат включително в показанията на св. Сание Имам- съпруга на подсъдимия, която е достатъчно чистосърдечна в показанията си пред съда да заяви, че не знае дали съпругът й притежава такава сума. Така, налице са единствено твърденията на подсъдимия, че в чантата е държал 1000 лева, които не се подкрепят от други доказателства /включително от показанията на св. Мариана Чаушева, която също не сочи в показанията си за такава сума/ и остават изолирани от тях, поради което съдът не ги възприема за достоверни. Този извод се подкрепя и от резултата от извършеното непосредствено след инцидента претърсване на лекия автомобил на св. Димитров след подаване на сигнал от подс. Имам, че чантата му е открадната /т.е. след като вече се е знаело, че се търсят и пари/, чанта не е намерена в лекия автомобил. Ето защо, не се доказва по несъмнен начин св. Димитров или неговата съпруга да са взели чантата на подс. Имам, и да са я скрили в колата в каквато насока са обясненията му, като не се доказва и в чантата да е имало сумата от 1000 лева. Предвид изложеното, съдът намира, че подс. Имам е осъществил от обективна и субективна страна престъплението по чл. 286, ал.1 от НК, като на 21.11.2006 година в гр. Ардино, пред надлежен орган на властта- Районна прокуратура- Ардино, набедил Милен Пенев Димитров и съпругата му Рафие Ахмедова Делиеминова от с. Падина, общ. Ардино в престъпление- грабеж, като знаел, че са невинни, какъвто правилен и законосъобразен извод е направил и първоинстанционният съд. От обективна страна е необходимо деецът пред надлежен орган на власт да препише на някого извършване на престъпление, а от субективна страна - да е знаел, че набеденото лице не е извършило престъплението. Безспорно е оплакването до надлежен орган на власт- Районна прокуратура- Ардино, обективирано в писмена жалба вх. № 473/21.11.2006 година, подадена от подс. Имам, че свидетелите Димитров и Делиеминова са извършили грабеж на 1000 лева, които държал в пазарска чанта. Въз основа на тази жалба е възложена прокурорска проверка и е образувана преписка вх. № 467/2006 година по описа на РПУ- Ардино. След приключване на проверката, с постановление от 13.12.2006 година, Районна прокуратура- Ардино е отказала да образува наказателно производство срещу Димитров и Делиеминова поради липса на доказателства за извършено от тях престъпление- грабеж, кражба или друго съставомерно престъпно присвояване на пари на подсъдимия Имам. Т.е. с действията си- подаване на жалба до надлежен орган на властта- районната прокуратура, в чиито властнически правомощия е да предприема наказателно преследване срещу лица, извършили престъпление, подс. Имам е създал предпоставки за такова преследване, каквото е било предприето- била е извършена полицейска проверка. Налице и втората законова предпоставка, за да е налице набедяване, а именно ‗о да е извършено пред надлежен орган на власт. Деянието е осъществено при пряк умисъл, като деецът е знаел, че набедените Димитров и Делиеминова са невинни. За това сочи липсата на доказателства по делото, че подсъдимият е носел в себе си сумата от 1000 лева; наличието на мотив за конкретните му действия- силно влошените му отношения със св. Димитров и св. Делиеминова относно имота, от който кметът е разрешил на св. Димитров да извърши сеч на дърва за огрев; предхождащия скандал в кметството между него и св. Димитров и последващите действия от страна на св. Делиеминова, която го е нападнала с удари и псувни, като в побоя се е включил и св. Димитров. Всички тези обстоятелства и липсата на каквито и да е доказателства, че подс. Имам е носел в пазарската чанта сумата от 1000 лева навеждат на несъмнения извод, че подсъдимият е съзнавал общественоопасния характер на деянието, предвиждал е неговите общественоопасни последици и е искал тяхното настъпване, като умисълът му е обхванал включително знанието, че набедените са невинни. Впрочем изложените от първоинстанционния съд съображения относно обективната и субективната страна на деянието са верни, подробни, и са направени съобразно закона и доказателствата по делото и се подкрепят изцяло от въззивния съд. За извършеното престъпление по чл. 286, ал.1 от НК, съдът е определил наказанието на подс. Имам при наличието на многобройни смекчаващи отговорността му обстоятелства, когато и най-лекото, предвидено в закона наказание, се оказва несъразмерно тежко, като на основание чл. 55, ал.1, т.1 от НК е слязъл под предвидения минимален размер лишаване от свобода от една година и му е наложил такова по вид наказание за срок от шест месеца, както и кумулативно предвиденото наказание обществено порицание. Отчетено е от съда, че деецът е възрастен човек, неосъждан, с добри характеристични данни, че се е намирал под непосредственото въздействие на скандала и нанесения му побой от страна на свидетелите Пенев и Делиеминова, като е взел решението си да съобщи, че е ограбен от тях в състояние на емоционална превъзбуда и стрес. Правилна във връзка с това е преценката на съда, че са налице единствено смекчаващи отговорността на подсъдимия доказателства, както и че за постигане целите на наказанието по чл. 36 от НК не се налага изтърпяването на наложеното наказание лишаване от свобода, което на основание чл. 66, ал.1 от НК е отложил за срок от три години. С така наложените по вид и размер наказания на подс. Имам въззивният съд също счита, че целите на наказанието спрямо него могат да бъдат постигнати. Първоинстанционната присъда е правилна и в гражданско-осъдителната й част, с която подсъдимият е осъден да заплати на конституираните като граждански ищци Милен Пенев Димитров и Рафие Ахмедова Делиеминова суми в размер от по 750 лева за всеки от тях, представляващи обезщетение за претърпените от престъплението неимуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от 21.11.2006 година до окончателното им изплащане, и предявените граждански искове са отхвърлени за разликата над уважения до пълния им предявен размер от по 1 000 лева, като неоснователни и недоказани. Безспорно установено по делото е, че подсъдимият е преписал на гражданските ищци извършването на престъпление, за което е знаел, че са невинни. От действията им пострадалите са претърпели неимуществени вреди- накърняване на авторитета, доброто им име и достойнство пред обществеността в селото. Такава информация се е появила и на страниците на областно вестникарско издание, което е причинило още по- голямо неудобство, срам и унижение за гражданските ищци. Т.е. претърпените неимуществени вреди са пряка и непосредствена последица от противоправното поведение на подсъдимия, поради което дължи поправянето им. Предвид принципа за справедливост при определяне на размера на обезщетението за претърпени вреди от неимуществен характер, въззивният съд счита, че присъдените за всеки един от пострадалите суми от първоинстанционния съд са в достатъчен и справедлив размер, за да възмезди именно тези морални вреди от престъплението, като не са налице основания за намаляването или отхвърлянето на гражданските искове. С оглед на изложеното, въззивната жалба на подс. Имам срещу първоинстанционната присъда, е неоснователна. Присъдата като правилна, обоснована и законосъобразна следва да бъде потвърдена. Ето защо и на основание чл. 338, във вр. с чл. 334, т.6 от НПК, Окръжният съд
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Присъда № 58/05.12.2007 година, постановена по н.о.х.д. № 49/2007 година по описа на Ардинския районен съд Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване или протестиране.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1.
2.
|