ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 2112
гр. Пловдив, 14.09.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, V СЪСТАВ, в закрито заседание на
четиринадесети септември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Светлана Ив. Изева
Членове:Радостина Анг. Стефанова
Светлана Анг. Станева
като разгледа докладваното от Светлана Ив. Изева Въззивно частно
гражданско дело № 20225300502221 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.274 и сл.във връзка с чл.413,ал.2 от ГПК.
Образувано е по частна жалба,подадена от „Кредит инс“АД,ЕИК-*********,чрез
процесуалния представител адв.Р.Д.,срещу разпореждане,инкорпорирано в Заповед за
изпълнение по чл.410 от ГПК № 4124/06.06.22г.по описа на ПдРС,12-ти гр.с.,постановено
по ч.гр.д.№ 8216/22г.,в частта му,с която е отхвърлено заявлението на жалбоподателя за
издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК срещу длъжника АН. Д. К.,ЕГН-
********** от гр.Пловдив за претендираната законна лихва за забава в размер на 26,75лв.за
периода от 15.08.21г.до 01.06.22г.,дължима по силата на Договор за потребителски кредит
„Екстра“ № 110910/14.01.21г.,сключен между жалбоподателя и длъжника.В жалбата са
релевирани оплаквания за неправилност и незаконосъобразност на разпореждането в
обжалваната му част,като се иска отмяната му в тази част и уважаване на подаденото
заявление и досежно претендирания размер на законната лихва за забава.Претендират се
разноски,направени в настоящото производство и такива,направени в заповедното
производство.
Съгласно разпоредбата на чл.413,ал.2 от ГПК препис от жалбата не е връчен на
насрещната страна.
Частната жалба е подадена в законоустановения срок от легитимирано лице,което
има правен интерес от обжалването,против подлежащ на обжалване съдебен акт,поради
което е допустима.
Разгледана по същество е частично основателна поради следните съображения:
Пловдивският районен съд е бил сезиран от „Кредит инс“АД със заявление за
издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК срещу АН. Д. К.,с предмет
вземания,произтичащи от сключен между страните договор за потребителски кредит
„Екстра“ № 110910/14.01.21г.За да откаже издаване на заповед за изпълнение по
отношение на таксата „гарант“в размер на 141,66лв. и обезщетение за забава в плащането
на същата такса в размер на 26,75лв.,първоинстанционният съд е приел, че съответните
1
клаузи в договора за кредит са неравноправни по смисъла на чл.143 от ЗЗП или има
вероятност за това.
Първоинстанционният съд е приел,че обезщетението за забава в плащането на
таксата „гарант“ е 26,75лв.Това обаче представлява цялата претендирана от заявителя сума
за мораторна лихва,без в заявлението да е уточнено дали тя е върху главницата,или върху
главницата и таксата „гарант“.Поради което съдът приема,че жалбоподателят е
претендирал със заявлението си лихва за забава върху всички претендирани суми-по
главницата и по таксата „гарант“.
От самия договор за кредит е видно,че таксата „гарант“ е била включена в месечната
вноска на длъжника,която е в общ размер на 202,59лв.,от които 106,25лв.главница и
70,84лв.такса „гарант“.Длъжникът не е платил последните две месечни
вноски.Следователно не е платил сумата от 141,68лв.такса „гарант“,за която ПдРС е
приел,че е неравноправна клауза и е отхвърлил заявлението.Съответно следва да се
отхвърли и лихвата за забава в плащането на таксата „гарант“,но не и лихвата за забава
върху главницата от 212,50лв.
При направеното от съда служебно изчисляване с онлайн калкулатор на мораторната
лихва само върху таксата „гарант“ от 141,66лв.за посочения период сумата,която се
получава е в размер на 11,45лв.За тази сума правилно съдът е отхвърлил заявлението като
недължима върху таксата „гарант“,която също е отхвърлена като такава по неравноправна
клауза.Останалата сума до претендирания размер на мораторната лихва от 15,30лв.обаче е
дължима като обезщетение за забава върху присъдената главница от 212,50лв.ПдРС
неправилно е отхвърлил заявлението и досежно този размер на мораторната лихва от
15,30лв.
С оглед на изложеното обжалваното разпореждане следва да се отмени частично и
делото следва да се върне на ПдРС за продължаване на процесуалните действия по издаване
на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК и за сумата от 15,30лв.,представляваща
обезщетение за забава върху главницата за периода 15.08.21г.-01.06.22г.
По отношение на разноските:
С оглед частичното уважаване на частната жалба следва да се присъдят на
жалбоподателя разноски съобразно уважената част в размер на 123лв.,от които 114,40лв.за
адв.възнаграждение и 8,60лв.за ДТ.По разноските в заповедното производство не се дължи
произнасяне в настоящото такова по частната жалба.
Водим от горните мотиви,съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ разпореждане,инкорпорирано в Заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК
№ 4124/06.06.22г.по описа на ПдРС,12-ти гр.с.,постановено по ч.гр.д.№ 8216/22г.,в частта
му,с която е отхвърлено заявлението на „Кредит инс“АД, ЕИК-********* за издаване на
заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК срещу длъжника АН. Д. К.,ЕГН-********** от
гр.Пловдив за претендираната законна лихва за забава върху главницата в размер на
15,30(петнадесет лв.и 30 ст.) за периода от 15.08.21г.до 01.06.22г.,дължима по силата на
Договор за потребителски кредит „Екстра“ № 110910/14.01.21г.,сключен между „Кредит
инс“АД и АН. Д. К.,КАТО ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА:
ДА СЕ ИЗДАДЕ заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК в полза на „Кредит
инс“АД, ЕИК-********* против АН. Д. К., ЕГН-**********,от гр.Пловдив за сумата в
2
размер на 15,30лв.лихва за забава върху главницата от 212,50лв.,за периода 15.08.21г.до
01.06.22г.
ВРЪЩА делото на Районен съд–Пловдив,12-ти гр.с.за продължаване на
процесуалните действия по издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК за
горепосочената сума.
ОСЪЖДА АН. Д. К., ЕГН-********** да заплати на „Кредит инс“АД, ЕИК-
********* сумата от 123(сто двадесет и три)лв.съдебни разноски за ДТ и
адв.възнаграждение пред настоящата инстанция.
Определението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3