Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. Варна, 21.10.2019г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ
РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 7 състав, в открито съдебно заседание, проведено на тридесети септември две
хиляди и деветнадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ГАЛЯ АЛЕКСИЕВА
при участието на секретаря Ивелина Атанасова, като
разгледа докладваното от съдията гр.д. №
15471/2018година по описа на Варненски районен съд, за да се произнесе,
съобрази следното:
Производството е образувано по предявен иск от „А.з.к.н.п.з.” ООД, ЕИК *********
със седалище и адрес на управление *** срещу
С.В.П., ЕГН ********** *** за признаване за установено в отношенията между
страните, че в полза на ищеца съществува вземане срещу ответника за сумите,
както следва: 2369,23лева, представляваща
неизплатена главница по договор за потребителски кредит PLUS №
01690559/14.08.2012г., сключен между „БНП Париба Пърсънъл Файненс” ЕАД и С.В.П.,
вземанията по който са прехвърлени на ищеца по силата на договор за продажба и
прехвърляне на вземания /цесия/ от 20.12.2017г., приложение № 1/20.12.2017г.
към него; 1391,94лева, представляваща
договорна лихва за периода от 20.09.2012г. до 20.10.2015г., 1124,92лева, представляваща лихва за
забава за периода 23.08.2013г. до 31.05.2018г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на
подаване на заявлението в съда – 08.06.2018г. до окончателното изплащане на
задължението, за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК №
4512/11.06.2018г. по ч.гр.д. № 9009/2018г. по описа на ВРС, на основание чл.
422, вр. с чл. 415, ал. 1 ГПК.
Исковата молба се основава на следните фактически твърдения изложени в
обстоятелствената й част: На 14.08.2012г. между „БНП Париба Пърсънъл Файненс” ЕАД и ответницата е сключен договор за
потребителски кредит PLUS № 1690559. Въз основа на него и в изпълнение на
задължението си, финансовата институция е предоставила на ответницата сумата от
2500лева, усвоена чрез плащането й по банкова сметка ***, от който ответницата
е закупила стоки. Подписвайки договора, потребителят е заявил, че му е
предоставена преддоговорна информация по чл. 5 ЗПК и
ОУ. Посочва, че договорът е сключен преди изменението на ЗПК от 23.07.2014г. и
приложение следва да намерят именно неговите разпоредби. Насрещното задължение
по договора е било връщане на сумата на 36месечни погасителни вноски по погасителен
план. Твърди, че от 23.08.2013г. ответницата е преустановила погашенията на
дълга, поради което и считано от тази дата дължи обезщетение за забава. На
20.12.2017г. по силата на договор за цесия, ищецът придобил вземането по
договора за потребителски кредит. За събиране на вземането си, ищецът се
снабдил със заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК. Молбата е за уважаване на
исковата претенция. Претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от назначения
по реда на чл.47, ал.6 ГПК особен представител на ответника адв. М.Н.. Искът се
оспорва по основание и размер. На първо място се оспорва сумата да е била
усвоена от ответницата. Сочи да не е била уведомена за извършената цесия, което
счита, че е следвало да стане преди подаване на заявлението. Твърди нарушаване
ограничението на чл. 19, ал. 4 ЗПК, предвид размера на главницата и подлежащата
на връщане сума по погасителен план. Оспорва главницата по размер като сочи, че
по погасителен план тя следва да е в размер на 2025,71лева, което прави неясно
това разминаване. Оспорва дължимостта на договорната лихва и се позовава на
нищожност на клаузата, тъй като размерът й от 49,63% и този на ГПР от 66,47%,
надхвърля този на законната, съгласно утвърдената съдебна практика за договори
сключени преди изменението на ЗПК от 2014г. Прави възражение за изтекла кратка
погасителна давност по отношение на главницата и договорната възнаградителна лихва.
Искането е за отхвърляне на исковата претенция.
С протоколно определение от 08.07.2019г. и на основание чл. 219, ал. 1 ГПК в качеството на трето лице- помагач на страната на ищеца е конституирано „Агенция
за събиране на вземанията“ ЕАД, ЕИК ********* със седалище и адрес на
управление ***, офис сграда Лабиринт, ет.2, офис 4.
В проведеното открито
съдебно заседание ищцовото дружество, редовно уведомено чрез процесуален
представител с писмено становище поддържа исковата молба.
Ответницата се
представлява в съдебно заседание от особен представител адв. Н.. Поддържа
отговора, а по същество искането е за отхвърляне на исковата претенция.
Подпомагащата страна,
редовно уведомена в с.з. не се представлява и не ангажира становище.
След съвкупна преценка на доказателствата по делото и
съобразявайки становището на страните, и приложимите материални норми, съдът
приема за установено от фактическа страна и прави следните правни изводи:
Предявен е положителен
установителен иск с правно основание чл. 422, ал.1 ГПК.
Предмет на исковата
претенция са суми, представляваща непогасено от ответницата задължение по договор
за потребителски паричен кредит PLUS № 01690559/14.08.2012г., сключен с „БНП Пърсънъл Файненс” ЕАД, вземанията
по който са прехвърлени в полза на ищеца по силата на договор за продажба и
прехвърляне на вземания /цесия/ от 20.12.2017г. Правният интерес от търсената
защита се извежда от предходно развило се заповедно производство по ч.гр.д. № 9009/2018г.
по описа на ВРС, по което е била издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК,
връчена на ответника по реда на чл. 47 ГПК.
По делото са приобщени
материалите по ч.гр.д. № 9009/2018г. по описа на ВРС, от което се установява,
че в полза на ищеца в настоящото производство е издадена заповед за изпълнение
по чл. 410 ГПК срещу ответника за заплащане на сумите, предмет на настоящата
искова претенция. Вземането по заповедта е съответно на това по иска по чл. 422 ГПК.
Така очертаният предмет
на спора, възлага в тежест на ищеца установяване на следните твърдяни от него факти относно съществуване на спорното право:
валиден договор за цесия, с предмет съществуващо вземане към ответника в
търсения размер; уведомяване на ответника от предишния кредитор за извършеното
прехвърляне на вземането; валиден за потребителски паричен кредит PLUS №
01690559/14.08.2012г., сключен между „БНП Пърсънъл Файненс” ЕАД и ответницата, по който цедентът
е предоставил сума пари и нейния размер; дължимост на възнаградителна и мораторната лихва и техния размер; изпълнение на задълженията на цедента, произтичащи от императивните правила за защита на потребителите относно
предоставяне на необходимата писмена информация за съдържанието на условията по
кредитите, вкл. обективните критерии, въз основа на които разходите могат да се
изменят и индивидуалното договаряне на
условията по договора; договаряне размера на лихвата в съответствие с типични
разходи на кредиторите и обичайна печалба, а по възражение за давност- факти
обосноваващи спиране и/или прекъсване на срока.
От ангажираните по
делото писмени доказателства се установява следното:
С договор за продажба и
прехвърляне на вземане от 20.12.2017г., „БНП Париба Пърсънъл Файненс” ЕАД като цедент прехвърля на цесионера „А.з.к.н.п.з.”
ООД свои вземания към длъжници, описани в приложение № 1 към договора.
Представена е извадка от посоченото приложение № 1, но от нея не може да се
направи обоснован извод, че предмет на
цесията е именно вземането по процесния договор. Видно е, че тази извадка от
приложението е със заличени данни с изключение вписването под № 111. Действително
то касае вземане от длъжник С.П., но в него е посочен договор с номер № PLUS № 01371872,
т.е различен от настоящия договор PLUS № 01690559. На следващо място, липсва
отразена дата на сключване на договора, а размерът на посочените задължения по
договора не кореспондира на процесните, като не е ясно и от всички посочени
суми, коя е за главница и коя за лихви.
Извод, че ищецът е носител на процесното вземане не би
могъл да се извлече от представяния договор за цесия, с който настоящото вземане
е било прехвърлено на конституираната в процеса подпомагаща страна. Съобразно
утвърдената практика на ВКС, съдът не е длъжен да указва на страните по
реда на чл. 146,
ал. 2 ГПК, че представените доказателства не са достатъчни във
връзка с доказване осъществяване на твърдяния факт,
нито да дава указания на страната за ангажиране на други доказателства, когато
представените от нея са непълни или чрез тях не може да се установи твърдяния факт. Съдът има задължение единствено да следи
дали представените доказателства са допустими. /така пр. решение по гр. д. №
899/2011г. на IV ГО на ВКС/. При това положение, настоящият състав, не би могъл да формира
извод обосноваващ валидност на сключения договор за цесия, който да е произвел
своето действие и съответно да обуславя активната материално правна легитимация
на ищеца по отношение на процесното вземане. Това е достатъчно основание съдът
да приеме, че исковата претенция е недоказана и поради това подлежаща на
отхвърляне, без да се разглеждат останалите предпоставки от фактическия състав
на соченото право.
На основание чл. 78, ал. 3 ГПК ответникът има право на разноски, но тъй
като е представляван от особен представител по реда на чл. 47, ал. 6 ГПК, съдът
не присъжда такива.
Воден от горното, съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявения иск от „А.з.к.н.п.з.” ООД, ЕИК ********* със седалище и адрес
на управление *** срещу С.В.П., ЕГН **********
*** за признаване за установено в отношенията между страните, че в полза на
ищеца съществува вземане срещу ответника за сумите, както следва: 2369,23лева, представляваща неизплатена
главница по договор за потребителски кредит PLUS № 01690559/14.08.2012г.,
сключен между „БНП Париба Пърсънъл
Файненс” ЕАД и С.В.П., вземанията по който са
прехвърлени на ищеца по силата на договор за продажба и прехвърляне на вземания
/цесия/ от 20.12.2017г., приложение № 1/20.12.2017г. към него; 1391,94лева, представляваща договорна
лихва за периода от 20.09.2012г. до 20.10.2015г., 1124,92лева, представляваща лихва за забава за периода 23.08.2013г.
до 31.05.2018г., ведно със законната
лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда
– 08.06.2018г. до окончателното изплащане на задължението, за които суми е
издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК № 4512/11.06.2018г. по ч.гр.д. №
9009/2018г. по описа на ВРС, на основание чл. 422, вр.
с чл. 415, ал. 1 ГПК.
Решението е постановено при участие на трето
лице- помагач на страната на ищеца „Агенция за събиране на
вземанията“ ЕАД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление ***, офис
сграда Лабиринт, ет.2, офис 4.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна
жалба пред Варненски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: