№ 157
гр. Перник, 25.04.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЕРНИК, VI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на шести април през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:КАМЕЛИЯ Г. НЕНКОВА
при участието на секретаря Божура Г. Антонова
като разгледа докладваното от КАМЕЛИЯ Г. НЕНКОВА Административно
наказателно дело № 20231720200237 по описа за 2023 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 58д-63д от ЗАНН
С наказателно постановление № 8009/13.1.2023 г.издадено от В.Б.А. -
началник на отдел „Контрол по РПМ”, Дирекция „Анализ на риска и
оперативен контрол”, Агенция „Пътна инфраструктура” - гр. София, бул.
„Македония” № 3, оправомощен със Заповед № РД-11- 246/31.03.2022 г. на
Председателя на Управителния съвет на Агенция „Пътна инфраструктура“, на
В. Д. Т., ЕГН: **********, с адрес в гр. Н.И., ул. ***, със съдебен адрес: гр.
С., ул. ***, е наложено административно наказание глоба, в размер на 1000
/хиляда/ лева, на основание чл. 177, ал. 3, т. 1, предл. 3 от Закона за
движението по пътищата във връзка с нарушение на разпоредбата на чл. 139,
ал. 1, т. 2, предл. 3 от Закона за движението по пътищата във връзка с чл. 7,
ал. 1, т. 3, б.“б“, чл. 8, ал. 2, чл. 8, ал. 1 и чл. 37, ал. 1, т. 1, предл. 1 от Наредба
№ 11 от 03.07.2001 г. на МРРБ за движение на извънгабаритни и/или тежки
ППС и на основание чл. 53, ал. 1 от ЗАНН за нарушение на чл. 139, ал. 1, т. 2,
предл. 3 от Закон за движението по пътищата във връзка с чл. 7, ал. 1, т. 3,
б.“б“, чл. 8, ал. 2, чл. 8, ал. 1 и чл. 37, ал. 1, т. 1, предл. 1 от Наредба № 11 от
03.07.2001 г. на МРРБ за движение на извънгабаритни и/или тежки ППС.
Против издаденото наказателно постановление в срок е постъпила
жалба от В. Д. Т., с която моли наказателното постановление да бъде
отменено. Твърди, че нарушението не е извършено, че установената
фактическа обстановка не съответства на действителната, както и че при
съставянето на акта и наказателното постановление са допуснати съществени
нарушения на процесуалните правила.
В съдебно заседание жалбоподателят не е участвал лично За
жалбоподателя В. Д. Т., редовно призован, се явява адв.В.А., представил
пълномощно в днешоното съдебно заседание. По същество моли за отмяна на
1
атакуваното НП.
За административно наказващият орган В.Б.А. - началник отдел
„Контрол по републиканската пътна мрежа” към дирекция „Анализ на риска
и оперативен контрол” при Агенция „Пътна инфраструктура” - гр. София,
редовно призовани, се е явила юрисконсулт М.М., с пълномощно по делото.
По същество моли за потвърждаване на атакуваното НП като
законосъобразно.
Съдът е докладвал и приел по делото постъпили, Писмени бележки с
рег. № 7142 от 03.04.2023 г. от Агенция „Пътна инфраструктура“ чрез
процесуален представител главен юрисконсулт М.М., с които представя
доказателства, описани от т.1 до т.8 в писмените бележки и излага
съображения по съществото на на делото, и от страница 30 до страница 75 по
делото представя същите с копие за другата страна.
Актосъставителят Б. К. П., е бил разпитан в проведеното съдебно
заседание, относно констатациите при съставянето на акта, като същият
поддържа описаното н акта.
Пернишкият районен съд, след като прецени събраните по делото
доказателства по реда на чл. 14 и чл. 18 от НПК, както и доводите на
страните, намира за установено следното:
На 23.12.2022 г. в 10:50 часа на път А3, км 31+700 в посока гр.
Дупница - гр. София, В. Д. Т., управлявал и извършвал превоз на товари със
съчленено ППС с 5 оси - МПС с 2 оси, марка Мерцедес, модел 1844 ЛС, с peг.
№ ******** и полуремарке с 3 оси с peг. № *******, като в процеса на
извършената проверка от служители на пъртна инфраструктура, сред който и
актосъставителят, е било установено, че водачът извършва превоз на
фракция, видно от кантарна бележка № 22214993/23.12.2022 г„ като не
представил при проверката разрешение за дейности в рамките на специалното
ползване на пътищата /Разрешително/, съгласно изискванията на чл. 8, ал. 2
във вр. с чл. 8, ал. 1 от Наредба № 11 от 03.07.2001 г. на МРРБ за движение на
извънгабаритни и/или тежки ППС.
При направеното измерване с техническо средство електронна мобилна
везна за измерване на маса и поосово натоварване на ППС модел PW-10 №
К0200009 и ролетка № 1307/18/5 м/, е било констатирано, следното:
При измерено разстояние между осите 1.32 м„ сумата от натоварването
на ос на тройната ос на полуремаркето е била 26.050 т при максимално
допустимо натоварване на оста 24 т„ съгласно чл. 7, ал. 1, т. 3, буква „б“ от
Наредбата, като превишаването е с 2.050 т. Съгласно чл. 3, т. 2 от Наредбата,
при превишаване на максимално допустимите норми по чл. 7, ППС е тежко.
Измерените параметри на превозното средство според проверяващите
показали, че същото е тежко по смисъла на чл. 3, т. 2 от Наредба № 11 от
03.07.2001 г. на МРРБ за движение на извънгабаритни и/или тежки ППС.
В акта, впоследствие, чието съдържание е възпроизведено и в НП е
посочено, при описаната фактимеска обстановка, че съгласно чл. 139, ал. 1, т.
2, предл. 3 от Закона за движението по пътищата във връзка с чл. 7, ал. 1, т. 3,
б.“б“, чл. 8, ал. 2, чл. 8, ал. 1 и чл. 37, ал. 1, т. 1, предл. 1 от Наредба № 11 на
МРРБ за движение на извънгабаритни и/или тежки ППС, движещите се по
пътя пътни превозни средства трябва да бъдат с осово натоварване, което не
надвишава нормите, установени от министъра на регионалното развитие и
2
благоустройството, регламентирани в раздел II от Наредбата.
В НП е било посочено и че на основание чл. 52, ал. 4 от Закона за
административните нарушения и наказания /ЗАНН/, след като издаващият го
е проверил акта с оглед неговата законосъобразност и обоснованост, след
като преценил събраните доказателства и предвид тежестта на нарушението,
наличието на подбуди за извършването му и целите на чл. 12 от ЗАНН
преценил, че не е приложима нормата на чл. 28 от ЗАНН и на основание чл.
53, ал. 1 от ЗАНН, като административнонаказващ орган, заключил че по
безспорен начин извършеното нарушение, самоличността на нарушителя,
както и неговата вина, считам, че водачът е следвало да провери и да се
убеди, че параметрите на ППС с товар не превишават максимално
допустимите норми по раздел II от Наредбата или при установено
превишаване на нормите, същото да бъде приведено в съответните норми,
поради което счел, че водачът е извършил нарушението описано в АУАН в
противоречие с разпоредбите на чл. 139, ал. 1, т. 2, предл. 3 от Закон за
движението по пътищата във връзка с чл. 7, ал. 1, т. 3, б.“б“, чл. 8, ал. 2, чл. 8,
ал. 1 и чл. 37, ал. 1, т. 1, предл. 1 от Наредба № 11 от 03.07.2001 г. на МРРБ за
движение на извънгабаритни и/или тежки ППС.
Превишаването на нормите на раздел II от Наредбата, без да бъдат
спазени нормативните изисквания, повишава рисковете относно
безопасността на движението, води до повреждане и преждевременно
износване на пътната инфраструктура.
Към момента на проверката водача В. Д. Т. е извършвал превоз на
товари /фракция/ без разрешение за дейности в рамките на специалното
ползване на пътищата /Разрешително/, съгласно изискванията на чл. 8, ал. 2
във вр. с чл. 8, ал. 1 от Наредба № 11 от 3.7.2001 г. на МРРБ за движение на
извънгабаритни и/или тежки ППС и без да има право на това, съгласно
разпоредбите на чл. 8, ал. 2 и чл. 8, ал. 1 от Наредбата, с което е нарушил
разпоредбите на чл. 139, ал. 1, т. 2, предл. 3 от Закона за движението по
пътищата във връзка чл. 7, ал. 1, т. 3, б.“б“, чл. 8, ал. 2, чл. 8, ал. 1 и чл. 37, ал.
1, т. 1, предл. 1 от Наредба № 11 от 03.07.2001 г. на МРРБ за движение на
извънгабаритни и/или тежки ППС.
В НП е посочено, че установеното в АУАН нарушение се потвърждава
от приложените доказателства: Протокол от измерване № 0000170/23.12.2022
г., разписка за връчен АУАН, копия на: свидетелство за регистрация на МПС
и ППС - Част II, кантарна бележка, пътен лист.Предвид изложеното и на
основание чл. 177, ал. 3, т. 1, предл. 3 от Закона за движението по пътищата
във връзка с нарушение на разпоредбата на чл. 139, ал. 1, т. 2, предл. 3 от
Закона за движението по пътищата във връзка с чл. 7, ал. 1, т. 3, б.“б“, чл. 8,
ал. 2, чл. 8, ал. 1 и чл. 37, ал. 1, т. 1, предл. 1 от Наредба № 11 от 03.07.2001 г.
на МРРБ за движение на извънгабаритни и/или тежки ППС и на основание
чл. 53, ал. 1 от ЗАНН с атакуваното НП на жалбоподателя е било наложено
адм. наказание в размер на 1000 лева.
АУАН бил съставен и връчен на водача, като същият нямал
възражения, такива не са постъпили и в срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН не
постъпили допълнителни писмени възражения. След връчване на акта
условията на чл. 37, ал. 3 от наредбата не били изпълнени.
Изложената фактическа обстановка, съдът прие за установена по
несъмнен начин, като взе предвид показанията на свидетеля Б. К. П. -
3
инспектор в Дирекция АРОК, АПИ-извършил проверката и констатирал
вмененото нарушение, описано в АУАН,като показанията на същия, съдът
намира за съответни и на останалия събран по делото писмен доказателствен
материал, поради което и им дава вяра. Фактическата обстановка, описано по
– горе се потвърждава и приетите писмени доказателства: съставеният АУАН
№ 9444 от 23,12,2022 г,Протокол от измерване № 0000170/23.12.2022 г.,
разписка за връчен АУАН, копия на: свидетелство за регистрация на МПС и
ППС - Част II, кантарна бележка, пътен лист; Заповед № РД-11-
246/31.03.2022 г. на Председателя на Управителния съвет на Агенция „Пътна
инфраструктура“, Заповед № РД-11-246 от 31.03.2022 г. на Председателя на
УС на АПИ - заверено копие;, Заповед № РД-11-247 от 31.03.2022 г. на
Председателя на УС на АПИ - заверено копие; кантарна бележка,, разписки,
пътен лист, представени писмени доказателства, представени към акта, копие
от лична карта на шафьора, и др. и приетите в с.з. писмените доказателства, -
Писмени бележки с рег. № 7142 от 03.04.2023 г. от Агенция „Пътна
инфраструктура“, ведно с доказателствата, описани от т.1 до т.8., както
следва:доказателства относно изправността на везна PW-10 № К0200009, а
именно:
1. Заявление за последваща периодична проверка - № 000029-
34251/20.06.2022г . и Приложение 1 към него;
2. ЕО сертификат за признаване на одобрен тип средство за измерване
оригинал и с превод;
3. ЕО - декларация за съответствие оригинал и с превод;
4. Сертификат за проверка на ЕС на везни с неавтоматично действие
оригинал и с превод. Представям доказателства относно ролетка №
1307/18/5м, а именно:
5. Декларация за съответствие и сертификат оригинал и с превод;
6. Свидетелство за калибриране № 839А-Д-15/17.09.2015г.;
7. Протокол за обучение на актосъставителя Б. К. П.;
8. Пълномощно № П- 315/08.09.2022г. на М.М. - гл. юрисконсулт ОПУ
Перник - процесуален представител на Административно наказващия
орган, издал НП - началник отдел “КРПМ“ към дирекция „АРОК“ в
АПИ.
Писмените доказателства кореспондират помежду си и се явяват
релевантни към спорните по делото факти, като видно от същите измерването
е било извършено с проверени, сертифицирани и калибровани измервателни
средстав, поради което и възраженията на жалбаподателя в този смисъл съдът
намира за неосноватлени.
Съобразно установената фактическа обстановка, от правна
страна, съдът намира следното:
Жалбата е процесуално допустима, но разгледана по същество, се
явява основателна.
При извършена служебна проверка за законосъобразност съдът
намери, че съставеният акт за установяване на административно нарушение и
издаденото въз основа на него наказателно постановление, не отговарят на
изискванията на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН, както и че са допуснати съществени
нарушения на процесуалните правила в следния смисъл:
Първо следва да се отбележи, че актът е съставен, а постановлението е
4
издадено от органи с доказана материална компетентност, като описанието
на вмененото нарушение е описано достатъчно прецизно и ясно, като са
изложени обстоятелствата, при които същото е било установено, начинът, по
който е била проведена провекарата, както и констатираните обстоятелства.
Що се отнася обаче до определената за нарушена разпоредба и приложената
санкционна такава, съдът намира, че АНО е допуснал съществени
процесуални нарушения и нарушение на матералиалния закон, които за в
разрез с разпоредбите на смисъла на чл. 42, т. 5 и чл. 57, ал. 1, т. 6 от ЗАНН,
което от своя страна води до незаконосъобразност на обжалвания акт и е
основание за отмяната му.
В акта и в НП е посочено, че на В. Д. Т., ЕГН: **********, с адрес в гр.
Н.И., ул. ***, със съдебен адрес: гр. С., ул. ***, е наложено административно
наказание глоба, в размер на 1000 /хиляда/ лева, на основание чл. 177, ал. 3, т.
1, предл. 3 от Закона за движението по пътищата във връзка с нарушение на
разпоредбата на чл. 139, ал. 1, т. 2, предл. 3 от Закона за движението по
пътищата във връзка с чл. 7, ал. 1, т. 3, б.“б“, чл. 8, ал. 2, чл. 8, ал. 1 и чл. 37,
ал. 1, т. 1, предл. 1 от Наредба № 11 от 03.07.2001 г. на МРРБ за движение на
извънгабаритни и/или тежки ППС и на основание чл. 53, ал. 1 от ЗАНН за
нарушение на чл. 139, ал. 1, т. 2, предл. 3 от Закон за движението по пътищата
във връзка с чл. 7, ал. 1, т. 3, б.“б“, чл. 8, ал. 2, чл. 8, ал. 1 и чл. 37, ал. 1, т. 1,
предл. 1 от Наредба № 11 от 03.07.2001 г. на МРРБ за движение на
извънгабаритни и/или тежки ППС.
В този смисъл, следва да се посочи следното, във връзка и с
възраженията в жалбата:
Следвало е да бъде приложена административнонаказателната норма
- чл. 53, ал. 1 от ЗП, тъй като именно тя е относима към описаното
нарушение, доколкото предвижда наказване на физически лица, нарушили
визираните в нормата разпоредби, в т. ч. тази на чл. 26, ал. 2 от Закона за
пътищата, за нарушаването на която е следвало да бъде привлечен към
административнонаказателна отговорност и жалбоподателя, съгласно
описаното в акта и в НП.
Основателни са доводите за незаконосъобразност, основани на
разпоредбата на чл. 177, ал. 3 от ЗДвП , в която също се предвижда санкция
за лицата, които управляват ППС с размери, маса или натоварване на ос,
които надвишават нормите, определени от МРРБ, без да спазват установения
за това ред. Установяването на това нарушение обаче и наказването на
нарушителите е в компетентността на лицата по чл. 189, ал. 1 и ал. 12 от
ЗДвП, а не на длъжностните лица от администрацията, която управлява пътя,
съгласно чл. 19 от Закона за пътищата. Административнонаказателната
отговорност на жалбоподателя следва да е реализирана по реда и на
основание този закон, регламентиращ обществените отношения, свързани със
собствеността, ползването, управлението, стопанисването, изграждането,
ремонта, поддържането и финансирането на пътищата, както и с
управлението на безопасността на пътната инфраструктура в Република
България. Съгласно чл. 19, ал. 2, т. 5 и 6 от ЗП управлението на пътищата
включва и осигуряване на общественото ползване на същите чрез регулиране
и контрол на автомобилното движение, даване на разрешения и въвеждане на
забрани за ползване на пътищата, както и упражняване на контрол на
превозните средства с оглед правилната експлоатация на пътищата и
предпазването им от разрушаване. Съгласно чл. 19, ал. 2, т. 5 и 6 от ЗП
5
управлението на пътищата включва и осигуряване на общественото ползване
на същите чрез регулиране и контрол на автомобилното движение, даване на
разрешения и въвеждане на забрани за ползване на пътищата, както и
упражняване на контрол на превозните средства с оглед правилната
експлоатация на пътищата и предпазването им от разрушаване. Т. е.,
отговорността в случая е ангажирана за нарушение на правни норми от ЗП,
установени в насока защита на пътищата като обект на инфраструктурата, в
частност от увреждане вследствие движение на извънгабаритно и тежко ППС
с параметри надвишаващи описаните в представеното разрешение. Нормите
от ЗДвП защитават други обществени отношения - опазване живота и
здравето на участниците в движението по пътищата, да се улеснява тяхното
придвижване, да се опазват имуществото на юридическите и физическите
лица, както и околната среда от замърсяването от моторните превозни
средства, и се прилагат от други длъжностни лица, каквито при конкретната
проверка не са участвали. Следователно, нарушенията по чл. 26, ал. 2, т. 1, б.
"а" от ЗП и чл. 177, ал. 3 от ЗДвП съществуват паралелно и не само, че не се
изключват взаимно, но напротив - съвместими са и могат да се прилагат
самостоятелно една от друга.
Т. е., отговорността в случая е ангажирана за нарушение на правни
норми от ЗП, установени в насока защита на пътищата като обект на
инфраструктурата, в частност от увреждане вследствие движение на
извънгабаритно и тежко ППС с параметри надвишаващи описаните в
представеното разрешение. Нормите от ЗДвП защитават други обществени
отношения - опазване живота и здравето на участниците в движението по
пътищата, да се улеснява тяхното придвижване, да се опазват имуществото на
юридическите и физическите лица, както и околната среда от замърсяването
от моторните превозни средства, и се прилагат от други длъжностни лица,
каквито при конкретната проверка не са участвали. Следователно,
нарушенията са по чл. 26, ал. 2, т. 1, б. "а" от ЗП, а не по посочените норми на
чл. 177, ал. 3 от ЗДвП , като и двете разпоредби съществуват паралелно и не
само, че не се изключват взаимно, но напротив - съвместими са и могат да се
прилагат самостоятелно една от друга, но в случая видно от всичко дотук
изложено, съотнесено към конкретиката на нарушението, то същото е
следвало да се квалифицира като такова по чл. 26, ал. 2, т. 1, б. "а" от ЗП,
Санкционната разпоредба също е следвало да е тази на чл. 53, ал. 1 от
Закона за пътищата предвиждаща, че физическо лице, нарушило
разпоредбите на чл. 25, чл. 26, ал. 1, т. 1, букви "в" и "г", т. 2, ал. 2 и ал. 5 и чл.
41, се наказва с глоба от 1000 до 5000, ако деянието не представлява
престъпление. В конкретния случай на жалбоподателя е е наложено
административно наказание глоба, в размер на 1000 /хиляда/ лева, на
основание чл. 177, ал. 3, т. 1, предл. 3 от Закона за движението по пътищата
във връзка с нарушение на разпоредбата на чл. 139, ал. 1, т. 2, предл. 3 от
Закона за движението по пътищата във връзка с чл. 7, ал. 1, т. 3, б.“б“, чл. 8,
ал. 2, чл. 8, ал. 1 и чл. 37, ал. 1, т. 1, предл. 1 от Наредба № 11 от 03.07.2001 г.
на МРРБ за движение на извънгабаритни и/или тежки ППС и на основание
чл. 53, ал. 1 от ЗАНН за нарушение на чл. 139, ал. 1, т. 2, предл. 3 от Закон за
движението по пътищата във връзка с чл. 7, ал. 1, т. 3, б.“б“, чл. 8, ал. 2, чл. 8,
ал. 1 и чл. 37, ал. 1, т. 1, предл. 1 от Наредба № 11 от 03.07.2001 г. на МРРБ за
движение на извънгабаритни и/или тежки ППС, като макар и привръзките да
са били направени с правилните правни норма от Наредбата, то основните
разпоредби от АНО, както досежно нарушението, така и досежно санкцията
6
не са били определени правилно, което от своя страна е абсолютно основание
за отмяна на атакуваното НП като незаконосъобразно.
Следва, да се посочи, че съгласно действително приложимата
разпоредба на Чл. 26., ал.2 ЗП (Изм. - ДВ, бр. 6 от 2004 г.) За дейности от
специалното ползване на пътищата без разрешение се забраняват:1. в обхвата
на пътя и ограничителната строителна линия: а) движението на
извънгабаритни и тежки пътни превозни средства; КАТО в случая, видно от
описанието на вмененото нарушение, именно това е диспозицията на нормата,
под която е следвалло да се подвеме поведението на водача, а не тази на чл.
139, ал. 1, т. 2, предл. 3 от Закон за движението по пътищата-Чл. 139. (1)
Движещите се по пътя пътни превозни средства трябва да бъдат: т 2. (изм. -
ДВ, бр. 68 от 2013 г., в сила от 2.08.2013 г., бр. 14 от 2015 г.) с размери, маса
и натоварване на ос, които не надвишават нормите, установени от министъра
на регионалното развитие и благоустройството, и с товари, които не
представляват опасност за участниците в движението; като макар и тази
разпоредба да е била привързана към правилните разпоредби на цитираната
Наредба, то обстоятелството, че не е приложена разпоредбата – от
специалния закон, и в компетентостта на актосъставителя, е достатъчно
основание да се отмени НП като незаконосъобразно поради нарушение на
материалния закон. Оттук следва, че неправилно е била приложена и
санкционната разпоредба на чл. 177, ал.3 ЗДВП, където и санкциите са
различни, от коректната правна норма на чл. 53, ал. 1, т. 2, предл. 1 от ЗП./ в
този смисъл виж Решение № 161 от 2.11.2021 г. на АдмС - Перник по к. а. н.
д. № 164/2021 г., където е разгледана разликата между двете разпоредби и
хипотезив сходен казус, в който АНО обаче е приложил правилните
разпоредби по ЗП, а не по ЗДВП, при сходно описание на фактическта
обстановка и е посочено, че- неоснователно е възражението на касатора
че са-„приложими разпоредби на чл. 177, ал. 3, във вр. с чл. 139, ал. 1, т. 2
от ЗДвП предвиждат налагане на административно наказание глоба в
размер от 500 до 3000 лв. на водач, който, без да спазва установения за
това ред управлява пътно превозно средство с размери, маса или
натоварване на ос, които надвишават нормите, определени от
министъра на регионалното развитие и благоустройството. Нормата на
чл. 139, ал. 1, т. 2 от ЗДвП е бланкетна и препраща към подзаконов
нормативен акт, приет на основание чл. 139, ал. 3 от ЗДвП - Наредба №
11/2001 г. на министъра на регионалното развитие и благоустройството.
Затова съставът на нарушение по чл. 139, ал. 1, т. 2 от ЗДвП ще бъде
реализиран когато е нарушена някоя от разпоредбите на Наредба №
11/2001 г. на министъра на регионалното развитие и благоустройството.
Настоящият случай не е такъв, тъй като е налице нарушаване на
формулирана в закона забрана – чл. 26, ал. 2, т. 1, б. А от ЗП – извършена е
дейност по специално ползване на пътя – движение на тежко ППС, без
да е издадено разрешение за това. Санкцията за нея е предвидена в чл. 53,
ал. 1 от ЗП, както за физическите лица, които са нарушили
разпоредбата на чл. 26, ал. 2, т. 1, б. "а" от ЗП, така и за тези които
извършат или наредят да бъде извършено движение на тежко ППС без
разрешение. Затова няма основание да се приеме тезата, изложена в
касационната жалба, че санкционираното лице не е субект на
нарушението. То носи административно-наказателна отговорност, за
това, че е управлявало тежко ППС без разрешение. Затова му е наложено
предвиденото в чл. 53, ал. 1 от ЗП административно наказание - глоба от
7
1000 лв. до 5000 лв. Правилно районният съд е приел, че са налице само
смекчаващи отговорността обстоятелства и в съответствие с чл. 27 и
чл. 12 от ЗАНН и е направил извод, че административнонаказващият
орган законосъобразно е определил глобата в минималния размер от 1000
лв…”/. Изложените доводи са напълно споделими в настоящия казус и
настоящиятсъстав намира, че същите сочат, че в случая АНО е
допуснал нарушение както на материалния закон, така и на
процесуалните правила, при издаването на акта и НП и следователно,
атакуваното НП следва да се отмени като ннезаконосъобразно / в този
смисъл виж и Решение № 63 от 8.03.2023 г. на АдмС - Перник по к. а. н. д. №
23/2023 г./.
В заключение на всичко дотук изложено се налага извод, че при
издаването на НП са допуснати съществени процесуални нарушения,
както и нарушение на материалния закон, което е абсолютно основание
за отмяна на атакуваното НП, без да се навлиза в обсъждане на
допълнителни доводи по същество.
По разноските:
При този изход на спора - отмяна на НП, направеното искане от страна
на процесуалния представител на АНО за присъждане на разноски,
представляващи юрисконсултско вънаграждение следва да се остави без
уважение.
Основателно е направеното искане от страна на жалбоподателя за
присъждане на разноски, като същият е бил представляван по делото от адв.
В.А. в с.з. същият е представил списък за реално сторени разноски в размер
на 400 лева- заплатено в брой адвокатско възнаграждение- стр.76 от делото,
съгласно Наредбата за минималните адвокатски възнаграждение, което
следва да се присъди в полза на жалбоподателя.
Предвид изложеното и на основание и на основание чл. 63 ал.3, т.1 и
т.2, вр. Ал.2, т.1 вр.ал.1, вр.чл.58д, т.1 от ЗАНН съдът:
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 8009/13.1.2023 г.издадено от
В.Б.А. - началник на отдел „Контрол по РПМ”, Дирекция „Анализ на риска и
оперативен контрол”, Агенция „Пътна инфраструктура” - гр. София, бул.
„Македония” № 3, оправомощен със Заповед № РД-11- 246/31.03.2022 г. на
Председателя на Управителния съвет на Агенция „Пътна инфраструктура“, с
което на В. Д. Т., ЕГН: **********, с адрес в гр. Н.И., ул. ***, със съдебен
адрес: гр. С., ул. ***, е наложено административно наказание глоба, в размер
на 1000 /хиляда/ лева, на основание чл. 177, ал. 3, т. 1, предл. 3 от Закона за
движението по пътищата във връзка с нарушение на разпоредбата на чл. 139,
ал. 1, т. 2, предл. 3 от Закона за движението по пътищата във връзка с чл. 7,
ал. 1, т. 3, б.“б“, чл. 8, ал. 2, чл. 8, ал. 1 и чл. 37, ал. 1, т. 1, предл. 1 от Наредба
№ 11 от 03.07.2001 г. на МРРБ за движение на извънгабаритни и/или тежки
ППС и на основание чл. 53, ал. 1 от ЗАНН за нарушение на чл. 139, ал. 1, т. 2,
предл. 3 от Закон за движението по пътищата във връзка с чл. 7, ал. 1, т. 3,
б.“б“, чл. 8, ал. 2, чл. 8, ал. 1 и чл. 37, ал. 1, т. 1, предл. 1 от Наредба № 11 от
03.07.2001 г. на МРРБ за движение на извънгабаритни и/или тежки ППС.
ОСЪЖДА Агенция "Пътна инфраструктура" с адрес: гр. София, бул.
8
Македония № 3, да заплати на В. Д. Т., ЕГН: **********да заплати на сумата
от 400 /четиристотив/ лв., представляваща заплатено адвокатско
възнаграждение в производството.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на Агенция "Пътна
инфраструктура" с адрес: гр. София, бул. Македония № 3, за заплащане на
юрисконсултско възнаграждение в производството.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен
съд – гр. Перник на основанията, предвидени в Наказателно-процесуалния
кодекс, и по реда на глава дванадесета от Административнопроцесуалния
кодекс - в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Перник: _______________________
9