РЕШЕНИЕ

Номер  1230                                31.07.2020г.                   Град  ПЛОВДИВ

В ИМЕТО НА НАРОДА

Пловдивски районен съд                                   ХІV наказателен състав

На дванадесети юни                                      двехиляди и двадесета година

В публично заседание в следния състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЯН КЮРТОВ

Секретар: Славка Иванова

като разгледа докладваното от съдията

АНД номер     1221 по описа за    2020   година

намира и приема за установено следното:

         Производството е по реда на чл.59 от ЗАНН.

         Обжалвано е Наказателно постановление НП № 726/10.06.2019г. на **при Община Пловдив, с което на А.А.Р., с ЕГН ********** *** е наложено административно наказание ГЛОБА в размер на 50 / петдесет / лв. за нарушение по чл.6, ал.2, вр. с чл.43, ал.3 от Наредбата за реда за спиране, престой и паркиране на ППС на територията на гр.Пловдив.

         Жалбоподателят Р. чрез повереник моли Съда да отмени наложената му глоба по съображения, подробно изложени в жалбата и съдебно заседание.

         Въззиваемата страна – Община Пловдив, чрез писмено становище намира жалбата за неоснователна. Претендира юрисконсултско възнаграждение.

         Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства и във връзка с направеното оплакване, намира следното от фактическа и правна страна:

         ЖАЛБАТА Е ДОПУСТИМА за разглеждане, а по същество последната е ОСНОВАТЕЛНА.

         На 01.05.2019 год. около 09.30ч било констатирано от свид.И.М. като ** в Общинска полиция - Пловдив, че МПС с рег. №**е паркирано върху тротоара на ул.”Славянска” до №**, в гр.Пловдив.  На място липсвали обозначения позволяващи това. Ето защо бил съставен фиш № ********** от същата дата, с който била наложена глоба в размер на 50 лева и залепен на моторното превозно средство. С оглед постъпила жалба срещу него срещу жалбоподателя за горното бил съставен АУАН № 039355/15.05.19г., а въз основа на него било издадено и атакуваното НП.

         Разпитан в с.з. като свидетел съставителя на акта, а и на фиша – И.Д.М., извършил проверката в качеството си на **към Общинска полиция - Пловдив. След като установил, че автомобилът е паркиран неправилно, той съставила фиша за нарушение по чл.6, ал.2 от Наредбата и го залепил на страничното стъкло, тъй като го нямало водача наблизо. По този начин фишът бил връчен надлежно. В същият обаче липсвали имена на лицето извършило нарушението, защото самия свидетел нямал тези данни. В последствие не се установи на нарушителя да е изпращан друг фиш съдържащ тези имена, макар такъв да е приложен по делото. След оспорване на фиша обаче и в изпълнение разпореждането на съда, свид.М. съставил и констативния акт за горното деяние.

         Горното се установява от разпита на посочения свидетел И.Д.М., които Съдът кредитира като обективни и логични, така и от приложените по делото писмени документи – фиш, АУАН, заповед. Същественото в настоящия казус обаче е, че на практика актосъставителя М. не е възприел кое е лицето извършило нарушението изобщо. След справка се установява кой е собственика на МПС, но не и дали той реално е извършил нарушението, което му е вменено. Разбира се чл.188 ЗДвП допуска на собственик да се наложи наказание за извършено с неговото МПС нарушение, но би следвало това изрично да се посочи в правораздавателния акт, докато в настоящия казус на фиша е даден вид, че собственикът лично е извършил нарушението. Нещо , което не бе доказано по делото. Не се споделя от настоящата инстанция тезата на представителя на въззиваемата страна, че тежестта на доказване кой е управлявал МПС-то в процесния случай била на собственика. Законодателят не е въвел подобно изключение. Само е посочено, че може да бъде санкциониран, но не като извършител на самото нарушение, а за неправилно паркиране на собственото му МПС, а не като личен извършител на нарушението. Последното е от съществено значение, защото се отразява на характеристиката на водача на МПС. Всъщност подобна презумпция бе въведена с новелата на чл.187а ЗДвП, съгласно която  при установяване на нарушения по чл. 179, ал. 3 – 3б в отсъствие на нарушителя се счита, че пътното превозното средство е управлявано от собственика му, а в случаите, в които в свидетелството за регистрация на пътното превозно средство е вписан ползвател – от ползвателя, освен ако бъде установено, че пътното превозно средство е управлявано от трето лице. Видима е разликата със съдържанието на чл.188 от с.з., според който собственикът или този, на когото е предоставено моторно превозно средство, отговаря за извършеното с него нарушение. Собственикът се наказва с наказанието, предвидено за извършеното нарушение, ако не посочи на кого е предоставил моторното превозно средство. Следователно в настоящия казус собственикът отговаря за това, че неговото МПС е паркирано неправилно, а не че той лично е сторил това. В противен случай законодателя би ползвал изрично подхода приложен в чл.187а ЗДвП, с който безспорно е въведена една оборима презумпция.

На следващо място следва да се посочи, че настоящата инстанция намира за недопустимо и санкционирането по реда на чл.6, ал.2, вр. с чл.43, ал.3 от Наредбата за реда за спиране, престой и паркиране на ППС на територията на гр.Пловдив на водачите, доколкото посочената наредба би следвало да урежда само състави на нарушения, които липсват в ЗДвП, а случая не е такъв. Общината би следвало по реда на тази наредба да конторлира специално изградените зони, които са вън от обхвата на ЗДвП, а не повтаря вече съществуваща нормативна уредба от по-горен ранг.

За пълнота все пак следва да се посочи, че настоящата инстанция не споделя възражението на защитата, че нарушението не било ясно формулирано, тъй като в акта и НП било посочено, че паркирането е без съгласие на администрацията, а не на собственика на пътя. Ясно е, че пътната мрежа в гр.Пловдив се стопанисва и е Общинска собственост, а администрацията следи за спазване на правилата. Пак така не е основателно , че водачите не можели да разберат къде могат да паркират и къде. След като няма знак разрешаващ паркирането върху тротоар, следва че е забранено, защото това следва от нормата на закона.

При тази фактическа обстановка, настоящата инстанция счита, че следва да се отмени процесното НП.

С оглед отмяната на НП следва да се присъди възнаграждение за адвокатско представителство, тъй като е налице своевременно и надлежно искане в този смисъл от жалбоподателя. Съгласно приложение договор за правна защита и представен списък с разноски е заплатена сумата от 300лв. Към момента на сключване на договора – 24.02.2020г. това е минималното възнаграждение по чл.7, ал.2, т.1 от Наредбата. Поради което и няма как същото да бъде намалено, въпреки направеното възражение от въззиваемата страна.

         Мотивиран от изложеното, Съдът 

 

                                                    Р Е Ш И:

 

         ОТМЕНЯ Наказателно постановление НП № 726/10.06.2019г. на **при Община Пловдив, с което на А.А.Р., с ЕГН ********** *** е наложено административно наказание ГЛОБА в размер на 50 / петдесет / лв. за нарушение по чл.6, ал.2, вр. с чл.43, ал.3 от Наредбата за реда за спиране, престой и паркиране на ППС на територията на гр.Пловдив.

         ОСЪЖДА въззиваемата страна – Община Пловдив, да заплати на жалб. А.А.Р., с ЕГН ********** *** сумата от 300 лв разноски за повереник по делото.

         Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщението до страните за постановяването му пред ПАС.

РАЙОНЕН СЪДИЯ:

 

ВЯРНО С ОРИГИНАЛА!

С.И.