№ 19492
гр. София, 29.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 154 СЪСТАВ, в публично заседание на
девети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ДАНИЕЛА Б. АЛЕКСАНДРОВА
при участието на секретаря СИМОНА СВ. ЦВЕТКОВА
като разгледа докладваното от ДАНИЕЛА Б. АЛЕКСАНДРОВА Гражданско
дело № 20241110117427 по описа за 2024 година
Производството по делото е образувано, въз основа на искова молба, подадена от В.
И. Н. против **********, с която са предявени обективно кумулативно съединени
установителен иск с правно основание чл. 26, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, вр. с. чл.11, т.9 и т.10 ЗПК,
вр. с чл. 10 ЗПК, вр. 21 от ЗПК вр. чл. 146, ал.1 от ЗЗП за прогласяване за нищожен на
договор за потребителски кредит, сключен на 09.10.2017 г., респ. на клаузата на чл. 7 от
същия за заплащане на застрахователната премия и отрицателен установителен иск с правно
основание чл. 124, ал. 1 ГПК за признаване на недължимост на претендирани от ответника
суми от 50,00 лева частичен иск от общ в размер от 916, 40 лв. - поради нищожен договор за
потребителски кредит.
Ищецът твърди, че с ответника, сключили договор за потребителски кредит №
**********/11.06.2020 г., по силата на който на ищеца била предоставена сумата от 3 055,54
лева срещу задължението да върне същата сума при лихвен процент 62,74 % и ГПР 47,94 %.
Кредитодателят наложил на потребителя заплащането на такса наименована ************ в
размер на 200,75 лева като общата дължима сума е 3 971,94 лева. Навежда твърдения за
нищожност на сключения договор за кредит, доколкото съгласно чл. 146, ал. 1 ЗЗП
неравноправните клаузи в договорите били нищожни, освен ако не били уговорени
индивидуално. Поддържа, че били нищожни уговорената такса наименована ************ в
размер на 200,75 лева - чл. 143, т. 5 ЗЗП, чл. 19, ал. 4 ЗПК, чл. 11, т. 9 и т. 10 ЗПК и
противоречаща на добрите нрави. Поддържа, че поради наличието на сочените
неравноправни клаузи дължи чистата стойност на кредита без задължение за лихви, такси и
други разноски, поради което заплатената от него в повече сума от над дължимата се явявала
получена от ответника без основание. Претендира деловодни разноски и адвокатско
възнаграждение.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на исковата молба. Ответникът не
оспорва, че между страните е сключен договор за потребителски кредит № ********** от
11.06.2020 г. Твърди, че оспорената от ищеца клауза на чл.7 от договора за кредит не е
неравнораправна, като излага подробни съображения за това. Твърди, че застрахователната
премия, за финансирането на която е отпусната част от главницата не представлява разход
по договора за кредит.Като шредоставената услуга е била изпълнена по желание на
1
кредитополучателя и е проявление на свободата на договаряне включването й в размера на
отпуснатия кредит, както и в клаузите на договора. Моли за отхвърляне на исковете.
Претендира възнаграждение.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите
на страните, с оглед разпоредбата на чл. 235, ал. 2 от ГПК, приема за установено
следното от фактическа страна:
С проекта за доклад, обективиран в определение от 02.08.2024 г. и обявен за
окончателен такъв с протоколно определение от 09.10.2024 г., съдът е обявил за безспорно и
ненуждаещо се от доказване обстоятелството, че между страните е сключен кредит №
********** от 11.06.2020 г. със соченото в исковата молба съдържание.
От представения по делото Договор кредит № ********** от 11.06.2020 г., че
кредитодателят ********** е предоставил на кредитополучателя В. И. Н. сумата от 3055,54
лв., при следните условия: размер на застрахователната премия – 200,75 лв., общ размер на
кредита – 3256,29 лв., годишен лихвен процент – 62,74 %, годишен процент на разходите –
47,94 %, обща сума, дължима от потребителя – 3971,94 лв., платима чрез 7 месечни
погасителни вноски, с падеж на първата погасителна вноска – 15.09.2020 г. и падеж на
последната погасителна вноска – 15.03.2021 г.
Съгласно чл. 7.2. от договора, средствата по кредита се превеждат от кредитора до 3
работни дни от датата на сключване по сметка на потребителя, с което, а в случаите когато
потребителя е пожелал да сключи застраховка или застрахователна програма, предлагана от
кредитора при условията на чл. чл. 19 от договора за кредит, частта от кредит,
представляваща дължима по конкретната застраховка, се превежда директно по банковата
сметка на съответния застраховател. Съгласно чл. 19 от договора за кредит, при сключването
на този договор потребителят не е длъжен да сключва застраховка, а по свое желание и
собствено усмотрение потребителят може да сключи някоя от застраховките, или да се
присъедини към някоя от застрахователните програми, предлагани от кредитора, в
качеството му на застрахователен агент, без това обаче да е задължително условие за
сключването на договора.
От заключението на приетата по делото съдебно-счетоводна експертиза, което съдът
кредитира като обективно, безпристрастно и компетентно изготвено, се установява, че на
11.06.2020г. между ********** и В. И. Н. е сключен Договор за потребителски кредит №
**********, съгласно който на ответника е отпуснат кредит в общ размер на 3 256,29 лв., от
които 3 055,54 лева главница и 200,75 лв. застрахователна премия. От извършената проверка
в счетоводството на ответника и предоставените документи експертът е установил, че на
16.10.2020г. В. И. Н. е заплатил сумата в размер на 400,00 лв. за погасяване на задълженията
по процесния кредит, както следва: 229,75 лв. главница и 170,25 лв. договорна лихва. От
експертизата се установява още, че непогасената главница по процесния договор е в размер
на 3 026,54 лв. (3256,29-229,75 =3026,54) и непогасената възнаградителна лихва в размер на
545,40 лв. (715,65-170,25=545,40). Експертът е посочил още, при изчисляването на ГПР
използвайки нормативно установената формула в Приложение № 1 към чл.19, ал. 2 от ЗПК,
че ГПР е в размер на 47,94 %, при размер на усвоена сума по кредита - 3 055,54 лв.,
застрахователна премия - 200,75 лв., такса за оценка на риска - 0,00 лв., сума за
възнаградителна лихва - 715,65 лв., срок на кредита - 7 месечни вноски. Вещото лице е
заключило, че при изчисляване на ГПР в договора за кредит е взетата главница в размер на 3
256,29 лв. (3055,54+200,75=3256,29) и следователно застраховката е включена. Установил е
още, че е преведената сума от ********** на ********** в размер на 87 703,33 лв., в която е
включена и сумата по процесния договор в размер на 200,75 лева.
При така изяснената фактическа обстановка съдът намира от правна страна
следното:
По иска с правно основание чл. 26, ал. 1, предл. 1 ЗЗД вр. с. чл.11, т.9 и т.10 ЗПК, вр. с
2
чл. 10 ЗПК, вр. 21 от ЗПК, вр. чл. 146, ал. 1 ЗЗП:
По предявения иск за прогласяване за нищожен на договор за потребителски кредит,
сключен на 09.10.2017 г., респ. на клаузата на чл. 7 от същия за заплащане на
застрахователната премия в доказателствената тежест на ищеца е доказването на твърдяната
неравноправност на договора, респ. неустоечната клауза; твърдяното заобикаляне на закона;
твърдяното накърняване на добрите нрави.
В доказателствена тежест на ответника е да докаже наличието на валидна клауза на
чл.7 от договора за кредит, както и че клаузата е индивидуално уговорена, както и
останалите възражения срещу твърденията на ищеца за неравноправност на договора.
По отношение на процесния договор за кредит приложение намират разпоредбите на
ЗПК, доколкото по своята същност облигационното правоотношение между страните
представлява договор за потребителски кредит по смисъла на чл. 9 ЗПК. Според легалната
дефиниция, дадена в разпоредба на чл. 9 от ЗПК, въз основа на договора за потребителски
кредит кредиторът предоставя или се задължава да предостави на потребителя кредит под
формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за плащане
срещу задължение на длъжника - потребител да върне предоставената парична сума.
Доколкото по настоящото дело не се твърди и не се доказва сумата по предоставения заем да
е използвана за свързани с професионалната и търговска дейност на кредитополучателя
цели, то следва да се приеме, че средствата, предоставени по процесния договор, са
използвани за цели, извън професионална и търговска дейност на потребителя, а
представеният по делото договор е по правната си същност договор за потребителски кредит
по смисъла на чл. 9 от ЗПК. Поради това процесният договор се подчинява на правилата на
Закона за потребителския кредит и на чл. 143 – 147б от Закона за защита на потребителите, в
това число и забраната за неравноправни клаузи, за наличието на които съдът следи
служебно. За да е налице валидно сключен договор за потребителски кредит, необходимо е
същият да отговоря кумулативно на всички предвидени в разпоредбите на чл. 10, ал. 1 ЗПК,
чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и т. 20 и ал. 2 ЗПК и чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9 ЗПК изисквания. Неспазването
на което и да е от тях, съгласно императивната разпоредба на чл. 22 ЗПК, води до
недействителност на договора за потребителски кредит. Същата има характер на изначална
недействителност, защото последиците са изискуеми при самото сключване на договора и
когато той бъде обявен за недействителен, заемателят дължи връщане само на чистата
стойност на кредита, но не и връщане на лихвата и другите разходи по кредита.
За неравноправния характер на клаузите в потребителския договор съдът следи
служебно и следва да се произнесе независимо дали страните са навели такива възражения
или не (в този смисъл е решение № 23/07.07.2016 г. по т.д. № 3686/2014 г., I т.о. на ВКС).
Доколкото в случая се касае за приложение на императивни материалноправни норми, за
които съдът следи служебно по аргумент от т. 1 на ТР № 1 от 09.12.2013 г., постановено по
тълк. д. № 1/2013 г. на ВКС, ОСГТК, нищожността на уговорките в процесния договор за
кредит може да бъде установена и приложена служебно от съда без от страните да е наведен
такъв довод.
Разпоредбите на чл. 10 и чл. 11 от ЗПК уреждат формата и съдържанието на договора
за потребителски кредит. Съгласно чл. 22 от ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл.
10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7-12 и т. 20, чл. 12, ал. 1, т. 7-9 от ЗПК, договорът за потребителски
кредит е недействителен и липсата на всяко едно от тези императивни изисквания води до
настъпването на тази недействителност. Същата има характер на изначална
недействителност и когато договорът за потребителски кредит бъде обявен за
недействителен, потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва
или други разходи по кредита.
В случая съдът намира, че договорът е сключен в изискуемата от чл. 10 ЗПК писмена
форма и съдържание за този вид договори съгласно чл. 10 и чл. 11 ЗПК, като е изготвен на
3
разбираем език и в него се съдържат всички изискуеми от закона елементи. Посочен е вида
на предоставения кредит - потребителски кредит, общият размер на кредита – 3256,29 лв. и
условията за усвояването му /чл. 7/, годишния лихвен процент – 62,74% /чл. 9/ и годишния
процент на разходите по кредита – 47,94% и общата сума, дължима от потребителя,
изчислени към момента на сключване на договора за кредит –3971,94 лева /чл. 10/;
условията за издължаване на кредита от потребителя, включително погасителен план,
съдържащ информация за размера, броя, периодичността и датите на плащане на
погасителните вноски. Спазени са и изискванията за информация за правото на потребителя
при погасяване на главницата по срочен договор за кредит да получи при поискване и
безвъзмездно, във всеки един момент от изпълнението на договора, извлечение по сметка
под формата на погасителен план за извършените и предстоящите плащания, като това
задължение на банката е отразено в чл. 12 от Договора за кредит. В уговорените между
страните права на кредитополучателя – чл. 20 от договора – е предвидено и правото му на
отказ от договора, отразен е срокът, в който това право може да бъде упражнено, и другите
условия за неговото упражняване, включително информация за задължението на
потребителя да погаси усвоената главница и лихвата, с което са спазени изискванията на чл.
11, ал. 1, т. 20 от ЗПК. С оглед изложеното съдът счита за изцяло неоснователни
възраженията за недействителност на сключения договор за потребителски кредит.
Уговореният годишен процент на разходите /ГПР/ не противоречи на разпоредбата на
ЗПК /чл. 19, ал. 4/, тъй като не надвишава петкратния размер на законната лихва. Видно от
експертното заключение, при изчисление на посочения в договора ГПК е включена
застрахователна премия и същия не надвишава определения в закона размер. По договора е
предвиден фиксиран годишен лихвен процент на разходите от 62,74 %. Годишният процент
на разходите на заема е 47,94%. Съгласно разпоредбата на чл. 19, ал. 4 и ал. 5 ЗПК,
годишният процент на разходите не може да бъде по-висок от пет пъти размера на законната
лихва по просрочени задължения, а клаузите в договори, надвишаващи този размер, се
считат нищожни. Действително в договора няма отделно записване на общия размер на
договорната лихва, но това не води до недействителност на договора. В чл. 10 от договора е
посочен общият размер на всички плащания по договора в размер 3 971,94 лв. /включващ,
главници, застрахователна полица и лихва/, както и годишния процент на разходите на заема
47,94 % – реквизити по чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК. В случая уговореният ГПР не надхвърля
петкратно размера на законния такъв за времето на сключване на договора при определения
от БНБ към 20.11.2014 г. основен лихвен процент и 10 пункта надбавка.
С оглед изложените съображения съдът намира, че не са налице посочените от страна
на ищеца основания за прогласяване на недействителността на договора за креди и същият е
валидно сключен, поради искът следва да бъде отхвърлен като неоснователен.
По иска с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК:
Предявен е отрицателен установителен иск за признаване на недължимост на
претендирани от ответника суми от 50,00 лева частичен иск от общ в размер от 916, 40 лв. -
поради нищожен договор за потребителски кредит.
Предявеният иск е допустим, като в случая е налице правен интерес от предявяването
му предвид обстоятелството, че ответникът претендира в негова полза да е валидно
възникнало вземане за посочената сума.
В доказателствена тежест на ответника е да установи при условията на пълно и
главно доказване следното: сключването между страните на Договор кредит № **********
от 11.06.2020 г., с посоченото съдържание, както и изпълнението на договора и
обстоятелството, че сумата от 916,40 лв. е дължима от кредитополучателя по сключения
договор за кредит.
Както се посочи и по-горе, от събраните по делото доказателства се установява, че
между страните е възникнала облигационна връзка въз основа на сключен договор за
4
потребителски кредит, като същият е сключен при спазване на нормативно установените
изисквания. Поради гореизложеното и предвид неоснователността на иска за прогласяване
на нищожност на процесния договор, съдът намира, че и предявения отрицателен
установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК е изцяло неоснователен и като
такива следва да бъде отхвърлен
По отговорността на страните за разноски:
С оглед изхода от спора и на основание чл. 78, ал. 3 ГПК право на разноски има само
ответникът. В случая ответникът е сторил разноски за внесен депозит в размер на 300 лв. за
съдебно-счетоводна експертиза и юрисконсултско възнаграждение в минимален размер,
което на основание чл. 78, ал. 8 ГПК вр. с чл. 25, ал. 1 от Наредбата за заплащане на
правната помощ съдът определя на 100 лв. Ето защо, в полза на ответника се следват
разноски в общ размер на 400 лв.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от В. И. Н., ЕГН **********, с адрес: ***************
срещу **********, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
***************** иск с правно основание чл. 26, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, вр. с. чл.11, т.9 и т.10
ЗПК, вр. с чл. 10 ЗПК, вр. 21 от ЗПК вр. чл. 146, ал.1 от ЗЗП за прогласяване за нищожен на
договор за потребителски кредит, сключен на 09.10.2017 г., респ. на клаузата на чл. 7 от
същия за заплащане на застрахователната премия.
ОТХВЪРЛЯ предявения от В. И. Н., ЕГН **********, с адрес: ***************
срещу **********, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
***************** отрицателен установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК за
признаване на недължимост на претендирани от ответника суми от 50,00 лева частичен иск
от общ в размер от 916, 40 лв. - поради нищожен договор за потребителски кредит.
ОСЪЖДА В. И. Н., ЕГН **********, с адрес: *************** да заплати на
**********, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: *****************, на
основание чл. 78, ал. 3 ГПК разноски в размер от 400 лв.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5