РЕШЕНИЕ
№201 09.08.2019 г. гр. Несебър
В ИМЕТО НА НАРОДА
Несебърският районен съд наказателен състав на седемнадесети юли през две хиляди и деветнадесета
година
в публично заседание в следния
състав:
Председател: Нина Моллова- Белчева
секретар Атанаска Ганева
като разгледа докладваното от с.
Моллова- Белчева
АНД № 539 по описа за 2019 г. и
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по повод жалбата на „П.Б.Д.”
ЕООД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление ***, представлявано от Д.Д.,
против Наказателно постановление № 354657-F394861/22.08.2018 г. на Началник
отдел „Оперативни дейности”- Бургас, ЦУ на НАП, с което за нарушение на чл. 26,
ал.1, т.7 от Наредба № Н- 18/13.12.2006 г. на Министерството на финансите вр.
чл. 118, ал.4 от ЗДДС, на основание чл.185, ал.1 от ЗДДС, на жалбоподателя е
наложено административно наказание „Имуществена санкция” в размер на 500 лева.
Моли се от съда да постанови решение, с което да се отмени издаденото
постановление като се навеждат и твърдения за маловажност на нарушението по
смисъла на чл.28 от ЗАНН.
Наказващият орган, чрез
процесуалният си представител, взема становище за неоснователност на жалбата и
правилност на атакувания акт.
Съдът, като взе предвид исканията
на жалбоподателя, събрания по делото доказателствен материал и като съобрази
закона, настоящата инстанция намери за установено от фактическа и правна страна
следното:
При извършена проверка от служители
на НАП на 09.06.2018 г. на търговски обект- заведение за бързо хранене, находящо
се в КК „Слънчев бряг”, стопанисван от дружеството- жалбоподател, било
констатирано, че в обекта имало инсталирано, регистрирано и въведено в
експлоатация фискално устройство. При извършване на контролна покупка се
установило, че издадения фискален бон не съдържал задължителните реквизити
съгласно чл.26, ал.1, т.7 от сочената наредба, а именно: наименование на
стоката/услугата, код на данъчната група, количеството и стойността по видове
на закупените стоки или услуги. За това нарушение бил съставен акт за
установяване на административно нарушение № F394861/16.07.2018 г., въз основа на
който е издадено атакуваното пред настоящата инстанция наказателно
постановление.
Съдът,
като взе предвид становищата на страните, приложения по делото доказателствен
материал и съобрази разпоредбите на закона, в контекста на правомощията си по
съдебен контрол, след като провери изцяло и служебно за нарушения при
издаването на акта за установяване на административното нарушение и обжалваното
наказателно постановление, без да се ограничава с обсъждане на посочените в
жалбата доводи намира, че не са допуснати съществени процесуални нарушения.
Актът за
установяване на административно нарушение и наказателното постановление са
издадени от надлежните органи в рамките на тяхната компетентност.
Действително,
както сочи жалбоподателят, нормата на чл.118, ал.4 от ЗДДС съдържа 8 точки.
Предвид обаче ясното описание на нарушението, не буди съмнение, че се касае за
т.4 на цитираната разпоредба, тъй като единствено същата урежда въпроси,
свързани с касови бележки и бонове. В този смисъл не може да се приеме, че е
нарушено правото на защита на жалбоподателя, след като нарушението е
конкретизирано в достатъчна степен. Наред с това нормата на чл.118, ал.4 е
посочена единствено с оглед препратката към Наредба Н-18 и на чл.185 от ЗДДС,
на основание на който е наложена санкцията на търговеца. Същата нито съдържа
елементи от състава на нарушението, нито е санкционна по своя характер.
В съдебно заседание бяха ангажирани гласни
доказателства. Свидетелят П. заяви, че при извършена контролна покупка в обекта
бил издаден фискален бон, на който било констатирано, че липсва наименование на
стоката/услугата, код на данъчната група, количество и стойност по видове на
закупените стоки или услуги. Това се потвърждава и от представеният по делото
фискален бон, в който макар, че са били закупени няколко вида стоки, е
отбелязано „кухня” и общата стойност на цялата сметка. Приложен е договор за
техническо обслужване на фискалното устройство, свидетелство, важащо до
12.12.2028 г., както и декларация за съответствие, издадена от производителя, в
които е посочено, че устройството отговаря и съответства на изискванията на
Наредба Н-18/2006 г.
С оглед на така изложеното съдът счита, че формално
нарушение е извършено, но същото е маловажно по смисъла на чл.28 от ЗАНН. Легалната дефиниция на понятието „маловажен
случай” се съдържа в чл. 93, т.9
от Наказателния кодекс, чиито разпоредби, съгласно чл. 11 от ЗАНН, са субсидиарно приложими в производствата по налагане на
административни наказания, по въпросите за отговорността. Според цитираната
дефиниция „маловажен случай” е този, при който извършеното деяние, с оглед
липсата или незначителността на вредните последици или с оглед на други
смекчаващи обстоятелства, представлява по-ниска степен на обществена опасност в
сравнение с обикновените случаи на нарушение от съответния вид. Нормата на чл. 28, б.
„а” от ЗАНН регламентира, че за маловажни случаи на административни нарушения
наказващият орган може да не наложи наказание, като предупреди нарушителя устно
или писмено, че при повторно извършване на нарушението ще му бъде наложено
административно наказание. Преценката за "маловажност" следва да се
прави на база фактическите данни за всеки конкретен случай- вид на нарушението,
начин на извършването му, вида и стойността на предмета му, вредоносните
последици, степента на обществена опасност и т.н., при съобразяване характера и
целите на административно-наказателната отговорност. В този смисъл Решение №
263/11.02.2015 г. на АдмС- Бургас по КНАХД № 57/2015 г. От протоколът за
извършена проверка е видно, че други нарушения не са били установени на място,
изискуемите книги се водят надлежно, като не е била констатирана разлика между
касова и фактическата наличност, фискалното устройство притежава всички
необходими сертификати и е свързано към НАП. В тази връзка съдът счита, че са
налице предпоставките на чл.28 от ЗАНН, тъй като намира, че установеното
нарушение представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с
обикновените случаи на нарушение от съответния вид. В случая не се касае за
липса на съществен реквизит на касовия бон, който да води до неотразяване на
приходи или да накърнява фиска.
Независимо от горното, настоящата инстанция счита, че
неправилно дружеството е подведено под санкцията на чл.185, ал.1 от ЗДДС.
Цитираната норма предвижда наказание за лице, което не издаде фискален бон или
друг документ по смисъла на чл. 118, ал.1 от ЗДДС. В случая не се спори, че
фискален бон е бил издаден, поради което санкцията следва да бъде наложена на
основание чл.185, ал.2, но тъй като не води до неотразяване на приходи, следва
да бъде определена съобразно изречение последно.
Изложеното по- горе налага извода за отмяна на
атакуваното наказателно постановление.
Мотивиран от горното и на
основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, Несебърски районен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 354657-F394861/22.08.2018 г. на Началник
отдел „Оперативни дейности”- Бургас, ЦУ на НАП, с което за нарушение на чл. 26,
ал.1, т.5 от Наредба № Н- 18/13.12.2006 г. на Министерството на финансите вр.
чл. 118, ал.4 от ЗДДС, на основание чл.185, ал.1 от ЗДДС, на „П.Б.Д.” ЕООД, ЕИК
*******, със седалище и адрес на управление ***, представлявано от Д.Д., е
наложено административно наказание „Имуществена санкция” в размер на 500 лева.
Решението подлежи на обжалване в 14- дневен срок от съобщаването му на страните
пред Административен съд- гр. Бургас.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: