Р Е Ш Е Н И Е
В ИМЕТО НА
НАРОДА
гр. ПЛЕВЕН 06.12.2017 г.
ПЛЕВЕНСКИ
ОКРЪЖЕН СЪД, търговско отделение, в открито заседание на шести ноември през две хиляди и седемнадесета година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА
ДИМИТРОВА
при секретаря Жени Стойчева и в
присъствието на прокурора ……………………..,
като разгледа докладваното от съдията Димитрова т.д.№33 по описа за 2016 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
На
09.03.2016 г. в Плевенски Окръжен съд е постъпила искова молба /ИМ/ от „**************“ООД-с.
Казичене, в която ищецът твърди, че между него и „*********“ЕООД са
съществували трайни търговски отношения с установена практика. В унисон с тази
практика, ищецът доставил на ответника метални изделия на обща стойност
28 931.65 лв., съгласно фактури
№0000033***/11.03.2015 г., №0000034***/24.03.2015 г., №0000034***/ 02.04.2015
г. и №0000034***/ 29.04.2015 г. Уточнява, че във фактурите била включена и
стойността на транспорта на изделията.
Ищецът твърди,
че плащането по фактурите е следвало да бъде осъществено в деня на издаването
им, но това не е станало, поради което предявил срещу ответника следните
искове:
1.по чл.79,
ал.1 от ЗЗД за сумата от 28 931.65 лв., явяваща се сбор от стойностите на
метални изделия, посочени във фактури №0000033***/ 11.03.2015 г., №0000034***/24.03.2015
г., №0000034***/ 02.04.2015 г. и №0000034***/29.04.2015 г.
2.по чл.86,
ал.1 от ЗЗД за сумата от 1 332.51 лв., явяваща се сбор от лихвите за
забава, начислени върху стойностите на метални изделия, посочени във фактури №0000033***/11.03.2015
г., №0000034***/ 24.03.2015 г., №**********/ 02.04.2015 г. и
№**********/29.04.2015 г., считано от издаването на съответната фактура до
завеждане на делото.
За
разглеждане на тези искове било образувано т.д. №189/2015 г. по описа на
Плевенски Окръжен съд.
Ищецът
твърди, че при справка в имотния регистър установил, че „*********“ЕООД е
апортирало всичките си ДМА в капитала на „*****“ЕООД. Сочи, че решението за
този апорт е взето на 14.04.2015 г. от едноличния собственик на капитала на „*********“ЕООД
– Д.К. Г.. Тези ДМА били оценени на 1 510 500 лв., съгласно
заключение на тройна оценителна експертиза, назначена по реда на чл.72, ал.2 от ТЗ с Акт от 22.04.2015 г.
Твърди се, че съгласно решение от
03.06.2015 г. на едноличния собственик на капитала в „*****“ЕООД – Х.М.Б, „*********“ЕООД
придобило 3 021 дяла по 500 лв. всеки от капитала на „*****“ЕООД срещу
апортираните ДМА и така станало съдружник в „*****“ЕООД. Последното било
преобразувано в ООД.
Твърди се,
че апортът бил вписан под №20150610173457 по портидата на „*****“ЕООД.
Твърди се,
че „*********“ЕООД прехвърлило притежаваните от него 3 021 дяла по 500 лв.
всеки от капитала на „*****“ЕООД на Х.М.Б за общата сума от 14 900 лв.,
съгласно договор от 19.06.2015 г. с нот. заверка на подписите с рег. №3499/19.06.2015
г. на нотариус Н.Х..
Ищецът
счита, че чрез апорта на всичките си ДМА ответникът „*********“ЕООД го е
увредил като го е лишил от възможността да удовлетвори вземанията си,
произтичащи от фактури №0000033***/ 11.03.2015 г., №0000034***/ 24.03.2015 г.,
№**********/ 02.04.2015 г. и №**********/29.04.2015 г.
Ищецът
твърди, че „*********“ЕООД и „*****“ЕООД са свързани лица по смисъл на §1, ал.1
и ал.2 от ДР към ТЗ, защото към момента на извършване на апорта и прехвърлянето
на дружествените дялове едно и също лице е било управител на двете дружества - Д.К.
Г.. При това положение, според ищеца, и двете дружества са знаели, че чрез
апорта на ДМА увреждат кредиторите на „*********“ЕООД. Ето защо срещу „**************“ООД
е предявило срещу „*********“ЕООД-гр. София и „*****“ЕООД-гр. Смолян иск по чл.
135 от ЗЗД с петитум: да бъде обявено за недействително спрямо ищеца
извършеното от „*********“ЕООД на „*****“ЕООД чрез апорт, вписан в ТР на
10.06.2015 г. под №20150610173457, прехвърляне на самостоятелни обекти в сграда
с идентификатори 56722.659.460.1.3 и 56722.659.460.1.5 по кадастралната карта
на гр. Плевен.
Съдът е направил
справка в ТР, при която се е установило, че с решение №63 от 18.05.2016 г. по
т.д. №204/2015 г. по описа на Плевенски Окръжен съд на основание чл.630, ал.2
от ТЗ е обявена неплатежоспособността на „*********“ЕООД с начална дата
25.11.2015 г., открито е производство по несъстоятелност по отношение на „*********“ЕООД
и дружеството е обявено в несъстоятелност. С определение №498 от 10.06.2016 г.,
на основание чл.637, ал.1 от ТЗ във вр. с чл.229, ал.1, т.7 от ГПК, съдът е
спрял производството по т.д. №33/2016 г. по описа на Плевенски Окръжен съд,
поради откриването на производство по несъстоятелност по отношение на ответника
„*********“ЕООД. Това определение е отменено с определение №177 от 31.08.2016
г. по в.ч.т.д. №236/2016 г. по описа на ВТАС. Въззивната инстанция е приела, че
спирането на производството по иск по чл.135 от ЗЗД не отговаря на целите на
чл.637 от ТЗ.
След
продължаване на съдопроизводствените действия препис от ИМ и приложенията към
нея е изпратен на 14.10.2016 г. на ответника „*********“ЕООД на вписания в ТР
адрес в гр. София, но съответното съобщение се е върнало в цялост с отбелязване
от 18.10.2016 г., че в бл.2 няма нито вх. „Д“, нито ап.118. Съдът е приел, че
съобщението следва да се счита за връчено на 18.10.2016 г. на основание чл.50,
ал.2 от ГПК. В срок до 01.11.2016 г. вкл. отговор не е депозиран от „*********“ЕООД.
На
17.10.2016 г. препис от ИМ и приложенията към нея са връчени и на избрания от
Първото събрание на кредиторите на „*********“ЕООД постоянен синдик-М.Н., но и
той не е депозирал отговор в указания срок.
Препис от ИМ
и приложенията към нея е връчен на 31.05.2016 г. на ответника „*****“ЕООД. На
15.06.2016 г. в Плевенски Окръжен съд е постъпил изпратен по пощата отговор от „*****“ЕООД. Тъй като пощенското
клеймо на плика е нечетливо, съдът е приел, че отговорът е подаден в срока по
чл.367, ал.1 от ГПК. В отговора се съдържа възражение по чл.119, ал.3 от ГПК и се
иска делото да бъде изпратено по подсъдност на Смолянски Окръжен съд. С
определение №39 от 11.01.2017 г. Плевенски Окръжен съд е оставил без уважение възражението
на ответника „*****“ЕООД за липса на
местна подсъдност у Плевенски Окръжен съд. Определението е потвърдено с
определение №56 от 29.03.2017 г. по в.ч.т.д. №80/2017 г. по описа на ВТАС. Частната
касационна жалба срещу последното е оставена без разглеждане с определение №369
от 05.07.2017 г. по ч.т.д. №1469/2017 г. по описа на ВКС. Последното е
потвърдено с определение №529 от 28.09.2017 г. по ч.т.д. №2220/2017 г. по описа
на ВКС.
По същество
ответникът „*****“ЕООД оспорва качеството на ищеца на кредитор на ответника „*********“ЕООД,
поради липсата на осъдително решение по т.д. №189/2015 г. по описа на Плевенски
Окръжен съд. Твърди, че няма как решението за апорта да е взето с единствената
цел да се увреди ищеца, тъй като към 14.04.2015 г. все още не е било възникнало
задължението по една от процесните фактури – тази с №**********/29.04.2015 г.
Счита, че от обстоятелството, че към момента на извършване на апорта Д.К. Г. е
бил управител и на двете дружества - Д.К. Г., не се презюмира знанието на „*****“ЕООД
за съществуването на задължения на „*********“ЕООД към „**************“ООД.
Ответникът
намира още, че е налице несъразмерност между размера на вземанията, с които
ищецът се легитимира като кредитор на „*********“ЕООД и и стойността на
процесните два недвижими имота.
Препис от
отговора на „*****“ЕООД е връчен на 24.10.2016 г. на „**************“ООД и на
07.11.2016 г. по пощата е изпратена ДИМ. Ищецът твърди, че е предявил и са били
приети от синдика по т.д. №204/2015 г. по описа на Плевенски Окръжен съд
следните негови вземания от длъжника „*********“ЕООД /в несъстоятелност/:
1. за сумата
от 28 931.65 лв., явяваща се сбор от стойностите на метални изделия,
посочени във фактури №0000033***/11.03.2015 г., №0000034***/24.03.2015 г.,
№**********/ 02.04.2015 г. и №**********/29.04.2015 г.
2. за сумата
от 3 546.99 лв., явяваща се сбор от лихвите за забава, начислени върху
стойностите на метални изделия, посочени във фактури №0000033***/11.03.2015 г.,
№0000034***/ 24.03.2015 г., №**********/ 02.04.2015 г. и №**********/29.04.2015
г., от момента на издаването им до 19.06.2016 г.
Твърди, че
горепосочените вземания са били включени в списъка по чл.685, ал.1 от ТЗ,
обявен в ТР на 30.06.2016 г.
Според
ищеца, знанието за увреждащото действие следва да се преценява към 10.06.2015
г., когато е вписан апорта, а не към 14.04.2015 г., когато е взето решението за
извършването му от едноличния собственик на капитала на „*********“ЕООД – Д.К. Г..
Ищецът
счита, че ответникът „*********“ЕООД като длъжник няма право да преценява от
кое негово имущество да се удовлетворят кредиторите му, поради което е без
значение за основателността на Павловия иск обстоятелството, че след апорта „*********“ЕООД
разполага със собствен капитал размер на 40 500 лв. Моли да бъде правена
разлика между капитал и имущество. Счита, че капитала е собственост на
съдружниците, а не на дружеството, поради което кредиторите на последното не
могат да насочат принудително изпълнение срещу него.
За първи път
в ДИМ, което е недопустимо, ищецът развива тезата, че увреждащо го действие е и
прехвърлянето от „*********“ЕООД на притежаваните от него 3 021 дяла по
500 лв. всеки от капитала на „*****“ЕООД на Х.М.Б за общата сума от 14 900
лв., която цена била много по-ниска от пазарната.
Според ищеца
знанието за увреждането му се презюмира предвид особения характер на апорта
/като трансформация на имущество във финансов инструмент/ и свързаността между
„*********“ЕООД и „*****“ЕООД. Акцентира се върху това, че Д.К. КОЦЕВ не е само
управител на „*********“ЕООД, а и едноличен собственик та капитала в
дружеството.
Според
ищеца, във фактическия състав на чл.135 от ЗЗД не е включено изискване за
съразмерност между размера на вземането на кредитора и стойността на
имуществото – предмет на разпоредителната сделка.
Препис от
ДИМ и приложенията към нея са връчени на ответниците, но в указания срок допълнителни
отговори не са депозирани.
Ход на
настоящото исково производство е даден на 16.10.2017 г. Тогава съдът е
докладвал, че при служебна справка в САС „Съдебно деловодство“ при Плевенски
Окръжен съд се е установило, че т.д. №189/2015 г. по описа на Плевенски Окръжен
съд е прекратено, както и че по т.д. №189/2016 г. по описа на Плевенски Окръжен
съд е постановено решение №73 от 21.04.2017 г., с което на основание чл.647, ал.1, т.6 от ТЗ е
ПРОГЛАСЕНА по отношение на кредиторите в производството по несъстоятелност на „М******“ЕООД
/в несъстоятелност/, с ЕИК: ***** недействителността на апортна вноска,
направена на 10.06.2015 г. от „М******“ЕООД /в несъстоятелност/, с ЕИК: ***** в
капитала на „*****“ЕООД, с ЕИК:***** на стойност 1 510 500 лева,
вписана в Търговския регистър под № 20150610173457 по партидата на „*****“ЕООД
върху конкретно посочено имущество, в т.ч. и процесните САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ В
СГРАДА с идентификатор 56722.659.460.1.3 и САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ В СГРАДА с
идентификатор 56722.659.460.1.4.
Съдът е дал
възможност на ищеца да заяви дали поддържа иска си, предвид постановяването на
решение №73 от 21.04.2017 г. по т.д. №189/2016 г. по описа на Плевенски Окръжен
съд. В становище от 03.11.2017 г. „**************“ООД
е посочило, че поддържа иска си и че няма пречка той да бъде разгледан и
уважен, като решението по чл.135 от ЗЗД ще ползва само дружеството, но не и
останалите кредитори на несъстоятелния длъжник.
Съдът като обсъди доводите на страните и събраните по делото
доказателства, намира за установено следното:
Между
страните не е спорно, че „**************“ ООД е доставило на „*********“ЕООД поръчаните
от него метални изделия, посочени в представените по делото фактури №0000033***/
11.03.2015 г., №0000034***/ 24.03.2015 г., №**********/ 02.04.2015 г. и
№**********/29.04.2015 г., както и че тези изделия са били приети от ответника
съответно с представените по делото приемо-предавателни протоколи №5/11.03.2015
г., №6/24.03.2015 г., №7/02.04.2015 г. и №15/ 29.04.2015 г. От фактурите е
видно, че във всяка от тях е включена и стойност на транспорта на изделията -
съответно 120 лв., 309.60 лв., 180 лв. и 300 лв. Предаването на процесните
метални изделия от ищеца на превозвач, с цел да бъдат транспортирани до
ответника „*********“ЕООД се удостоверява от представените по делото товарителници
№158828/11.03.2015 г., №056873/24.03.2015 г., №779341/ 02.04.2015 г. и
№701567/29.04.2015 г.
Съгласно
чл.327, ал.1 от ТЗ, купувачът трябва да плати цената при предаване на стоката,
освен ако не е уговорено друго. Уговорка между страните по делото, различна от
установеното в чл.327, ал.1 от ТЗ, не е установена, което означава, че „*********“ЕООД
е следвало да се разплати с „**************“ ООД по фактурите в деня на
издаването им, съвпадащ с деня на доставката на стоките.
Не е спорно,
че „*********“ЕООД не е заплатило в срок на „**************“ ООД общата сума от
28 931.65 лв., дължима по четирите фактури и че така е изпаднало в забава.
Не е спорно,
че на 23.09.2015 г. „**************“ ООД е предявило срещу „*********“ЕООД
следните искове, за разглеждането на които е образувано т.д. №189/2015 г. по
описа на Плевенски Окръжен съд:
1.по чл.79,
ал.1 от ЗЗД за сумата от 28 931.65 лв., явяваща се сбор от стойностите на
метални изделия, посочени във фактури №0000033***/ 11.03.2015 г., №0000034***/24.03.2015
г., №**********/ 02.04.2015 г. и №**********/29.04.2015 г.
2.по чл.86,
ал.1 от ЗЗД за сумата от 1 332.51 лв., явяваща се сбор от лихвите за
забава, начислени върху стойностите на метални изделия, посочени във фактури №0000033***/11.03.2015
г., №0000034***/ 24.03.2015 г., №**********/ 02.04.2015 г. и
№**********/29.04.2015 г., считано от издаването на съответната фактура до
завеждане на делото.
Не е спорно
и е видно от решение №63 от 18.05.2016 г. по т.д. №204/2015 г. по описа на
Плевенски Окръжен съд, че на основание чл.630, ал.2 от ТЗ е обявена
неплатежоспособността на „*********“ЕООД с начална дата 25.11.2015 г., открито
е производство по несъстоятелност по отношение на „*********“ЕООД и дружеството
е обявено в несъстоятелност.
Не е спорно,
че производството по т.д. №189/2015 г. по описа на Плевенски Окръжен съд е
спряно на основание чл.637, ал.1 от ТЗ поради откриване на производство по
несъстоятелност по отношение на ответника „*********“ ЕООД с решение №63/18.05.2016
г. по т.д. № 204/2015 г. по описа на Плевенски Окръжен съд, а по-късно –
прекратено на основание чл.637, ал.2 от ТЗ.
Не е спорно
и е видно от списък по чл.685, ал.1 от ТЗ, обявен в ТР на 30.06.2016 г. и от определение
от 05.08.2016 г. по т.д. №204/2015 г. по описа на Плевенски Окръжен съд за
одобряването му, че „**************“ ООД е предявило и че са били приети от
синдика по т.д. №204/2015 г. по описа на Плевенски Окръжен съд следните негови
вземания от длъжника „*********“ЕООД /в несъстоятелност/:
1. за сумата
от 28 931.65 лв., явяваща се сбор от стойностите на метални изделия,
посочени във фактури №0000033***/11.03.2015 г., №0000034***/24.03.2015 г.,
№**********/ 02.04.2015 г. и №**********/ 29.04.2015 г.
2. за сумата
от 3 546.99 лв., явяваща се сбор от лихвите за забава, начислени върху
стойностите на метални изделия, посочени във фактури №0000033***/11.03.2015 г.,
№0000034***/ 24.03.2015 г., №**********/ 02.04.2015 г. и №**********/29.04.2015
г., от момента на издаването им до 19.06.2016 г.
Гореизложеното
дава основание да се приеме за установено, че „**************“ ООД е кредитор
на „*********“ЕООД с вземане към 23.09.2015 г. в общ размер на 30 264.16
лв.
Видно от
протокол от 14.04.2015 г., едноличния собственик на капитала на „*********“ЕООД
– Д.К. Г. е взел решение дружеството да стане съдружник в „*****“ЕООД, като за
целта апортира притежаваните от него земя, самостоятелни обекти в сгради,
автомобили, съоръжения и машини в капитала на „*****“ЕООД. Към 14.04.2015 г.
все още не е било възникнало задължението по фактура №**********/ 29.04.2015 г.
в размер на 9 034.49 лв. с ДДС.
При справка
в ТР се установява, че:
- „*****“ЕООД
е вписано в ТР няколко дни преди 14.04.2015 г., а именно – на 08.04.2015 г.,
като дружеството е учредено с капитал в размер на 50 лв., разпределен на 5
дружествени дяла от по 10 лв. всеки, притежавани от Х.М.Б.
- молбата на
„*********“ЕООД да бъде прието за съдружник в „*****“ЕООД датира от 14.04.2015
г.
- притежаваните
от „*********“ЕООД ДМА са оценени на 1 510 500 лв., съгласно
заключение на тройна оценителна експертиза, назначена по реда на чл.72, ал.2 от ТЗ с Акт от 22.04.2015 г. В частност – всеки от процесните два офиса е оценен
на 30 850 лв.
- съгласно решение
от 03.06.2015 г. на едноличния собственик на капитала на „*********“ЕООД – Д.К.
Г., е прието заключението по тройната оценителна експертиза и е решено да се
направи непарична вноска на стойност 1 510 500 лв., която да послужи
за увеличаване капитала на „*****“ЕООД, а „*********“ЕООД да придобие
3 021 дружествени дяла по 500 лв. всеки от капитала на „*****“ЕООД.
-
съгласно решение от 03.06.2015 г. на Общото събрание на съдружниците в „*****“ООД
– Х.М.Б и „*********“ЕООД, последното е прието за съдружник; увеличен е
капитала от 50 лв. на 1 511 000 лв., като 450 лв. са внесени на
03.06.2015 г. от Х.М.Б, а останалите 1 510 500 лв. съставляват
стойността на непаричната вноска, направена от „*********“ЕООД; разпределен е
капитала в 3 022 дружествени дялове от по 500 лв. всеки, от които 1 дял се
притежава от Х.М.Б, а останалите 3 021 дружествени дяла – от „*********“ЕООД.
- апортът е
вписан на 10.06.2015 г. под №20150610173457 по партидата на „*****“ЕООД.
Към
10.06.2016 г. е финализирана процедурата по отчуждаване на ДМА на „*********“ЕООД
чрез апортирането им в капитала на „*****“ЕООД. Към тази дата вече са били
изискуеми задълженията по процесните четири фактури в общ размер на
28 931.65 лв. с ДДС, както и част от лихвите.
Внасянето на
непарична вноска в ООД е разпоредителен акт на съдружника, с който той
прехвърля собствеността или други права върху предмета на апорта от своя
патримониум в патримониума на дружеството /така е според Решение № 151 от
10.11.2009 г. на ВКС по т. д. № 811/2008 г., II т. о./. Апортът може да бъде
извършен при учредяване на дружеството или впоследствие при увеличаването на
капитала му, какъвто е и настоящия случай.
Апортът е
едностранно правно действие, с което ликвидно имущество се трансформира във
финансов актив – акции или дружествени дялове /в зависимост от капиталовото
дружество, в което се прави непаричната вноска/ и по този начин се намалява възможността
за удовлетворяване на кредиторите на апортиращия /в т.см. е Решение № 57 от
19.07.2010 г. на ВКС по т. д. № 695/2009 г., I т. о./. В случая апортираните недвижими имоти, МПС,
машини и съоръжения са много по-бързо ликвидни, отколкото придобитите от „*********“ЕООД
дружествени дялове в капитала на „*****“ООД.
Съгласно Решение
№ 219 от 17.02.2010 г. на ВКС по т. д. № 752/2009 г., II т. о., ТК, увреждане е
налице не само при намаляване имуществото на длъжника, но и когато се
затруднява удовлетворяването на кредиторите чрез неговата трансформация и
възможността за принудително изпълнение върху конкретни имоти на длъжника.
С оглед
гореизложеното, съдът намира, че процесният апорт като цяло е увреждащо
кредиторите на „*********“ЕООД действие по смисъла на чл.135 от ЗЗД. Друг е
въпросът, че в случая конкретният кредитор е избрал да атакува само част от
увреждащото действие. Доколкото в случая не става дума за стойностно намаляване
на имуществото на длъжника, а до неговото трансформиране от един вид в друг с
ефект на затрудняване удовлетворението на
кредиторите, е несъстоятелната тезата на ответника „*****“ЕООД, че е
налице несъразмерност между размера на вземанията, с които ищецът се легитимира
като кредитор на „*********“ЕООД и стойността на процесните два недвижими
имота, обявяването на относителната недействителност на апортирането на които
се иска. Следва да се отбележи, че дори и да ставаше дума стойностно намаляване
на имуществото на длъжника, не е относително недействително само онова
увреждащо действие, което стойностно съответства на размера на дълга. Така е,
защото в рамките на производството по чл.135 от ЗЗД не се проверява какви са
останалите пасиви в имуществото на длъжника, освен задължението му към ищеца и
как всички пасиви се съотнасят към активите, т.е. каква е ликвидността на
предприятието на длъжника.
Законните
представители на „*********“ЕООД са знаели, че имат задължения към „**************“
ООД и че апортирайки всички ДМА в „*****“ООД, в т.ч. и процесните два офиса,
прави по-трудно принудителното удовлетворяване на своя кредитор. Илюстрация за
знанието на длъжника са и действията му, следващи апорта, а именно – продажбата
на придобитите срещу апорта 3 021 дружествени дяла на съдружника Х.М.Б,
осъществена само 9 дена след вписването на апорта при цена 14 900 лв. Това
обстоятелство се потвърждава от договор от 19.06.2015 г. с нот. заверка на
подписите с рег. №3499/19.06.2015 г. на нотариус Н.Х..
Предвид
едностранния характер на апорта, не е необходимо да се доказва знание у „*****“ООД
за увреждането на кредиторите на „*********“ЕООД. Безпредметно е и изследването
на въпроса за свързаност между „*********“ЕООД и „*****“ЕООД.
В заключение
– съдът намира, че предявеният иск е основателен и доказан и че като такъв
следва да бъде уважен.
Тук е
мястото да се отбележи, че постановяването на решение №73 от 21.04.2017 г. по
т.д. №189/2016 г. по описа на Плевенски Окръжен съд, с което е уважен
предявения от синдика на „*********“ЕООД иск по чл.647, ал.1, т.6 от ТЗ, не се
явява пречка за допустимостта на иска по
чл.135 от ЗЗД, предявен от отделен кредитор срещу несъстоятелния длъжник и
дружеството, в което той е апортирал имуществото си. Страните и предмета на
двата иска са различни. Различни са и правните им последици. Обявената
недействителност на действията, с които длъжникът уврежда кредитора-ищец,
ползва само последния и няма действие по отношение на другите кредитори на
длъжника, т. е. недействителността не е абсолютна и не ползва кредиторите на
масата на несъстоятелността макар длъжникът да е в несъстоятелност / виж Решение
№ 57 от 19.07.2010 г. на ВКС по т. д. № 695/2009 г., I т. о./.
При
този изход на спора по същество, ответниците следва да заплатят в полза на
ищеца сумата от 3 934.26 лв., явяваща се разноски за ДТ, такса за съд.
у-ния, такса за вписване на ИМ и адв. възнаграждение, съгласно списък по чл.80
от ГПК.
Водим
от горното, съдът
Р Е Ш И :
ОБЯВЯВА на
основание чл.135, ал.1 от ЗЗД за НЕДЕЙСТВИТЕЛНО
по отношение на ищеца „**************“ООД-с. Казичене, с ЕИК: ****** извършеното
от „*********“ЕООД /в несъстоятелност/-гр. София, с ЕИК:***** чрез апорт в капитала на „*****“ЕООД-гр.
Смолян, с ЕИК: *****, вписан в ТР на 10.06.2015 г. под №20150610173457,
прехвърляне на собствеността върху следните недвижими имоти: самостоятелен обект в сграда с
идентификатор 56722.659.460.1.3 по кадастралната карта на гр. Плевен,
одобрена със заповед №РД-18-71/06.06.2008 г. на изп. д-р на АГКК-София, с
административен адрес: ******** със застроена площ 67.20 кв.м., с
предназначение – за офис, при съседи: на същия етаж – няма, под обекта – имот с
идентификатор 56722.659.460.1.5, над обекта – имот с идентификатор
56722.659.460.1.4, находящ се в сграда №1, разположена в поземлен имот с
идентификатор 56722.659.460 и самостоятелен
обект в сграда с идентификатор 56722.659.460.1.4 по кадастралната карта
на гр. Плевен, одобрена със заповед №РД-18-71/06.06.2008 г. на изп. д-р на
АГКК-София, с административен адрес: ******** със застроена площ 67.20 кв.м., с
предназначение – за офис, при съседи: на същия етаж – няма, под обекта – имот с
идентификатор 56722.659.460.1.3, над обекта – няма, находящ се в сграда №1,
разположена в поземлен имот с идентификатор 56722.659.460 56722.659.460.1.5 по
кадастралната карта на гр. Плевен.
ОСЪЖДА на
основание чл.78, ал.1 от ГПК ответниците „*********“ЕООД /в несъстоятелност/-гр.
София, с ЕИК:***** и „*****“ЕООД-гр. Смолян, с ЕИК: ***** ДА ЗАПЛАТЯТ в полза на ищеца „**************“ООД-с. Казичене, с
ЕИК: ***** сумата от 3 934.26
лв., явяваща се разноски за ДТ, такса за съд. у-ния, такса за вписване
на ИМ и адв. възнаграждение, съгласно списък по чл.80 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на
въззивно обжалване пред ВТАС в 2-седмичен срок от връчването му.
СЪДИЯ В ОКРЪЖЕН СЪД: