Р Е Ш Е Н И Е
20.12.2019 г.,
гр. Пловдив
В И М Е Т О
НА Н А Р О Д А
ПЛОВДИВСКИ РАЙОНЕН СЪД, НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ, XXI наказателен състав, в открито съдебно заседание на двадесет
и осми ноември две хиляди и
деветнадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ГЕОРГИ ГЕТОВ
при секретаря Христина
Близнакова, като разгледа докладваното от съдията АНД № 4117/2019 г.
по описа на съда, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.
Образувано е по жалба от К.К.В.,
ЕГН: **********, с адрес *** против
Наказателно постановление № 17-1030-006649/09.10.2017 г., издадено от М.В.М.– ***,
***, с което:
1) на основание чл. 185 от Закона
за движението по пътищата (ЗДвП) на жалбоподателя е наложено административно
наказание „глоба“ в размер на 20 (двадесет) лева за нарушение по чл.
5, ал. 1, т. 1 от ЗДвП и
2) на основание чл. 175, ал. 1,
т. 5 от ЗДвП на жалбоподателя е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 100 (сто) лева и административно наказание лишаване
от право да управлява МПС за 1 месец за нарушение по чл. 123, ал. 1, т. 3,
б. „в“ от ЗДвП.
В жалбата се навеждат доводи за
неправилност на атакуваното наказателно постановление (НП). Жалбоподателят
твърди, че не той е извършил нарушението и че авторството му на деянията не е
доказано. Моли наказателното постановление да бъде отменено. В съдебното
заседание, в което е даден ход на съдебните прения, редовно уведомен,
жалбоподателят не се явява и не се представлява.
Въззиваемата страна в
съпроводителното писмо с вх. № 44044/04.07.2019 г., с което препраща жалбата и
административната преписка, изразява становище производството по налагане на
наказанията да е протекло законосъобразно и моли обжалваното НП да бъде
потвърдено. В съдебно заседание, редовно призована, не се представлява.
СЪДЪТ, след като
обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателствени материали,
поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното:
Жалбата е подадена от К.К.В.,
спрямо когото са наложени административните наказания, т.е. от лице с надлежна
процесуална легитимация. Екземпляр от наказателното постановление е връчен на
жалбоподателя на 20.06.2019 г., установено от разписка за връчване на НП, а
жалбата е подадена чрез административнонаказващия орган (АНО) на същата дата,
поради което седемдневният срок по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН е спазен, а жалбата е допустима. Макар при изписването на
датата на подаването й жалбоподателят да е написал „20.07.2019 г.“, то
установява се, че се касае за техническа грешка при изписването на цифрата,
обозначаваща месеца от годината, като в действителност жалбата е била
депозирана през 06 месец. Същата при подаването си е получила входящ номер в
отдел „ПП“ при СДВР, а именно № 433200-65557 от 20.06.2019 г., на която дата жалбата
е била подадена. Разгледана по същество, тя е частично основателна по
следните съображения:
От фактическа страна съдът приема за установено следното:
Жалбоподателят К.К.В. бил
собственик на лек автомобил с марка и модел „Рено Еспейс“ и с рег. № ***. Той
предал държането върху автомобила на неустановено по делото лице, без да бъде
надлежно извършено и отразено прехвърлянето на правото на собственост.
На 14.08.2017 г. лекият автомобил
„Рено Еспейс“ с рег. № *** бил управляван от неустановено по делото лице. Около
17:35 часа водачът на автомобила отишъл да зареди гориво на бензиностанция
„Еко“, която се намирала в гр. Пловдив, бул. „Васил Априлов“ № 156Б. Управител
на бензиностанцията бил свид. И.В.В.. Неустановеният по делото водач заредил
гориво от колонка № 5, но при потеглянето на автомобила скъсал маркуча за
зареждане на колонката. Последният бил повреден и не можел да се използва,
което наложило да бъде ремонтиран. Свидетелят В. видял случилото се, махнал с
ръка на водача на автомобила да го изчака и отишъл да види дали има изтичане на
газ. Когато се обърнал, видял, че автомобилът „Рено Еспейс“ с рег. № *** не бил
спрял и се отдалечавал от бензиностанцията. Свидетелят В. подал сигнал за
случилото се до Началника на сектор „Пътна полиция“.
По подадения сигнал свид. И.Д.Г.
установил, че жалбоподателят В. бил собственик на автомобила „Рено Еспейс“ с
рег. № *** и го поканил да попълни декларация по чл. 188 ЗДвП, в която да
посочи на кого е предоставил управлението на автомобила към датата на деянието.
На 12.09.2017 г. жалбоподателят В. попълнил посочената декларация, в която
отбелязал, че не може да посочи кое лице е управлявало собствения му автомобил
на дата 14.08.2017 г., около 17:35 часа.
На 12.09.2017 г. свид. Г.
съставил акт за установяване на административно нарушение (АУАН) с бл. № 143451
против жалбоподателя В. в негово присъствие, както и в присъствието на
свидетел. Препис от акта бил връчен на жалбоподателя срещу разписка.
Въз основа на така съставения
АУАН и на останалите материали по административната преписка било издадено и
обжалваното в настоящото производство наказателно постановление.
По доказателствата:
Описаната фактическа обстановка
съдът прие за установена въз основа на събраните гласни доказателствени
средства, както и на писмените доказателства по делото.
Съдът дава вяра на показанията на
свид. И.Д.Г.. От тях се установява, че той е съставил АУАН против жалбоподателя,
тъй като е установил, че последният бил собственик на автомобила, при
управлението на който настъпило процесното ПТП, но същевременно не могъл да
посочи на кого е бил предоставил управлението на автомобила при настъпването на
деянието. Свидетелят изяснява, че при разследването на случая е изгледал и
запис от камери, записали случилите се събития, на който се виждало, че при
потеглянето си лекият автомобил „Рено Еспейс“ е скъсал маркуч за гориво на
колонка на бензиностанцията.
Дава се вяра и на показанията на
свид. И.В.В.. От тях се установява, че към датата на извършване на деянието
свидетелят е бил управител на бензиностанция „Еко“ и е бил очевидец на
процесното деяние, като непосредствено е възприел, че при потеглянето на автомобила
е бил скъсан маркуч на колонка за зареждане с газ на бензиностанцията.
Свидетелят изяснява, че маркучът не е могъл да се използва по предназначението
си и е трябвало да бъде ремонтиран, като е била нанесена вреда на колонката.
Пояснява още, че веднага след деянието е отишъл първо да провери дали е имало
изтичане на газ, след което е видял, че лицата от автомобила, с който бил
скъсан маркучът, си били тръгнали. Установява се и че свид. В. не е разговарял
с тях на място или след това. Свидетелят е категоричен, че жалбоподателят не е
присъствал при извършване на деянието и не е бил водач или пътник в процесния
автомобил. Показанията на свид. В. са подробни, последователни и вътрешно
непротиворечиви, в тях свидетелят възпроизвежда обстоятелства, които
непосредствено е възприел като очевидец.
От справка за собственост на лек
автомобил „Рено Еспейс“ с рег. № *** (лист 39 от делото) се установява, че
жалбоподателят В. е собственик на превозното средство.
От справка за нарушител/водач за
жалбоподателя В. се установява, че същият е правоспособен водач на МПС, с
налични 39 контролни точки, със СУМПС, издадено на 28.12.2011 г. и валидно до
28.12.2021 г.
От декларация от 12.09.2017 г. от
жалбоподателя В. за предоставяне на информация във връзка с разпоредбата на чл.
188 от ЗДвП (лист 16 от делото) се изяснява, че същият е заявил писмено в
декларацията, че не може да посочи от кое лице се е управлявал собственият му
лек автомобил с рег. № *** на дата 14.08.2017 г., около 17:35 часа.
От Заповед № 8121з-952/20.07.2017
г. на министъра на вътрешните работи се установява, че АУАН и НП са издадени от
надлежно оправомощени лица, които са действали в рамките на своята материална и
териториална компетентност.
При така установените факти съдът
приема следното от правна страна:
АУАН е съставен от оправомощено
лице, предявен е за запознаване със съдържанието му на нарушителя и му е връчен
препис срещу разписка. В 6-месечния срок по чл. 34, ал. 3 от ЗАНН е издадено и
обжалваното НП, от материално и териториално компетентен орган. Съдът намери и
че е налице припокриване на установените факти и правни изводи между АУАН и НП.
По т. 1 от НП на жалбоподателя е наложено
административно наказание за нарушение по чл. 5, ал. 1, т. 1 ЗДвП. Съгласно
посочената разпоредба „всеки участник в движението по пътищата с поведението си
не трябва да създава опасности и пречки за движението, не трябва да поставя в
опасност живота и здравето на хората и да причинява
имуществени вреди“. По делото се доказа по категоричен начин, че от
обективна страна на посочените в НП време и място – на 14.08.2017 г. около
17:35 часа в гр. Пловдив, бул. „Васил Априлов“ № 156Б, при управлението на лек
автомобил „Рено Еспейс“ с рег. № *** бил скъсан маркуч на колонка № 5 за
зареждане на гориво – газ, при потеглянето от бензиностанция. Обстоятелството,
че маркучът за зареждане на гориво е бил скъсан при потеглянето именно на
процесния автомобил също е категорично установено по делото както от
показанията на свидетеля-очевидец В., така и от показанията на свид. Г., който
е изгледал видеозапис на деянието. Показанията и на двамата свидетели бяха
изцяло кредитирани от съда. Така изясненото обстоятелство представлява и
изпълнителното деяние на нарушението от обективна страна. Установи се по делото
и че в резултат от това поведение е настъпила имуществена вреда, като отново от
показанията на свид. В. се изяснява, че след скъсването на маркуча, той не е
могъл да се използва, трябвало е да се ремонтира и са настъпили вреди по
колонката за зареждане. Следователно от обективна страна е настъпил и
съставомерен резултат, а именно причинени имуществени вреди. Съдът намира, че
по делото е доказана и причинно-следствената връзка между конкретното поведение
на участниците в движението – потеглянето без да бъде откачен маркучът за
зареждане на гориво, и настъпилият противоправен резултат – имуществената вреда
по колонката за зареждане № 5. От субективна страна деянието е било извършено
виновно, като деецът е съзнавал, че при привеждането на автомобила в движение
без да бъде откачен маркучът за зареждане на гориво, това ще доведе до
настъпването на имуществена вреда от съответния вид. Съдът намира, че при
правилно установени факти административнонаказващият орган (АНО) е приложил
правилно и материалния закон в частта по т. 1 от НП. Водачът на автомобила е
следвало да бъде достатъчно внимателен и предпазлив, за да съобрази
обстоятелството, че е възможно зареждането да не е приключило и да не е
откачено зареждащото устройство. Като не е имал такова поведение, е осъществил
състава на нарушението по чл. 5, ал. 1, т. 1 ЗДвП, която норма вменява общо
задължение за всеки участник в движението по пътищата с поведението си да не
причинява имуществени вреди. Ето защо и при категорично установено несъобразено
с посочената законова разпоредба поведение на водача, правилно последното е
било квалифицирано по посочения законов текст. Тъй като цитираната разпоредба е
свързана с правило за поведение, касаещо пътищата на територията на страната,
следва да се отбележи, че съгласно § 6, т. 1 от допълнителните разпоредби на
ЗДвП път е всяка земна площ или съоръжение, предназначени или обикновено
използвани за движение на пътни превозни средства или на пешеходци. Към
пътищата се приравняват и улиците. Изхождайки от това определение, съдът
формира категоричен извод, че мястото, където е било извършено процесното
деяние и което е предназначено за влизане, зареждане с гориво в бензиностанцията
и излизане от нея, представлява част от пътищата, а водачите на превозните
средства по него са участници в движението по пътищата.
Досежно авторството на деянието
по делото категорично се доказа, че то не е било осъществено от жалбоподателя В..
Въпреки това в случая неговата отговорност е реализирана не като водач, а като
собственик на превозното средство, с което е извършено нарушението, когато той
не може да посочи на кого го е предоставил за управление. От събраните по
делото доказателства се установява, че към датата на деянието именно
жалбоподателят В. се явява собственик на автомобила, както и че в нарочно
попълнената декларация по чл. 188 ЗДвП той е отразил, че не може да посочи лицето,
на което е предоставил управлението на автомобила. Съгласно разпоредбата на чл.
188, ал. 1 ЗДвП собственикът или този, на когото е предоставено
моторно превозно средство, отговаря за извършеното с него нарушение. Собственикът се наказва с наказанието,
предвидено за извършеното нарушение, ако не посочи на кого е предоставил
моторното превозно средство. В процесния АУАН изрично е отбелязано, че
същият се съставя във връзка с правилото по чл. 188, ал. 1 ЗДвП. При
изписването на квалификацията на нарушенията в наказателното постановление не е
посочена разпоредбата на чл. 188, ал. 1 ЗДвП, но това не се цени като
процесуално нарушение от съда, още по-малко като такова от категорията на
съществените. На първо място правото на жалбоподателя да разбере, че
наказанието му се налага не като водач, а като собственик на автомобила не е
било нарушено, тъй като в обстоятелствената част на НП изрично е записано, че
жалбоподателят е собственик на автомобила и не е посочил водача, който е
извършил нарушението. Отделно от това съгласно съдебната практика непосочването
на обстоятелството на попълнената декларация било то като фактическо основание
за ангажираната административнонаказателна отговорност или пък като правно
основание не обосновава извод за наличие на основание за отмяна на
наказателното постановление. Разпоредбата на чл.188 от ЗДвП регламентира само
административнонаказателно отговорните лица, респ. не рефлектира върху извода
за това коя материалноправна норма е нарушена и към коя
административнонаказателна разпоредба следва да се отнесе конкретното деяние,
т.е. не се отнася до обстоятелствата във връзка с извършването на нарушението,
а до субекта на отговорността (така Решение
№ 2021 от 14.11.2017 г. по к.а.н.д. № 2486/2017 г. на Административен съд –
Варна). По делото обаче категорично е установено, че именно жалбоподателят В.
е бил собственик на автомобила към датата на деянието. В тази връзка следва
ясно да се подчертае, че отговорността на собственика на МПС, с което е
извършено нарушение по ЗДвП, е различна от отговорността на лицето, което като
водач на моторно превозно средство е извършило нарушението. Отговорността по
чл. 188, изр. второ от ЗДвП не се основава на законова презумпция, че
собственикът на МПС е извършител на нарушението по ЗДвП, а е отговорност на собственика за извършено с притежавания от него
автомобил нарушение, която отговорност възниква при условията на
евентуалност – само когато собственикът не посочи на кого е предоставил МПС
(така Решение от 03.10.2011 г. по
к.а.н.д. № 223/2011 г. на Административен – съд Стара Загора). Следователно
процесуално нарушение не е допуснато, нито по някакъв начин е било ограничено
правото на защита на жалбоподателя. По тези съображения съдът намира, че НП
следва да бъде потвърдено като законосъобразно и правилно в частта си по точка
1.
По т. 2 от НП жалбоподателят В. е наказан за
административно нарушение по чл. 123, ал. 1, т. 3, б. „в“ ЗДвП, съгласно която
разпоредба водачът на пътно превозно средство, който е участник в
пътнотранспортно произшествие, е длъжен, когато при произшествието са причинени
само имуществени вреди, ако между участниците в произшествието няма съгласие
относно обстоятелствата, свързани с него, без да напускат местопроизшествието, да
уведоми съответната служба за контрол на Министерството на вътрешните работи на
територията, на която е настъпило произшествието, и да изпълнява дадените им
указания. От фактическа страна АНО е приел, че водачът е напуснал
местопроизшествието и с това си поведение е осъществил състава на нарушението
по чл. 123, ал. 1, т. 3, б. „в“ ЗДвП. Настоящият съдебен състав обаче приема,
че е налице противоречие между установените факти и дадената им правна
квалификация, под която са били подведени. Това противоречие не може да бъде
отстранено във фазата на въззивното производство. Тук следва да се имат предвид
някои общи постановки във връзка със задълженията на водача на ППС, който е
участник в пътнотранспортно произшествие. Същите са регламентирани в
разпоредбата на чл. 123, ал. 1 ЗДвП и диференцирани с разпоредбите на т. 1 до
т. 3. В тази връзка, за да настъпят последиците на т. 2 и т. 3 на чл. 123, ал. 1 ЗДвП, следва най-напред да е осъществен фактическият състав на т. 1 от нормата.
В противен случай т. 1 от ал. 1 на чл. 123 ЗДвП не би била регламентирана като
самостоятелна хипотеза. Разграничими са задълженията на водача в трите точки от
алинея първа, което обуславя извод за три различни самостоятелни хипотези,
независимо от предвидената санкция по смисъла на чл. 175, ал. 1, т. 5 ЗДвП,
която не разграничава задълженията по хипотези. Задълженията при всяка една от трите хипотези са различни, поради
което в санкционната норма е посочено множествено число - при т.1 задължението
е без да се създава опасност за движението по пътя, да се спре, за да се
установи какви са последиците от произшествието; в последователност, едва след
като това бъде сторено - настъпват и задълженията по следващите две точки в
зависимост от това дали при произшествието са пострадали хора или са причинени
само имуществени вреди. Следователно при настъпването на ПТП задължението за
спиране с цел установяване на последиците от произшествието се явява базисно за
водача. Само ако той е спрял, може да се изследва въпросът имало ли е или не
съгласие между участниците относно обстоятелствата по ПТП. Пренесено на
плоскостта на настоящия казус се установява, че водачът на процесния автомобил
въобще не е спрял след настъпилото ПТП. Следователно задължението си, което той
не е изпълнил, е общото задължение без да създава опасност за движението по
пътя, да спре, за да установи какви са последиците от произшествието. Същото
има своята правна регламентация в разпоредбата на чл. 123, ал. 1, т. 1 ЗДвП и
именно това се явява нарушената материалноправна норма.
Административнонаказващият орган е приел, че водачът на автомобила е напуснал
местопроизшествието, но всъщност той въобще не е спирал. Освен това, за да бъде
законосъобразно ангажирана отговорността на административнонаказателно
отговорното лице за нарушение по чл. 123, ал. 1, т. 1, б. „в“ ЗДвП следва от
обективна страна освен лицето да е напуснало местопроизшествието, то и да
липсва съгласие между участниците относно обстоятелствата по ПТП. Видно от
правилото за поведение по б. „б“ на чл. 123, ал. 1, т. 1 ЗДвП неуведомяването
на съответната служба за контрол не винаги е административно нарушение и именно
това налага във всеки отделен случай да се изследва имало ли е или не съгласие
между участниците. Този въпрос обаче е останал неизяснен по делото, тъй като се
доказа, че водачът и свид. В. въобще не са разговаряли след настъпилото
произшествие, като свидетелят му е направил знак да спре и да изчака, но
водачът е продължил движението си. В случая не само не се установява липсата на
съгласие между участниците относно обстоятелствата по ПТП, но и това не се
твърди нито в АУАН, нито в НП. Налице е порок при самото описание на
нарушението. Предметът на доказване и обстоятелствата, които следва да бъдат
установявани в процеса, се очертават още с описанието на нарушението в АУАН. В
настоящата хипотеза извън предмета на доказване е останало обстоятелството дали
водачът на процесния автомобил е уведомявал съответната служба за контрол за
настъпилото ПТП, както и дали е имало или е нямало съгласие между участниците
за обстоятелствата по произшествието. Установяването на последния въпрос има
съществено значение за правилното приложение на закона, тъй като, както беше
посочено, не винаги само по себе си напускането на местопроизшествието е
равнозначно на административно нарушение. Установяването на липсата на съгласие
между водачите би изисквало предявяването на този нов факт за пръв път с
въззивното решение, което е недопустимо, тъй като се касае за елемент от
състава на нарушението. По тези съображения съдът намира, че наказателното
постановление следва да бъде отменено в частта си по т. 2, тъй като от една
страна извършеното нарушение е по чл. 123, ал. 1, т. 1 от ЗДвП, а не приетото
от АНО такова по чл. 123, ал. 1, т. 1, б. „в“ от ЗДвП и така материалният закон
е бил приложен неправилно, а от друга е било допуснато съществено процесуално
нарушение по чл. 57, ал. 1 т. 5 ЗАНН при описанието на нарушението, като
изначално липсва твърдение относно проявлението на негов съставомерен елемент.
Така
мотивиран и на основание чл. 63, ал. 1, предл. първо и предл. трето от ЗАНН,
съдът
Р Е
Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно
постановление № 17-1030-006649/09.10.2017
г., издадено от М.В.М.– ***, *** В
ЧАСТТА, с която на К.К.В., ЕГН: **********, с адрес: *** на основание чл. 185
от Закона за движението по пътищата е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 20 (двадесет) лева за нарушение по чл.
5, ал. 1, т. 1 от Закона за движението по пътищата.
ОТМЕНЯ Наказателно
постановление № 17-1030-006649/09.10.2017 г.,
издадено от М.В.М.– ***, *** В ЧАСТТА,
с която на К.К.В., ЕГН: **********, с адрес: *** на основание чл. 175, ал. 1,
т. 5 от Закона за движението по пътищата е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 100 (сто) лева и административно наказание лишаване
от право да управлява МПС за 1 месец за нарушение по чл. 123, ал. 1, т. 3,
б. „в“ от Закона за
движението по пътищата.
РЕШЕНИЕТО
може да се обжалва с касационна жалба на основанията, посочени в
Наказателно-процесуалния кодекс, по реда на Административнопроцесуалния кодекс
пред Административен съд – Пловдив в 14-дневен срок от получаване на
съобщението от страните, че решението е изготвено.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:
Вярно с оригинала!
ХБ