Решение по дело №613/2020 на Софийски градски съд

Р Е Ш Е Н И Е №

гр. София,  21.12.2020 г.

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Търговско отделение, VI- 14 състав, в публично съдебно заседание на осми декември през  две хиляди и двадесета година, в състав:                                                      

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЕТЯ ГЕОРГИЕВА  

при секретаря Христина Цветкова, като разгледа докладваното от съдията търг.дело № 613 по описа на съда за 2020 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Предявеният иск е с правно основание чл.59, ал.3 от Закона за банковата несъстоятелност.

С исковата молба синдиците на К.Т.Б.АД /н./ против „В.в.“  ЕАД твърдят, че с Решение №664 от 22.04.2015 г. по т.д.№7549/2014 г. по описа на СГС, VI-4 състав и решение № 1443 от 03.07.2015 г. по т.д.№2216/2015 г.. на САС, ТО, 3 състав е обявена неплатежоспособността на Банката с начална дата 20.06.2014 г., открито е производство по несъстоятелност и е била обявена в несъстоятелност.  Между Банката и ответника бил сключен Договор за банков кредит от 10.10.2013 г. и съгласно извлечение от счетоводните книги, към датата 30.10.2014 г. задълженията по него били в размер на 9 922 767, 26 лева главница и 270 422, 22 лв. законна лихва. На 30.10.2014 г. в деловодството на банката постъпило Уведомление с вх. № 204/30.10.2014 г., съгласно което „П.и.б.“ АД с ЕИК ********, на основание чл. 99, ал. 3 от ЗЗД, съобщава на КТБ, че с Договор за цесия и Допълнително споразумение от 30.10.2014 г. е прехвърлило на ответника „В.В.“ ЕАД вземането си в размер на 10 407 000, 00 лева. Посочено е, че горното вземане на „П.и.б.“ АД представлява част от цялото й вземане за суми, налични по сметки: IBAN: ***, IBAN: ***, IBAN: ***, IВAN: ***********, до общия размер на сумите, посочени в 7 броя изпълнителни листа, а именно: Изпълнителен лист издаден на 12.12.2012 г. от ОС- Варна ч.т.д. 2175/2010 г., ТО, 1- състав, Изпълнителен лист издаден на 28.06.2012 г. от РС- Варна на по ч.т.д. 8968/2012 г., ГК, 9- състав, Изпълнителен лист издаден на 28.10.2010 г. от РС- Варна по ч.т.д. 16712/2010 г., ГК, IX състав, Изпълнителен лист издаден на 31.05.2013 г.; от ОС- Варна по в.ч.т.д. 593/2012 г., ТО, 3-ти състав, Изпълнителен лист издаден на 2.07.2013 г. от ОС- Варна, ТО, 4-ти състав, Изпълнителен лист издаден на 14.10.2010 г. от ОС- Варна, ТО, въз основа на Решение № 728 от 08.07.2011 г. по т.дело № 2223/2010 г. по описа на ОС- Варна, Изпълнителен лист издаден на 28.06.2012 г. от PC- Варна по ч.гр.д. 174/2012 г., ГК, XXXIII състав, с които се е снабдила „П.и.б.“ АД, за сумата от общо 115 524 440.90 лева, съставляваща 57 546 212 лева- главница, 51 974 16.18 лева- лихви, 6 004 212,34 лева- разноски, и в частност от следната банкова сметка *** „КТБ“ АД“- IBAN: ***.

На 30.10.2014 г. в деловодството на КТБ постъпило Изявление за прихващане с вх.№ 10217/30.10.2014 г., с което „В.В.“ ЕАД уведомява Банката за придобитото и описано по-горе вземане. Ответникът отправил изявление за прихващане на придобитото вземане в размер на 10 407 000,00 евро, срещу свое ликвидно задължение към КТБ, произтичащо от Договора за банков кредит от 10.10.2013 г., като бъдат погасени задълженията на дружеството до размера на по- малкото от двете вземания.

С исковата молба се поддържа, че изявлението за прихващане вх. № 10217/30.10.2014 г. е недействително по смисъла на разпоредбата на чл. 59, ал.3 от ЗБН. Съгласно тази законова разпоредба, прихващането може да бъде обявено за недействително по отношение на кредиторите на несъстоятелността, ако кредиторът е придобил вземането и задължението си преди датата на решението за откриване на производство по несъстоятелност, но към момента на придобиване на вземането или задължението е знаел, че е настъпила неплатежоспособност или че е поискано откриване на производство по несъстоятелност.

Видно от изявленията за прихващане ответното дружество, в качеството си на цесионер е придобило активните вземания, предмет на прихващане към КТБ АД по силата на Договор за цесия  и Допълнително споразумение от 30.10.2014 г. Договорът за цесия и Допълнително споразумение обаче са съобщени на банката-длъжник на 30.10.2014 г., от който момент се счита, че са породили действие спрямо нея. Поради това за дата на придобиване на процесните вземания следвало да се приеме датата 30.10.2014 г., откогато у ответника е налице знание за настъпилата неплатежоспособност на Банката – ноторно известно обстоятелство. Поради изложеното, процесното вземане попадало в приложното поле на чл.59, ал.3 от ЗБН и същото е нищожно, като ИСКАНЕТО е съдът да прогласи недействителността му и да присъди разноски на ищеца.

С писмения отговор в срока по чл.367 ГПК ответникът оспорва иска, като неоснователен. Поддържа, че към датата на извършване на прихващането решението на УС на БНБ от 06.11.2014 г. за отнемане на лицензията на банката не е било взето и вписано, поради което не е налице знание за увреждане. Прихващането било извършено надлежно и е породило погасителния ефект спрямо вземанията, тъй като са налице всички законови предпоставки за това и същото е действително.

С допълнителната искова молба се поддържа, че е налице знание за настъпила неплатежоспособност на банката и се оспорва достоверността на датата по см. на чл.181 ГПК на Договора за прехвърляне на вземане, поради което същото следвало да се счита настъпило с уведомлението в деловодството на Банката.

 Третото лице помагач на страната на ответника „П.и.б.“ АД изразява становище, че не е налице знание за настъпила неплатежоспособност, като елемент от фактическия състав на чл.59, ал.3 от ЗБН и искът е неоснователен и следва да се отхвърли.

Съдът, като взе предвид всички събрани по делото доказателства и доводите на страните, приема за установено от фактическа страна следното:

С Решение № 73/20.06.2014 г. на Управителния съвет на Българска Народна Банка, съгласно извлечение от протокол № 11 от заседанието, проведено на 20.06.2014 г. и Решение №74/22.06.2014 г., на основание чл. 115, ал. 1, т. 2 и 3, чл. 116, ал. 1, чл. 116, ал. 2, т. 2, 3, 6 и 7, във връзка с чл. 103, ал. 2, т. 24 ЗКИ, "КТБ" АД (н.) е поставена под специален надзор. Спряно е изпълнението на всички задължения на "КТБ" АД (н.) Дейността на банката е ограничена, като е забранено извършването на всички дейности съгласно банковия лиценз. Отстранени са от длъжност членовете на Управителния съвет, отстранени са от длъжност членовете на Надзорния съвет, лишени са от право на глас акционерите на банката, притежаващи повече от 10 % от акциите й. Решението е вписано по партидата на банката в Търговски регистър при Агенция по вписванията на дата 23.06.2014 г., вписване № 20140623173928.

С Решение № 114/16.09.2014 г. на Управителния съвет на Българска Народна Банка, съгласно извлечение от протокол № 23 от заседанието, проведено на 16.09.2014 г., на основание чл. 115, ал. 1, т. 2 и 3, чл. 116, ал. 1, чл. 116, ал. 1, във връзка с чл. 103, ал. 2, т. 24 ЗКИ, срокът, за който "КТБ" АД (н.) е поставена под специален надзор, е удължен до 20.11.2014 г. Решението е вписано по партидата на банката в Търговски регистър при Агенция по вписванията на дата 18.09.2014 г., вписване № 20140918142617.

С Решение № 138/06.11.2014 г. на Управителния съвет на Българска Народна Банка, съгласно извлечение от протокол № 27 от заседанието, проведено на 6.11.2014 г., на основание чл. 36, ал. 2, т. 2 във връзка с чл. 103, ал. 1, т. 1, чл. 103, ал. 2, т. 25 и чл. 151, ал. 1 ЗКИ, на "КТБ" АД (н.) е отнет лиценза за извършване на банкова дейност, поради отрицателен собствен капитал на банката и е взето решение да бъде подадено искане до компетентния съд за откриване на производство по несъстоятелност на основание чл. 9, ал. 6 ЗБН. Решението е вписано по партидата на банката в Търговски регистър при Агенция по вписванията на дата 07.11.2014 г., вписване № 20141107140740.

С Решение № 664 от 22.04.2015 г., постановено по т. д. № 7549 по описа за 2014 г. на Софийски градски съд, VI-4 състав, е обявена неплатежоспособността на "К.Т.Б." АД- в несъстоятелност; определена е началната дата на неплатежоспособността – 6.11.2014 г.; открито е производство по несъстоятелност и е обявена в несъстоятелност "К.Т.Б." АД. С Решение № 1443 от 03.07.2015 г., постановено по т. д. № 2216/2015 г. по описа на Софийски апелативен съд, ТО, III-състав, е отменено Решение № 664 от 22.04.2015 г., постановено по т. д. № 7549 по описа за 2014 г. на СГС, VI-4 състав, в частта, с която за начална дата на неплатежоспособността на КТБ е посочен 06.11.2014 г., като е определена друга начална дата - 20.06.2014 г.

С Решение № 196/13.11.2015 г. на Управителния съвет на Фонда за гарантиране на влоговете в банките, предявилите исковете физически лица са назначени за синдици на банката.

По делото са представени писмени доказателства, а освен това са безспорни обстоятелствата, че „В.В.“ ЕАД е усвоило сумите по сключените с "КТБ" АД /н/ договор за банков кредит от 10.10.2013 г. и по същия има непогасен остатък към 30.10.2014 г. в размер на 10 193 189, 48 лв.; безспорно е и съществуването на вземанията на търговското дружество, с които е направено процесното прихващане. Също така, че на 30.10.2014 г. в деловодството на банката е постъпило нарочно изявление за прихващането с приложени доказателства относно придобити от него вземания спрямо трети лица.

От представения по делото от ответната страна договор за продажба на вземане от 13.06.2014 г. и допълнително споразумение от 30.10.2014 г.  е видно, че „В.В.“ ЕАД е сключило с „П.и.б.“АД, в качеството й на цедент,  договор за цесия по силата на който е прехвърлил част в размер на 10 407 000 лв., от цялото вземане в размер на 97 500 000 лв. за наличност по сметка IBAN: *** 407 000 лв., платима в срок до 10.11.2014 г. Вземането съставлява част от вземане на „ПИБ“ АД за суми, налични по сметки: IBAN: ***, IBAN: ***, IBAN: ***,IВAN: ***********, до общия размер на сумите, посочени в 7 броя изпълнителни листа, а именно: Изпълнителен лист издаден на 12.12.2012 г. от ОС- Варна ч.т.д. 2175/2010 г., ТО, 1- състав, Изпълнителен лист издаден на 28.06.2012 г. от РС- Варна на по ч.т.д. 8968/2012 г., ГК, 9- състав, Изпълнителен лист издаден на 28.10.2010 г. от РС- Варна по ч.т.д. 16712/2010 г., ГК, IX състав, Изпълнителен лист издаден на 31.05.2013 г. ; от ОС- Варна по в.ч.т.д. 593/2012 г., ТО, 3-ти състав, Изпълнителен лист издаден на 2.07.2013 г. от ОС- Варна, ТО, 4-ти състав, Изпълнителен лист издаден на 14.10.2010 г. от ОС- Варна, ТО, въз основа на Решение № 728 от 08.07.2011 г. по т.дело № 2223/2010 г. по описа на ОС- Варна, Изпълнителен лист издаден на 28.06.2012 г. от PC- Варна по ч.гр.д. 174/2012 г., ГК, XXXIII състав, с които се е снабдила „П.и.б.“ АД, за сумата от общо 115 524 440.90 лева, съставляваща 57 546 212 лева- главница, 51 974 16.18 лева- лихви, 6 004 212,34 лева- разноски, и в частност от банкова сметка *** „КТБ“ АД“- IBAN: ***.

За извършеното прехвърляне банката е уведомена с уведомление от 30.10.2014 г., видно от уведомление изх.№51-17354 от 30.10.2014 г. С изявление от 30.10.2014 г. с нотариално заверени подписи  под рег. № 5368/30.10.2014 г. е  извършено прихващане с вземане на Банката спрямо дружеството –ответник. Чрез уведомлението новият кредитор манифестира спрямо квесторите на банката-длъжник изявление по чл. 104 ЗЗД за извършване на прихващане между прехвърленото му с договор и допълнителното споразумение от 30.10.2014 г. вземане в размер на сумата от 10 407 000 лв. и насрещното му парично задължение към "КТБ" АД за заплащане на остатък по отпуснат банков кредит, произтичащо от сключен договор за банков кредит по договора за банков кредит от 10.10.2013 г. с непогасен остатък към 30.10.2014 г., като двете насрещни вземания се компенсират, респективно погасяват до размера на по-малкото от тях.

Съдът, за да се произнесе взе предвид следното: Разпоредбата на чл.57, ал.3 от ЗБН предвижда, че изявление за прихващане извършено от кредитор със свое задължение към банката може да бъде обявено за недействително по отношение на кредиторите на несъстоятелността, ако кредиторът е придобил вземането и задължението си преди датата на решението за откриване на производство по несъстоятелност, но към момента на придобиване на вземането или задължението е знаел, че е настъпила неплатежоспособност или че е поискано откриване на производство по несъстоятелност. По силата на разпоредбата на чл. 59, ал. 4 ЗБН е въведена законовата презумпция за наличие на знание у ответника за настъпила неплатежоспособност на "КТБ" АД, ако вземането му или задължението му е придобито след датата на вписване на решението на Централната банка за отнемане на лицензията за извършване на банкова дейност на основание чл. 36, ал. 2 от Закона за кредитните институции.

Няма спор в правната доктрина и съдебна практика, че "придобиване на вземането" от цесионера настъпва със самото сключване на договора за цесия (така решение № 40 по т. д. № 566/2009 г. на I т. о. на ВКС, решение № 1279 по гр. д. № 29/1996 г. на V г. о. на ВКС), арг. и от чл. 99, ал. 2 ЗЗД - цесионерът придобива вземането в състоянието му към момента на сключване на договора за цесия. Съобщаването на цесията на длъжника не е елемент от фактическия състав на цесията. От сключването на договора за цесия вземането, ако е изискуемо според сделката между цедента и длъжника, е изискуемо и за цесионера. Длъжникът, предвид неуведомяване, може основателно да му откаже изпълнението, в който случай се касае само за ненастъпило единствено за длъжника действие на цесията. По въпроса дали под "придобиване на вземането" от извършващия прихващането кредитор - цесионер, в чл. 59, ал. 3 ЗБН и за нуждите на производството по банкова несъстоятелност, законодателят е визирал момента на съобщаването на цесията на длъжника, а не този на сключването на договора за цесия, т. е. различен от утвърдения в правната доктрина и съдебната практика момент на придобиване вземането от цесионера, основан на разпоредбите на чл. 99 - чл. 100 ЗЗД, е формирана съдебна практика, че подобно тълкуване би било тълкуване "contra legem", защото ирелевира изрично разграничените от законодателя действия на цесията - това в отношенията между цедента и цесионера, от това по отношение на длъжника и третите лица. Прието е, че няма законово оправдание за ирелевиране на това разграничение, с оглед производството по несъстоятелност на длъжник, в частност-банка, след като законодателят не е предвидил изрично това. Също така, че няма законово основание за различие в момента на придобиване на вземането от цесионер, съобразно намеренията му - да го прихване или не, респ. съобразно последващите му действия с вземането, нито законово основание за различие в момента на придобиване на вземането, в зависимост от поведение извън насрещните, съвпадащи волеизявления за разпореждане с вземането. В този смисъл са Решение № 239 от 15.05.2018 г. на ВКС по т. д. № 986/2017 г., I т. о., ТК; Решение № 160 от 4.07.2018 г. на ВКС по т. д. № 1164/2017 г., II т. о., ТК решение № 239 от 15.05.2018 г. на ВКС, ТК, Първо търговско отделение, по т.д. № 986/2017 г.

От ищцовата страна по делото бе оспорено договорът за цесия да има достоверна дата по см. на чл.181 от ГПК и в тежест на ответникът бе установи, че оспорените частни документи са съставени и подписани на датите, посочени в тях. Дори и да се приеме, че оспорващите имат качеството на трети лица по смисъла на цитираната разпоредба и възприетото от съдебната практика по-тясно тълкуване на понятието „трети лица“ (решение № 235/04.06.2010 г. на ВКС, III г.о. по дело № 176/2010 г.), че оспорването е основателно и за достоверна дата следва да се приеме датата, на която е представен КТБ АД - 30.10.2014 г., то това в случая е без значение за изхода на делото. Това е така, защото и най-ранната дата на договора за цесия, определена за достоверна по несъмнен начин - 30.10.2014 г., е преди датата на вписване на отнемане на лиценза на Банката- 07.11.2014 г. Това означава, че задълженията, с които са извършени прихващанията, са придобити преди отнемане на лиценза, а това прави неприложима презумпцията на чл. 59, ал. 4 ЗБН.

Към датите на придобиване на процесните вземания не са събрани доказателства, че ответникът е знаел, че е настъпила неплатежоспособност или че поискано откриване на производство по несъстоятелност. Не следва да се възприемат доводите, че под знание за настъпила неплатежоспособност законът не визира наличие на специални познания у конкретния кредитор с оглед обоснован икономически анализ на обстоятелства (недостиг на ликвидност, невъзможност за изпълнение на задължения към депозитанти и др. кредитори), който да установява че са налице предпоставките за неплатежоспособност на банката и обявяването в търговския регистър на Решенията на УС и безспорното им огласяване в публичното пространство да е основание да се направи извод за наличието на такова знание. Релевантно е знание за настъпила неплатежоспособност, а не за евентуална неплатежоспособност или опасност от такава, от което следва че дори да се приеме наличие на знание следствие от широко оповестена информация (в т. ч. актове на БНБ), тезата че това е знание по смисъла на цитираната разпоредба не е основана на закона. С оглед на изложеното, съдът намира, че не са налице предпоставките за обявяване недействителността на извършеното прихващане и предявеният иск е неоснователен.

При този изход на делото, на ответника се следват разноски, но тъй като такова искане не  е направено и не са представени доказателства за плащането им, съдът не следва да се произнася. На основание чл. 59, ал. 7 ЗБН следва да бъде осъдена ищцовата страна да заплати от масата на несъстоятелността на „КТБ“ АД (н.) по сметка на СГС дължимата държавна такса за разглеждане на предявения иск в размер на 416 280 лв., от предварителното заплащане на която са освободени.

            Водим от изложеното, съдът

 

Р Е Ш И:

 

            ОТХВЪРЛЯ  предявеният от синдиците на „К.Т.Б.“ АД (н.) против „В.В.“ ЕАД с ЕИК********иск с правно основание чл.59, ал.3 от Закона за банковата несъстоятелност за признаване за недействително по отношение на кредиторите на несъстоятелността на прихващане, извършено с Изявление за прихващане от „В.В.“ ЕАД с вх.№ 10217/30.10.2014 г., с придобито от него по договор за цесия и допълнително споразумение от 30.10.2014 г. вземане в размер на 10 407 000,00 лева, срещу свое задължение към „КТБ“ АД, произтичащо от Договор за банков кредит от 10.10.2013 г., като неоснователен.

            ОСЪЖДА „К.Т.Б.“ АД (н.) да заплати на Софийски градски съд, сумата от 416 280 лв. за държавна такса.

            Решението е постановено при участието на трето лице помагач на ответника „П.и.б.“ Ад с ЕИК ********.

Решението подлежи на обжалване пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

СЪДИЯ: