РЕШЕНИЕ
№ 875
гр. Бургас, 14.09.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, II ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на седми юни през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Росица Ж. Темелкова
Членове:Таня Т. Русева Маркова
Димитър П. Стоянов
при участието на секретаря Стойка Д. Вълкова
като разгледа докладваното от Таня Т. Русева Маркова Въззивно гражданско
дело № 20222100500566 по описа за 2022 година
С Решение № 11/26.01.2022г., постановено по гр. дело №
485/2021г. по описа на Районен съд – Карнобат е отхвърлен иска, предявен от
,,Водоснабдяване и канализация“ ЕАД против Ф. Е. Ф., с който се иска да
бъде признато за установено, че ответника Ф. Е. Ф. дължи на
,,Водоснабдяване и канализация“ ЕАД сумата от 72, 12 лева по издадени
фактури за периода от 26.11.2018г. до 25.01.2019г. с отчетен период по
фактури от 27.09.2018г. до 18.12.2018г., както и лихвата от датата на подаване
на заявлението до окончателното изплащане на задължението.
Против постановеното решение е депозирана въззивна жалба от
,,Водоснабдяване и канализация“ ЕАД, с която се претендира да бъде
отменено първоинстанционното решение и постановен съдебен акт от
настоящата инстанция, с който бъдат уважени претенциите на ищцовата
страна. Излагат се аргументи за неправилност и необоснованост на
обжалвания съдебен акт, постановен при нарушение на материалния закон и
процесуалните правила. Изразява се несъгласие с извода на съда за
недоказаност на исковата претенция във връзка с обема на предоставените
1
ВиК услуги и начина на тяхното определяне. Посочва се, че в случая
следвало да бъде приложена разпоредбата на чл. 39, ал. 5, т. 1 от Наредба № 4
от 2004г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за
ползване на водоснабдителните и канализационни системи. Твърди се, че
съдът не е обсъдил в цялост представените по делото доказателства. Изразява
се несъгласие с изложеното в мотивите на решението, че единственият начин
за определяне количеството вода е посредством отчитане съгласно
изискването на чл. 39, ал. 5 от Наредба № 4 от 2004г. за условията и реда за
присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и
канализационни системи.
С жалбата се претендира отмяна на атакуваното решение и
постановяване на съдебен акт на настоящата инстанция, с който да бъдат
уважени исковите претенции.
Претендира се присъждане на сторените съдебно-деловодни
разноски за юрисконсулско възнаграждение.
Не се отправя искане за събиране на нови доказателства пред
настоящата инстанция.
В съдебно заседание въззивното дружество чрез своя процесуален
представител поддържа въззивната жалба и счита, че следва да бъде уважена,
като бъде отменено първоинстанционното решение и бъде постановено друго
такова по съществото на спора, с което предявеният иск бъде уважен.
В законовия срок по делото е депозиран писмен отговор от Ф. Е.
Ф., чрез назначения му особен представител – адвокат Маринов - БАК, с
който същата се оспорва изцяло. Изразява се несъгласие с доводите на
въззивника за допуснато от съда нарушение на материалния закон поради
неприлагане разпоредбата на чл. 39, ал. 5, т. 1 от Наредба № 4 от 2004г. за
условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на
водоснабдителните и канализационни системи. Посочва се, че по делото не са
били представени доказателства относно начина на отчитане консумацията на
вода в претендираните от ищеца количества. Отбелязва се, че в приложената
справка-извлечение е отразено, че показанията на водомера се отчитали с
мобилно устройство. Пояснява се, че представените по делото фактури,
установяващи стойността на вземането, фигурирало наличието на водомер №
***.
2
В отговора на въззивната жалба се навеждат доводи, че съгласно
чл. 22 от ОУ и чл. 30 от Наредба № 4 от 2004г. за условията и реда за
присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и
канализационни системи, количеството доставена и потребена вода се
измервало и отчитало чрез монтирани водомери на водопроводните
отклонения и индивидуални такива. Твърди се, че в конкретния случай, не се
установявал периода от време, през който в жилището на ответника не е
наличен измервателен уред (монтиран водомер). Излагат се аргументи, че
операторът следвало да приложи разпоредбата на чл. 39, ал. 1, т. 1 от ОУ -
след предварително уведомяване да бъде спряно (частично и/или напълно)
водоподаването в имота на потребителя. Посочва се, че при наличие на
повреда в индивидуален водомер, операторът следвало да начислява
количеството изразходвана вода по реда на чл. 26, ал. 2 от ОУ. Подчертава се,
че въззивното дружество не е изпратило на потребителя писмено
предупредително предизвестие по реда на чл. 33, ал. 2 от цитираната по-горе
Наредба № 4 от 2004г. и чл. 20, ал. 1 от ОУ, че следва за негова сметка да се
извърши ремонт и смяна на процесния водомер. Твърди се, че поради
неизпълнение на договорни задължения от страна на въззивника,
потребителят следвало да бъде освободен от отговорност съгласно чл. 83, ал.
1 от ЗЗД.
Оспорва се и направеното от жалбоподателя възражение, че
първоинстанционният съд, с оглед приложимостта на чл. 39, ал. 5,т. 1 от
Наредба № 4 от 2004г., не е обсъдил представените по делото писмени
доказателства. Посочва се, че съставените от служител на ВиК протоколи за
броя на обитателите в имота не били изготвени по реда на чл. 35, ал. 5 във
връзка с ал. 1 и ал. 3 от Наредба № 4 от 2004г. Посочените протоколи
представлявали едностранно изготвени частни документи, удостоверяващи
изгодни за представилата ги страна обстоятелства. В отговора на въззивната
жалба се посочва, че за процесния период не било доказано по безспорен
начин, че въззиваемия обитавал недвижимия имот и се явявал страна по
облигационни правоотношения с въззивното дружество.
Претендира се потвърждаване решението на районния съд като
правилно и обосновано и отхвърляне на въззивната жалба като
неоснователна.
3
Не се отправят искания за събиране на нови доказателства пред
настоящата инстанция.
В съдебно заседание ответната страна по въззивната жалба – Ф. Е.
Ф. чрез назначения му особен представител оспорва жалбата и счита, че
следва да бъде оставена без уважение, а първоинстанционното решение да
бъде потвърдено.
Бургаският окръжен съд като взе предвид разпоредбите на закона,
исканията и твърденията на страните и събраните по делото доказателства
намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Предявени са два обективно съединени иска от „Водоснабдяване
и канализация“ ЕАД със седалище гр. Бургас против Ф. Е. Ф. от с. Е. А.,
Община К., с които се претендира да бъде прието за установено, че ответната
страна дължи на ищцовото дружество сума в размер на 72, 12 лева, дължима
по издадени фактури за периода от 26.11.2018г. до 25.01.2019г. с отчетен
период по фактури от 27.09.2018г. до 28.12.2018г., както и да бъде прието за
установено, че Ф.Ф. дължи на ищцовото дружество сума в размер на 14, 35
лева, представляваща обезщетение за забавено плащане върху главниците,
дължимо за периода от 27.12.2018г. до 28.01.2021г., ведно с обезщетение за
забавено плащане в размер на законната лихва върху сумата от 72, 12 лева от
датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение до
окончателното плащане.
Предявеният иск е по реда на чл. 415, ал. 1 от ГПК – след издадена
Заповед № 260134 от 05.02.2021г. за изпълнение на парично задължение по
чл. 410 от ГПК по частно гр. дело № 211/2021г. по описа на Районен съд –
Карнобат и постановено Разпореждане № 260534 от 17.03.2021г.,
постановено по частно гр. дело № 211/2021г. по описа на Районен съд –
Карнобат, с което е дадено указание на заявителя, че следва да предяви иск за
съществуване на своето вземане в едномесечен срок, считано от
съобщаването му. Съобщение за постановеното разпореждане е получено от
заявителя – „Водоснабдяване и канализация“ ЕАД на дата – 30.03.2021г., а
искът е предявен на дата – 19.04.2021г., поради което и настоящата инстанция
намира, че е спазен изискуемия се от закона едномесечен срок за предявяване
на иска, поради което и същият е допустим.
С Определение № 181 от 06.07.2021г., постановено по гр. дело №
4
485/2021г. по описа на Районен съд – Карнобат е прекратено производството
по делото по отношение на предявения иск за лихва за забава в размер на 14,
35 лева, дължима за периода от 27.12.2018г. до 28.01.2021г. поради оттегляне
на иска.
В исковата молба се посочва, че в полза на ответника Ф.Ф. е
възникнало качеството на „потребител на ВиК услуги“ от момента на
придобиване на правото на собственост по отношение на водоснабден
недвижим имот, находящ се в с. Е. А., Община К.. В исковата молба се
посочва, че за конкретен период от време за процесния обект е отчетена
доставена и потребена вода, чиято стойност не е заплатена от ответника Ф.Ф..
В исковата молба се посочва, че стойностите на потребената вода са отчетени
в съответствие с разпоредбите на действащата Наредба № 4 от 2004г. за
условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на
водоснабдителните и канализационните системи и е съобразено с
обстоятелството, че в имота не е наличен водомер, посредством който да
стане отчитането на стойностите на потребената вода. Посочва се, че след
всяко отчитане на потребената вода е издавана и фактура от страна на
ищцовото дружество, но ответникът не е заплащал своевременно своите
възникнали задължения.
Ответната страна по предявените искове – Ф. Е. Ф. чрез
назначения му особен представител депозира по делото писмен отговор, в
който оспорва обстоятелството, че страните са свързани с облигационно
правоотношение и не са ангажирани доказателства, че ответникът има
качеството „потребител“ на ВиК услуги на посочения в молбата водоснабден
обект.
За да отхвърли предявения иск, първоинстанционния съд е
посочил, че по делото е останало недоказано по какъв начин се е отчитала и
съответно се е изисквало заплащане на потребената ВиК услуга. Съдът в
своето решение е посочил, че от представените доказателства не може да се
установи от кога точно в имота на ответника липсва водомер и дали това е
станало преди закупуването на имота от ответника или след като същия е
станал собственик.
На основание чл. 269 от ГПК, въззивният съд се произнася
служебно по валидността на решението, по допустимостта му – в обжалваната
5
част, а по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата, т.е.
правилността на първоинстанционното решение се проверява само в рамките
на наведените оплаквания. При тази служебна проверка, Бургаският окръжен
съд намира обжалваното решение за валиден и допустим съдебен акт, липсват
нарушения на императивни материалноправни норми.
По отношенията на възраженията за неправилност на
първоинстанционното решение с оглед оплакванията във въззивната жалба и
събраните по делото доказателства, БОС намира следното:
По делото е представена Справка-извлечение от показанията на
водомер – 53/177, отчетени с мобилно устройство с титуляр на партидата – Ф.
Е. Ф., от което е видно, че е извършено служебно отчитане за три месеца и е
отчетено служебно количество в размер на 15 куб. метра, като изрично е
посочено, че за отчетния период от време в имота няма водомер.
По делото са представени три броя Протоколи – от 24.10.2018г.,
от 27.11.2018г. и от 28.12.2018г., от които е видно, че при отчитането на
потребената вода е съобразено обстоятелството, че в имота има трима броя
живущи.
По делото е представена и Справка от 28.01.2021г., изд. от
Служба по вписванията при Районен съд – Карнобат, от която е видно, че Ф.
Е. Ф. е закупил процесния недвижим имот, представляващ поземлен имот с
пл. № 72, парцел 13 с площ по документи – 1 040 кв.м., находящ се в с. Е. А.,
Община К., ведно с построената в имота сграда въз основа на Договор за
покупко-продажба на недвижим имот от 08.01.2015г. с Нотариален акт № 3,
том І от 08.01.2015г.
По делото в качеството й на свидетел е разпитана и Ж. К. С. – на
длъжност – *** във „Водоснабдяване и канализация“ ЕАД, от показанията на
която се установява, че от месец март – 2010г. обслужва района в с. Е. А. и от
две години (свидетелката е разпитана на 15.11.2021г.) семейството на Ф. е
напуснало имота и е заминало за чужбина. Свидетелят посочва, че от месец
март – 2021г. е спряна водата в имота въз основа на Заповед на директора на
„Водоснабдяване и канализация“ ЕАД № 166 от 22.02.2021г. Посочва, че до
2011г. в имота е имало водомер, който е бил повреден и отчетите са били
извършвани служебно – за трима човека са били начислявани 15 куб. м.
месечно.
6
От събраните по делото доказателства, настоящата инстанция
намира следното:
По делото не се спори, че въз основа на Договор за покупко-
продажба на недвижим имот от 08.01.2015г. с Нотариален акт № 3, том І от
08.01.2015г. Ф. Е. Ф. е закупил процесния недвижим имот, представляващ
поземлен имот с пл. № 72, парцел 13 с площ по документи – 1 040 кв.м.,
находящ се в с. Е. А., Община К., ведно с построената в имота сграда и към
момента на извършените отчети за периода след месец септември – 2018г.
ответната страна е притежавал правото на собственост по отношение на
недвижимия имот. По делото не се спори и относно обстоятелството, че се
касае за водоснабден имот, поради което и на основание чл. 3 от Наредба № 4
от 14.09.2004г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за
ползване на водоснабдителните и канализационните системи е безспорно, че
ответникът Ф. Е. Ф. притежава качеството на „потребител на ВиК услуги“.
От събраните по делото доказателства се установява и
обстоятелството, че за имота е регистриран абонатен номер *** и предвид
обстоятелството, че към момента на отчитането на потребените количества
вода в имота не е имало монтиран изправен водомер, *** е начислил
служебно от по 5 куб.м. вода за всеки един от живущите в имота.
С оглед събраните по делото доказателства и приложимите
разпоредбите на закона, БОС намира въззивната жалба на „ВиК“ ЕАД за
основателна, а обжалваното решение за неправилно. Въззивният съд не
споделя изводите на първата инстанция, че по делото не е установена
материално-правната легитимация на ответника като длъжник на ищцовото
дружество. Съгласно чл. 3, ал. 1, т. 1 от Наредба № 4/14.09.2004г. за
условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на
водоснабдителните и канализационните системи, потребители на ВиК услуги
са собствениците и лицата, на които е учредено вещно право на строеж или
право на ползване на водоснабдявани имоти. С така посочената разпоредба са
нормативно определени лицата, с които се счита сключен неформалният
договор за доставка на ВиК услуги. Предвид обстоятелството, че Ф. Е. Ф. е
закупил процесния недвижим имот, представляващ поземлен имот с пл. № 72,
парцел 13 с площ по документи – 1 040 кв.м., находящ се в с. Е. А., Община
К., ведно с построената в имота сграда и правото на собственост по
7
отношение на имота е възникнало в неговия патримониум през 2015г., то е
безспорно, че към момента на извършените отчети за периода след месец
септември – 2018г. ответната страна е притежавал правото на собственост по
отношение на недвижимия имот. По делото не се спори и относно
обстоятелството, че се касае за водоснабден имот, поради което и на
основание чл. 3 от Наредба № 4 от 14.09.2004г. за условията и реда за
присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и
канализационните системи е безспорно, че ответникът Ф. Е. Ф. притежава
качеството на „потребител на ВиК услуги“.
От събраните по делото доказателства се установява и
обстоятелството, че за имота е регистриран абонатен номер *** и предвид
обстоятелството, че към момента на отчитането на потребените количества
вода в имота не е имало монтиран изправен водомер, *** е начислил
служебно от по 5 куб.м. вода за всеки един от живущите в имота. Следва да
се отбележи, че въз основа на представената Справка-извлечение се
установява, че показанията на водомер с потребителски номер *** е
посещаван през целия период от време, а именно – месеците октомври,
ноември и декември – 2018г., като е извършван присъствен отчет от страна на
лицето, което отговаря за този район – *** Ж.С., а начисляваните служебно
данни се дължи единствено на обстоятелството, че в имота не е имало
действащ изправен водомер, посредством който уред да бъдат отчитани
потребените количества вода. Това обстоятелство се потвърждава както от
изготвените и представени три броя Протоколи – от 24.10.2018г., от
27.11.2018г. и от 28.12.2018г., както и от дадените от страна на свидетелката
Ж.С. показания пред първоинстанционния съд.
На основание чл. 39, ал. 5 от Наредба № 4 от 14.09.2004г. за
условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на
водоснабдителните и канализационните системи по изключение се допуска за
потребители, които нямат монтирани водомери на водопроводните
отклонения и индивидуални водомери, месечното количество изразходвана,
отведена и пречистена вода да се заплаща по 5 куб.м. – при нетоплофицирано
жилище за всеки обитател. При това положение, настоящата инстанция
намира, че отчитането на потребената вода при липса на водомер във
водоснабдения обект е следвало да стане именно по броя на обитателите в
8
имота и тъй като ищцовата страна ангажира гласни доказателства, за да
установи точния брой на обитателите в имота, то в тежест на ответната
страна е да опровергае този факт и в случай, че имотът се обитава от различен
брой обитатели от вече установения по делото да го докаже по несъмнен
начин, което не е сторено в първоинстанционното производство.
Мотивиран от изложеното, настоящата инстанция намира, че при
положение, че в имота не е наличен изправен водомер, който да отчита
потребеното количество вода, то изцяло в съответствие на чл. 39, ал. 5 от
цитираната Наредба № 4 от 14.09.2004г. за условията и реда за
присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и
канализационните системи, въззивното дружество е извършило отчичането на
потребената вода. В конкретния случай е без значение обстоятелството дали
процесният имот е бил обитаван от страна на Ф.Ф., тъй като той е придобил
качеството на „потребител на ВиК услуги“ с придобиването на собствеността
по отношение на процесния водоснабден обект и на това основание дължи
заплащане на стойността на потребената в имота вода. Предвид изложените
съображения и с оглед представените по делото доказателства, съдът намира,
че изразходеното количество вода в периода на претенцията е на стойност от
72, 12 лева, както е отчетено и начислено от ищеца.
При това положение и с оглед на представените доказателства,
ответникът не е доказал да е разходвано количество питейна вода, различно
от обективираното в представената справка и осчетоводено при ищеца, като
това количество е установено и от представените по делото доказателства.
Мотивиран от изложеното, съдът приема, че ответникът дължи заплащане на
количеството потребена вода за процесния период от 27.09.2018г. до
28.12.2018г. и предявеният иск е основателен и доказан в посочения по-горе
размер и следва да бъде уважен. С оглед основателността на главния иск, като
основателна следва да се уважи и акцесорната претенция за заплащане на
обезщетение за забавено плащане в размер на законната лихва от датата на
предявяване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение –
03.02.2021г. до окончателното плащане.
Предвид горното и поради несъвпадане на изводите на
настоящата инстанция с тези на районния съд, обжалваното решение като
неправилно следва да бъде отменено изцяло и вместо него да бъде
9
постановено ново решение по съществото на спора, с което да бъде уважен
предявения иск.
С оглед изхода на спора на въззивната страна на основание чл. 78,
ал. 1 от ГПК следва да бъдат присъдени и направените по делото разноски,
както следва: сума в размер на 62, 55 лева, представляваща дължимите
разноски за заповедното производство (съдът отчита обстоятелството, че в
исковото производство по предявения иск за заплащане на обезщетение за
забавено плащане в размер на 14, 35 лева е прекратен поради оттегляне), сума
в размер на 405 лева, представляваща дължимите разноски за
първоинстанционното производство и сума в размер на 250 лева,
представляваща направените във въззивното производство разноски.
На основание чл. 280, ал. 3, т. 1 от ГПК настоящото решение е
окончателно и не подлежи на касационно обжалване, предвид
обстоятелството, че е предявен иск, чиято цена е под 5 000 лева.
Мотивиран от горното, Окръжен съд – Бургас
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 11 от 26.01.2022г., постановено по гр. дело
№ 485/2021г. по описа на Районен съд – Карнобат и вместо него
ПОСТАНОВЯВА:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Ф. Е. Ф., ЕГН
********** от с. Е. А., Община К., ул. „П. м.“ № *, че в полза на
„Водоснабдяване и Канализация“ ЕАД, съществува вземане, по което Ф. Е. Ф.
дължи на „Водоснабдяване и Канализация“ ЕАД със седалище гр. Бургас,
ЕИК ********* и адрес на управление гр. Бургас, кв. Победа, ул. „Генерал
Владимир Вазов“ № 3, представляван от Ганчо Йовчев Танев – Изпълнителен
директор сума в размер на 72, 12 (седемдесет и два лева и дванадесет
стотинки) лева, представляваща стойността на доставена, отведена и
пречистена вода за периода от 27.09.2018г. до 28.12.2018г., за която сума са
издадени фактури за периода от 26.11.2018г. до 25.01.2019г., ведно с
обезщетение за забавено плащане в размер на законната лихва върху сумата
от 72, 12 лева от датата на предявяване на заявлението за издаване на заповед
за изпълнение на парично задължение от 03.02.2021г. до окончателното
10
плащане, като за тези суми е постановена Заповед № 260134 от 05.02.2021г. за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК, постановена по частно
гр. дело № 211/2021г. по описа на Районен съд – Карнобат.
ОСЪЖДА Ф. Е. Ф., ЕГН ********** от с. Е. А., Община К., ул.
„П. м.“ № * да заплати на „Водоснабдяване и Канализация“ ЕАД със
седалище гр. Бургас, ЕИК ********* и адрес на управление гр. Бургас, кв.
Победа, ул. „Генерал Владимир Вазов“ № 3, представляван от Ганчо Йовчев
Танев – Изпълнителен директор следните суми, представляващи разноски,
съразмерно с уважената част на претенцията - сума в размер на 62, 55
(шестдесет и два лева и петдесет и пет стотинки) лева - разноски за
заповедното производство, сума в размер на 405 (четиристотин и пет) лева,
представляваща дължимите разноски за първоинстанционното производство
и сума в размер на 250 (двеста и петдесет) лева, представляваща направените
по делото разноски пред настоящата инстанция.
Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
11