№ 183
гр. Пазарджик, 13.02.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, VI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на тридесети януари през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:Николинка Н. П.
при участието на секретаря Десислава Буюклиева
като разгледа докладваното от Николинка Н. П. Гражданско дело №
20225220103898 по описа за 2022 година
Предявени са обективно съединени искове по чл.127 ал.2 от СК, във вр. с чл.59 ал.2
от СК, чл. 143 от СК .
В подадената искова молба от К. Г. К. ЕГН ********** с постоянен адрес : гр.
Пазарджик, ул. „** и с адрес за призоваване : гр. Пазарджик, у** против И. Е. К. ЕГН
********** с адрес : с. Б** се твърди , че ищцата е живяла с ответника И. К. на съпружески
начала от 2016 г. до м.ноември 2022 г. в негово жилище/или на родителите му/ в с**.
Граждански брак не били сключвали, но от съвместно им съжителство на 11.05.2017 год.,
се бил родил синът им Е. К. и ответникът бил записан като баща на детето. Твърди, че
поради несходство в характерите и несериозно отношение към нея и детето, в края на м.
ноември 2022 г., се били разделили и прекратили съвместното си съжителство. Поддържа се
, че почти от началото на съвместното им съжителство и особено след раждането на детето
им, ответникът бил започнал да се държи агресивно и пренебрежително към нея и детето, не
желаел да й помага за отглеждането на техния син и да полага грижи за него. Налагало се
тя да изисква и да го приканва, дори да упражнява натиск върху него, за да й помага в
грижите за Е.. Твърди, че постоянно й се било казвало, че тя била длъжна да прави всичко за
детето - да готви, да пере, да го води на градина, на плуване, на танци и други. Ответникът
заявявал, че той не бил детегледач и ищцата поддържа,че това отношение целяло да я
превърне в негов роб. Твърди, че вместо да й помага в грижите за детето им, той
предпочитал да остави всичко на нея, а той да ходи на срещи с приятели и др. подобни.
Твърди, че в интерес на детето и с цел да бъдат преодолени неговите разбирания за
съвместния им живот и грижите за детето, търпяла неадекватно и обидно поведение на
ответника спрямо нея, като се получавало така, че грижите за синът им и почти цялата му
издръжка се осигурявала от нея и от нейните родители, както и, че дори когато детето
боледувало, тя не можела да разчита на ответника , а разчитала на родителите си, за да го
заведат на лекар, да вземат лекарства и да се грижат за него докато е болен и го лекуват.
Твърди, че свидетелите на това отношение към нея и детето били много и те били виждали,
как тя била принудена сама и почти без никаква помощ от ответника да се грижи за детето
им Е.. Твърди, че през месец юни 2022 г., ответникът се бил обадил по телефона на баща й,
и му бил казал, че се разделят и да идвал да я взима от **, без тя да знае за това обаждане.
Твърди, че баща й се бил притеснил сериозно и съобщил на ищцата за това обаждане, като
от тогава и особено от м. юли 2022г., ответникът бил започнал да се държи агресивно и
1
унизително спрямо нея и детето - започнал без всякакъв повод да я обижда, станал
агресивен, нервен, умишлено търсел скандали без да му бъде даван някакъв повод. Твърди
се още, че към тази негова агресия спрямо ищцата се била присъединила и неговата сестра
Вера, която живеела в същата къща в с. **, като същата пред детето им Е. била обиждала и
заплашвала с физическа разправа, а именно, че щяла да набие ищцата, с предположение, че
това било вероятно под въздействието на ответника. Ищцата твърди, че била разбрала, че
между нея и ответника било настъпило сериозно влошаване на отношенията и били
възникнали непреодолими различия, усетила, че ответникът не се интересувал от нея като
жена и майка на сина му, не проявявал никакви грижи към нея и бил довел нещата до там,
че между тях липсвали близост и уважение един към друг. Сочи, че това арогантно и
агресивно поведение продължило до средата на м.ноември 2022 г., когато не издържала на
този тормоз и с детето се изнесли от къщата в с. ** и се прибрали да живеят при родителите
й на ул. „Хр.Ботев“ № 53 в гр. Пазарджик, където е й нейният постоянен адрес. Твърди, че
след изнасянето от жилището му, ответникът бил започнал да проявява интерес към детето ,
да иска да го взима от градина, да иска да го води на плуване, да го взима да преспива в
къщата в с.**, както и една вечер на 29.11.2022г., вторник, го бил взел, за да го води на
плуване и след това детето се прибрало в къщи видимо уплашено и стресирано, не могло да
спи спокойно и си личало, че му е било въздействано сериозно психически, било
настройвано срещу ищцата и му били наговорени най-различни неистини, като се посочва,
че всичко това силно разстройвало детето, което било на 5 години и не можело да осмисли
информацията предоставена му от баща му. Ищцата твърди, че това наложило да потърси
психологическа помощ за детето от социалните служби на Община Пазарджик. Твърди се
още, че след като се преместили с детето в жилището на родителите й, грижите за сина им и
издръжката му се осигурявали от нея с помощта от нейните родители, детето живеело в
нормални условия, разполагали със самостоятелна стая, имали всички удобства и се
полагали всички необходими грижи за него. Твърди, че детето продължавало да ходи на
детска градина, на спорт, животът му продължавал нормално. Моли се съда да постанови
съдебно решение, с което основание чл. 127, ал. 2 СК, да предостави на ищцата
упражняването на родителските права над детето Е. И., като бъде определено
местоживеенето на детето Е., на адреса на ищцата в гр.Пазарджик, ул.“Христо Ботев“ № 53,
вх.Б, ет.7, ап.45, където имало необходимите условия за отглеждането и възпитанието му, да
бъде определен режим на лични отношения с бащата както следва: седмичен режим - всяка
първа и трета събота и неделя от месеца от 11.00 часа в събота до 18.00 в неделя, с право на
преспИ.е и един месец през лятната ваканция, който не съвпада с платения годишен отпуск
на майката . Моли се съдът да осъди ответника да заплаща издръжка за детето в размер на
300 /триста лева/ месечно, считано от подаване на исковата молба до настъпване на законна
причина за изменяването или прекратяването й, ведно със законната лихва за всяка
просрочена вноска.Сочат се доказателства. Претендират се съдебно- деловодни разноски.
Формулирано е искане на основание чл. 323, ал. 1 от ГПК за определяне на
привременни мерки , по което съдът се е произнесъл в открито съдебно заседание.
В срока по чл. 131 от ГПК по делото е постъпил отговор от ответника И. Е. К., ЕГН
********** от с.**к, в който се изразява становище ,че исковете по чл.127, ал. 2 от СК са
допустими, като относно местоживеенето на детето Е. и упражняването на родителските
права са основателни. Оспорва се претенцията относно личните отношения с детето , като
се твърди, че тези отношения следвало да бъдат запазени и съхранени такива, каквито са
в/до момента /по-разширени/, а не както били посочени в исковата молба /по-ограничени/.
Оспорва се по размер и искът относно издръжката на детето, като се твърди, че ответникът
бил покривал всички нужди на детето, поради честото му контактуване с него. Ответникът
твърди, че не е съгласен и че не е вярно изложеното в исковата молба, а именно, че се е бил
дезинтересирал от издръжката и възпитанието на детето, както и че се бил държал
агресивно, пренебрежително и унизително към детето; че не го била интересувала ищцата,
като се бил държал с нея агресивно, пренебрежително, обидно, арогантно, неадекватно, че
настройвал детето против майката и му бил въздействал сериозно психически. Излага
своите твърденията за обстоятелствата касаещи техния съвместен живот. Твърди, че обича
детето си, че би направил всичко за него, че детето било израснало при него, пред очите му
и в неговата къща и иска колкото се може повече време да бъде с него. Твърди, че не иска да
прекъсва връзката си с него, че има отлични жилищни условия за отглеждането му, а
2
ищцата - добри. Ответникът твърди, че живее в къщата на родителите му - триетажна, като
живеел на третия последен етаж, че всеки от етажите бил от по около 70 кв.м., с вътрешна
баня и тоалетна, че на етажа имало три стаи - спалня, хол, кухня - всекидневна, обща баня и
тоалетна, и коридор, че се отоплява на парно с пелети, че в двора на къщата до преди година
бил направил за детето детски кът - пързалка, пясъчник, люлка, надуваем басейн - за лятото.
Твърди, че детето се интересувало от строителни и монтьорски инструменти и тъй като
работел с тях, детето искало да му помага, като му ги подава, с интерес следяло какво правел
и го било питало. Твърди, че общуват по телефона, че детето било много щастливо и се
чувствало добре с него в с.**, че заедно двамата ходели на разходки и посещавали различни
развлечения. Твърди, че бил работил във фирма ЕТ „**-3” - гр.Пазарджик както и, че
работната му заплата била средно месечно брутно около 700 лв. и момента е безработен,
като получавал обезщетение за безработица в размер на 470 лв. Сочи, че е здрав и счита, че
има нужния родителски капацитет, за да се грижи за отглеждането, възпитанието и контрола
на детето, когато е при него, че между двамата връзката била силна - никога не е била
прекъсвана, че го обичам, че има нужната финансова и жилищна обезпеченост, поради което
моли, личните му отношения с детето да бъдат запазени и съхранени - такива, каквито са в
момента - по-разширени, а не както били посочени в исковата молба, по-
ограничени.Предлага вариант за спогодба. Сочи доказателства.
Своите претенция ответникът е предявил чрез насрещен иск по чл.127, ал.2 от СК
само и единствено относно режима на личните контакти с детето.
По делото е постъпил и отговор на насрещната искова молба, в който е изложено
становище, че искът е допустим. По същество се възразява срещу искането относно режима
на лични отношения на бащата с детето и по-конкретно относно това, бащата да взима
детето всяка седмица от месеца от петък 16:00 часа до 18:00 часа в неделя, като сочи, че по
този начин, майка като родител се лишава от възможността да общува и въобще да вижда
детето си през всички почивни дни в месеца. Счита искането в тази част на личните
отношения за абсолютно неоснователно и моли съдът да не го уважава. Поддържа своето
искане за определяне на режим за лични контакти на бащата с детето, като счита, че този
режим за достатъчен за бащата да бъде с детето и сочи, че по принцип не ограничава
възможността бащата да се среща с детето и през друго време.Изразява готовност, винаги,
когато бащата поиска или има необходимост, че е готова да му даде детето, както била
правила и до сега. Също предлага вариант на споразумение.
Съдът като взе предвид събраните в настоящото производство доказателства , прие за
установено следното от фактическа страна :
От представеното удостоверение за раждане, безспорно се установява, че ищцата К.
Г. К. и ответникът И. Е. К. са родители на детето Е. И. К. , ЕГН **********, роден на
11.05.2017 г. Не е спорно между страните , че детето е родено от тяхното съвместно
съжителство на съпружески начала, като от средата на м. ноември 2022 г. двамата родители
не живеят съвместно. Майката е напуснала общото им жилище , заедно с детето Е. и в
момента живеят в гр. Пазарджик в жилище – апартамент собственост на нейния баща- г к.
Жилището се обитава заедно с бабата на ищцата – К. Н. , като ищцата и детето спят в
детската стая на тристайния апартамент.
Тези обстоятелства се установяват и от данните съдържащи ще в изготвения
социален доклад, според който детето Е. в момента посещава ЦДГ „Вал** „ гр. Пазарджик
и ходи с желание в това детско заведение, като има изграден приятелски кръг там. Грижата
за отглеждането на детето Е. К. е поета от неговата майка К. , непосредствено след
настъпване на фактическата раздяла между родителите.Помощ и подкрепа в отглеждането
на сина си получава от своите родители и баба си. Ищцата работи по трудов договор в
счетоводна кантора „ ** „ и по нейна информация получава 1250 лв. месечна заплата.
Работи на петдневна работна седмица. В тази връзка по делото е представено и
удостоверение изх. № 28 / 02.12.2022 г. издадено от „**“ ООД , според което
средномесечния брутен доход на ищцата за дванадесет месеца преди подаване на исковата
молба/ или считано от м. декември 2021 г. / е в размер на 1034,41 лв.
Според представеното удостоверение № 17 / 06.01.2023 г. , издадено от ЕТ „** -3 -Е.
К. „ , за периода м. юли 2022 г. до м. октомври 2022 г./ за четири месеца / ответникът е
3
получил брутен доход от 2998,50 лв. или средномесечно в размер на 749,63 лв. Представена
е регистрационна карта в Дирекция „ Бюро по труда „ , видно от която за м. ноември ,
декември 2022 г. и за м. януари 2023 г. ищецът е с регистрация като безработен.
От изготвения и представен по делото социален доклад се установява, че пред
социалните работници бащата е заявил, че работи в транспортна фирма ЕТ „** -3“ , като
шофьор и получава минимална заплата за страната. Пред социалните работници е споделил
също , че при отглеждането на детето , той може да разчита на близките си , с които
поддържа добри взаимоотношения. Жилището , в което живее е собственост на неговите
родители а и Е. К.и. Представлява трети жилищен етаж от триетажна къща в с. **, с добре
поддържан прилежащ двор.
От другите представени по делото писмени доказателства – заверени копия от
квитанции към приходни касови ордери и касови бележки , безспорно се установява, че
след фактическата раздяла между родителите, всеки един от тях е заплащал различни
разходи свързани с отглеждането и възпитанието на детето- занимания по карате, футбол ,
английски език.
По делото са събрани гласни доказателства. От показанията на разпитаните по
делото свидетели К. Н. , Борислава И. , В. В. и Детелина И. се установява, че ищцата заедно
с ответника са живели в дома на неговите родители в с. **. Двамата се разделят през м.
ноември 2022 г. и към момента всеки от тях живее в отделно жилище и различно населено
място. Майката живее заедно със сина си в гр. Пазарджик и отглежда детето с активната
помощ на своите близки. Бащата също полага грижи и с желание осъществява контакти с
детето. Чувства се отговорен за него и желае да заема важно място в живота му. Заплаща
разходи за детето свързани с неговата издръжка , отглеждане и възпитание, като се грижи и
за неговите развлечения и почивка. Част от свидетелските показания, касаят причините
поради които двамата родители са се разделили , но независимо от съществуващи
противоречия в тези показания, от тях безспорно се установява , че и двамата родители се
стараят да се справят със създалата се ситуация , без това да се отрази негативно на детето.
Същите фактически изводи се съдържат и в заключението на допуснатата съдебно-
психологична експертиза, в която ВЛ М. К. дава експертна оценка , че и двамата родители
имат родителски капацитет, възпитателски потенциал, желание и възможност да полагат
адекватни грижи за отглеждането и възпитанието на детето. Налице е изградена силна
емоционална връзка и привързаност на детето Е., както с майката , така и с бащата и
разширеният семеен кръг. Родителите са запазили добрия тон в общуването помежду си и
успяват да се договорят относно отглеждането и възпитанието на Е.. Детето е емоционално
и чувствително , с нормално индивидуално психическо развитие и интелект. Вещото лице
дава заключение, че в момента родителите са успели да го съхранят – емоционално и
психически , като грижите , които полагат за него са напълно съобразени с възрастта му.
Детето осъзнава ситуацията , в която се намира и родителите трябва да положат усилия, да
не превърнат детето в арбитър между тях двамата. Тъй като детето има силна връзка с
бащата, няма индикации да е необходима адаптация към определения режим на лични
контакти с него , тъй като той и до момента е разширен и не е прекъсван. Вещото лице
посочва, че един по-разширен режим на лични контакти, след като бъде обсъден и
договорен с майката, може да има положителни въздействия върху здравословното и
емоционално състояние на детето. Вещото лице подчертава още, че успешната връзка между
бащата и детето не зависи само от количеството контакти, а и от качеството на това
взаимодействие / активно слушане, подкрепа,състрадание, съпричастност и др./ Вещото
лице дава заключение, че у детето не се установява наличието на тревожност, страх ,
несигурност или друг емоционален дисконфорт в общуването и отношенията между дете-
баща. Детето има много добро отношение към бащата, проявява любов и привързаност към
него.
Двамата родители изслушани по реда на 59 ал.6 СК , заявяват , че в момента
отношенията им са нормални , тъй като и двамата полагат грижи детето да расте спокойно.
Бащата Е. К. поддържа , че единственото нещо , с което не е съгласен е да не може да вижда
детето си всяка седмица в почивните дни. Поддържа, , че синът му е много привързан към
него и той към него и желае да общуват по-дълго, за да го възпита на труд, уважение и
дисциплина. Майката поддържа , че тя не се противопоставя на срещите на детето с неговия
4
баща, но неговите искания , ще намалят времето , през което тя прекарва с детето , тъй като
през седмицата тя е заета с работата си и единственото пълноценно време за общуване е
през почивните дни.
Въз основа на горната фактическа установеност, съдът формира следните
правни изводи: Съгласно разпоредбата на чл. 127, ал. 1 СК, когато родителите не живеят
заедно, те могат да постигнат съгласие относно местоживеенето на детето, упражняването
на родителските права, личните отношения с него и издръжката му, като в случай на
невъзможност за постигане на споразумение, според ал. 2 на цитираната норма районният
съд се произнася относно местоживеенето на детето, упражняването на родителските права,
личните отношения с детето и издръжката му съгласно чл. 59, 142 и 143 СК.
По упражняването на родителските права и определяне местоживеенето на детето:
Решаващо значение при предоставяне родителските права на единия родител имат
интересите на самото дете. Установено е по делото, че след раздялата на родителите и до
настоящия момент детето Е. живее заедно със своята майка , която с помощта на своите
близки полага преките и непосредствени грижи за него. Не са налице данни и не се
установиха факти, които да сочат на невъзможност на същата да ги полага и за напред или
които да опровергаят родителските й качества. Съобразявайки горното, възрастта на детето
привързаността му към неговата майка, възможността за помощ от трети лица при
обгрижването и възпитанието му, така също и съвкупността от обстоятелства, релевантни за
решаването на въпроса, в това число изразеното от майката становище пред съда, а и
липсата на оспорване от страна на бащата , съдът намира, че родителските права следва да
бъдат предоставени за упражняване на майката, при която да се определи и
местоживеенето на детето на адрес : гр. Пазарджик, ул. „**.
По режима на личен контакт с бащата: Съгласно разпоредбата на чл. 59, ал. 3 СК,
режимът на лични отношения между детето и родителя, на когото не са предоставени за
упражняване родителските права, включва определяне на период или на дни, в които
родителят може да вижда и взема детето , включително през училищните ваканции,
официалните празници и личните празници, както и по друго време.
Съдът съобразява , че в конкретния случай режимът на лични контакти с бащата и
по-специално – претенцията на бащата за един по-разширен режим на лични контакти ,
който ще му даде право да вижда и взема детето при себе си в дните от петък до неделя през
целия месец – е единственият спорен между страните въпрос. Майката от своя страна
твърди, че не се противопоставя на по-честите контакти на бащата с детето, но смята , че
един такъв режим ще ограничи нейните отношения с детето, понеже тя работи и
единствената възможност за по-близка и спокойна връзка е през почивните дни.
И двамата родители желаят да имат повече време за общуване с детето си и
очевидно разполагат с ресурси да го отглеждат и възпитават в подходяща за неговото
развитие среда. По преценка на съда и двамата родители имат добри възпитателски
качества, като разполагат със задоволителни за българските стандарти материални
възможности , с превес на тези възможности в полза на бащата. Двамата родители могат да
разчитат на помощта на своите близки при отглеждането на детето. Налице е и силна
взаимна привързаност между детето и всеки един от родителите поотделно , което е важна
предпоставка за техните спокойни и хармонични отношения.
С оглед характера на настоящия правен спор обаче , съдът е задължен да направи
избор между претенциите на двамата родители , неживеещи заедно и неможещи да
постигнат съгласие за режима на личните отношения на детето с родителя , на който не се
предоставят родителските права. В този случай решаващ критерии, за определяне на
режима на тези отношения и по-точно за честотата на регламентираните контакти с бащата
следва да бъде обективния интерес на детето. Съдът взема на първо място предвид, че
детето е в една много крехка възраст / седем години /, в която възраст на него му предстоят
важни за живота му промени, а именно – предстои му постъпване за първи път в училище.
Това е периодът, в който се изгражда нагласата на детето към бъдещите му задължения на
възрастен човек, формирането на отговорност и дисциплина, поради което емоционалните
отношения между него и двамата му родители ще са от изключително голямо значение. В
конкретния случай майката е с безспорно изявени родителски качества и емоционалната й
5
връзка с детето е изключително силна. Раздялата между родителите е довела до откъсване
на детето , както от неговия баща , така и от неговите навици, всекидневния му режим и
жилището , което до тогава е било негов дом. Но очевидно и двамата родители са проявили
необходимата зрялост и са помогнали на детето си , за неговата безболезнена адаптация към
новите му условия на живот. Съдът намира , че и двамата родители имат принос за
запазване на психичното и емоционално здраве на тяхното дете, но счита, че определянето
на един по-разширен режим на детето с неговия баща – така както се претендира в
насрещната искова претенция – през всички почивни дни от месеца - няма да допринесе за
нормалните им отношения , тъй като ще създаде нежелан дисбаланс в отношенията между
родителите , а от тук и в отношенията с детето. Развитието и душевното равновесие на
детето в тази възраст изисква ежедневен контакт с майката , която проявява към него
отговорно майчинско отношение, с което детето е свикнало. Освен това предстоящото
постъпване на детето в училище , неизбежно ще е свързано с увеличаване на неговите
ангажименти и време , през което то ще бъде лишено от контакт с майката , която освен
това е ангажирана през седмицата , тъй като е работеща жена. Почивните дни се явяват
периода от време, през който детето ще може да общува с майка си , която ще има времето и
възможностите да отдели необходимото внимание на техните взаимоотношения, а пълното
й лишаване от тези контакти или дори лишаването и три пъти в седмицата от контакти през
почивните дни , ще създаде нежелан дефицит в техните взаимоотношения и няма да се
отрази добре на възпитанието, а и на образованието на детето. Освен това , в момента
страните са в режим определен с привременните мерки , които определя правото на бащата
да вижда и взема детето при себе си през седмица и не се оспорва , че майката не
възпрепятства тези контакти , като по взаимно съгласие на родителите, детето посещава
баща си в неговия дом и по друго време. Затова съдът приема , че този режим на лични
контакти е в достатъчна степен разширен / включва контакти два дни и половина през
седмица – петък до неделя /, тъй като е съобразен както с възрастта на детето , така и с
нуждата му да общува пълноценно и с двамата си родители. С оглед пребиваването им в
различни населени места, за бащата няма пречка да общува с детето и чрез електронните
средства за комуникация.
Освен това съдът намира , че на бащата следва да се определи и правото му да вижда
и взема детето си един месец през лятото , когато майката не е в платен годишен отпуски
тъй като съобразява , че по делото и двете страни са представили споразумения, които не са
приети от отсрещната страна , но имат взаимно съвпадащи изявения в този смисъл. По
същата причина съдът счита , че ще следва да определи правото на бащата да взема детето
на своя имен ден, както и всяка четна година за Коледните празници и всяка нечетна година
за Великденските празници. В този смисъл претенцията на ответника, предявена като
насрещен иск / макар, че производството е по спорна съдебна администрация и не се
подчинява на общите правила / следва да бъде оставена без уважение в частта, в която не
съвпада с горните изводи на съда.
По другата последица от разрешаването на въпроса за предоставяне на родителските
права на единия родител – дължимостта на издръжка. Ищцата в настоящото производство е
заявила такава претенция , но съгласно трайната и непротиворечива съдебна практика
формирала се по тези въпроси – дори и изрично да не е поискано постановяване
заплащането на издръжка , съдът е длъжен служебно да определи такава. Именно
интересите на детето налагат във всички случаи - или с одобреното от съда споразумение
между родителите или по реда на спорната съдебна администрация – с охранителното
съдебно решение – да бъдат уредени/ разрешени , всички въпроси в тяхната съвкупност и
цялост , като единен комплекс, а не поотделно или само някои от тях / в този смисъл са и
разясненията дадени в мотивите на ТР № 1/ 03.07.2017 г. на ОСГК на ВКС / .
Съгласно чл.143 ал.2 СК, родителите дължат издръжка на своите ненавършили
пълнолетие деца, независимо дали са трудоспособни и дали могат да се издържат от
имуществото си. В настоящото производство безспорно се установява, че родителите в
момента работят по трудово правоотношение, като и двамата реализират доходи , а според
признанията на бащата – неговите доходи са в размер на минималната работна заплата за
страната. Не се оспорва , че от началото на настоящото производство , бащата е започнал
да плаща определена от него издръжка в размер на 210,00 лв. месечно. Детето към
6
настоящия момент е на почти седем години / ще ги навърши през м. май 2024 г. / , като освен
това не е спорно , че непосредствените грижи за отглеждането и възпитанието се полагат от
майката. Затова съдът счита, че са налице предпоставките на чл.143 ал.2 от СК за
присъждане на издръжка на малолетното дете от неговия родител.
Размерът на издръжката се определя от съотношението на нуждата от издръжка и
възможностите за нейното плащане съгласно общата разпоредба на чл. 142 ал.1 СК, като
тази издръжка определяна в полза на ненавършилите пълнолетие деца съгласно чл. 142
ал.2 СК не може да бъде по-ниска от една четвърт от размера на минималната работна
заплата / от 01.01.2024 г. в размер на 930,00 лв. или минимум от 234,00 лв./. Затова като
съобрази възрастта и нуждите на детето, свързани с неговото отглеждане и възпитание,
както и възможностите на двамата родители дължащи издръжка, съдът преценява, че за
месечната издръжка на детето Е. са необходими минимум 440,00 лв. Тъй като през
процесния период непосредствените грижи за детето са били осигурявани от майката , то
съдът счита, че от така определената сума бащата И. Е. К. , следва да поеме част в размер на
240,00 лв. При определянето на този размер на дължимата издръжка съдът счита, че във
възможностите на ответника е да плаща така определената издръжка , тъй като понятието "
възможности" включва не само всички доходи и имущества на дължащия издръжка, но и
всички възможности и обстоятелства зависещи от волята на съответния родител. Имайки
предвид трудоспособната възраст и доброто здравословно състояние на ответника /
доказателства в противната насока не бяха представени по делото/ и липсата му на
задължения към други лица за издръжка счита, че в неговите възможности е да плаща на
детето си Е. месечна издръжка в размер близък до абсолютния минимум, но съобразен и с
възрастта на детето. Така дължимата издръжка , следва да бъде присъдена , считано от
датата на подаване на исковата молба в съда – 09.12.2022 г. , до настъпване на основания за
нейното изменение или прекратяване, ведно със законната лихва при просрочие на всяка
месечна вноска. Платените от ответника сума за месечна издръжка не могат да бъдат взети
предвид по настоящото дело , доколкото ищцата претендира издръжка за бъдеще време , а
при наличието на спор – то тези суми следва да бъдат взети предвид евентуално в хода на
изпълнително производство за принудителното събиране на задължението за издръжка.
Освен това следва да се отбележи, че доказателствата за направени от бащата подаръци ,
също не могат да се вземат предвид и да намалят отговорността му , тъй като издръжката се
дължи за да има детето постоянен сигурен доход , достатъчен за неговото отглеждане и
възпитание. Подаряването на вещи и изпращането на парични подаръци зависи от волята
и желанието на родителя , който ги дава , но това не погасява задължението му да дава
издръжка за ежедневните нужди на детето.
Страните в настоящото производство не са претендирали разноски, поради което
съдът намира , че не дължи произнасяне по този вопрос.
На основание чл. 78, ал. 6 ГПК, ответникът следва да бъде осъден да заплати в полза
на бюджета на съдебната власт, по сметка на Районен съд – Пазарджик , държавна такса по
присъдената издръжка в размер на 345,60 лева.
Воден от горното, ПАЗАРДЖИШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД :
РЕШИ:
ПРЕДОСТАВЯ упражняването на родителските права по отношение на детето Е. И.
К. ЕГН ********** на майката К. Г. К. ЕГН ********** с постоянен адрес : гр. Пазарджик,
ул. „** , при която определя местожителството на детето.
ОПРЕДЕЛЯ режим на лични отношения с бащата И. Е. К. ЕГН ********** с адрес :
с. **, общ. Септември, обл. Пазарджик, ул. „Втора „ № с детето Е. И. К., както следва :
Бащата И. Е. К. ще може да вижда и взима детето Е. И. К. при себе си с преспИ.е всяка
първа и трета седмица от месеца от 17,00 ч. в петък до 17,00 ч. в неделя, един месец през
лятото , когато майката не е в платен годишен отпуск, на имения ден на бащата , всяка четна
година за Коледните празници и всяка нечетна година за Великденските празници , както и
7
по всяко друго време по взаимно съгласие между двамата родители.
ОТХВЪРЛЯ насрещната претенция на бащата И. Е. К. за определяне на режим на
лични контакти с детето Е. И. К. – извън определените по-горе параметри – като
неоснователна.
ОСЪЖДА И. Е. К. ЕГН ********** с адрес : с. **, общ. Септември, обл. Пазарджик,
ул. „Втора „ № да заплаща на малолетния си син Е. И. К.,чрез неговата майка и законен
представител К. Г. К. месечна издръжка в размер на 240,00 лв. считано от датата на
подаване на исковата молба – 09.12.2022 г. до настъпване на основания за нейното
изменение или прекратяване , ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска,
като ОТХВЪРЛЯ претенцията на К. Г. К. ЕГН ********** с постоянен адрес : гр.
Пазарджик, ул. „** , в качеството й на майка и законен представител на малолетното дете
Е. И. К. за присъждане на издръжка над размер от 240,00 лв. до претендирания размер от
300,00 лв. – като неоснователна.
ОСЪЖДА И. Е. К. ЕГН ********** с адрес : с. **, общ. Септември, обл. Пазарджик,
ул. „Втора „ № да заплати следващата се държавна такса върху присъдената издръжка в
размер на 345,60 лв.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред Пазарджишки окръжен съд в двуседмичен
срок от връчването му страните.
Съдия при Районен съд – Пазарджик: _______________________
8