№ 168
гр. Габрово, 09.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ГАБРОВО, СЪСТАВ I, в публично заседание на
десети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Веселина Топалова
Членове:Ива Димова
Симона Миланези
при участието на секретаря Весела Хр. Килифарева
като разгледа докладваното от Ива Димова Въззивно гражданско дело №
20254200500225 по описа за 2025 година
и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 258 и сл. от ГПК.
С Решение № 547 от 25.11.2024 г. постановено по гр.д. № 600/2024 г. по описа на
Габровски районен съд е оставил без уважение предявеният иск от К. М. П., с ЕГН
**********, с адрес: гр. Габрово, ул. ***** срещу „Финклуб“ АД /с предходно
наименование „Дайнърс клуб България“ АД/, с ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, бул. „Цариградско шосе“ № 111 П, съдът да признае за установено,
че ищцата К. М. П. не дължи на ответника „Финклуб“ АД сума в общ размер на 7 485,63 лв.,
от които: Главница в размер на 2 736,00 лв., Законна лихва в размер на 3 268,78 лв. за
периода 29.12.2009 г. - 15.09.2021 г., 359,72 лв. присъдени разноски, 120,80 лв. разноски по
изпълнителното дело, 1 000,33 лв.- такси по Тарифата към ЗЧСИ, дължими към 15.09.2021 г.
по ИД № 20108440400355 по описа на ЧСИ С. Я., peг. № 844, с район на действие СГС,
поради погасяването им по давност, като неоснователен и недоказан.
Решението е обжалвано в срок с въззивна жалба от К. М. П.. Твърди, че при
постановяване на решението съдът е нарушил материални и процесуалния закон, като в
изложените мотиви не е направил коректна преценка на доказателствата и е извършил
съществено нарушение на съдопризоводствените правила. Счита, че мотивите, с които
първоинстанционния съд е отхвърлил иска са неоснователни, тъй като изпълнителното дело
е образувано през 2010 г. и взискателя „Дайнърс клуб България“ АД не е поискал
извършване на изпълнителни действия в продължение на повече от две години и ЧСИ С. Я.
е следвало на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК да го прекрати. Приемането от съда, че
подаването на молба от ответника на 23.03.2021 г. за извършване на справка за новооткрити
банкови сметки в регистъра на БНБ с искане за налагане на запор на наличните, за справка в
КАТ и запор на МПС, както и за налагане на запор върху трудовото възнаграждение
противоречи на постановеното в т. 10 от ТР № 2 то 26.06.2015 г. на ВКС по тълк.д. № 2/2013
г. на ОСГТК. Моли да се отмени обжалваното решение като неправилно и
1
незаконосъобразно.
В законоустановения срок не е постъпил е отговор на въззивната жалба.
С разпореждане от 04.04.2025 г., въззивната инстанция е указала на въззивния
жалбоподател да отстрани констатираните противоречия между обстоятелствената част и
петитума на исковата молба, като приведе петитума в съответствие с изложеното в
обстоятелствената част, и уточни какво иска да се признае за установено, на какво
основание и за кои суми. В указания срок въззивния жалбоподател е депозирал молба от
29.04.2025 г.
В съдебно заседание процесуалния представител на въззивника поддържа подадената
въззивна жалба, като моли същата да бъде уважена. Претендира разноски. Въззиваемата
страна „Финклуб“ АД – в ликвидация е депозирал писмено становище, с което оспорват
въззивната жалба и считат, че вземането не е погасено по давност. Правят възражение за
прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение, в случай че е претендирано
над минималния размер.
Габровски окръжен съд, като взе предвид оплакванията във въззивната жалба,
възраженията в отговора, становищата на страните в съдебно заседание и след преценка на
събраните по делото доказателства счита, че въззивната жалба е подадена в срок, от
надлежна страна, срещу подлежащ на обжалване акт, поради което е процесуално
допустима. Разгледана по същество въззивната жалба е неоснователна.
От събраните доказателства, обсъдени поотделно и в съвкупност се установява
следната фактическа обстановка:
Пред Габровски районен съд е подадена искова молба от К. М. П. против „Дайнърс
клуб България“ АД с искане да се признае за установено по отношение на ответника, че
ищцата не дължи на ответника сума в общ размер на 7485,63 лв., от които: главница в
размер на 2 736,00 лв., законна лихва в размер на 3 268,78 лв. за периода 29.12.2009 г. -
15.09.2021 г., 359,72 лв. - присъдени разноски, 120,80 лв. -разноски по изпълнителното дело,
1 000,33 лв. - такси по Тарифата към ЗЧСИ, дължими към 15.09.2021 г. по ИД №
20108440400355 по описа на ЧСИ С. Я., peг. № 844, с район на действие СГС.
В исковата молба излага твърдения, че изпълнителното дело е образувано през 2010 г.
и взискателя „Дайнърс клуб България“ АД /сега „Финклуб“ АД – в ликвидация/ не е поискал
извършването на изпълнителни действия в продължение на повече от две години и съдебния
изпълнител е следвало да прекрати делото на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК. Също
така твърди, че поради факта, че изпълнителното дело е образувано през 2009 г., то с оглед
разпоредбата на чл. 111, б.“в“ от ЗЗД вземането е погасено по давност.
Като доказателства към исковата молба са приложени: запорно съобщение изх. №
39924/01.09.2021 г. по изп.д. № 20108440400355, заповед № 16 за изпълнение на парично
задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК от 04.01.2010 г. Изискано и е
приложено към делото изп.д. № 20108440400355 по описа на ЧСИ Ст. Я..
Отговор на исковата молба не е постъпил от ответника.
От приложеното изпълнително дело се установява, че същото е образувано по молба
на взискателя „Дайнърс клуб България“ АД срещу длъжника К. М. П., за което е представен
изпълнителен лист от 04.01.2010 г., по силата на който длъжника е осъден да заплати на
кредитора си сумата от 2 736,00 лв. – главница, ведно със законната лихва от 29.12.20029 г.
до изплащане на вземането, сумата от 359,72 лв. – разноски по делото. Върху изпълнителния
лист има отбелязване за изплащане на суми на взискателя, като последното плащане е било
на 21.09.2021 г. в размер на 83,04 лв.
Покана за доброволно изпълнение изх. № 07029/15.03.2010 г. е изпратена до К. М. П.
и получена на 20.03.2010 г. Запорно съобщение е изпратено до „Първа инвестиционна
2
банка“ АД като трето задължено лице, писмо до НАП с искане за размера на публичните
задължения на П., до Областна дирекция „полиция“ – Габрово за притежаваните от
длъжника МПС-та и до Дирекция ПАМДТ за декларираните от П. движими и недвижими
вещи.
С разпореждане от 05.08.2014 г., ЧСИ С. Я. е наложил запор върху банкови сметки на
длъжника и е изискал извършването на справки. Изпратил е запорни съобщения.
Молба по изпълнителното дело от взискателя е подадена на 12.05.2016 г. с искане за
налагане на запор върху Б. сметка на П. в „Сосиете Женерал Експрес Банк“ АД. С
разпореждане от 19.07.2016 г. е разпоредено да се наложи запор, като съобщение за запора е
изпратен до длъжника. Запорнато съобщение до „Сосиете Женерал Експрес Банк“ АД е с
изх. № 035972/20.07.2016 г. На 23.06.2017 г. е подадена следваща молба от взискателя за
налагане на запор върху банковите сметки. Последвали са молби от 13.05.2019 г. и
23.03.2021 г. По последната молба е изпратено запорно съобщение до „Уъркпроект
Стандарт“ ЕООД, с което се налага запор върху трудовото възнаграждение на длъжника и до
К. М. П., както и до „Юробанк България“ АД, което получено от банката на 03.09.2021 г.
На 10.09.2021 г. пред ЧСИ Ст. Я. е депозирана молба от К. П., с която иска
прекратяване на делото на основание чл. 433, ал.1, т.8 от ГПК. С разпореждане от 13.09.2021
г., съдебния изпълнител е оставил искането без уважение, тъй като има периодични молби
от взискателя за изпълнителни действия.
Въз основа на събраните по делото доказателства, първоинстанционния съд е приел,
че видно от хронологията на посочените действия по изпълнителното дело е, че не са налице
срокове в интервал по-голям от 5 години между извършване на изпълнителните действия
съгласно т. 10 от Тълкувателно решение № 2 от 26.06.2015 г. на ВКС по тълк. дело № 2/2013
г., ОСГТК, които прекъсват давността. От значение за спора е дали настъпването на
двегодишния срок съгласно чл. 433 ал. 1 т. 8 от ГПК, в който взискателят не е поискал
извършването на изпълнителни действия и явяващ се основание за прекратяване на
изпълнителеното дело, е от значение за извършените след изтичане на този срок
изпълнителни действия. Позовал се е на Решение № 37 от 24.02.2021 г. на ВКС по гр. д. №
1747/2020 г., IV г. о., ГК съгласно което новото искане на свой ред прекъсва давността
независимо от това дали съдебният изпълнител го е образувал в ново дело, или не е
образувал ново дело, като във всички случаи той е длъжен да приложи искания
изпълнителен способ. Необразуването на ново изпълнително дело с нищо не вреди на
кредитора нито ползва или вреди на длъжника. Посочил е, че в този смисъл е трайната
практика на ВКС, формирана и в други решения, съгласно които перемпцията на основание
чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК е без правно значение за давността. Общото между двата правни
института е, че едни и същи факти могат да имат значение, както за перемпцията, така и за
давността. Обезсилването обаче на изпълнителните действия има значение за процеса на
принудителното изпълнение, но няма ефект върху материалните права на страните, а
давността е институт на материалното право. С оглед изложеното наведените основания за
недължимостта на сумите, съгласно изпълнителен лист от 04.01.2010 г. въз основа на
Разпореждане за незабавно изпълнение на Заповед за изпълнение на парично задължение
въз основа на документ по чл. 417 от ГПК № 16/04.01.2010 г. по ч.гр.д. № 2394/2009 г. на РС
Габрово, поради настъпила погасителна давност е приел за неоснователни и е отхвърлил
предявения иск.
При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни
изводи:
Предявеният иск е с правно основание чл. 439 ГПК, предоставящ възможност на
длъжника, който оспорва изпълнението, да установи със сила на присъдено нещо
настъпилите обстоятелства след приключване на съдебното дирене в производството, в
което е постановено изпълняемото решение, които изключват изпълняемото материално
3
право на взискателя.
В конкретния случай е направено искане за погасяване по давност на задължението
по изп.д. № 20108440400355 без да се посочва кое последното надлежно извършено
изпълнително действие.
От приложеното изпълнително дело се установява, че ищцата е длъжник по изп.д. №
20108440400355, като същото е образувано по молба на взискателя през 2010 г.
Съгласно дадените разяснения в мотивите на т. 10 от ТР 2/26.06.2015 г. по тълк.д. №
2/2013 г. по описа на ОСГТК на ВКС е разяснено, че съгласно чл. 116, б. „в“ ЗЗД давността
се прекъсва с предприемането на действия за принудително изпълнение на вземането –
насочване на изпълнението чрез налагане на запор или възбрана, присъединяване на
кредитор, възлагане на вземането за събиране или вместо плащане, извършването на опис и
оценка на вещ, назначаване на пазач, насрочването и извършването на продан и т.н. При
изпълнителния процес давността се прекъсва многократно- с предприемането на всеки
отделен изпълнителен способ и с извършването на всяко изпълнително действия,
изграждащо съответния способ. Искането да бъде приложен определен изпълнителен способ
прекъсва давността, тъй като съдебния изпълнител е длъжен да го приложи, но по изрична
разпоредба на закона давността се прекъсва с предприемането на всяко действие за
принудително изпълнение. В същата точка на тълкувателното решение са кои действия не са
изпълнителни действия и не прекъсват давността: образуването на изпълнително дело,
изпращането и връчването на покана за доброволно изпълнение, проучване на
имущественото съС.ие на длъжника, извършването на справки, набавянето на документи,
книжа и др., назначаването на експертиза за определяне непогасения остатък от дълга,
извършване на разпределение и др.
За настъпване на перемцията трябва да е налице бездействие на взискателя по
отношение на длъжника в производството. Когато взискателя не е поискал извършването на
изпълнителни действия в продължение на две години, изпълнителното производство се
прекратява на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК и т.нар. „перемция“ настъпва по силата
на закона, като съдебният изпълнител само я прогласява при осъществяване на съответните
правно релевантни факти. Перемцията е процесуален институт, при който санкцията засяга
конкретното процесуално правоотношение, но не и публичното право на кредитора да иска
принудително изпълнение, нито кореспондиращото правомощие на съдебния изпълнител
като орган по принудителното изпълнение, който дължи подчинение на издадения
изпълнителен лист. За давността и нейното прекъсване водещо значение има искането на
кредитора – взискател, като с искането за налагане на запори и възбрани върху имуществени
права на длъжника, давността се прекъсва.
В конкретния случай по изпълнителното дело периодично са предприемани действия
по принудително изпълнение на вземането спрямо ищцата като длъжник до 21.09.2021 г.,
като всяко действие е прекъсвало давността.
Съгласно застъпеното в Решение № 68 от 1.02.2024 г. на ВКС по гр. д. № 1924/2023
г., IV г. о., ГК и Определение № 1036 от 7.03.2024 г. на ВКС по гр. д. № 3470/2023 г., III г. о.,
което и настоящия състав споделя, в изпълнителния процес давността не спира, защото
кредиторът може да избере дали да действа (да иска нови изпълнителни способи, защото все
още не е удовлетворен), или да не действа (да не иска нови изпълнителни способи).
Следователно от значение за прекъсване на давността е действието на
взискателя/отправеното искане до съдебния изпълнител/, а не резултата от изпълнителното
действие. Неуспешните изпълнителни действия - действия, които не са довели до реално
събиране на имущество на длъжника, също представляват предприемане на действия по
принудително изпълнение, които прекъсват давността на основание чл. 116, б. „в“ от ЗЗД.
Последната приложена по делото молба от взискателя е с вх. № 11044 от 23.03.2021 г.
4
с искане за извършване на изпълнителни действия. Въз основа на нея е изпратено запорно
съобщение до „Уъркпроект Стандарт“ ЕООД с изх. № 39924/01.09.2021 г., с което се налага
запор върху трудовото възнаграждение на длъжника. Запорно съобщение изх. №
39923/01.09.2021 г. е изпратено и до „Юробанк България“ АД. От отбелязванията върху
изпълнителния лист е видно, че е налице плащане на взискателя от съдебния изпълнител,
което е направено на 21.09.2021 г. в размер на сумата от 83,04 лв. След тази дата не са
извършвани изпълнителни действия. Нова петгодишна давност е започнала да тече от
21.03.2021 г., на основание чл. 117, ал. 2 от ЗЗД.
Исковата молба е подадена на 09.04.2024 г. и от последното изпълнително действие
не са изминали пет години, за да се погаси задължението по давност. Наличието на перемция
е ирелевантно за изтичането на погасителната давност, поради което предявения иск се явява
неоснователен и недоказан. Поради съвпадане изводите на въззивния съд с тези на
първоинстанционния обжалваното решение следва да бъде потвърдено като правилно и
законосъобразно.
С оглед цитирания правен извод, останалите възражения във въззивната жалба се
явяват второстепенни и подробният им анализ не би довел до промяна на вече възприетата
позиция на въззивния състав, поради което и тяхната отделна преценка не е необходима.
По отношение на разноските.
С оглед изхода на спора не се дължат разноски на въззивния жалбоподател. Пред
въззивната инстанция разноски не са претендирани и не се присъждат за ответника по
въззивната жалба.
На основание чл. 280, ал. 2 от ГПК не подлежат на касационно обжалване решенията
по въззивните дела с цена на иска до 5 000,00 лв. за граждански дела и до 20 000,00 лв. – за
търговски дела. В случая цената на иска е 7 485,63 лв. по гражданско дело и настоящото
решение подлежи на касационно обжалване.
По изложените съображения, въззивният съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 547 от 25.11.2024 г. постановено по гр.д. № 600/2024 г.
по описа на Габровски районен съд.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред ВКС в едномесечен срок от
връчването му на страните при наличие на касационните основания на чл. 280, ал.1 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5