Р Е Ш
Е Н И Е
№
Г. Т., 10.02.2011г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
РАЙОНЕН СЪД – Г.Т., в публичното заседание на двадесет и шести януари през
две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Николай Николов
при участието на секретаря: Д.И.
разгледа докладваното от районния съдия гр. дело № 00511/2010г.
по описа на Районен съд – Г. Т., и за да се произнесе, съобрази следното:
Постъпила е искова молба от „В. и.
К.”ЕООД със седалище и адрес на управление: град Д., бул.”***” № **, ЕИК ***,
представлявано от Д.К.К., у., срещу П.А.П., ЕГН ********** *** за установяване
по отношение на ответника, че ищецът има срещу него вземане в размер на 359,89
лева, произтичащо от предоставена услуга – ползвана, пречистена и отведена вода
за периода от 30.01.2006г. – 28.04.2009г. на обект, находящ се в град Г. Т.,
ул.”**” **, вх.*, ап.*, ведно със законната лихва върху дължимата сума, считано
от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение –
08.09.2010г., до окончателното им изплащане, както и сумата от 76,17 лева,
представляваща законна лихва за забава върху главното задължение за периода от
09.06.2009г. – 06.09.2010г.
В исковата молба се твърди, че
ответникът е ползвател на услуги на В.и.К. ЕООД Д. и като такъв е регистриран с
клиентски № 935, като по партидата на длъжника се води обект, находящ се в град
Г. Т., ул.”***” № **, вх.*, ап.*. Самият обект е оборудван с водомерен възел и
водомер с № 130282 и държавна пломба на „метрология”. Съществува водомерно отклонение с пломба на В.и.К.
ЕООД Д. и № 416255. Изпълнени са изискванията на Наредба № 4/14.09.2004г. на
МРРБ и Общите условия на предоставяне на В.и.К. услуги на потребителите от
оператора В.и.К. ЕООД Д. Консумираните количества са отчитани в съответствие с
посочената наредба и Общите условия – ежемесечно от инкасатор, количеството е
отчитано в карнета, а длъжникът е полагал подпис в нарочната графа.
Задълженията са от 03.01.2006г. и не са плащани до 28.04.2009г., като дължимата
сума е 559,89 лева. Била е връчена покана за доброволно плащане на
02.06.2009г., като срокът за изпълнение е изтекъл на 09.06.2009г. След подадено
заявление по реда на чл.410 ГПК в Г.Т.Р.С. е било образувано ч.гр.дело №
00386/2010г., а на 10.09.2010г. Г.Т.Р.С. е издал заповед за изпълнение на
парично задължение № 290 за следните суми: 559,89 лева главница, ведно със
законната лихва върху дължимата сума, считано от датата на подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 08.09.2010г., до окончателното
им изплащане, сумата от 76,17 лева, представляваща законна лихва за забава
върху главното задължение за периода от 09.06.2009г. – 06.09.2010г. и 125 лева
съдебно-деловодни разноски. Срещу издадената заповед било подадено възражение,
като същевременно длъжникът извършил частично плащане на задължението в размер
на 200 лева. Поради това ищецът моли съда да постанови решение, с което да
признае за установено по отношение на ответника, че дължи сумата от 359,89 лева
главница и лихва за забава върху главницата в размер на 76,17 лева по
издадената заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по
ч.гр.дело № 00386/2010г. по описа на Г.Т.Р.С., представляваща ползвана питейна
вода и такса канал, включително съдебно деловодните разноски – 25 лева държавна
такса за издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен лист и 100 лева
юрисконсултско възнаграждение, както и сторените разноски, включително 200 лева
юрисконсултско възнаграждение по настоящото производство по гр.дело №
00511/2010г. по описа на Г.Т.Р.С.
Съдът, като взе
предвид наведените от ищеца в исковата молба фактически обстоятелства, на които
основава претенцията си и формулирания петитум, квалифицира правно предявения
положителен установителен иск по чл.422 от ГПК.
Предявеният иск е процесуално
допустим и основателен.
В съдебното заседание по делото с оглед на
непредставянето в срок от ответника на отговор на исковата молба, неявяването
на ответника в първото съдебно заседание по делото, липсата на искане от
ответника делото да бъде разгледано в негово отсъствие, указването на ответника
на последиците от неспазването на сроковете за размяна на книжа и от
неявяването му в съдебно заседание, както и вероятната основателност на иска с
оглед на посочените в исковата молба обстоятелства и представените
доказателства, с оглед на постъпилото искане от страна на ищеца по чл.238 от ГПК за постановяване на неприсъствено решение срещу ответника, Г.Т.Р.С. е
прекратил съдебното дирене за произнасяне с неприсъствено съдебно решение.
Съгласно чл.238, ал.1 от ГПК ако ответникът
не е представил в срок отговор на исковата молба и не се яви в първото заседание
по делото, без да е направил искане за разглеждането му в негово отсъствие,
ищецът може да поиска постановяване на неприсъствено решение срещу ответника.
Според чл.239, ал.1
от ГПК съдът постановява неприсъствено решение, когато на страните са указани последиците
от неспазването на сроковете за размяна на книжа и от неявяването им в съдебно
заседание, както и когато искът е вероятно основателен с оглед на посочените в
исковата молба обстоятелства и представените доказателства. Съгласно чл.239,
ал.2 от ГПК неприсъственото решение не се мотивира по същество и в него е
достатъчно да се укаже, че то се основава на наличието на предпоставките за
постановяването на неприсъствено решение. Такава е и настоящата хипотеза, видно
и от представените по делото писмени доказателства.
Съдът като взе
предвид, че ответникът не е представил в срок отговор на исковата молба и не се
явява негов представител в първото заседание по делото, без да е направил
искане за разглеждането му в негово отсъствие, намира, че са налице предпоставките
на чл.238, ал.1 от ГПК и следва да бъде постановено неприсъствено решение,
каквото е и желанието на ищеца, като предявения иск следва да се уважи изцяло.
На основание чл.
78, ал.1 от ГПК и предвид уважаването на предявения иск, ответникът следва да
бъде осъден да заплати на ищеца направените по настоящото дело разноски в
размер на 75 лева, представляваща заплатена държавна такса за производството по
делото и 200 лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение.
Мотивиран така и на
основание чл.238, ал.1 вр. чл.239 от ГПК съдът
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по
отношение на П.А.П., ЕГН ********** ***, че дължи на "В. и к." ЕООД
със седалище и адрес на управление: град Д., бул.”**” № **, ЕИК ***,
представлявано от Д.К.К., у., следните суми: 359,89 лева /триста петдесет и девет лева и осемдесет и девет
стотинки/, произтичаща от предоставена услуга – ползвана, пречистена и отведена
вода за периода от 30.01.2006г. – 28.04.2009г. на обект, находящ се в град Г. Т.,
ул.”***” **, вх.*, ап.*, ведно със законната лихва върху дължимата сума,
считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение – 08.09.2010г., до окончателното им изплащане; 76,17 лева /седемдесет и шест лева и седемнадесет стотинки/,
представляваща законна лихва за забава върху главното задължение за периода от
09.06.2009г. – 06.09.2010г.; 25 лева
/двадесет и пет/, представляваща заплатена държавна такса за издаване на
заповед за изпълнение и изпълнителен лист и 100 лева /сто/, представляваща юрисконсултско възнаграждение, по
издадената заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК по
ч.гр.дело № 00386/2010г. по описа на Г.Т.Р.С.
ОСЪЖДА П.А.П., ЕГН **********
*** да заплати на "В. и. К." ЕООД със седалище и адрес на управление:
град Д., бул.”***” № **, ЕИК ***, представлявано от Д.К.К., у., съдебно-деловодните
разноски за производството по настоящото дело: сумите от 75 лева /седемдесет и пет/ лева, представляваща заплатена държавна
такса и 200 лева /двеста/,
представляваща юрисконсултско възнаграждение.
ПРЕПИСИ от решението да се връчат
на страните.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Районен съдия: