РЕШЕНИЕ
№ 48
гр. гр. Хасково , 22.06.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ХАСКОВО, Х НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в публично
заседание на седемнадесети юни, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Пламен Ст. Георгиев
при участието на секретаря Геновева Р. Стойчева
като разгледа докладваното от Пламен Ст. Георгиев Административно
наказателно дело № 20215640200654 по описа за 2021 година
и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от Закона за административните
нарушения и наказания.
Образувано е по жалба от Н. Д. П. от град Хасково срещу Наказателно
постановление № 20-1253-000790 от 03.06.2020 г. на Началник Сектор „ПП”
при ОД на МВР - Хасково, с което на основание чл. 53 от ЗАНН, вр. чл. 174,
ал. 1, т. 2 от ЗДвП на жалбоподателя са наложени административни наказания
– „Глоба” в размер на 1000 лева и лишаване от право да управлява МПС за
срок от 12 месеца за нарушение по чл. 5, ал. 3, т. 1 от ЗДвП, като на
основание Наредба № Iз-2539 на МВР на същия са отнети общо 10 контролни
точки, а на основание чл. 181, т. 1 от ЗДвП, на жалбоподателя е наложено
административно наказание „глоба“ в размер на 50 лева за нарушение по чл.
147, ал. 1 от ЗДвП. В жалбата се релевират оплаквания за неправилност и
незаконосъобразност на атакуваното с нея наказателно постановление, което
било издадено в нарушение на процесуалните правила, без да се излагат
конкретни съображения в подкрепа на наведените в жалбата оплаквания.
1
Моли съда да постанови решение, с което да отмени атакуваното наказателно
постановление на Началник - Сектор „ПП” при ОД на МВР – Хасково.
С Решение № 113 от 26.05.2021 г., на Административен съд – Хасково по
АНД/К/ № 344/2021 г., поставеното от друг състав на РС – Хасково Решение
№ 260117 от 11.12.2020 г. по АНД № 895/2020 г., в частта, с която
Наказателно постановление № 20-1253-000790 от 03.06.2020 г. на Началник
Сектор „ПП” при ОД на МВР - Хасково, в частта, с която на Н. Д. П.,
основание чл. 174, ал. 1, т. 2 от ЗДвП, е наложено административно наказание
– лишаване от право да управлява МПС за срок от 12 месеца е обезсилено и
делото, в тази му част – върнато за ново разглеждане от друг състав на РС –
Хасково, станало основание за образуване на настоящото производство.
В съдебно заседание пред Районен съд – Хасково, при новото
разглеждане на делото, жалбоподателят, призован в хипотезата на чл. 61, ал. 4
ЗАНН, не се явява, не изпраща процесуален представител.
Административнонаказващият орган – Началник Сектор „ПП” при ОД
на МВР - Хасково, редовно призовани, не се явява и не изпраща представител
по делото. В съпроводителното писмо изразява становище по жалбата и моли
описаните в нея обстоятелства да не бъдат взети предвид, а атакуваното с нея
наказателно постановление - потвърдено.
Жалбата е подадена в законоустановения срок, срещу подлежащ на
обжалване акт, от лице, легитимирано да атакува наказателното
постановление, поради което е процесуално допустима, по който въпрос е
налице и произнасяне на контролиращите до момента съдебни инстанции.
ХАСКОВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, за да се произнесе по
основателността , съобразявайки пределите на произнасяне при новото
разглеждане на делото, и след като се запозна и прецени събраните
доказателства при извършената проверка на обжалваното наказателно
постановление в съответната част, намира за установено следното от
фактическа страна:
На 21.03.2020 г., в около 21:50 в град Хасково, жалбоподателят Н. Д. П.,
управлявал лек автомобил марка „****”, модел „***“, с рег. № ******,
собственост на П. М. К. от с. С., обл. Х. по бул. „*****” в град Х. В района на
2
кръговото кръстовище, в посока към град К бил спрян от свидетелите С Д Г.,
на длъжност „мл. инспектор“ в Сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР –
Хасково и Г. Д. П., на длъжност „мл. инспектор“ в Сектор „Специални
тактически действия“ при ОД на МВР – Хасково, които в изпълнение на
служебните си задължения, участвали в изграждането и контролирането на
КПП за влизащите в град Хасково и излизащите от населеното място във
връзка с обявеното в страната извънредно положение с оглед
разпространяващото се заболяване, причинено от коронавирус. При
извършване на проверката, било установено, че водачът на превозното
средство в лицето на жалбоподателя лъха на алкохол, поради което било
поискано съдействие. За оказване на такова, бил изпратен екип на Сектор
„Пътна полиция” при ОД на МВР – Хасково, включващ в състава си свид. Н.
М. М., на длъжност „мл. автоконтрольор“ в Сектор „ПП” при ОД на МВР –
Хасково, който след пристигане на място в около 22:35 часа, приканил
жалбоподателя да бъде тестван с техническо средство – „Алкотест „Дрегер“
7510 с фабр. № ARВА - 0088. При извършване на проверката с техническото
средство било установено, че при издишане на въздух от водача, скалата на
техническото устройство отчела концентрация на алкохол в кръвта 1.14 на
хиляда. След положителната проба на жалбоподателя бил издаден и
съответно връчен Талон за медицинско изследване № 0051185, в който е
направено отбелязване, че жалбоподателят приема показанията на
техническото средство.
С оглед тези констатации от страна на контролните органи и след като
било установено, че превозното средство не било представено за технически
преглед, срещу водача Н. Д. П. от град Х. бил съставен на дата 21.03.2020 г., в
негово присъствие, от свид. Н. М. М. Акт за установяване на
административно нарушение, серия GA, № 204255 за нарушение по чл. 5, ал.
3, т. 1, предл. 1 от ЗДвП и за деяние по чл. 147, ал. 1 от ЗДвП, който
жалбоподателят подписал, а в съответната предвидена графа, вписал, че няма
възражения. Такива не са постъпили допълнително и в рамките на
законоустановения срок от връчване на акта, станало на същата дата, според
отбелязването в приложената разписка.
Със Заповед за прилагане на принудителна административна мярка №
20-1253-000200 по чл. 171, т. 1, б. „б“ от ЗДвП, издадена на 21.03.2020 г. от
3
Началник – Сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР – Хасково, на Н. Д. П.,
на чието име е издадено, видно от приложената Справка за нарушител/водач,
СУМПС № ********* от 31.05.2011 г., валидно до 31.05.2021 г., на основание
чл. 22 от ЗАНН е наложена принудителна административна мярка по чл. 171,
т. 1, б. „б“ от ЗДвП – временно отнемане на свидетелството за управление на
МПС до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца.
Заповедта е връчена на 16.09.2020г.
При издаване на наказателното постановление,
административнонаказващият орган възприел изцяло описаната в АУАН
фактическа обстановка, като наложил процесните санкции за всяко от
описаните нарушения съответно на основание чл. 174, ал.1, т. 2 от ЗДвП и чл.
181, т.1 от ЗДвП.
Изложената дотук фактическа обстановка е категорично установена от
представените по делото писмени доказателства, посочени на съответното
място по – горе, както и от показанията на разпитаните в хода на делото
свидетели. Съдът кредитира показанията на свидетелите С. Д. Г. и Г. Д. П.
относно обстоятелствата, свързани начина на извършване на проверката и
констатациите, до които са достигнали при установяване на
административното нарушение и тези, свързани със съставяне на АУАН, като
еднопосочни с останалия събран доказателствен материал. Същите се
основават на преки и непосредствени впечатления, досежно изнесените
факти. Показанията на посочените по – горе свидетели се приемат за истинни
и в частта относно качеството на жалбоподателя на „водач“ на моторното
превозно средство, спряно за проверка, като за този факт, последният
всъщност не възразява, имащо отношение към последващия въпрос за
авторството на всяко от деянията, описани в съставения акт за установяване
на административно нарушение и издаденото впоследствие въз основа на
него наказателно постановление. За тази група факти, опосредено
впечатления има и свид. Н. М. М., комуто именно жалбоподателят е бил
посочен като водач на спряното за проверка МПС. За останалите
обстоятелства, свързани с проверката и установяване на фактите от значение
по делото, същият има преки и непосредствени впечатления, като съдът дава
дава на изложеното от свид. Н. М. М. относно предприетите от него действия
по извършване на проверка на лицето, посочено му като водач на МПС, след
4
пристигането му на място, както и за обстоятелствата относно процедурата по
съставяне на процесния АУАН, като последователни и безпротиворечиви.
При така установените факти съдът намира от правна страна следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 5, ал. 3, т. 1 от Закона за движението по
пътищата, изм. – ДВ, бр. 101 от 2016 г., в сила от 21.01.2017 г., бр. 77 от 2017
г., в сила от 26.09.2017 г., на водача на пътно превозно средство е забранено
да управлява пътно превозно средство с концентрация на алкохол в кръвта
над 0,5 на хиляда и/или след употреба на наркотични вещества или техни
аналози По силата на чл. 174, ал. 1 от ЗДвП, наказва се с лишаване от право
да управлява моторно превозно средство, трамвай или самоходна машина,
който управлява моторно превозно средство, трамвай или самоходна машина
с концентрация на алкохол в кръвта, установена с медицинско и химическо
изследване и/или с техническо средство, определящо концентрацията на
алкохол в кръвта чрез измерването му в издишвания въздух: т. 1. над 0,5 на
хиляда до 0,8 на хиляда включително – за срок от 6 месеца и глоба 500 лв. и т.
2. над 0,8 на хиляда до 1,2 на хиляда включително – за срок от 12 месеца и
глоба 1000 лв. Съгласно разпоредбата на чл. 147, ал. 1 от Закона за
движението по пътищата, регистрираните моторни превозни средства и
теглените от тях ремаркета и пътните превозни средства, с които се
извършват превози с атракционна цел, с изключение на пътните превозни
средства на поделенията на въоръжените сили, и пътните превозни средства с
животинска тяга, подлежат на задължителен периодичен преглед за проверка
на техническата им изправност. Условията и редът за извършване на прегледа
на превозните средства, с изключение на самоходните машини, колесните
трактори с максимална конструктивна скорост, ненадвишаваща 40 km/h, и
ремаркетата, теглени от тях, се определят с наредба на министъра на
транспорта, информационните технологии и съобщенията съгласувано с
министъра на вътрешните работи, а според чл. 181, т. 1 ЗДвП се наказва с с
глоба 50 лв. собственик или длъжностно лице, което без уважителни причини
не представи в определения срок превозно средство за технически преглед.
Следователно, всяко от деянията, за които са наложени на жалбоподателя
административни наказания е обявено от закона за наказуемо.
5
При съставяне на АУАН и издаване на наказателното постановление
съдът не констатира процесуални нарушения от категорията на съществените,
които да налагат отмяна на последното в контролираната в настоящото
производство част. Съставеният акт за установяване на административно
нарушение формално отговаря на изискванията на чл. 42 от ЗАНН в частта
относно деянието по чл. 5, ал. 3, т. 1 от ЗДвП, не са допуснати нарушения на
чл. 40 от ЗАНН, във връзка със съставянето и връчването му лично на
жалбоподателя. На същия е осигурена възможност да се запознае с неговото
съдържание, както и да направи възражения по него. АУАН е бил съставен от
компетентно лице, съобразно данните за заеманата длъжност от страна на
актосъставителя и Заповед № 8121з-515 от 14.05.2018 г. на Министъра на
вътрешните работи. Всъщност, възраженията на пълномощника на
жалбоподателя са концентрирани за нарушение при привличането към
административнонаказателна отговорност, а също и при реализирането й и се
състоят в твърдения за неправомерно дописване и въвеждане на съдържание
на акта, касаещо вида и санкциите за всяко от нарушенията, сторено не по
установения ред. В случая обаче, следва да се отбележи, че не е налице
дописване на съдържанието на акта, отнасящо се до негов реквизит, а
резолюция на съответното лице за наказуемостта на всяко от описаното в
него деяния след преглед на административнонаказателната преписка и има
отношение към изготвяне на проекта на наказателно постановление. На
следващо място, обжалваното наказателно постановление е издадено от
компетентен орган, в кръга на неговите правомощия, спазена е формата и
редът за издаването му, а по съдържанието си в частта отноно деянието по
пункт 1 отговаря на изискванията на чл. 57 от ЗАНН, установяваща
изискуемите реквизити, доколкото важи изнесеното по – горе относно
съдържанието на съставения АУАН, възприето изцяло от наказващия орган. В
тази връзка, внимание заслужава и анализът за възможно нарушение при
привличането към административнонаказателна отговорност, а също и при
реализирането с оглед въвеждането на „две групи дати“ в диспозитива на
санкционния акт. На това място е уместно да бъде отбелязано, че
действително, твърденията на актосъставителя, възприети и от наказващия
орган при издаване на наказателното постановление, съдържат твърдения за
две различни дати, като започвайки в уводната част с това, че актът се
съставя за това, че „на 21.032020 г. в 22:35 часа на в град Хасково, като водач
6
на товарен автомобил с рег. № Х ***“… се създава впечатление за
първоначално объркване в твърденията относно часа на деянието. В случая
обаче, актосъставителят не продължава с конкретна мисъл този израз, а
посочва: „…при обстоятелства“, едва след което въвежда на коя дата и място
се осъществява процесното управление на МПС от водача в лицето на
жалбоподателя след употреба на алкохол в кръвта с ясно уточнение, че
всъщност самата употреба на алкохол в кръвта и конкретната концентрация
са установени с проверка с техническо средство, извършена на същата дата,
но в часа, посочен в началото. При това положение, макар и лаконично, а по
отношение на датата на извършване, и непрецизно, описанието на
нарушението по т. 1 е пълно и конкретно, като доводите в обратна насока
биха се отнасяли всъщност до опита на актосъставителя да разграничи датата
на извършване на нарушението и датата на неговото установяване, които е
възможно да съвпадат, но не всякога, като във всички случаи за различията
им е необходимо да се държи сметка. Именно това, макар и не дотам умело, е
направил актосъставителят и в случая не би могло да се приеме, че е налице
допуснато процесуално нарушение, още по – малко такова от категорията на
съществените, съобразно въведените критерии за това, а именно накърняване
правото на защита на привлеченото към отговорност лице да узнае за какви
факти се цели ангажиране на отговорността му, за нарушаване на забраната
по чл. 5, ал. 3 от ЗДвП, която без съмнение е относимата правна
квалификация на нарушението по пункт 1.
От материалноправна страна обстоятелствата, изложени в акта и
наказателното постановление, проверени от съда с допустими по закон
доказателствени средства, се установяват по недвусмислен и категоричен
начин. Доказано е че на посочените в АУАН и наказателното постановление
дата и място жалбоподателят Н. Д. П. от град Х. управлявал лек автомобил
марка „****”, модел „***“ с рег. № **** след употреба на алкохол с отчетена
чрез техническо средство концентрация на алкохол в кръвта 1.14 на хиляда.
Изложеното обосновава извод за осъществяване от обективна страна
признаците на състава на административно нарушение по чл. 174, ал.1, т. 2,
вр. чл. 5, ал. 3, т.1 от Закона за движението по пътищата, както правилно
деянието е квалифицирано от административнонаказващия орган. Вмененото
нарушение е формално, на просто извършване и за неговото довършване на се
7
изисква настъпването на допълнителни вредни последици – напр.
причиняване на ПТП. Настъпването или липсата на такива последици
подлежи на преценка при индивидуализацията на наказанието и не е
определящо само по себе си за съставомерността на деянието.
За да бъде осъществен съставът на административно нарушение,
предвиден в цитираната разпоредба, за което жалбоподателят е привлечен и
съответно е реализирана отговорността, е необходимо деецът да управлява
моторно превозно средство с концентрация на алкохол в кръвта си над 0,8 до
1,2 на хиляда, установено по надлежния ред.
Като елемент от състава на нарушение в закона е посочена точно
определена величина в границата над минимума, за съдържанието на алкохол
в кръвта на дееца – 0,8 промила, очертаващи административнонаказателната
му отговорност по т. 2 на чл. 174, ал. 1 ЗДвП, за разлика от отговорността по
административен ред по т. 1, където минимумът е по – занижен – 0,5 на
хиляда до горния праг на стойността - 1.2 на хиляда, надвишаването на която
обосновава ангажирането на наказателна отговорност. Следователно, точното
й определяне е от съществено значение за характера на отговорността на
дееца. Тази величина следва да се установи по несъмнен начин само с
предвидените от закона средства. Без каквото и да е съмнение е, че
надлежният ред за установяване на концентрацията на алкохол в кръвта в
релевантното количество от над 0.8 до 1,2 на хиляда, достатъчно за
съставомерност по текста на чл. 174, ал. 1 от ЗДвП, е медицинско и
химическо изследване и/или с техническо средство, определящо
концентрацията на алкохол в кръвта чрез измерването му в издишвания
въздух, респ. този Наредбата № 1 от 19 юли 2017 г. за реда за установяване
употребата на алкохол и/или наркотични вещества или техни аналози и в
случая специалните правила са изцяло съобразени. По делото е доказано по
несъмнен начин, че подсъдимият е употребил алкохол. Факт, който
последният всъщност не отрича, а така също се потвърждава недвусмислено и
от интерпретацията на отчетените стойностни параметри на наличния
алкохол в кръвта – 1.14 на хиляда, установено чрез субсидиарния подход за
определяне количеството алкохол в кръвта - с техническо средство,
приложим в хипотезите като настоящата, в които лицето на практика отказва
да даде кръвна проба за извършването на лабораторно изследване за
8
определяне концентрацията на алкохол, след като е приел показанията на
техническото средство.
С оглед изложеното, установен без съмнение в хода на съдебното
производство, е фактът на употреба от страна на подсъдимия на алкохол и то
в количество, довело до наличие на съдържание на етилов алкохол в
концентрация над допустимата от закона, визирана в разпоредбата на чл. 174,
ал. 1, т. 2 от ЗДвП, а именно 1.14 на хиляда, като не се оспорва годността на
използваното от контролните органи техническо средство.
За да бъде осъществено деянието, според изискванията на фактическия
състав в цитираната норма е необходимо деецът, освен да е употребил
алкохол, в резултат на което концентрацията в кръвта му да бъде над 0.8 до
1.2 на хиляда, да е управлявал моторно превозно средство. Последното налага
анализ, кога всъщност е налице управление на моторно превозно средство,
изпълващо със съдържание основния елемент на изпълнителното деяние на
състава на административно нарушение по чл. 174, ал. 1, вр. чл. 5, ал. 3 от
ЗДвП.
Според дадените разяснения в Постановление № 1 от 18.01.1983 г. на
Пленума на ВС, съставляващо част от съдебната практика по въпроса, имащо
задължителен за съдилищата характер, понятието "управление", употребено в
чл. 342, ал. 1 от НК, включва всички действия или бездействия с механизмите
и приборите на превозното средство, както и задължителните указания на
оправомощените лица, когато тези действия или бездействия са свързани с
опасност за настъпване на съставомерни последици, независимо дали
превозното средство или бойната или специалната машина се намира в покой
или в движение. Това тълкуване на понятието „управление” настоящият
съдебен състав счита, че би могло и следва да бъде приложено и по
отношение на изпълнителното деяние, визирано в текста на чл. 174, ал. 1 от
ЗДвП. Това приложение обаче следва да е съответно, предвид спецификите от
обективна страна на отделните транспортни престъпления и административни
нарушения.
По делото се установи, както от показанията на разпитаните свидетели,
че той именно е управлявал процесния лек автомобил марка „****, при
извършване на проверката, наличието на деяние и неговото авторство.
9
Същото е извършено виновно от дееца при наличието на пряк умисъл, тъй
като той е съзнавал общественоопасния характер на деянието си, знаел е, че
не следва да управлява МПС след употреба на алкохол, но въпреки това е
управлявал автомобила, с което е целял настъпването на общественоопасните
последици от своето деяние.
За извършеното нарушение в разпоредбата на чл. 174, ал. 1, т. 2 ЗДвП е
предвидено кумулативно налагане на наказанията лишаване от право да се
управлява моторно превозно средство за срок от 12 месеца и глоба от 1000 лв.
Правилно наказващият орган е приложил посочената санкционна разпоредба
като относима, с оглед установената стойност на концентрацията на алкохол в
кръвта и на жалбоподателя са наложени наказания именно в предвидените в
нормата размери - глоба от 1000 лева и лишаване от право да управлява МПС
за срок от 12 месеца. Размерите на наказанията са фиксирани от законодателя
и не подлежат на преценка при индивидуализацията. Съдът счита, че с тях ще
бъдат постигнати целите, предвидени в чл. 12 от ЗАНН да се предупреди и
превъзпита нарушителя, както и генералната превенция за въздействие върху
обществото. Конкретно по въпроса за наложеното административно
наказание лишаване от право да управлява МПС за срок от 12 месеца за
нарушението по чл. 5, ал. 3, т. 1 от ЗДвП следва да се отбележи, че практиката
на съдилищата е категорична, като приема във връзка с приложението на
разпоредбата на чл. 343г от НК, че наказанието лишаване от право да
управлява МПС за извършено престъпление против транспорта може да се
наложи само на водач, който притежава такова право или временно е бил
лишен от него – ТР № 61/30.12.1980 г. по н.д. № 56/80 ОСНК; ППВС №
1/17.01.1983 г. по н.д. № 8/1982 г., т. 6, б. “а“; Решение № 296/22.06.2015 г. по
н.д. № 748/2015 г., 2 н.о.; Решение № 433 от 02.11.2011 г. по н.д. 2057/2011 г.,
1 н.о. на ВКС. Анализът на тази практика дава и необходимия съответен
отговор за законосъобразното прилагане на санкцията по чл. 174, ал. 1, т. 1
ЗДвП - лишаване от право да управлява МПС за срок от 12 месеца за
нарушението по чл. 5, ал. 3, т. 1 от ЗДвП в хипотезата на наложена
принудителна административна мярка по чл. 171, т. 1, б. „б“ от ЗДвП със
Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 20-1253-
000200, издадена на 21.03.2020 г. от Началник – Сектор „Пътна полиция“ –
временно отнемане на свидетелството за управление на МПС до решаване на
10
въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца. Затова не се налага
пространен анализ за целта и последиците от налагане на визираната ПАМ,
както за предпоставките за придобиване и загубване на правоспособността,
като единствено се посочи, че конкретно липсата на свидетелство за
управление на МПС е пречка за упражняване на правоспособността, но не е
равнозначно на отсъствието на такава изобщо – Решение № 281 от 22.06.2009
г. по н.д. № 229/2009 г. на ВКС и др.
По отношение на разноските, относима е разпоредбата на чл. 63, ал. 3 от
ЗАНН, ДВ, бр. 94 от 2019 г., според която, в съдебните производства по ал. 1
страните имат право на присъждане на разноски по реда на
Административнопроцесуалния кодекс, а в полза на юридически лица или
еднолични търговци се присъжда и възнаграждение в размер, определен от
съда, ако те са били защитавани от юрисконсулт, както предвижда ал. 5.
Предвид изхода на спора, не би могло в полза на жалбоподателя да бъдат
възложени направените по делото разноски за възнаграждение на
упълномощен адвокат. От друга страна, искане от наказващия орган за
присъждане на такива не е отправено, за да се налага произнасяне с
диспозитив по този въпрос.
Мотивиран така, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 20-1253-000790 от
03.06.2020 г. на Началник Сектор „ПП” при ОД на МВР – Хасково в частта, с
която на основание чл. 53 от ЗАНН, вр. чл. 174, ал. 1, т. 2 от ЗДвП на
жалбоподателя е наложено административно наказание лишаване от право да
управлява МПС за срок от 12 месеца за нарушение по чл. 5, ал. 3, т. 1 от
ЗДвП.
Решението подлежи на обжалване пред Административен съд - Хасково
в 14 – дневен срок от съобщаването му на страните.
/ п / не се чете.
Вярно с оригинала!
Съдия при Районен съд – Хасково:
11
Секретар:Г.С.
12