Разпореждане по дело №57439/2024 на Софийски районен съд

Номер на акта: 172778
Дата: 25 ноември 2024 г.
Съдия: Ваня Борисова Иванова Згурова
Дело: 20241110157439
Тип на делото: Частно гражданско дело
Дата на образуване: 30 септември 2024 г.

Съдържание на акта

РАЗПОРЕЖДАНЕ
№ 172778
гр. София, 25.11.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 69 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и пети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:ВАНЯ Б. И.А ЗГУРОВА
като разгледа докладваното от ВАНЯ Б. И.А ЗГУРОВА Частно гражданско
дело № 20241110157439 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 410 ГПК.
Образувано е по заявление с вх. № 304001/27.09.2024 г. на „фирма“
ЕООД, ЕИК .............. за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК
срещу К. Б. И. , ЕГН ********** за сумите, както следва: 695,56 лв. –
главница по договор за потребителски кредит № 40002090157; 203,95 лв. -
договорно възнаграждение за периода от 20.04.2021 г. до 05.05.2022 г.; 194,77
лв. – възнаграждение за закупена и ползвана услуга „Фаст“ за приоритетно
одобряване и отпускане на кредита; 399,99 лв. – възнаграждение за закупена
услуга „Флекси“ за едностранна промяна на погасителния план по инициатива
на клиента; 30 лв. – такса за извънсъдебно събиране на вземането;
непогасени такси по тарифа за извънсъдебно събиране на вземания за
забава с повече от 90 календарни дни в размер на 400лева, законна лихва в
размер на 434,95лв. от 05.05.22г. до 26.09.24г. , ведно със законната лихва от
датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК –27.09.2024 г. до
окончателното плащане.
Заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК е издадена за вземанията за
главница, договорно възнаграждение, лихва за забава и законна лихва, както и
за разноските, съразмерно с уважената част, но съдът намира, че следва да
откаже издаването на такава за сумата от 194,77 лв. – възнаграждение за
закупена и ползвана услуга „Фаст“ за приоритетно одобряване и отпускане на
кредита , за сумата от 399,99 лв. – възнаграждение за закупена услуга
„Флекси“ за едностранна промяна на погасителния план по инициатива на
клиента, както и за сумата от 30 лв. - такса за извънсъдебно събиране на
вземането, за сумата от 400лева- такса за извънсъдебнво събиране на вземания
със забава и за сумата от 434, 95 лева – лихва за забава за периода 05.05.22г.
до датата на заявлението .
Съгласно чл.10а ЗПК кредиторът може да събира от потребителя такси и
комисиони за допълнителни услуги, свързани с договора за потребителски
1
кредит, но не може да изисква заплащане на такси и комисиони за действия,
свързани с усвояване и управление на кредита, като съгласно ал. 4 видът,
размерът и действието, за което се събират такси и/или комисиони, трябва да
бъдат ясно и точно определени в договора за потребителски кредит. Видно от
т. 12 от заявлението такса „Фаст“ е за получаване на приоритетно становище
по искането за отпускане на потребителски кредит, а такса „Флекси“
предоставя възможност на кредитополучателя да прави едностранни промени
в уговорения погасителен план. Видно от описанието и двете услуги са
свързани с усвояване и управление на кредита, поради което събирането на
такси за същите е забранено по силата на сочената разпоредба на ЗПК. По
отношение на такса „Флекси“ следва да се има предвид още, че тя се дължи
дори и кредитополучателят да не се възползва нито веднъж от тази услуга,
което е в противоречие с добрите нрави и води до неоснователно обогатяване
на кредитора за негова сметка, както и води до значително неравноправие
между тях. Ето защо, налице е нарушение на разпоредбата на чл.10а ЗПК,
което обуславя недействителност на договора за заем в частта относно такса
„Фаст“ за приоритетно одобряване и отпускане на кредита и такса „Флекси“ за
едностранна промяна на погасителния план по инициатива на клиента поради
противоречието им с чл. 21, ал. 1 ЗПК, според който всяка клауза в договор за
потребителски кредит, имаща за цел или резултат заобикаляне изискванията
на този закон, е нищожна.
Това е така и по отношение на претендираните такси разходи за събиране
на вземанията в размер на 30 лв. и в размер на 400лева , в т.ч. и за вземането за
възнаградитгелна лихва, начислена и претендирана обявения за предстрочно
изискуем кредит .Посочените вземания са в противоречие с чл. 33, ал. 1 ЗПК,
според който при забава на потребителя кредиторът има право само на лихва
върху неплатената в срок сума за времето на забавата, а предвиденото
обезщетение за забава не може да надвишава законната лихва. Налице е
заобикаляне на посочената разпоредба, тъй като се търси още едно
обезщетение, наред с дължимото такова за забава, поради което посочената
клауза преследва забранена от закона цел. Това е така, тъй като срещу тази
такса не се дължи никакво поведение, а напротив изискуемостта на това
вземане следва автоматично от момента на изпадане на длъжника в забава.
Следователно, не става въпрос за никаква такса, защото не се дължи заради
извършени разходи, а самото наименование покрива неистинската цел на
клаузата да служи за обезщетение за вреди от забавата. Ето защо, посочената
клауза е в колизия с императивната разпоредба на чл. 33, ал. 1 ЗПК и следва да
се приеме за нищожна. Тази наказателна клауза е в пряко противоречие на
забраната за неоснователно обогатяване, като в същността си представлява
неустойка, излизаща извън присъщите от закона функции, което също влече
нищожността . Отделно от това, съдът приема, че уговорената такса за
събиране на просрочени задължения не е за допълнителни услуги по договора
за кредит. Извънсъдебното събиране на задълженията изобщо не е услуга,
която се предоставя на потребителя. Това е дейност, извършвана от
2
кредитодателя в негов интерес и за охраняване на неговите интереси, която
дейност е свързана с управлението на кредита. Ето защо, съдът приема, че
уговарянето на тези такси е в нарушение и на чл. 10а ЗПК.
В хипотезата на заявление по чл. 410 ГПК съдът е длъжен да извърши
преценка за съответствие на заявлението със закона и добрите нрави, което
задължение му е изрично вменено с разпоредбата на чл. 411, ал. 2, т. 2 ГПК
този смисъл определение № 974 от 07.12.2011 г. по ч. т. д. № 797/2010 г., II т.
о., ВКС/.
Ето защо, заявлението в посочената по-горе част следва да бъде
отхвърлено.
Така мотивиран, Софийски районен съд,

РАЗПОРЕДИ:
ОТХВЪРЛЯ заявление с вх. № 304001/27.09.2024 г. , депозирано от
„фирма“ ЕООД, ЕИК .............. , за издаване на заповед за изпълнение по чл.
410 ГПК срещу К. Б. И. , ЕГН ********** за сумите, както следва: 194,77
лв., представляваща възнаграждение за закупена и ползвана услуга „Фаст“ за
приоритетно одобряване и отпускане на кредита; 399,99 лв., представляваща
възнаграждение за закупена услуга „Флекси“ за едностранна промяна на
погасителния план по инициатива на клиента, както и 30 лв., представляваща
такса за извънсъдебно събиране на вземането,400лева- такса по тарифа за
извънсъдебно събиране на вземане, както и лихва в размер на 434,95лева за
периода от 05.05.22г. до 26.09.24г. съгласно договор за потребителски кредит
№40002090157, сключен с К. Б. И. .
РАЗПОРЕЖДАНЕТО подлежи на обжалване с частна жалба пред СГС в
едноседмичен срок от връчване на препис на заявителя.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3