№ 193
гр. Кюстендил, 01.08.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ, III СЪСТАВ, в публично заседание
на трети юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Росица Б. Савова
Членове:Татяна Хр. Костадинова
Йоана Н. Такова
при участието на секретаря Симона Р. Цикова
като разгледа докладваното от Йоана Н. Такова Въззивно гражданско дело №
20251500500208 по описа за 2025 година
Производството е по чл. 258 и сл. от ГПК.
С Решение № 215 от 21.02.2025 г., постановено по гр.д. № 1696/2023 г.
по описа на КнРС, ответникът „Обединена българска банка“ АД е осъдена да
заплати на ищеца Е. Е. С. на основание чл. 55 от ЗЗД, сумата от 621 лв.,
представляваща платени без основание вноски по Договор за предоставяне на
потребителски кредит от 12.03.2018 г. за периода от 24.10.2018 г. до 01.02.2022
г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване
на исковата молба - 07.08.2023, до окончателното изплащане на задължението.
Със същото решение е изцяло отхвърлена претенцията по чл. 55 ЗЗД на
ищците М. Р. И. и Е. Е. С. за заплащане на сумата над 621 лв. до пълния
предявен размер от 2 834,57 лв., като съобразно изхода на спора „Обединена
българска банка“ АД е осъдена да заплати на ищеца Е. Е. С. и адв. Е. Й. на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК съразмерно на уважената част от иска разноски по
делото в размер на 196.51 лв., а М. Р. И. е осъдена да заплати на „Обединена
българска банка“ АД на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата от 585, 68 лв.,
представляващи разноски по делото.
Против така постановеното решение е постъпила въззивна жалба от
ищците по делото М. Р. И. и Е. Е. С., чрез пълномощника им адв. Е. Й., в
частта му, с която е отхвърлен предявения иск за сумата над 621 лв. до пълния
предявен размер от 2 834,57 лв., с оплаквания за неправилност на съдебното
решение в обжалваната част поради нарушение на материалния закон, на
съдопроизводствените правила и необоснованост на формираните изводи на
1
първоинстанционния съд. Поддържат, че освен солидарен длъжник по
договора за кредит, ищцата се явява и наследник на кредитополучателя,
подобно на другия ищец, чието плащане съдът е приел за извършено без
основание. Критикува се възприетата от съда правна квалификация на
предявения иск като такъв по чл. 55, ал. 1 от ЗЗД. Молят обжалваното решение
да бъде отменено в обжалваната част, а исковата претенция да бъде уважена
за пълния предявен размер. Претендират и направените по делото разноски.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК ответникът „Обединена българска банка“
АД, с ЕИК *** чрез пълномощника юрк. Н. К., е подал писмен отговор на
въззивната жалба. Изложени са подробни съображения за неоснователност на
въззивната жалба, поради което се моли същата да бъде оставена без
уважение, а първоинстанционното решение в обжалваната част да бъде
потвърдено.
Срещу така постановеното решение, в частта, с която предявеният от
ищеца Е. Е. С. иск е бил уважен частично за сумата от 621 лв. е постъпила
въззивна жалба от ответника по делото – „Обединена българска банка“ АД,
чрез процесуален представител юрк. Н. К., с доводи за неправилно
приложение на материалния закон, за допуснати нарушения на
съдопроизводствените правила и за необоснованост на изводите на районния
съд. Изложени са съображения за неправилно тълкуване от
първоинстанционния съд на клаузите по чл. 22, ал. 6 и ал. 7 от процесния
договор за кредит, като такива уреждащи поредност при удовлетворяване на
вземанията на ответника. Дори да се приеме, че такава поредност е уговорена
в договора, се поддържа, че плащането от страна на ищеца не е недължимо
извършено, тъй като същият като наследник на кредитополучателя отговаря
за изпълнението на задължението, включително и когато застрахователя е
платил дължимото застрахователно обезщетение. Като се позовава на
разпоредбата на чл. 383 от КЗ, се счита, че ищците не разполагат с право на
иск срещу банката за получаване на частта от застрахователното обезщетение,
послужила за погасяване на кредита, което е самостоятелно основание за
отхвърляне на претенцията им. Сочи се, че съдебното решение № 773 от 2016
г. на СГС, на което районният съд се е позовал, освен, че касае случай, който
не е аналогичен на процесния, е и в противоречие с трайната практика на
ВКС. Прави се искане към въззивния съд първоинстанционното решение в
обжалваната част да бъде отменено, а искът да бъде изцяло отхвърлен.
Претендира и присъждането на направените по делото разноски.
В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК ищците по дело М. Р. И. и Е. Е. С., чрез
адв. Й., са подали отговор на въззивната жалба, с който оспорват доводите на
ответника и молят първоинстанционното решение в обжалваната част да бъде
потвърдено.
Третото лице помагач на страната на ответника ДЗИ
„Животозастраховане“ ЕАД не изразява становище по депозираната от
ищците въззивна жалба.
2
Кюстендилският окръжен съд, след като обсъди събраните по
делото доказателства, становищата и доводите на страните, съгласно
разпоредбата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено от фактическа
и правна страна следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася
служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната
му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
Процесното първоинстанционно решение е валидно и допустимо, но
частично неправилно поради следните съображения:
На етапа на въззивното производство не е спорно, че на 12.03.2018 г. е
сключен договор за предоставяне на потребителски кредит между „Обединена
българска банка“ АД, от една страна в качеството на кредитодател и ***, от
друга страна в качеството на кредитополучател, и М. Р. И. като съдлъжник, по
силата на който банката отпуснала кредит в размер на 15 600 лв., който
следвало да бъде върнат за срок от 96 месеца /8 години/, на месечни вноски, с
падеж на първата погасителна вноска 07.04.2018 г. и падеж на последната
погасителна вноска 07.03.2026 г., като посочената сума била преведена по
банковата сметка на *** на 13.03.2018 г.
Безспорно във въззивното производство, а и от приетите писмени
доказателства се установява, че за обезпечаване на вземанията по процесния
договор за кредит, кредитополучателят *** е застрахован със застраховка
„Живот“, със застрахователно покритие и на събитие „смърт вследствие на
заболяване“, сключена с „ОББ-Алико Метлайф ЖЗД“ АД с полица № *** и
бенефициент по нея „ОББ“ АД.
По делото не е спорно и обстоятелството, че *** е починал на
05.07.2018 г. и е оставил за свои наследници по закон ищците – съпругата си
М. Р. *** и сина си Е. Е. С..
Не се спори още между страните, установява се и от заключението на
вещото лице по допуснатата и изслушана в първоинстанционното
производство допълнителна съдебно-счетоводна експертиза, което след
преценка по реда на чл. 202 от ГПК следва да бъде кредитирано, че за периода
от 24.10.2018 г. до 01.02.2022 г., кредитът е бил обслужван от ищците, които са
заплатили погасителни вноски на обща стойност 8 298,99 лв.
Установява се от приложеното по делото съдебно решение №
257352/28.10.2019г., постановено по гр.д. № 70084/2018 г. по описа на СРС,
потвърдено с решение № 266834/06.12.2021г., постановено по в.гр.д. №
3476/2020 г. на СГС, че „ДЗИ-Животозастраховане“ ЕАД е осъдено на
основание чл. 383 КЗ, да заплати на „Обединена българска банка“ АД сумата
от 14 686.24 лв., представляваща застрахователна сума по договор за групова
застраховка „Живот“ № *** по застрахователна програма „защита на
кредита“, сключена между *** и „ОББ-Алико Метлайф ЖЗД“ АД при
ползващо се лице „ОББ“ АД.
3
Също не се спори, че на 28.04.2022 г. „ДЗИ-Животозастраховане“ ЕАД
е извършило плащане към ответната банка в размер на 14 686,24 лв., с която
сума е погасен остатъкът по кредита към същата дата в размер на 9240,81 лв.,
а разликата от 5445,43 лв. е била изплатена по сметка на ищцата М. Р. на
09.05.2022 г.
Тълкувайки разпоредбите на чл. 22, ал. 5-7 от процесния договор за
кредит в обжалваното решение, първостепенният съд е достигнал до извод, че
страните по него са уговорили поредност при удовлетворяване на вземането
на банката в случай на настъпване на покрит застрахователен риск по
сключената застраховка върху живота на кредитополучателя, която
ограничава отговорността му, респ. тази на неговите наследници до
непокрития от застрахователната сума остатък от задълженията по кредита
към датата на настъпване на застрахователното събитие. Счел е, че смисълът
на договора е да се осигури удовлетворяване на банката-кредитор за
вземанията по кредита в случай на смърт на кредитополучателя, като се
обърне най-напред към застрахователя, който във връзка с упражняваното
занятие се е съгласил да носи риска от застрахователното събитие. По тези
съображения е приел, че възникването на задължението на ищците е
поставено под условие, че платеното от застрахователя обезщетение е
недостатъчно за покриване на цялото вземане на банката или е налице отказ за
плащане на обезщетение по застрахователното правоотношение. С оглед на
това и предвид факта, че застрахователното обезщетение е платено от
застрахователя, а застрахователното покритие надхвърля сумата по
отпуснатия кредит, съдът е приел, че извършените от ищеца С. плащания като
наследник на кредитополучателя, в размер на 621 лв. са сторени без
основание. Същевременно е счел, че застрахователният договор не
освобождава ищцата И. като солидарен длъжник от изпълнение, съответно че
погасявайки изискуемите задължения по договора, същата е изпълнявала свои
валидни договорни задължения, поради което ответното дружество не е
получило без основание внесените от нея суми.
Настоящият въззивен съдебен състав не възприема това тълкуване на
общата воля на страните, като намира, че същото не съответства на смисъла и
текста на разпоредбите на чл. 22, ал. 5 -7 от Договора. Съгласно разпоредбата
на чл. 22, ал. 5 от Договора за кредит кредитополучателят се съгласява всички
застрахователни обезщетения и суми, заплащани от застрахователя, да се
превеждат директно на банката и да се използват за погасяване на
задълженията на кредитополучателя по договора. В случай, че
застрахователните обезщетения и суми, получени от застрахователя, не
покриват напълно задълженията на кредитополучателя към банката,
кредитополучателят погасява остатъка със собствени средства, а когато
същите надвишават вземанията на банката, тогава разликата след пълното
погасяване на кредита се превежда по сметката, посочена в чл.3, ал. 1 на
договора (чл.22, ал. 6 и ал. 7).
При тълкуване на процесните разпоредби, въззивният съд намира, като
4
съобразява целта на договора за застраховка, сключена в полза на кредитор,
обичаите в практиката и добросъвестността, че действителната воля на
страните по него, която е изразена по напълно ясен и недвусмислен начин, е
при реализиране на риска по застрахователния договор, банката-кредитор да
се сдобие с още един длъжник в лицето на застрахователя, наред с
наследниците на кредитополучателя, които не се освобождават от изпълнение
на задължението по договора за кредит. Никъде в посочените разпоредби от
договора за кредит обаче, не е предвидено задължение при настъпване на
застрахователното събитие, банката-кредитор да търси удовлетворение на
вземането по кредита в точно определена поредност, включваща на първо
място застрахователната сума, респ. да потърси изпълнение първо от
застрахователя. Банката има право на избор и може да търси изпълнение както
от кредитополучателя, респ. от неговите наследници за неиздължения остатък
от задължението по кредита, като техен кредитор или от застрахователя, като
трето ползващо се лице по договора за застраховка, доколкото правата й по
застрахователното правоотношение съществуват наред с тези в качеството й
на кредитор. Смисълът на посочените разпоредби е, че когато банката
упражни правото си на избор и се насочи първо към застрахователя, но
получената от последния сума не покрива напълно остатъка от задължението
по кредита, то този остатък следва да се заплати от кредитополучателя, респ.
неговите наследници, които не са освободени от изпълнение на задължението
си да погасяват кредита. Правото на избор на банката обаче не е обвързано от
изрично предвидена в договора поредност. Да се приеме противното означава
да се допише договора в смисъл, който не е първоначално вложен от страните
при неговото сключване, като ако те действително са имали намерение да
договорят точно такава поредност на изпълнението щяха да го предвидят
точно по такъв начин, изключващ двусмислие и неяснота. Ето защо не може
да бъде възприета тезата, че учреденото обезпечение предполага банката
първо да търси удовлетворяване на своите вземания от застрахователя, а едва
ако изплатените от последния суми не покриват вземанията по кредита да се
обърне за остатъка към кредитополучателя, респективно към неговите
наследници.
Следователно и доколкото по делото е несъмнено установено, че
ищците Е. С. и М. И. са наследници по закон на кредитополучателя, както и че
последната освен законен наследник има и качеството на солидарен длъжник,
следва да се приеме, че двамата са имали правно задължение и правен интерес
да погасяват остатъка от кредита, тъй като в противен случай е било възможно
да претърпят принудително изпълнение за тези задължения.
По изложените съображения настоящият състав намира, че
претендираната от ищците сума в общ размер от 2 834,57 лв. е получена на
валидно правно основание от ответника, тъй като със заплащането на
вноските по кредита ищците са погасявали свое задължение като наследници
и съответно солидарен длъжник на кредитополучателя и техен наследодател
***. Ето защо обжалваното решение следва да бъде отменено в частта, с която
5
„Обединена българска банка“ АД е осъдена да заплати на Е. Е. С. сумата от
621 лв. В останалата обжалвана част, с която районният съд е отхвърлил
ищцовата претенция, решението следва да бъде потвърдено.
По разноските:
В резултат от изводите, до които въззивният съд достигна,
първоинстанционното решение следва да се ревизира, като същото бъде
отменено в частта с разноските, възложени в тежест на банката в общ размер
на сумата от 196,51 лв.
С оглед неоснователността на въззивната жалба на ищците Е. С. и М.
И., на същите не се следват разноски за въззивното производство.
С оглед изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 3 и, ал. 8 ГПК
ищците следва да бъдат осъдени да заплатят на „Обединена българска банка“
АД разноски за юрисконсултско възнаграждение за производството пред
КнОС в размер на 150 лв.
С оглед цената на предявените искове и на основание чл. 280, ал. 3 от
ГПК настоящото решение е окончателно и не подлежи на касационно
обжалване.
Така мотивиран, Кюстендилският окръжен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 215 от 21.02.2025 г., постановено по гр. д. №
1696/2023 г., по описа на Районен съд - Кюстендил, в частта, с която
„Обединена българска банка“ АД, ЕИК *** е осъдена да заплати на Е. Е. С.,
ЕГН **********, на основание чл. 55, ал. 1 ЗЗД сумата от 621 лв.,
представляваща платени без основание вноски по Договор за предоставяне на
потребителски кредит от 12.03.2018 г. за периода от 24.10.2018 г. до 01.02.2022
г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване
на исковата молба – 07.08.2023 г., до окончателното изплащане на
задължението, както и в частта, с която „Обединена българска банка“ АД,
ЕИК *** е осъдена да заплати на Е. Е. С., ЕГН **********, разноски пред
КнРС в размер на 68,67 лв. и на адвокат Е. Й. от АК-Кюстендил, сумата в
размер на 127,84 лв., представляваща възнаграждение за осъществено
безплатно процесуално представителство по чл. 38, вр. с чл. 36 ЗАдв.,
ВМЕСТО КОЕТО ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявения от Е. Е. С., ЕГН ********** против
„Обединена българска банка“ АД, ЕИК *** със седалище и адрес на
управление: гр. София, р-н „***“, бул. „***“ № 89Б, иск с правно основание
чл. 55, ал. 1 ЗЗД за заплащане на сумата от 621 лв., представляваща платени
без основание вноски по Договор за предоставяне на потребителски кредит от
12.03.2018 г. за периода от 24.10.2018 г. до 01.02.2022 г., ведно със законната
лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на исковата молба –
6
07.08.2023 г., до окончателното изплащане на задължението.
ПОТВЪРЖДАВА решението в останалата обжалвана част.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 и, ал. 8 ГПК Е. Е. С., ЕГН
********** и М. Р. И., ЕГН **********, и двамата с адрес: гр. Кюстендил, ул.
„***“ № 66А, да заплатят на „Обединена българска банка“ АД, ЕИК *** със
седалище и адрес на управление: гр. София, р-н „***“, бул. „***“ № 89Б,
сумата от 150 лв., представляваща разноски за юрисконсултско
възнаграждение за производството пред КнОС.
Решението е постановено при участието на ДЗИ „Животозастраховане“
ЕАД. като трето лице помагач на страната на ответника.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7