РЕШЕНИЕ
№ 2846
гр. Пловдив, 27.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, III ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на тринадесети юли през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Свилена Ст. Давчева
при участието на секретаря Десислава В. Кръстева
като разгледа докладваното от Свилена Ст. Давчева Гражданско дело №
20215330115405 по описа за 2021 година
Предявен е иск за връщане на отдаден под наем недвижим имот с
правно основание чл. 233 ал.1 пр.1 от ЗЗД.
В исковата молба се твърди, че между ищеца и ЕТ „........“ бил сключен
договор за наем на недвижим имот на ...... г., който бил многократно
анексиран, включително и на дата ...... г. Сочи, че към момента на подаване на
исковата молба не е вписана промяна по партида на търговеца ФЛ ЕТ „......",
като едноличния търговец и ответното дружество „.........“ ООД – гр. .........са
отделни и различни правни субекти. Твърди, че не е налице прехвърляне на
предприятието на едноличния търговец на ответника, поради което Анексът
от ..... г. не е произвел целяното действие. Дори и да е приеме, че между
страните било налице облигационно правоотношение по неформален договор
за наем, за него се прилагали правилата на ЗЗД досежно прекратяването.
Ищецът твърди, че с писмо изх. № .....г., получено от ответника, последният е
уведомен, че с решение на управителния съвет и контролен съвет, всички
договори и анекси са прекратени, като ответникът може да остане във
владение на ..... до ....... г. С покана-уведомление вх. № ...... г. ........ потвърдил
получаването на писмото. Ищецът поддържа, че договорът за наем бил
1
прекратен на .... г., като след .... г. ответникът нямал право да остане в наетия
имот. Към момента на подаване на исковата молба ответникът продължавал
да ползва имота, въпреки липсата на договор за наем, поради прекратяването
му, поради което ищецът предявява настоящия иск, с който моли за осъждане
на ответника да му върне наетата вещ. Моли за уважаване на иска и
присъждане на сторените разноски.
В срока по чл. 131 ГПК, е постъпил писмен отговор от ответника „.....“
ООД – гр. ...., със становище за нередовност на исковата молба и
неоснователност на предявения иск. Ответникът излага твърдения, че между
страните е налице облигационно правоотношение по договор за наем, като с
Анекс от .... г. към договор за наем от ...... г., сключен между ищеца, в
качеството му на наемодател, и ЕТ „.....“, в качеството му на наемател, бил
променен наемателят, а именно – ответното дружество. Анексът бил
подписан от ...., който представлявал едновременно едноличния търговец и
дружеството. В т.2 от анекса било изрично отбелязано, че всички останали
клаузи от договора за наем от .... г. се запазвали. Сочи, че с анекс от ...... г.,
подписан между страните по делото, срокът на действие на договора бил
удължен до ..........г. След двата анекса ищецът издавал фактури за наема на
получателя на услугата – ответното дружество. На ...... г. .......... получил
уведомително писмо с изх. № ...........г., че договорите за наем били
прекратени и следвало да освободи имота до ........ г. Ответникът намира, че в
случая била приложима нормата на чл.102, ал.1 ЗЗД, а именно заместване в
дълг, което било осъществено с анекса от ......... г. Моли за отхвърляне на иска
и присъждане на разноски.
Въз основа на представените по делото доказателства и след техния
анализ се установява следното от фактическа страна:
Между ........“ гр. ......и ЕТ „........“ бил сключен договор за наем на
недвижим имот на ...... г., който бил многократно анексиран. Предмет на
договора бил ......, порвоначално наименован ......, а след това ......, находящ се
в гр. ........
На ......... год. е сключен Анекс към договор за наем от ....... год.,
съгласно който от ...... год. ЕТ „........ .......“ променя своето състояние и
наименование в „.........“ ООД, представлявано от ...... и ........ и всички условия
по договора с ЕТ „.........“ се запазват напълно. Наемната цена на процесния
2
имот за месец април 2019 год. била заплатена от ЕТ „..........“, а за месеците
май 2019 год., март, юни ноември, декември 2020 год. и месеците от март до
месец август 2021 год. била заплащана от „.......“ ООД.
На ........ год. бил сключен Анекс към договор за наем от ....... между
........ и „.......“ ООД гр. ......, в който било отразено, че се удължава срока за
наем, подписан между страните на ....... год. до .......год.
На ........ г., след проведено на .........год. заседание на Управителния и
Контролния съвет, с писмо от ........на .......... изпратено до ........., последният е
уведомен, че с протокол от проведеното заседание е взето решение, че
договорите и анексите, сключени с него са невалидни и прекратени и той
остава във владение до провеждане на процедура за определяне на нов
наемател до ..... год.
До РС Пловдив е депозирана искова молба от „........“ ООД против .........
за признаване на установено, че между страните съществува наемно
правоотношение по отношение на процесния имот. По предявен насрещен
иск с отговора на исковата молба от ......... год. е образувано настоящото
производство. Производството по предявения от „............“ ООД иск е
прекратено.
На ....... год. между ........ и „.........“ ООД, представлявано от ......... е
сключен договор за наем на процесния ресторант ........в гр. ........., собственост
на .......... като наемната цена е 1550 лева. От представена фактура от ........ год.
е видно, че .......... е платило на ищцовото дружество наемната цена от 1550
лева за месец май 2022 год.
Горната фактическа обстановка е несъмнена. Тя се установява от
събраните по делото писмени доказателства, които съдът кредитира изцяло
като непротиворечиви, взаимно допълващи се и неоспорени от страните.
Установеното от фактическа страна, обуславя следните правни изводи:
Предявеният иск е допустим.
В хода на процеса, в последното по делото съдебно заседание от
процесуалния представител на ответното дружество е направено изявление,
че ......... ООД не владее и не ползва спорния имот от месец май, като
представя и фактура от ....... год. за платен наем за месец май 2022 год от
друго търговско дружество. Изявлението се подкрепя и от представителя на
ищцовата страна, поради което следва да се приеме, че е налице хипотезата
3
на изпълнение от ответника в хода на процеса. Наличието на извършено
изпълнение /в случая предаване на имота/ се явява правопогасяващ факт,
настъпил след предявяване на иска, релевантен за спорното право по смисъла
на разпоредбата на чл. 235, ал. 3 ГПК, съгласно която съдът взема предвид и
фактите, настъпили след предявяване на иска, които са от значение за
спорното право. В този смисъл, тъй като ответното дружество е предало
вещта в хода на процеса, предявеният осъдителен иск следва да бъде
отхвърлен на това основание.
Двете страни са направили искане за присъждане на разноски в
производството. Предвид обстоятелството, че съдът следва да постанови
отхвърлителен дизпозитив, по общо правило би следвало разноските да бъдат
възложени в тежест на ищеца. В случая обаче, доколкото искът се отхвърля,
поради изпълнение настъпило в хода на процеса и ответникът е дал повод с
поведението си за завеждане на делото, съдът намира че нему следва да бъдат
възложени и направените от ищовата страна разноски.
Съдът счита, че с поведението си ответното дружество е дало повод за
завеждане на настоящото производство по следните съображения:
Производството е образувано по предявен осъдителен иск за предаване на
държането на имот собственост на ищцовото дружество. Съдът споделя
становището на пълномощника на ответника, че между страните са
съществували наемни правоотношения. Договорът за наем е двустранен –
наемодателят се задължава да предостави на наемателя наетата вещ във
временно ползване, а наемателят се задължава да плати цената срещу това
ползване. Този договор е възмезден - предоставянето на вещта става само
срещу наемна цена, а наемателят има задължението да плати, но само срещу
ползването на вещта. Освен това договорът е консенсуален и неформален.
Наемодателят има три основни задължения, а именно да предаде наетата вещ,
да я поддържа в течение на наемния период и да обезпечи спокойното
ползване на наемателя от тази вещ. От своя страна наемателят е длъжен да
плаща наемната цена, такава каквато е уговорена, да пази наетата вещ и да си
служи с нея с грижата на добър стопанин и да я върне след прекратяване на
наемния договор. Видно от представените фактури след месец април 2019 год
именно търговско дружество „......“ ООД е заплащало наемна цена на ......... гр.
......... От съдържанието на представения и неоспорен анекс от м. март 2021
год. към договора от 2002 год. е видно, че страна по него е именно „........“
4
ООД. Именно против „.......“ ООД е избрал ищеца да насочи исковата си
претенция по чл. 233 от ЗЗД. Тоест ответното дружество е ползвало имота и е
заплащало наемна цена, а ищецът до изпращане на писмото от ....... год. е
приемал плащането и не се е противопоставял на ползването. Ето защо, съдът
счита, че между страните са били установени правоотношения, възникнали от
наемен договор, тъй като са били налице всички белези на такъв фактически
състав. Съдът намира обаче, че създалото се облигационно отношение е било
прекратено към датата на депозиране на исковата молба, поради отправеното
писмо от ищцовата страна до ....... от .... год. за прекратяване на наемните
отношения и предоставянето на краен срок за оставане във владение. Макар
само по себе си писмото да не е достатъчно конкретизирано и да е адресирано
до физическото лице ....., то от процесуалното поведение на ответната страна
следва извода, че тя е възприела, че то е с адресат именно .......на „........“ ООД
– ............ и касае предаването на държането и прекратяването на наемните
отношения именно относно процесния ресторант ........в гр......... Изхождайки
от направените изявления в хода на устните състезания, исковата молба и
отговора на исковата молба, а и видно от мотивировъчната част на
Определение № 7650/28.09.2021 год. на съда по гр.дело 13218/2021 год. по
описа на РС Пловдив, последното е образувано по повод депозирана от
ответното дружество искова молба за признаване на установено, че между
„........“ ООД и ....... е налице наемно правоотношение с предмет недвижим
имот –................в гр. ....... От факта, че исковата молба, с която е иниицирано
производството по гр.дело 13218/2021 год е депозирана от търговското
дружество следва и изводът, че ответникът в настоящото производство е
възприел, че писмото е адресирано до ......в качеството на .........на това
търговското дружество и се е отнасяло до прекратяване на наемните
отношения относно процесния имот. Житейски нелогични са доводите,
изложени в отговора на исковата молба, че въпреки че уведомителното писмо
било адресирано до физическото лице, за да се защитят интересите на
юридическото лице, чийто ......е ........ бил предявен и установителния иск, при
все, че не са представиха по делото доказателства, че до момента на
депозиране на исковата претенция на ........ ООД против ..... от страна на
кооперацията са били предприемани каквито и да било други /освен писмото
от ........ год./ действия, насочени към прекратяване на съществуващите между
страните облигационни отношения и предаване обратно на наетата вещ.
5
Касателно твърдението, че уведомителното писмо е адресирано до ........ като
физическо лице, за пълнота на изложеното следва да са отбележи, че видно от
анекса от м. май 2019 год. и м. март 2021 год на които се позовава ответната
страна, за да обоснове наличието на наемни отношения с наемател именно
......... ООД, под графата „наемател“ е вписано само ........, без да е отразено, че
същият ги подписва като ............... на търговското дружество ......... ООД, не е
положен и печат на дружеството /макар и последното да не е условие за
валидността на волеизявлението/, за да се афишира качеството на лицето,
което ги подписва.
Освен гореизложеното след като ответникът е изпълнил задължението
си в хода на процеса /причините за това, изложени от пълномощника на
ответната страна не бяха доказани/, то също се налага изводът, че с
поведението си той е дал повод за завеждане на делото – тъй като не е
изпълнил преди процеса.
Предвид всичко изложено, съдът следва да присъди на ищцовата страна
сторените от нея по делото разноски. Видно от представения списък по чл. 80
от ГПК ответното дружество следва да заплати на ищеца сумата от 139.39
лева, заплатена държавна такса и 330.00 лева – заплатено адвокатско
възнаграждение.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ, предявения от ......... с ЕИК ********* против „........“
ООД с ЕИК ********* иск с правно основание чл. 233, ал.1, пр.1 от ЗЗД за
осъждане на ответника ДА ОСВОБОДИ И ПРЕДАДЕ ДЪРЖАНЕТО върху
отдадения му под наем недвижим имот - ........, находящ се в гр. ........на ищеца
- ......... ЕИК *********, поради предаване държането на наетата вещ в хода на
настоящото производство.
ОСЪЖДА „...........“ ООД, с ЕИК ********* ДА ЗАПЛАТИ на ........
ЕИК *********, направените по делото разноски в размер на 469.39 лева.
Решението подлежи обжалване в двуседмичен срок от съобщаването му
на страните пред Окръжен съд гр. Пловдив.
6
Съдия при Районен съд – Пловдив: ______/п/_________________
7