№ 9887
гр. София, 28.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 90 СЪСТАВ, в публично заседание на
четиринадесети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ВАЛЕНТИН Т. БОРИСОВ
при участието на секретаря НЕЛИ М. ШАРКОВА
като разгледа докладваното от ВАЛЕНТИН Т. БОРИСОВ Гражданско дело №
20241110148092 по описа за 2024 година
Софийският районен съд е сезиран с искова молба от А. Г. А., ЕГН
**********, със съдебен адрес: гр. София, ..., чрез адв. М., против „... АД,
ЕИК .., със седалище и адрес на управление: гр. София, ...“, бул. „..
представлявано от изпълнителния директор ..., чрез процесуалния
представител ст.юрк. ..., за осъждане на ответника да заплати на ищеца сума в
размер на 25,36 /двадесет и пет лева и тридесет и шест стотинки/,
представляваща договорна лихва по нищожен Договор за паричен заем №
4483624 от 12.05.2022 г., с която ответникът се е обогатил неоснователно,
ведно със законната лихва от депозиране на исковата молба, а именно
13.08.2024 г., до окончателното изплащане на вземането.
В исковата молба са налице твърдения, че между страните е сключен
Договор за паричен заем № 4483624 от 12.05.2022 г., по силата на който
ответникът, в качеството му на заемодател, се задължил да предостави на
ищеца, в качеството му на заемател, сума в размер на 500 /петстотин/ лв.
Твърди, че на датата на сключване на процесния договор, ищецът сключил и
Договор за предоставяне на поръчителство (гаранция) № 4483624, по силата
на който „...“ ЕООД да обезпечи пред ответника задължението на ищеца, а
последният се задължил да заплати на гарантиращото дружество сума в
размер на 158,64 лв., която била разсрочена за изплащане, заедно с месечната
вноска по договора за кредит. Заявява, че ищецът следвало да предоставя
1
дължимите парични суми на ответника, който, от своя страна, е упълномощен
от „...“ ЕООД да събира в полза на дружеството сумите по процесния договор.
В тази връзка, ищецът твърди, че същият е погасил изцяло процесния кредит.
Твърди, че с влязло в законна сила Решение № 12734/27.06.2024 г.,
постановено по гр.д.№ 58475 от 2023 г., 51 с-в, по описа на Софийски районен
съд /СРС/, водено между ищеца в настоящото производство и гарантиращото
дружество, в мотивите си съдът приел, че макар двата горепосочени договора
да представляват самостоятелни двустранни сделки, то същите следва да
бъдат разглеждани като едно цяло, във връзка с което съдът прогласил за
нищожен сключения Договор за предоставяне на поръчителство (гаранция) №
4483624 от 12.05.2022 г.
На следващо място, ищецът навежда твърдения за нищожност на целия
договор за паричен заем, тъй като в същия не бил посочен годишният процент
на разходите (ГПР) по кредита, в нарушение на чл. 10 от ЗПК, както и не са
били посочени разходите, които формират същия. Твърди, че действителният
размер на ГПР е над максимално допустимия по чл. 19, ал. 4 от ЗПК, тъй като
в него не са били включени разходите за възнаграждение за поръчителя.
Предвид гореизложеното, ищецът прави искане да бъде осъден
ответникът „... АД да му заплати сума в размер на 25,36 лв., представляваща
недължимо платена сума по нищожен договор за потребителски кредит,
сключен между страните, ведно със законната лихва от датата на депозиране
на исковата молба до окончателното изплащане на вземането. Претендира
сторените в производството съдебно-деловодни разноски.
Към исковата молба са приложени документи в заверено от
процесуалния представител на ищеца копие, като се иска тяхното приемане
като писмени доказателства по делото.
С оглед установяване на твърдените обстоятелства, ищецът прави
искане за назначаване на съдебно-счетоводна експертиза, която да отговори на
подробно изложени в исковата молба въпроси.
Формулира искане за издаване на съдебно удостоверение, което да
послужи на ищеца пред БНБ за снабдяване с информация за всички сключени
договори за заем между страните по делото.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК по делото от ответника „... АД е постъпил
писмен отговор на исковата молба, с който отговор същият оспорва
2
предявения иск, като счита същия за неоснователен. Потвърждава
сключването на процесния Договор за паричен заем № 4483624 от 12.05.2022
г., в резултат на което навежда твърдение за наличие на валидно договорно
правоотношение между страните, въз основа на което процесната сума в била
основателно получена от страна на ответника. Позовава се на практика на
СЕС, според която наличието на неравноправни клаузи не се отразява
непосредствено на преценката за действителността на сключения договор за
кредит.
Счита, че договорът за заем е сключен в съответствие с чл. 11, ал. 1 от
ЗПК, тъй като в ГПР са включени всички разходи по кредита, а договорът за
гаранция представлява отделно правоотношение, сключено с различно от
ответника дружество. Оспорва твърденията за нищожност на процесния
договор, като сочи, че са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т.
7-12 и т. 20 и ал. 2 от ЗПК и договорът съдържа всички изискуеми от закона
реквизити. Поддържа, че в договора изрично е записан ГПР и условията за
прилагането му, както и че размерът е съобразен със законовите изисквания.
Сочи също, че размерът на ГПР е изчислен съгласно формулата, посочена в
Приложение 1 към чл. 19, ал. 2 ЗПК, както и че в ОУ към договорите е
посочен начинът на изчисляване на ГПР, поради което, при сключване на
договора за кредит, не е било допуснато нарушение на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК.
Предвид гореизложеното, моли предявените искове да бъдат
отхвърлени, както и претендира направените в производството разноски.
Формулира възражение за прекомерност на претендираното адвокатско
възнаграждение, в случай, че същото надвишава минимално определеното в
НМРАВ.
Съдът, като прецени изложените в исковата молба фактически
твърдения и съобрази формулираното искане, намира, че е сезиран с
осъдителен иск с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД.
Съдът, след като прецени поотделно и в съвкупност твърденията на
страните и събраните по делото доказателства намира за установено следното
от фактическа страна:
От представените по делото писмени доказателства се установи, че
между ищеца и ответника „... АД в настоящото производство е сключен
Договор за паричен заем № 4483624 от 12.05.2022 г., /л.55-л.57 от делото/, по
3
силата на който ответникът, в качеството му на заемодател, е предоставил на
ищеца, явяващ се заемополучател по процесния договор, сума в размер на 500
/петстотин/ лева срещу насрещното задължение на ищеца да възстанови
горепосочената сума от отпуснатия кредит, посочена в Погасителен план
/л.53-л.54 от делото/, в рамките на 12 /дванадесет/ погасителни месечни
вноски, за срок от 12 /дванадесет/ седмици, както и фиксиран годишен лихвен
процент (ГЛП) от 40,00 %, приложим на годишна основа към сумата на
усвоения кредит, и годишен процент на разходите (ГПР) от 49,14 %. Общата
дължима сума по кредита възлиза на 525,36 /петстотин двадесет и пет лева и
тридесет и шест стотинки/, с падежна дата на първата погасителна вноска -
19.05.2022 г.
В чл.4 от посочения договор било уговорено, че заемателят се
задължава в срок до три дни, считано от датата на сключване на настоящия
договор, да предостави на заемодателя определено обезпечение в една от
следните форми, а именно 1) поръчителство от две физически лица, всяко от
които да отговаря на подробно изложени в договора условия: нетния размер на
осигурителния му доход да е в размер над 1 000 лв.; да работи на безсрочен
трудов договор; да не е заемател или поръчител по друг договор за паричен
заем, сключен с ответника; да няма задължения към други банкови и
финансови институции; да няма неплатени осигуровки за последните две
години; 2) банкова гаранция с бенефициер - Заемодателя, за сумата от 525,36
лв. със срок на валидност - 30 дни след крайния срок за плащане на
задълженията по договора; 3) одобрено от заемодателя дружество – гарант,
което предоставя гаранционни сделки.
Видно от Договор за предоставяне на гаранция № 4483624 от 12.05.2025
г., /л.58-л.60 от делото/, между ищеца, в качеството му на потребител, и „...“
ЕООД, в качеството му на гарант, бил сключен договор, по силата на който
последният се задължил да издаде гаранция за изпълнение на задълженията на
потребителя в полза на ответника, както и за всички последици от
неизпълнението на задълженията на потребителя по сключения договор за
паричен заем между страните. Съгласно чл. 3, ал. 1 т договора за предоставяне
на гаранция, потребителят дължи на горепосочения гарант възнаграждение в
размер на 158, 64 лв., платимо разсрочено на вноски, всяка от които в размер
на 13,22 лв.
4
По делото е приложен заверен от процесуалния представител на ищеца
препис от Решение № 12734/27.06.2024 г., постановено по гр.д.№ 58475 от
2023 г., 51 с-в, по описа на Софийски районен съд /СРС/, по силата на което
съдът прогласил за нищожен сключения между ищеца в настоящото
дружество, в качеството му на потребител, и „...“ ЕООД, в качеството му на
гарант, Договор за предоставяне на поръчителство (гаранция) № 4483624 от
12.05.2022 г.
От заключението на приетата и неоспорена от страните по делото
съдебно-счетоводна експертиза, която съдът кредитира като обективна и
компетентно изготвена от вещото лице, се установява, че стойността на ГПР е
49,14 %, изчислен на базата на вноските за главница и договорна лихва,
съобразно представения по делото погасителен план, без да е включено
възнаграждение за поръчител. В тази връзка, вещото лице дава заключение, че
действителният размер на ГПР, при включване на начисленото
възнаграждение за поръчител към задълженията за договорна лихва, възлиза
на стойност 80.86 %. Според предоставената справка от счетоводната система
на ответника „... АД при изготвяне на експертизата, се установи, че общият
размер на заплатената възнаградителна лихва по процесния договор за
паричен заем е 25,36 лв. Съобразно изчисленията на вещото лице, ищецът е
заплатил сума в общ размер на 684 лв. по договора, от които сума в размер на
500 лв., представляваща вземане за главница, сума в размер на 25,36 лв.,
представляваща възнаградителна лихва и сума в размер на 158,64 лв.,
представляваща дължимо възнаграждение за предоставено поръчителство към
„...“ ЕООД.
Анализът на така установената фактическа обстановка налага следните
правни изводи:
Съгласно правилата за разпределение на доказателствената тежест по
реда на чл.154, ал.1 от ГПК, ищецът е следвало да установи при условията на
пълно и главно доказване следните правопораждащи факти, а именно
сключването на процесния Договор за паричен заем № 4483624 от 12.05.2022
г. с посоченото съдържание, твърдяното противоречие със закона и
неравноправността на клаузите за ГПР, които се оспорват като нищожни,
както и че ищецът е заплатил посочените в исковата молба суми в твърдения
размер.
5
В тежест на ответника е да докаже фактите, от които произтичат
възраженията му, а именно че клаузите на горепосочения договор са
индивидуално уговорени и същите осигуряват равнопоставеност на страните,
че в ГПР са били включени всички разходи по заема, както и положителните
факти, от които черпи права.
Съгласно чл. 55, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД, който е получил нещо без основание,
е длъжен да го върне. Съобразно така посочената разпоредба и с оглед
допуснатите и събрани по делото доказателства, решаващият съдебен състав
приема, че в настоящия случай фактическият състав на чл. 55, ал. 1, пр. 1 от
ЗЗД е осъществен и доказан от ищеца при условията на пълно и главно
доказване поради следните съображения:
Първият фактически състав на чл. 55, ал. 1 ЗЗД изисква предаване,
съответно получаване на нещо при начална липса на основание. От значение е
моментът на получаване на облагата, тъй като именно към този момент трябва
да е липсвало основание. Началната липса на основание за преминаването на
блага от имуществото на едно лице в имуществото на друго ще е налице във
всички случаи, когато не е налице валиден юридически факт за получаването
на определена имуществена облага, или въз основа на нищожен акт, или
предаването на имуществена ценност е извършено след прогласяване
унищожаемостта на сделката. В този смисъл са и постановките на т. 1 от
Постановление № 1 от 28.05.1979 г., ПЛЕНУМ на ВС.
В качеството му на кредитодател, ответникът „А..“ АД представлява
небанкова финансова институция по смисъла на чл. 3 ЗКИ, като дружеството
има правото да отпуска кредити със средства, които не са набрани чрез
публично привличане на влогове или други възстановими средства. Ищецът,
от друга страна, е физическо лице, което при сключване на договора е
действало именно като такова, т. е. страните имат качествата на потребител по
смисъла на чл. 9, ал. 3 ЗПК и на кредитор съгласно чл. 9, ал. 4 от ЗПК.
Сключеният договор за паричен заем по своята правна характеристика и
съдържание представлява такъв за потребителски кредит, поради което за
неговата валидност и последици важат изискванията на специалния закон
ЗПК.
Според разпоредбата на чл. 240, ал. 1 от ЗЗД, с договора за заем,
заемодателят предава в собственост на заемателя пари или други заместими
6
вещи, а заемателят се задължава да върне заетата сума или вещи от същия вид,
количество и качество. Съгласно разпоредбата на чл. 86 от ЗЗД, при
неизпълнение на парично задължение, длъжникът дължи обезщетение в
размер на законната лихва от деня на забавата.
В конкретния казус, при съобразяване с приетите по делото писмени
доказателства и неоспореното заключение на вещото лице по съдебно-
счетоводната експертиза, съдът намира, че между ищеца, в качеството му на
кредитополучател, и ответника „... АД, в качеството му на кредитодател, е
сключен Договор за паричен заем № 4483624 от 12.05.2022 г., от което
обстоятелство следва и надлежната пасивна процесуална легитимация на
последния в настоящото производство. Посоченият договор е сключен при
следните условия, а именно: сума по кредита, касаеща главница, в размер на
800 лв., обща дължима сума по кредита, с включена лихва, в размер на 957,90
лв., договорна неустойка, при липса на надлежно предоставено обезпечение, в
размер на 792,10 лв., обща дължима сума за връщане, с включени главница,
лихви и неустойка, когато не е осигурен поръчител или банкова гаранция, в
размер на 1 750 лв., уговорен ГПР по кредита на стойност 49.66%, ГЛП в
размер на 41%, срок за връщане на кредита – 10 месеца с падежна дата на
първата вноска - 21.09.2018 г.
На същата дата, ищецът сключил и Договор за предоставяне на гаранция
№ 4483624 от 12.05.2025 г. с „...“ ЕООД, в качеството му на гарант,
посредством който последният се задължил да издаде гаранция за изпълнение
на задълженията на потребителя в полза на ответника, както и за всички
последици от неизпълнението на задълженията на потребителя по сключения
договор за паричен заем между страните. Съгласно чл. 3, ал. 1 т договора за
предоставяне на гаранция, потребителят дължи на горепосочения гарант
възнаграждение в размер на 158, 64 лв., платимо разсрочено на вноски, всяка
от които в размер на 13,22 лв.
По делото безспорно се установява, както от събраните писмени
доказателства, така и от неоспорената съдебно-счетоводна експертиза, че
сумата за кредита е била изцяло погасена от страна на ищеца.
Съдът намира, че следва да се произнесе по твърдените основания за
нищожност на договора, както и служебно да извърши проверка за
нищожност на договора, респ. на клаузи от него. Това е така, тъй като
7
съгласно т. 1 от Тълкувателно решение № 1 от 9.12.2013 г. на ВКС по тълк. д.
№ 1/2013 г., ОСГТК „при проверка на правилността на първоинстанционното
решение въззивният съд може да приложи императивна материалноправна
норма, дори ако нейното нарушение не е въведено като основание за
обжалване. Въззивната инстанция не е ограничена от посоченото във
въззивната жалба, когато следи служебно за интереса на някоя от страните по
делото или за интереса на родените от брака ненавършили пълнолетие деца
при произнасяне на мерките относно упражняването на родителските права,
личните отношения, издръжката на децата и ползването на семейното
жилище“, от което следва извод, че първоинстанционният съд следи служебно
и може да се произнесе по действителността на договора или отделни негови
клаузи, доколкото разпоредбата на чл. 26 ЗЗД е императивна, а когато се касае
за потребителски спор, съдът следи и например за наличието на
неравноправни клаузи по смисъла на чл. 143 ГПК, които също са нищожни ex
lege, освен ако не са индивидуално уговорени – арг. чл .146, ал. 1 ЗЗП, както и
за клаузи, предвидени като нищожни в чл. 19, ал. 5 от Закона за
потребителския кредит /ЗПК/. Съдът има и задължение служебно да следи за
спазване на императивните разпоредби на чл. 19, чл.10а, чл.22 и чл. 33 ЗПК.
Съгласно постоянната практика на Съда на ЕС въпросът дали дадена
договорна клауза трябва да бъде обявена за неравноправна следва да се
приравни на въпрос от обществен ред, тъй като националният съд е длъжен
служебно да преценява неравноправния характер на договорните клаузи,
попадащи в приложното поле на Директива 93/13. В този смисъл изрично е
обобщена и съдебната практика в Решение от 7.08.2018 г. по съединени дела
C‑96/16 и C‑94/17 на Съда на ЕС. В тази насока следва да се има предвид, че
според разпоредбата на чл. 19, ал. 1 от ЗПК, годишният процент на разходите
по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или
бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения
от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за сключване на
договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения
кредит. В ал. 4 от цитираната правна норма е предвиден лимит на годишния
процент на разходите, който не може да бъде по-висок от пет пъти размера на
законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута, определена
с постановление на Министерския съвет на Република България, а именно
Постановление № 426 на МС от 18.12.2014 г. за определяне размера на
8
законната лихва по просрочени парични задължения, а ал. 5 от разпоредбата
предвижда нищожност на клаузите, надвишаващи така определените
максимални размери.
От ангажираните доказателства по делото се установява, че в настоящия
случай е налице противоречие с императивно установеното изискване на чл.
11, ал. 1, т. 10 ЗПК. Разпоредбата сочи, че договорът трябва да съдържа
годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от
потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит,
като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на
годишния процент на разходите по определения в Приложение № 1 начин. Ето
защо, съдът намира, че начисленото и дължимо от кредитополучателя
възнаграждение за поръчителство следва да бъде включено към ГПР по
кредита, тъй като същото се обхваща от легално дадената дефиниция в § 1, т. 1
от ДРЗПК на ЗПК за общ разход, съгласно която „общ разход по кредита за
потребителя“ представляват всички разходи по кредита, включително лихви,
комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други
видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са
известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително
разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и по-
специално застрахователните премии в случаите, когато сключването на
договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в
случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на
търговски клаузи и условия.
Двата горепосочени договора, а именно за заем и предоставяне на
гаранция са с една дата, като с договора за заем потребителят е поел
задължение да осигури обезпечение, вкл. да сключи договор за гаранция в
тридневен срок от подписването на договора за заем, като гарантът може да
бъде единствено одобрено от ответника дружество. В рамките на същия ден,
ищецът е сключил договор за гаранция с „...“ ЕООД, посредством който
последното обезпечава задълженията на длъжника по договора за заем. В тази
връзка, доколкото в настоящия случай става дума за две тясно свързани
помежду си и предварително подготвени правоотношения от търговците,
потребителят е лишен от възможност за индивидуално уговаряне, в резултат
на което последният поема задължение за заплащане на допълнителен разход,
за да получи заем. Всеки разход в тежест на потребителя по договора за
9
потребителски кредит обаче следва да бъде ясно и недвусмислено описан в
договора, включително да бъде посочен в ГПР.
С оглед установеното в приетото по делото заключение на съдебно-
счетоводната експертиза, стойността на ГПР по договора за паричен заем е
49,14 %, ако не се отчитат вноските по договора за гаранция, но в случай, че
същите бъдат включени, ГПР възлиза на стойност 80.86 %. Така всъщност в
процесния договор за заем е било нарушено изискването па чл. 11, ал. 1, т. 10
ЗПК, а именно в самия договор ясно и недвусмислено да бъде посочен
действителният размер на ГПР. Несъмнено, заплащането на възнаграждение с
оглед надлежното предоставяне на обезпечение, в полза на дружеството
гарант, представлява допълнителна услуга, която произтича от договора за
паричен заем. В тази връзка и доколкото предоставянето на обезпечение
представлява задължително условие за отпускане на заемната сума, съдът
счита, че с това допълнително плащане се покриват разходи във връзка със
задължението за предоставяне на процесната сума, поради което същото
следва да бъде включено при изчисляването на стойността на ГПР, съгласно
чл. 19, ал. 1 ЗПК, при което последният би надхвърлил законовото
ограничение, вземайки предвид посочения от ответника размер. Съгласно
императивната норма на чл. 22 ЗПК целият договор за заем е нищожен на това
основание.
Предвид така установената недействителност на договора за
потребителски кредит и на основание чл. 23 ЗПК ответникът следва да върне
само чистата стойност на кредита, но не дължи лихви или други разходи по
кредита. С оглед обстоятелството, че в настоящия случай неоснователното
обогатяване е налице в хипотезата на чл. 55, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД, съдържаща се в
договора за заем, сумата в общ размер на 25,36 лв., представляваща
възнаградителна лихва в полза на „... АД, се явява заплатена от страна на
ищеца без наличие на валидно правно основание за това, поради което
предявения от ищеца осъдителен иск против ответника следва да бъде уважен
в пълния му предявен размер, ведно със законната лихва от подаване на
исковата молба в съда, а именно 13.08.2024 г.
По разноските:
С оглед изхода от настоящия спор, право на разноски се поражда в полза
на ищеца на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК. В тази връзка, същият е
10
представил доказателства за сторени съдебно-деловодни разноски в общ
размер 830 лв., от които сума в размер на 50 лв., представляваща държавна
такса, сума в размер на 300 лв., представляваща внесен депозит за вещо лице и
сума в размер на 480 лв. с ДДС, представляваща адвокатско възнаграждение
за оказана безплатна адвокатска помощ и съдействие по чл. 38 от ЗАдв.
Предвид формулираното от страна на ответника възражение за
прекомерност на адвокатско възнаграждение и с оглед фактическата и правна
сложност на настоящото съдебно производство, съдът намира претендираното
от процесуалния представител на ищеца адвокатско възнаграждение в
настоящото производство за прекомерно, поради което същото следва да бъде
намалено в размер на 300 лв. с ДДС.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА на основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД ответника „... АД, ЕИК ..,
със седалище и адрес на управление: гр. София, ...“, бул. „.. представлявано от
изпълнителния директор ..., чрез процесуалния представител ст.юрк. ..., да
заплати на А. Г. А., ЕГН **********, със съдебен адрес: гр. София, ..., чрез
адв. М., сума в размер на 25,36 /двадесет и пет лева и тридесет и шест
стотинки/, представляваща недължимо платена сума при начална липса на
основание, представляваща договорна лихва по нищожен Договор за паричен
заем № 4483624 от 12.05.2022 г., с която ответникът се е обогатил
неоснователно, ведно със законната лихва от депозиране на исковата молба, а
именно 13.08.2024 г., до окончателното изплащане на вземането.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответника „... АД, ЕИК .., със
седалище и адрес на управление: гр. София, ...“, бул. „.. представлявано от
изпълнителния директор ..., чрез процесуалния представител ст.юрк. ..., да
заплати на А. Г. А., ЕГН **********, със съдебен адрес: гр. София, ..., чрез
адв. М., сума в размер на 350 /триста и петдесет/ лева, представляваща
сторени в съдебно-деловодни разноски в настоящото производството.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответника „... АД, ЕИК .., със
седалище и адрес на управление: гр. София, ...“, бул. „.. представлявано от
изпълнителния директор ..., чрез процесуалния представител ст.юрк. ... да
заплати на EАД Д. М. ... № ., с адрес гр. София, бул. .., представлявано от адв.
11
Д. М., в качеството му на процесуален представител на ищеца А. Г. А., сума в
размер на 300 /триста/ лева с включен ДДС, представляваща адвокатско
възнаграждение за оказана безплатна правна помощ на основание чл. 38, ал. 1,
т. 2 ЗАдв.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
12