№ 7356
гр. София, 25.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 177 СЪСТАВ, в публично заседание на
седми април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:НИКОЛА Д. КЪНЧЕВ
при участието на секретаря МИРЕЛА Р. ЗАХРИДОВА
като разгледа докладваното от НИКОЛА Д. КЪНЧЕВ Гражданско дело №
20251110102735 по описа за 2025 година
намери следното:
Производството е по реда на чл. 124 и сл. ГПК.
Образувано е по искова молба, уточнена с молба от 14.02.2025 г.,
подадена от Т.С. срещу Н. П. К., с която са предявени обективно кумулативно
съединени осъдителни искове с правно основание по чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр.
чл. 150 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Ищецът извежда съдебно предявените субективни права при твърдения,
че ответникът му дължи сумата от 48,02 лв., представляваща цена на
предоставена услуга за дялово разпределение за топлоснабден имот с адрес:
гр. ***, в периода от 01.12.2021 г. до 30.04.2024 г., ведно със законната лихва
от 17.01.2025 г. до окончателното изплащане на вземането, както и сумата от
10,90 лв. – мораторна лихва, начислена върху главницата за периода от
16.02.2022 г. до 15.01.2025 г. Ищецът твърди, че е налице облигационно
отношение, възникнало с ответника въз основа на договор за продажба на
топлинна енергия, при Общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ,
обвързвали потребителите без да е необходимо изричното им приемане.
Поддържа, че съгласно тези общи условия е доставил за процесния период на
ответника топлинна енергия, като купувачът не е заплатил дължимата цена.
Твърди, че съгласно тези общи условия, купувачът на топлинна енергия е
длъжен да заплаща дължимата цена в 45-дневен срок след изтичане на
периода, за който се отнася. Излага доводи, че в сградата, в която се намира
процесният топлоснабден имот било извършено разпределение на топлинната
енергия по система за дялово разпределение, осъществено от Ю.Л.. Моли съда
да осъди ответника за заплати на дружеството сумата от 48,02 лв.,
представляваща цена на предоставена услуга за дялово разпределение за
топлоснабден имот с адрес: гр. ***, в периода от 01.12.2021 г. до 30.04.2024 г.,
ведно със законната лихва от 17.01.2025 г. до окончателното изплащане на
вземането, както и сумата от 10,90 лв. – мораторна лихва, начислена върху
1
главницата за периода от 16.02.2022 г. до 15.01.2025 г. Претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът е подал отговор на исковата молба, с
който не оспорва твърдените от ищеца факти. Представя доказателства за
извършено плащане на претендираните вземания.
В хода на производството, с Определение № 13150/19.03.2025 г., на
основание чл. 219, ал. 1 ГПК, съдът конституира като трето лице-помагач на
страната на ищеца фирмата, осъществяваща услугата за дялово разпределение
– Ю.Л., като дружеството не е взело становище по предявените искове.
С молба с вх. № 119876/03.04.2025 г. ищецът е взел становище по
отговора на исковата молба, като е посочил, че ответникът е заплатил
претендираните вземания, както и сторените разноски по делото. Моли съда
да присъди в полза на дружеството юрисконсултско възнаграждение,
доколкото погасяването на вземанията е реализирано след завеждане на
настоящите искове.
Съдът, като съобрази правните доводи на страните, събраните
писмени доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно
правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното:
Предмет на делото са обективно кумулативно съединени осъдителни
искове по чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 150 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
При съобразяване на изложените в исковата молба твърдения, следва че
в доказателствена тежест на ищеца е да докаже по делото наличието на
валидно облигационно отношение с ответника, възникнало по силата на
сключен договор за продажба на топлинна енергия при общи условия,
установени от дружеството, както и че собствениците на самостоятелни
обекти в сградата, в режим на етажна собственост, в която се намира
процесният топлоснабден имот, са възложили извършаването на услугата за
дялово разпределение на топлинна енергия на Ю.Л. /ФДР/, като въз основа на
договорно правоотношение между ФДР и ищеца, ответникът следва да
заплати цената на посочената услуга в полза на Т.С., съответно че в рамките на
исковия период в полза на ответника е предоставена услугата „топлинно
счетоводство“, поради което същият дължи заплащането на претендираното
вземане.
По отношение на иска по чл. 86 ЗЗД, в тежест на ищеца е да докаже
наличието на главен дълг и изпадането на длъжника в забава, както и
стойността на претендираното акцесорно вземане.
Не е спорно в отношенията между страните, че ответникът има
качеството потребител на топлинна енергия съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ, тъй
като е титуляр на правото на собственост на процесния топлоснабден имот,
както и че по отношение на насрещните права и задължения, произтичащи от
сключения между страните договор за продажба на топлинна енергия,
приложение намират разпоредбите, предвидени в Общите условия за
продажба на топлинна енергия за битови нужди от Т.С., одобрени с Решение
№ ОУ – 1 от 27.06.2016 г. на КЕВР. Безспорни са и обстоятелствата, че
разпределението и отчитането на топлинна енергия в процесния имот се
извършва по система за дялово разпределение от страна на третото лице-
помагач Ю.Л.. Съгласно чл. 22, ал. 2 вр. чл. 36 от Общите условия на ищеца от
2016 г., клиентите на дружеството – ищец следва да заплащат на продавача на
топлинна енергия стойността на услугата за дялово разпределение, чрез
избрания търговец.
2
С отговора на исковата молба ответникът е ангажирал писмени
доказателства, удостоверяващи извършените плащания на претендираните от
дружеството вземания, както и сторените в производството разноски. С
писмена молба с вх. № 119876/03.04.2025 г. ищецът е потвърдил погасяването
на търсените вземания. Изложените обстоятелства навеждат на извода, че
ответникът е признал основателността на претендираните от него вземания,
като доколкото ищецът е потвърдил постъпилото плащане, следва че
предявените искове следва да бъдат отхвърлени като неоснователни, поради
плащане на претендираните суми в хода на процеса.
По отношение на разноските, съдът намира, че на основание чл. 78, ал. 1
ГПК, в полза на ищеца следва да се присъдят претендираните разходи за
юрисконсултско възнаграждение. Следва да бъде съобразено, че ответникът е
дал повод за завеждане на настоящите искове, доколкото от доказателствата по
делото несъмнено се установява, че плащането е извършено след подаване на
исковата молба. В тази връзка, съдът определя дължимото юрисконсултско
възнаграждение в размер на 100 лв., съгласно правилата на чл. 78, ал. 8 ГПК и
чл. 25, ал. 1 Наредба за заплащането на правна помощ.
Така мотивиран, Софийският районен съд
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от Т.С., ЕИК ***, против Н. П. К., ЕГН
**********, осъдителни искове по чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 150 ЗЕ и чл.
86, ал. 1 ЗЗД, с които ищецът претендира осъждането на ответника за сумата
от 48,02 лв., представляваща цена на предоставена услуга за дялово
разпределение за топлоснабден имот с адрес: гр. ***, в периода от 01.12.2021
г. до 30.04.2024 г., ведно със законната лихва за забава от 17.01.2025 г. до
окончателното изплащане на вземането, както и сумата от 10,90 лв. –
мораторна лихва, начислена върху главницата за периода от 16.02.2022 г. до
15.01.2025 г., като неоснователни, поради извършено в хода на делото плащане
на претендираните вземания от страна на ответника.
ОСЪЖДА Н. П. К., ЕГН **********, да заплати на Т.С., ЕИК ***, на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата от 100 лева – разноски за юрисконсултско
възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на трето лице-помагач
Ю.Л. на страната на ищеца.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано в двуседмичен срок от
връчването на страните пред Софийски градски съд с въззивна жалба, по реда
на глава ХХ ГПК.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3