РЕШЕНИЕ
№ 262313
гр. Пловдив,
06.10.2021 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД - ПЛОВДИВ, ІХ граждански състав, в публичното
заседание на двадесет и осми септември две хиляди и двадесет и първа година, в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АННА
ДЪБОВА
при секретаря Катя Грудева,
като разгледа докладваното гр. дело № 2180 по описа за 2020 г.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 235 и сл. ГПК.
Образувано по предявени „ЕВН
България Топлофикация“ ЕАД против А.О.Р. обективно кумулативно съединени
установителни искове с правно основание чл. 422 във вр. с чл. 415, ал. 1 ГПК,
във вр. с чл. 318 ТЗ и чл. 86 от ЗЗД за установяване на паричните притезания,
за които е издадена Заповед № 9003/15.10.2019 г. за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 16518/2019 г. по описа на Районен съд –
Пловдив, II граждански състав, а именно: сумата от 1 804,
19 лв.
– главница, представляваща стойността на топлинна енергия, доставена за периода
от 01.05.2017 г. до 30.04.2019 г. по партидата на
длъжника за обект на потребление, находящ се в гр. П, ул. ***, както и
обезщетение за забавено плащане за периода от 04.07.2017 г. до 13.10.2019 г. в
размер на сумата 214, 07 лева, ведно със законната лихва върху главницата,
считано от датата на депозиране на заявлението за издаване на заповед – 14.10.2019
г., до окончателното погасяване на задължението.
Ищецът твърди, че
между него и ответника е възникнало валидно облигационно правоотношение по договор
за продажба на топлинна енергия при Общи условия (ОУ), чиито клаузи съгласно
чл. 149, ал. 1 ЗЕ са обвързали всички абонати на топлопреносното предприятие,
без да е било необходимо изричното им приемане от страна на потребителите.
Поддържа, че съгласно тези общи условия е доставил за процесния период на
ответника топлинна енергия, като купувачът не е осъществил насрещната парична
престация – да заплати установената покупна цена. Сочи, че ответникът има качеството на потребител на
топлинна енергия, тъй като е собственик на топлоснабден обект, находящ се в гр.
П., ул. ***. Твърди, че за процесния период е доставена топлинна енергия, а
търговецът извършващ дялово разпределение е разпределил за имота на ответната
страна топлинна енергия на стойност от 1 804, 19 лв., представляваща
топлинна енергия за битово-горещо водоснабдяване и топлинна енергия, отдадена
за сградна инсталация. Уточнява, че за процесния период е отдадена топлинна
енергия за битово-горещо водоснабдяване в размер на сумата 1 587, 77 лв. и
топлинна енергия за сградна инсталация на стойност от 201, 13 лв. Била
начислена и цена за услуга за дялово разпределение от 15, 28 лв. От общо
дължимата сума, претендира заплащане на 1 804, 19 лв., тъй като са осъществени
прихващания с кредитно известие № ** и кредитно известие № *****. Сочи, че
разликата межди сбора на всички посочени за начислени суми и претендираната в
настоящото производство се дължи на математическо закръгляне при изчисляване на
дължимите суми. Твърди, че начислената на ответника топлинна енергия и
разпределена съобразно с изискванията на ЗЕ и подзаконовите нормативни актове. Доставената
услуга на посочената стойност, не била заплатена, поради което и длъжникът е
изпаднал в забава. Моли се за установяване със силата на пресъдено нещо, на
паричните притезания, за които е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по реда на чл. 410 ГПК. Претендира присъждане на разноските, сторени
в заповедното и исковото производство.
Ответната
страна А.О.Р. е депозирала в законоустановения за това срок
по чл. 131, ал. 1 ГПК отговор на исковата молба чрез назначения й от съда
особен представител адв. С.А., с който оспорва предявените искове по основание
и размер. Твърди, че ответната страна не
е потребител на топлинна енергия за процесния период, тъй като не е собственик
или ползвател на твърдения за топлоснабден имот. Поддържа, че в производството
по делото не са ангажирани доказателства в тази насока, както и че между
ответната страна и ищцовото дружество е сключен договор. Сочи, че са налице
нарушения на изискванията, установени в Наредбата за топлоснабдяването и на
методиката за дялово разпределение на топлинна енергия. Твърди, че съгласно
изискванията на Наредбата количеството топлинна енергия се измерва със средства
за измерване, които следва да отговарят на изискванията, установени в Закона за
измерванията, като оспорва изправността на средствата за търговско измерване в
обекта. Твърди, че топломерите в сградата не са преминали първоначална и
последваща проверка и към. Датата на тяхното поставяне и функциониране не са
били в периода на действие на последната периодична проверка. Счита, е
средствата за измерване не са преминали метрологичен контрол. Оспорва
правилното определяне на количеството топлинна енергия, претендирано като
отдадено за сградна инсталация по правилата на чл. 64 от Наредбата за
топлоснабдяването пои данни, които не следва да бъдат произволни, а да
отговарят на действителните. Сочи, че в случая не са ползвани реални данни,
като не са ползвани такива за среднодневните външни температури, които да
отговарят на действителните такива през процесния период. По така изложените
съображения оспорва исковете по основание и размер и моли за тяхното
отхвърляне.
Съдът, като съобрази събраните писмени доказателства, поотделно и в
тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за
установено следното от фактическа и правна страна:
Районен съд – Пловдив е сезиран обективно кумулативно съединени
установителни искове с правно основание чл. 422 във вр. с чл. 415, ал. 1 ГПК,
във вр. с чл. 318 ТЗ и чл. 86 от ЗЗД.
При релевираните в исковата молба твърдения
възникването на спорното право се обуславя от осъществяването на три групи материални
предпоставки (юридически факти): 1. наличието на действително правоотношение по
договор за продажба (доставка) на топлоенергия, по силата на което продавачът
се е задължил да прехвърли правото на собственост върху процесните стоки и да
ги предаде, а купувачът да ги получи и да заплати уговорената продажна цена и
2) продавачът да е доставил топлинна енергия в твърдяното количество на
купувача.
Договорът за доставка (продажба) на топлинна енергия се счита за сключен
с конклудентни действия – арг. чл. 150, ал. 1 от Закона за енергетиката (ЗЕ), а
топлопреносното предприятие задължително публикува одобрените от комисията общи
условия най-малко в един централен и в един местен всекидневник в градовете с
битово топлоснабдяване, като общите условия влизат в сила 30 дни след първото
им публикуване, без да е необходимо изрично писмено приемане от потребителите –
арг. чл. 150, ал. 2 ЗЕ. От представените в производството по делото
доказателства – препис на два ежедневника, в които са били публикувани общите
условия на дружеството, се установява, че е спазена процедурата, установена в
Закона за енергетиката досежно влизане в сила на последните.
Ищецът е представил препис – извлечение от
сметката на ответната страна А.О.Р. с клиентски № ****, както и справка за
доставена топлинна енергия по количество и стойност. Така представените
документи представляват частни свидетелстващи документи по смисъла на чл. 180 ГПК, обективиращи изгодни за техния издател факти. В този смисъл тези писмени
доказателствени средства притежават само формална доказателствена сила за
обстоятелството, че съдържат удостоверително изявление, направено от субекта,
сочен като техен издател.
Представен е и препис от Общите условия за
продажба на топлинна енергия за битови нужди от “Топлофикация Пловдив” ЕАД на
потребителите в гр. П., чрез представяне на препис от двата ежедневника, в
които последните са публикувани.
Ищецът твърди, че ответната страна е
потребител на предоставяните от ищцовото дружество по доставка на топлинна
енергия, в качеството й на собственик на процесния топлоснабден имот, находящ
се в гр. П., ул. ***, т. е. че последната е страна по процесното
правоотношение.
За установяване на обстоятелството, че
ответната страна е потребител на топлоенергия за процесния период, и в
изпълнение на указанията на съда по чл. 146, ал. 2 ГПК, че ищецът не сочи
доказателства за установяване на това обстоятелство, дадени с доклада по
делото, обективиран в Определение от 26.01.2021 г., обявен за окончателен в
съдебното заседание на 06.04.2021 г., ищецът представя писмени доказателствени
средства.
От представената по делото справка по лице от Имотния регистър се
установява, че по отношение на ½ ид.ч. от недвижим имот, представляващ
жилище, находящо се в гр. П., ***, са вписани възбрани с длъжник – ответникът К.Г.К..
По делото е представена данъчна декларация, депозирана по отношение на
недвижим имот, находящ се в гр. П, ул. ***. Данъчната декларация е депозирана
от ответната страна, като последната е декларирала, че не е единствен
собственик на недвижимия имот. В Таблица № 1, Раздел III
„Собственици“
последната е посочила, че процесният недвижим имот е съсобствен между нея и А.
М.Р., като в Таблица № 4 към Част II „Сграда и обекти в нея“ е
посочила, че всеки един от съсобствениците притежава по ½ ид.ч. от
правото на собственост, като е декларирала, че жилището е основно за нея и
другия съсобственик. Декларирано е, че имота е придобит по силата на договор,
сключен на **** г.
В изпълнение на указанията на съда, дадени във второто съдебно
заседание, в което доклада по делото е допълнен досежно разпределението на
доказателствената тежест, ищецът е депозирал молба, в която е посочил, че
ответната страна и А. М.Р., с предишни имена Б.М.Р., са били съпрузи, като след
смъртта на А. М.Р., който е бил титуляр на партидата с предишните си имена Б.М.Р.,
последната е сменена служебно от ищцовото дружество на името на ответната
страна.
По делото е представено удостоверение за лице с идентични имена, от
което се установява, че Б.М.Р. и А. М.Р. са имена на едно и също лице.
Приложено е удостоверение за семейно положение на А. М.Р., от което се
установява, че ответната страна А.О.Р. е негова съпруга по силата на граждански
брак, сключен на ****. Следователно процесният имот, деклариран от ответната
страна и нейния съпруг, е придобит след сключване на гражданския брак между
страните – на **** г. и на основание чл. 13 от Семейния кодекс (отм.) - обн. с ДВ,
бр. 23 от 22.03.1968 г., в режим на съпружеска имуществена общност.
По делото е приложено удостоверение за наследници на А. М.Р., от което
се установява, че последният е починал на 17.01.2005 г. и е оставил за свои
наследници своята съпруга А.О.Р. и три деца.
Следователно след смъртта на А. М.Р. съпружеската имуществена общност е
прекратена на основание чл. 23 от Семейния кодекс (отм.) - обн. ДВ, бр. 41 от
28.05.1985 г., като на основание чл. 27 от СК (отм.) дяловете на съпрузите са
равни, т.е. след прекратяване на брака, ответната страна е придобила ½
ид.ч. от процесния недвижим имот, като останалата ½ ид.ч. на починалия
съпруг се наследява от всички наследници. Съгласно разпоредбата на чл. 5, ал. 1 ЗН децата на починалия наследяват по равни части, като на основание чл. 9, ал.
1 ЗН съпругът наследява част, равна на частта на всяко дете. Следователно всички
наследници наследяват по 1/8 ид.ч. от дела на починалия съпруг, като съпругата
– ответна страна е придобила 5/8 ид.ч. от процесния имот.
Следователно от така представените
доказателства се установява, че ответната страна е собственик на 5/8 ид.ч. от
процесния недвижим имот, тъй като от представената по делото справка по лице от
Служба по вписванията – гр. Пловдив
По така изложените съображения следва да се
приеме, че ответникът в качеството си на собственик на съответната идеална част
от правото на собственост има качеството потребител, като между страните е
възникнало правоотношение по договор за покупко-продажба (доставка) на топлинна
енергия, като правният спор по настоящото.
Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ „потребители на топлинна енергия” са всички
собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост,
присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение.
Следователно, купувач (страна) по сключения договор за доставка на топлинна
енергия до процесния имот е неговият собственик или лицето, на което е учредено
ограничено вещно право на ползване. Именно то е задължено да заплаща продажната
цена за доставената и потребена топлинна енергия, респ. то е встъпило в
облигационни правоотношения с ищцовото дружество.
Както бе
изяснено ответната страна е носител на 5/8 ид. част от правото на собственост
върху процесното жилище. При предявен от кредитора срещу един от
съсобствениците, облигационен иск за задължение за консумативни разноски,
свързани с ползването на съсобствения имот, какъвто е настоящия установителният
иск за задължение за доставена топлинна енергия за битови нужди, следва да
намери приложение разпоредбата на чл. 30, ал. 3 ЗС, съгласно която всеки от съсобствениците
отговаря за задължението към кредитора съразмерно с дела си в
съсобствеността. За да достигне до този правен извод съдът съобрази и
постановките, изложени в мотивите на Тълкувателно
решение № 2/17.05.2018 г. по тълк.д. № 2/2017 г. на ОСГК на ВКС, в което се
приема, че следното: „Когато ползващият бивш съпруг сключи писмен договор при публично
известни общи условия с топлопреносното предприятие, например с откриването на
индивидуална партида при последното за целия имот, тогава той става клиент на
топлинна енергия за битови нужди, освен за своята идеална част от имота, и за
другата притежавана от другия бивш съпруг идеална част, поради което дължи на
топлопреносното предприятие цената на доставената топлинна енергия за битови
нужди за цялото жилище. Ако такъв договор с топлопреносното дружество не
бъде сключен, двамата бивши съпрузи като съсобственици дължат цената
на доставената топлинна енергия за битови нужди съобразно с дяловете си в
съсобствеността, независимо че ползването на топлоснабденото жилище е
предоставено със съдебното решение само на единия бивш съпруг“.
В случая при съобразяване
на задължителните за съдилищата разяснения, дадени с посоченото тълкувателно
решение, съдът намира за необходимо да изясни, че по делото не са ангажирани
доказателства, че продажбеното правоотношение за доставка на топлинна енергия е
възникнало само с един от съсобствениците, който да е депозирал заявление за
откриване на партида на негово име. Напротив – в случая с молбата от 30.06.2021
г. ищецът посочва, че след смъртта на титуляря на партидата, е открил служебно
партида на един от съсобствениците на недвижимия имот, а именно – ответната
страна, което обстоятелство представлява признание на неизгоден от страната
факт и следва да бъде ценено от съда в производството по делото. В този смисъл
е и практиката на Върховния касационен съд, постановена по реда на чл. 288 ГПК
с Определение № 476/21.06.2017 г. по т.д.
№ 1063/2015 г. на ВКС, ТК, II т.о., с което се приема, че единствено наличието
на искане за откриване на партида от един от сънаследниците създава
облигационно отношение само между него и доставчика. Следователно страни по
продажбеното правоотношение с топлопреносното предприятие в качеството си на клиенти
на топлинна енергия са всички съсобственици по силата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ.
Правното действие на сключения договор за
търговска продажба на топлинна енергия попада под приложното поле на ТЗ, тъй
като учреденото от него договорно правоотношение е възникнало между търговци и
за тях следва да се прилагат нормативните правила, уредени в ТЗ – арг. чл. 318,
ал. 1, във вр. с чл. 286, ал. 1 ТЗ. По тези търговски правоотношения за ищеца
са породени две основни облигаторни задължения – да прехвърли правото на
собственост върху описаните във фактурите стоки и да предаде тяхното владение
на купувача, а за ответника – да заплати уговорената пазарна цена с ДДС и да
получи вещите, предмет на договорите – арг. чл. 200, ал. 1 ЗЗД, във вр. с чл.
288 ТЗ.
Договорът за търговска продажба представлява
консенсуален, двустранен и комутативен договор, като при неговото сключване се
пораждат правните последици, към които
са насочени насрещните волеизявления на страните. Предаването на вещите,
предмет на договора и заплащането на уговорената цена не се включва в неговия
фактически състав, а са в изпълнение на породените от него договорни
задължения.
По силата на чл. 327 ТЗ купувачът е длъжен да
плати цената при предаване на стоката, освен ако е уговорено друго.
Следователно, за да възникне изискуемостта на правното задължение за заплащане
на продажната цена, продавачът трябва да
изпълни своето задължение за предаване на вещите, предмет на договорното
правоотношение.
От представените по делото писмени
доказателства от страна на ищеца се установява, че измервателните уреди,
монтирани в абонатната станция на процесния адрес, са преминали необходимите
проверки и са технически изправни, в който смисъл съдът не възприема доводите
на ответника, релевирани в отговора на исковата молба.
Съгласно разпоредбата на чл. 66 от Наредба № 16-334 от 0-6.04.2007 г. за
топлоснабдяването количеството топлинна енергия, доставено в сградата, се
разпределя според различните видове потребление - за битово горещо
водоснабдяване, отопление, вентилация и климатизация. В случая ищецът
претендира стойността на топлинна енергия, доставена за битово горещо
водоснабдяване и за сградна инсталация.
С разпоредбата на чл. 69, ал. 2 във вр. с чл. 68 от Наредбата е
установено, че количеството топлинна енергия, определено по чл. 68, се
разпределя между клиентите въз основа на изразходваните от тях количества
гореща вода, като изразходваното количество гореща вода в отделните имоти се разпределя по показанията на индивидуалните водомери за топла вода -
когато на всички отклонения от сградната инсталация за горещо водоснабдяване
към имота на клиента са монтирани индивидуални водомери за топла вода.
Следователно установения в този подзаконов нормативен акт принцип е, че
се заплаща доставено количество топлинна енергия за битово горещо
водоснабдяване на база на реално потребеното количество топла вода по
индивидуален водомер, когато такъв е монтиран в имота.
С разпоредбата на чл. 70, ал. 4 от Наредбата е установено, че на
клиентите, неосигурили достъп за отчет, за всички отоплителни тела в имота се
начислява енергия по реда на т. 6.5 - от приложението по чл. 61, ал. 1 като
отоплителни тела без уреди. В чл. 70 от Наредбата е установен редът за отчитане
на топлинна енергия, отчетено по топломера в сграда – етажна собственост.
Разпоредбата на т. 6.5. от Методиката, приета на основание чл. 61, ал. 1 от
Наредба № 16-334 от 06.04.2007 г. за топлоснабдяването, определя правила за
начисляване на количеството топлоенергия за сгради - етажна собственост, в
които има отоплителни тела без уреди за индивидуално отчитане, като се прилага
екстраполация по максимален специфичен разход на сградата по реда: 1. определя
се инсталираната мощност на отоплителните тела в сградата; при липса на данни
се приемат данните на подобно отоплително тяло, например от аналогично
помещение на друг етаж; 2. за всяко отоплително тяло с уред в сградата се
определя отношението между дяловите му единици и инсталираната му мощност;
най-голямото отношение за отоплително тяло с уред за дялово разпределение се
приема за максимален специфичен разход за сградата (МСРС); 3. дяловите единици
за отоплителните тела без уреди се получават, като инсталираната мощност на
отоплителното тяло без отчет се умножи с МСРС. Т.е. така посочената разпоредба
определя реда за начисляване на
изразходено количество топлинна енергия за отопление, а не за битово горещо
водоснабдяване, доколкото установената методология, съобразно разпоредбите на
този нормативен акт, се прилага при
наличието или липса на отоплителни тела. По така изложените съображения
посочената разпоредба не следва да се приложи при липса на осигурен достъп до
имота, при определяне на топлинната енергия за битово горещо водоснабдяване,
която е съобразена с реално доставената топлинна енергия съизмерима с
потребената и отчетена топла вода.
От заключението на съдебно-техническата експертиза се установява, че
през процесния период в имота на потребителя има монтирано едно водомерно
устройство за ежемесечен визуален отчет на изразходваното количество
топлоенергия за БГВ, като поради неосигурен достъп за отчет, е начислена
топлоенергия за БГВ на 2 бр. лица по 140 литра на денонощие. Вещото лице е
посочило, че за определяне на това количество са прилагани изискванията на т.
6.7. във вр. с т. 6.5. от Методиката, приета на основание чл. 61, ал. 1 от
Наредба № 16-334 от 06.04.2007 г. за топлоснабдяването, поради неосигурен
достъп за отчет на водомерното устройство за топла вода, като са разпределени 15,
36947 Mwh топлоенергия за БГВ. Експертизата е установила, че няма разлика между
разпределеното от топлинни счетоводител количество топлоенергия и начисленото
от ищцовото дружество.
Т.е. количеството топлинна енергия за БГВ е начислявана от страна на
топлопреносното предприятие, поради липса на осигурен достъп до топлоснабдения
имот, за който са налице данни, че последният е снабден с индивидуален водомер.
Съдът намира, че ищцовото дружество не установи при условията на пълното и
главно доказване, че до имота на ответната страна е било доставено количество
топлинна енергия за битово горещо водоснабдяване, в който смисъл и с доклада по
делото е била разпределена доказателствената тежест на страните.
По делото се установява, че ответната страна не пребивава на
топлоснабдения обект, поради което не участва лично в производството, а чрез
назначения й от съда особен представител. Следователно и неосигуряването на
достъп в случая е вследствие на обстоятелството, че потребителят не пребивава в
процесния имот. Нещо повече, и по
вече изложените съображения, остава неясен начина на формиране на стойността и
количеството начислена топлоенергия за тази услуга, предвид липса на осигурен
достъп. Следва да се посочи, че от представените от страна на ищцовото
дружество писмени доказателства, представляващи писмени документи, издадени от
топлинния счетоводител – „Бруната“ ЕООД, се установява липсата на осигурен
достъп единствено за част от процесния период – за м. 04.2017 г., м. 10. 2017
г. и м. 04.2019 г. Не се установява и защо топлинната енергия за битово –
горещо водоснабдяване е начислявана за 2 лица, които обитават имота, които
данни вещото лице е получило от топлинния счетоводител и които са останали
недоказани в производството. По така изложените съображения исковата претенция
за заплащане на сумата от 1 587, 77 лв., представляваща стойността на
топлинна енергия за битово горещо водоснабдяване, доставена за периода от
01.05.2017 г. до 30.04.2019 г., следва да се отхвърли като неоснователна.
Доказана по основание е обаче
исковата претенция за присъждане на стойността на топлинната енергия, отдадена
за сградна инсталация. Съдът при достигане до този правен извод съобрази
задължителните за съдилищата разяснения, дадени с Тълкувателно решение № 2 от
25.05.2017 г. по т.д. № 2/2016 г. на ОСГК на ВКС, в което е прието, че за
отношенията, възникващи при доставяне на топлинна енергия за битови нужди в
сграда – етажна собственост, се прилагат разпоредбите на Закона за
енергетиката, които не противоречат на разпоредбата на чл. 62 във връзка с
пар.1 от Допълнителните разпоредби на Закона за защита на потребителите.
Съобразно разпоредбата на чл. 142, ал. 2 от ЗЕ, топлинната енергия за отопление
на сграда-етажна собственост се дели на топлинна енергия, отдадена от сградната
инсталация, топлинна енергия за отопление на общите части и топлинна енергия за
отопление на имотите. Топлинната енергия за сградна инсталация се разпределя
между всички потребители, съобразно отопляемия обем на отделните имоти - чл. 143, ал. 3 от ЗЕ. Количеството топлинна
енергия, отдадена от сградната инсталация, зависи не от потребеното количество
топлинна енергия в отделните имоти, а от вида и топлофизичните особености на
сградата, на отоплителната инсталация и пр. фактори. Сградната инсталация е
обща етажна собственост - чл. 140, ал. 3 от ЗЕ и чл. 38, ал. 1 от ЗС, и чрез
нея се затоплят не само индивидуалните имоти, но и ограждащите стени на
имотите, подове тавани и пр., т. е. нал. е топлообмен, в резултат на който се
повишава температурата в цялата сграда. Ето защо, всички собственици на имоти, находящи се в сграда-етажна
собственост следва да участват в
разпределението на отдадената от сградната инсталация топлинна енергия, без
оглед на това дали и каква част от тази енергия се използва за отопляване на собствения
му имот. В този смисъл е и изричната разпоредба на чл. 153, ал. 6 от ЗЕ
потребителите в сграда-етажна собственост, които прекратят топлоподаването към
отоплителните тела в имотите си, остават потребители на топлинна енергия,
отдадена от сградната инсталация и от отоплителните тела в общите части на
сградата.
В този смисъл следва да се посочи, че по отправено
преюдициално запитване, досежно българското законодателство, е постановено и
Решение от 05.12.2019 г. на СЕС по съединени дела С‑708/17 и С‑725/17.
В последното се приема, че член 27 от Директива 2011/83 във връзка с
член 5, параграфи 1 и 5 от Директива 2005/29 трябва да се тълкува в
смисъл, че допуска национална правна уредба, която предвижда, че собствениците
на апартамент в сграда — етажна собственост, присъединена към система за
централно отопление, са длъжни да участват в разходите за топлинна енергия за
общите части на сградата и за сградната инсталация,
въпреки че индивидуално не са поръчвали доставката на отопление и не го
използват в своя апартамент. В цитираното решение, при обсъждане на приложимото
национално и общностно право, е прието, че в сгради в режим на етажна
собственост, каквито са обсъжданите в главните производства, изглежда почти
немислимо да може изцяло да се индивидуализират сметките за отопление, особено
що се отнася до сградната инсталация и
общите части. Посочено е, че елен 9, параграф 3, трета алинея от Директива
2012/27 предвижда, че държавите членки имат възможност да въведат прозрачни
правила за разпределение на разходите за потреблението на топлинна енергия или
топла вода, така че в частност да могат да разграничават разходите за топла
вода за битови нужди, разходите за топлинна енергия, отдавана от сградната
инсталация и с цел отопление на общите помещения, и съответно разходите с цел
отопляване на апартаментите, като е прието, че разглежданата в главните
производства национална правна уредба видимо отговаря на съдържащите се в тази
разпоредба насоки, тъй като предвижда, че разходите за топлинна енергия се
разделят на разходи за топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация,
разходи за топлинната енергия за отопление на общите части и разходи за
топлинната енергия за отопление на имотите.
Следователно, всички собственици на жилища в етажна
собственост, дължат заплащане на стойността на топлинната енергия, отдадена за
сградна инсталация, независимо, дали ползват топлоснабдения имот. Това е така,
тъй като топлинната енергия е реално доставена - чрез последната се осигурява
разпределението на топлинната енергия до всички самостоятелни обекти в
сградата.
От заключението
на вещото лице по допуснатата и неоспорена от страните съдебно-техническа
експертиза, се установява, че през процесния период отчитането на топлоенергия
по топломера в абонатната станция е извършвано чрез в началото и в края на
отоплителния сезон, т.е. на годишна база, като количеството топлоенергия,
намалено с технологичните загуби в абонатната станция, е подавано на “Бруната”
ЕООД за разпределение по потребителите. Вещото лице е установило, че топлоенергията,
отдадена от сградна инсталация се определя от топлинни счетоводител по
формулата на т. 6.1.1. на Методиката за дялово разпределение на топлоенергия по
чл. 61 от Наредба № 16-334 от 06.04.2007 г. за топлоснабдяването и се разпределя
прпорционално по проектите отопляеми обеми на имотите, като в случая проектния
обем на процесния апартамент е 131 кв.м. и за процесния период е разпределена 2,
07148 Mwh топлинна енергия за сградна инсталация. От Приложение № 1 към
експертизата, обективиращо в табличен вид данните на вещото лице, се
установява, че посоченото количество топлоенергия е начислено за периода от 01.05.2017
г. до 30.04.2019 г., за което са издадени фактури от страна на ищцовото
дружество.
От
заключението на приетата по делото без възражения на страните
съдебно-счетоводна експертиза се установява, че стойността на топлоенергията,
отдадена за сградна инсталация е в размер на сумата от 221, 07 лв., стойността
на топленергията за БГВ е в размер от 1 924, 08 лв. и таксата за услуга дялово
разпределение е от 18, 15 лв., като е установено. че след прихващане на сумата
от 359, 11 лв. с издадени кредитни известия, остава дължима сумата от
1 804, 19 лв. За да достигне до този извод вещото лице е съобразило
начислените количества топлоенергия, съобразно издадените фактури от страна на
ищеца и установеното от съдебно-техническата експертиза, както и утвърдените от
ДКЕВР цени за “ЕВН България Топлофикация” ЕАД. Вещото лице е установило, че обезщетението
за забава за процесния период от 04.07.2017 г. до 13.10.2019 г. е в размер на
сумата от 214, 07 лв.
В
уточнителните молби, депозирани от ищеца, се посочва, че след прихващане на
част от задълженията, поради издаване на минусови изравнителни сметки, е останала
незаплатена сумата от 1 587, 77 лв. – топлинна енергия за БГВ, сумата от
201, 13 лв. – топлинна енергия за сградна инсталация и сумата от 15, 28 лв. за
дялово разпределение.
Следователно
исковата претенция за начислена топлинна енергия за сградна инсталация в размер
на сумата от 201, 13 лв. е доказана по основание и размер.
Към тази сума следва да се
включи и сумата от 15, 28 лв. за извършваната
услуга дялово разпределение за процесния период. На основание чл. 61, ал. 1
Наредба № 16-334/06.04.2007 г. за топлоснабдяването таксите за дялово
разпределение се заплащат от потребителите на топлинна енергия, тъй като
дяловото разпределение на топлинната енергия между клиентите в сграда - етажна
собственост, се извършва възмездно от лицето, вписано в публичния регистър по
чл. 139а ЗЕ. Съгласно разпоредбите на чл. 33, ал. 1 от ОУ на
дружеството месечната дължима от купувача сума за топлинна енергия се състои от
две компоненти - сума формирана по цена за потребена топлинна енергия и сума
формирана по цената за услугата дялово разпределение. Следователно таксите за
дялово разпределение се заплащат от потребителите на топлинна енергия на
ищцовото дружество, поради което и предявеният иск е
доказан за сумата от 15, 28 лв.
Доколкото, както
вече бе посочено, ищцата отговаря за задълженията за консуматвини разноски за
процесния обект, съобразно дела си в съсобствеността от 5/8 ид.ч., следва
задълженията за главница да бъдат уважени до размер на сумата от 125, 71 лв.
за топлинна енергия за сградна инсталация от общо дължимия размер от 201, 13
лв. и до размер на сумата от 9, 55 лв. за начислена такса дялово
разпределение от общо дължимия размер от 15, 28 лв.
Тъй като потребителят на
топлинна енергия не е изпълнил точно в темпорално отношение своята насрещна
парична престация за заплащане стойността на потребената топлинна енергия, той
е изпаднал в забава и дължи обезщетение за причинените на ищеца вреди,
изразяващи се в пропусната полза, като това обезщетение е в размер на претендираната
законна лихва за забава по чл. 86, ал. 1 ЗЗД. Обезщетението за забава следва да
се определи върху общо дължимата сума за потребена топлинна енергия и такса
дялово разпределение от 216, 41 лв., като след изчисляване на общия размер на
обезщетението следва да се съобрази каква част следва да се възложи в тежест на
ответната страна съобразно наследствения й дял. В чл. 34, ал. 1 от ОУ е
уговорено, че потребителят-купувач е длъжен да заплати цената на месечно
доставената топлинна енергия и сумата за услугата дялово разпределение за
топлинна енергия в 30 - дневен срок след изтичане на периода. Потребителят
дължи обезщетение за забава върху за периода от 04.07.2017 г. до 13.10.2019 г. в
размер на сумата от 50, 01 лв., определен служебно от съда чрез използване на
лихвен калкулатор (https://www.calculator.bg/). Съобразно наследствения дял на ответната
страна от 5/8 ид.ч. последната следва да заплати обезщетение от 31, 26 лв.,
до който размер предявеният иск следва да бъде уважен и отхвърлен за разликата
до пълния му предявен размер от 214, 07 лв.
При този изход на правния спор, с оглед
уважената част от предявените искове, в полза на ищеца следва да бъдат
присъдени сторените, както в настоящото съдебно производство разноски, така и
тези в заповедното производство по ч.гр.д. № 16518/2019 г. по описа на Районен
съд – Пловдив, II граждански състав – арг. т. 12 от
Тълкувателно решение № 4/18.06.2014 г. по тълк. д. № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС,
в което се приема, че с решението по установителния иск съдът се произнася по
дължимостта на разноските за заповедното производство – относно размера им,
както и разпределя отговорността за заплащането на тези разноски съобразно с
отхвърлената и уважената част от иска. В заповедното производство ищецът е
доказал сторени разноски в размер на 90, 37 лв., като следва да му се присъдят
по съразмерност 7, 46 лв. В исковото
производство ищецът е доказал заплащането на държавна такса в размер от 81, 80
лв., депозит за особен представител от 300 лв., депозит за съдебно-счетоводна
експертиза в размер на 120 лв., депозит за съдебно-техническа експертиза от 200
лв. Съдът при съобразяване на действителната фактическа и правна сложност на
делото размерът на юрисконсултското възнаграждение, определен на основание чл.
78, ал. 8 ГПК във вр. с чл. 37 ЗПП и чл. 25, ал. 1 от Наредба за заплащането на
правната помощ следва да бъде в размер от 120 лв. Следователно общият размер на
сторените от ищеца разноски в исковото производство е 821, 80 лв., от които с
оглед уважената част от предявените искове следва да бъде присъдена сумата от 67, 80 лв.
Така мотивиран, Пловдивският районен съд
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по исковете с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, във вр. с чл. 415, ал. 1 ГПК и чл. 318, ал. 2 ТЗ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД по
отношение на А.О.Р., ЕГН **********, с адрес ***, че “ЕВН България Топлофикация” ЕАД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Пловдив, ул. “Христо Г.
Данов” № 37, е носител на парично вземане в размер на сумата от 125, 71 лв. - стойността на топлинна
енергия, отдадена за сградна инсталация, съобразно дела й в съсобствеността от
5/8 ид.ч., за периода от 01.05.2017 г. до 30.04.2019 г. по партидата на
длъжника за обект на потребление, находящ се в гр. П., ул. ******, както и
сумата от 9, 55 лв. – такса за
услуга дялово разпределение, съобразно дела й в съсобствеността от 5/8 ид.ч.,
за периода от 01.05.2017 г. до 30.04.2019 г. и обезщетение за забавено плащане
за периода от 04.07.2017 г. до 13.10.2019 г. в размер на сумата 31, 26 лв., съобразно дела й в съсобствеността от 5/8 ид.ч., ведно със
законната лихва върху главницата, считано от датата на депозиране на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение - 14.10.2019 г., до
окончателното погасяване на задължението, за които е издадена Заповед № 9003/15.10.2019
г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 16518/2019
г. по описа на Районен съд – Пловдив, II граждански състав.
ОТХВЪРЛЯ
предявените
от „ЕВН България Топлофикация“ ЕАД против А.О.Р. обективно кумулативно
съединени установителни искове с правно основание чл. 422 във вр. с чл. 415,
ал. 1 ГПК, във вр. с чл. 318 ТЗ и чл. 86 ЗЗД за установяване на паричните
претизания, за които е издадена Заповед № 9003/15.10.2019 г. за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 16518/2019 г. по описа на
Районен съд – Пловдив, II граждански състав, за сумата от 1 587, 77 лв., представляваща
стойността на топлинна енергия за битово-горещо водоснабдяване, както и за
разликата над уважения размер от 125, 71 лв. до пълния й предявен размер
от 201, 13 лв., представляваща стойността на топлинна енергия, отдадена за
сградна инсталация, за разликата над уважения размер от 9, 55 лв. до
пълния й предявен размер от 15, 28 лв., представляваща такса за услуга дялово
разпределение и за разликата над уважения размер от 31, 26 лв. до пълния
й предявен размер от 214, 07 лв., представляваща обезщетение за забава.
ОСЪЖДА А.О.Р., ЕГН **********, да заплати на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК на “ЕВН България Топлофикация” сумата от 7, 46 лв. – разноски в заповедното производство по ч.гр.д. № 16518/2019
г. по описа на Районен съд – Пловдив, II граждански състав, и сумата от 67, 80 лв. – разноски в исковото производство по гр.д. № 2180/2020
г. на Районен съд - Пловдив, IX граждански състав.
РЕШЕНИЕТО подлежи на
обжалване с въззивна жалба пред Окръжен съд - Пловдив в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
ПРЕПИС от настоящото решение да се връчи на
страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: /п/
Вярно с оригинала!
ПК