р е ш
е н и е
№
***, 24.02.2020
година.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛЕВЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, VІІ–ми наказателен състав, в
публичното заседание на двадесет и втори януари през две хиляди и двадесета година
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТОСЛАВА ЦОНЕВА
и при
секретаря ДАНИЕЛА ТОДОРОВА
като
разгледа докладваното от съдията ЦОНЕВА
НАХД № 2102 по описа за 2019 година
и за да
се произнесе съобрази следното:
ПРОИЗВОДСТВО ПО РЕДА НА чл. 59
от ЗАНН
Обжалвано е Наказателно
постановление № НП-08-00-413 от 05.02.2019 година на ***, с
което на основание чл. 197 ал. І от ЗКН на ***, ЕИК ***, представлявано от ***И.И.
с ЕГН ********** е наложена имуществена санкция в размер на 3 500 лева за
извършено нарушение по чл. 71 ал. І т. 1 от ЗКН.
ЖАЛБОПОДАТЕЛЯТ редовно призован, се представлява от ***Г.Г., ПлАК. Последният
моли съда да отмени обжалваното наказателно постановление като неправилно и
незаконосъобразно. Навежда доводи за това, че Заповед № РД – 12-145/04.05.2017
година на ***, с която на дружеството са вменени задължения по чл. 71 ал. 1 т.
1 ЗКН е отменена. Като се позовава на липсата на извършено нарушение от
обективна страна и последвалото по
- благоприятно изменение на ЗКН, моли
съда да постанови решение, с което да отмени наказателното постановление
изцяло.
ОТВЕТНИКЪТ - редовно призован, се представлява от ***. Моли съда да
потвърди процесното наказателно постановление, като приеме жалбата за
неоснователна. Счита, че е налице неизпълнение на задължение по чл. 71 ал. 1 т.
1 ЗКН, което не е обвързано с дадените в отменената вече заповед на *** предписания. Моли съда да постанови решение, с което да
потвърди изцяло наказателното постановление.
СЪДЪТ, като съобрази събраните по делото доказателства - поотделно и в
тяхната съвкупност, взе предвид изложеното в жалбата и становището на
жалбоподателят и разпоредбите на закона, намира за установено следното:
ЖАЛБАТА е подадена в рамките на
преклузивният срок по чл. 59 ал. 2 от ЗАНН, в този смисъл се явява ДОПУСТИМА и
следва да бъде разгледана.
По ОСНОВАТЕЛНОСТТА на жалбата съдът съобрази следното:
Наказателното постановление е издадено от компетентен по степен, място и
материя орган.
Жилищно-търговската сграда, находяща се на ул. *** е собственост на ***И.И.,
***, "И." *** и ***. Сградата
е декларирана с писмо № 5675 от 15.12.1989 г. и фигурира под *** в
актуализирания списък на архитектурните паметници на културата в ***, одобрен
от архитектурната комисия при експертния съвет на НИПК с Протокол №
26/12.09.1989 г., като архитектурно-строителен паметник на културата с
предварителна категория "за сведение" и попада в обхвата на територия
с културно-историческо наследство със статут на групов паметник на културата –
църква "Св. Троица" – Плевен, деклариран със същото декларационно
писмо като архитектурно-художествен паметник на културата, с предварителна
категория "местно значение". Този статут на сградата не е променян.
Съгласно преходната разпоредба на §10 от Закона за културното наследство
(ДВ-бр.19/2009 г.) заварените обявени по досегашния ред недвижими паметници на
културата запазват своя статут и категория като културни ценности по смисъла на
този закон. В чл. 50, ал.1, т.5 от ЗКН също е предвидена категория "за
сведение" за недвижими културни ценности, съобразно тяхната културна и
научна стойност и обществена значимост. В тази категория се включват
самостоятелни обекти с ниска индивидуална стойност - носители на информация за
научната и културната област, към която се отнасят. С преходната разпоредба на §12 от ПЗР на
Закона за културното наследство (ДВ-бр.19/2009 г.) е предвидено, че заварените
декларирани по досегашния ред недвижими паметници на културата запазват своя
статут като декларирани обекти по този закон. В същото време е предвидено в
3-годишен срок от влизането на закона в сила директорът на НИНКН да предлага по
реда на чл. 64 за регистриране или за отписване на заварените декларирани
недвижими паметници на културата. Съгласно чл. 59, ал.4 ЗКН декларираните
недвижими обекти имат статут на недвижими културни ценности до установяването
им като такива по реда на този закон. А според ал.3 временният режим за
опазване на недвижимите обекти е задължителен за всички физически и юридически
лица след приемането на ЗКН (2009 г.). Ето защо процесната сграда запазва
декларираната по стария ред предварителна категория "за сведение" от
1989 г. и има статут на недвижима културна ценност до установяването й като
такава по реда на новия закон - ЗКН.
Относно установяването на състоянието на сгради - недвижими културни
ценности и последващите мерки и процедури разпоредбата на чл. 196, ал.8 от
Закона за устройство на територията препраща към Закона за културното
наследство. Последният предвижда задължение за собствениците на недвижими
културни ценности да полагат необходимите грижи за тяхното опазване, съхранение
и поддържане в добро състояние при спазване разпоредбите на този закон и
актовете по прилагането му, да уведомяват незабавно НИНКН, регионалните
инспекторати по опазване на културното наследство и общинските органи за
настъпили увреждания по тях или за действия спрямо тях в нарушение на ЗКН, а
при унищожаване на недвижима културна ценност, поради неизпълнение на тези
задължения, да я възстановят в същия вид – с оригиналните обемно-пространствени
параметри и архитектурни и художествени характеристики.
В изпълнение на Заповед № РД –
09-319/11.05.2018 година на ***, на 08.06.2018 година, ***в същото Министерство
извършили проверка на обект жилищно-търговската сграда, находяща се на ул. ***.
Проверката била инициирана във връзка с издадена Заповед № Рд – 12
-145/04.05.2017 година на ***, съдържаща нарочни предписания към собствениците
на същата сграда във връзка с опазването и подържането и като част от
културното наследство.
В хода на проверката двамата ***установили, че сградата е в още по – тежко
аварийно състояние от това, което било установено при предишни проверки в годините, датиращи от
2015 година.Установили, че покривът липсва напълно, били изцяло разрушени североизточна кула и части от надзида; стените по фасадите били
обрушени с пукнатини от паднала мазилка, което довело от своя страна до ерозия
на тухлената зидария; гредоредът от втория етаж бил прогнил и пропаднал, около
и в сградата имало израснали много храсти и дървета с различна големина.
За така констатираните обстоятелства бил изготвен нарочен констативен
протокол, било направено и фотозаснемане на обекта.
На 09.08.2018 година до управителят „ И. “ ЕООД *** - ***И. била изпратена нарочна покана да се
яви в сградата н.М.н.к. *** на 27.08.2018 година за запознаване с констатациите
от проверката, съставянето и връчването на акт за установяване на
административно нарушение за извършено такова по чл. 71 ал. 1 т. 1 от Закона за
културното наследство.
На 30.08.2018 година, в М.н.к. се явил нарочно оправомощен представител на „И.
“ ЕООД *** - ***. В нейно присъствие бил съставен и връчен акт за извършено на
08.06.2018 година нарушение по чл. 71 ал. 1 т. 1 от Закона за културното
наследство от страна на „И. “ ЕООД ***.
Впоследствие е издадено и
атакуваното наказателно постановление, което санкционира „ И.“ ЕООД *** на
основание чл. 197 ал. 1 от Закона за културното с имуществена санкция в размер
на 3 500 лева за извършено административно нарушение по чл. 71 ал. 1 т. 1 от
Закона за културното наследство.
На 09.05.2019 година на проведено заседание на Специализиран експертен
съвет по опазване на недвижимиге културни ценности към ***. На обсъждане е
подложен и статута на Жилищно-търговската сграда, находяща се на ул. ***.
Предвид високото знамение насгладата в градоустройствен аспект и висока
културно – историческа стойност е внесено предложение да бъде повишена
категорията на недвижима културна ценност от категория „за сведение“ в
категория „ местно значение“. Процедурата още не е приключила.
С Решение № 14446/29.10.2019 година на ВАС, постановено по Адм. дело № 45/2018 година по описа на същият
съд е отменена Заповед № РД – 12-145/04.05.2017 година на ***,, преписката е
изпратено обратно в *** за ново разглеждане съобразно подробно изложени
указания, дадени в мотивите на решението.
Горната фактическа
обстановка се установява по несъмнен начин от представените по делото писмени
доказателства - наказателно постановление № НП-08-00-413 от 05.02.2019 година
на ***; известие за доставяне ИД PS 1040 07М6DP N от 08.02.2019 година; заверено
копие от акт за установяване на административно нарушение № 10 от 27.08.2018
година на регионален инспектор към ГД „Инспекторат по опазване на културното
наследство“ при М.н.к. заверено копие от констативен протокол от 08.06.2018
година с входящ № 08-00-413 от 26.06.2018 година на регионален инспектор към ГД
„Инспекторат по опазване на културното наследство“ при М.н.к. заверено копие от
сигнал в М.н.к. с входящ № 08-00-413 от 09.05.2018 година от ***; копие от
констативен протокол № 3 от 10.02.2012 година и копие от констативен протокол
от 02.4.2012 година на комисия, свикана съгласно чл. 73 ал. І от ЗКН; копие от
уведомление-молба от 23.04.215 година с входящ № ТСУиС-04Т-218-1 от 23.04.2015
година в *** от ***И.И. и ***- собственици на сградата; заверено копие от
Заповед № РД-12-334 от 17.06.2016 година на *** за свикване на комисия по реда
на чл. 73 ал. І от ЗКН; копие от констативен протокол № 1 от 25.06.2015 година
на комисия по чл. 73 ал. І от ЗКН; заверено копие от писмо на *** - *** с
изходящ № 0800-194 от 16.11.2015 година до ***и *** с копия до ГД ИОКН и *** на
***; копие от Заповед № РД-12-232 от 25.04.2016 година на *** - *** на ***,
издадена на основание чл. 73 ал. ІІІ от ЗКН; копие от Решение № 411 от
28.09.2016 година, постановено по АД № 441 от 2016 година по описа на
Административен съд - Плевен; заверено копие от писмо на *** - *** с изходящ №
0800-194 от 15.02.2017 година до Главен директор на ГД ИОКН с копия до ***И. ***;
копие от Определение № 3771 от 28.03.2017 година, постановено по АД № 12967 от
2016 година по описа на ВАС; копие от Заповед № РД-12-145 от 04.05.2017 година
на *** на основание чл. 73 ал. ІІІ от ЗКН и Решение № 411 от 28.09.2016 година
на Административен съд - Плевен; копие от Решение № 489 от 26.10.2017 година,
постановено по АД 394 от 2017 година по
описа на Административен съд - Плевен; копие от доклад от *** - ***в отдел
„Правно и нормативно обслужване“ при *** относно Заповед № РД-12-145 от
04.05.2017 година на ***; 11 броя снимки от проверка; заверено копие от писмо с
изходящ № 08-00-413 от 09.08.2018 година до ***И. - управител на „И.“ ЕООД с
покана за съставяне на акт за установяване на административно нарушение, ведно
с плик за изпращането му; заверено копие от възражение от „И.“ ЕООД на
основание чл. 44 ал. І от ЗАНН с входящ № 94-00-2320/17 от 30.08.2018 година,
ведно с приложения и пощенски плик с клеймо на изпращане 29.08.2018 година;
заверено копие от Заповед № РД 09-319 от 11.05.2018 година на ***; заверено
копие от Заповед № РД 09-267 от 19.05.2017 година на ***; заверено копие от
протокол № 80 от 27.06.2019 година на Специализирания експертен съвет за
опазване на недвижимите културни ценности и заверено копие от заключителна
оценка от януари 2019 година; писмо от М.н.к. с изходящ № 1100-174 от
17.01.2020 година; заверено копие от решение на ВАС
от 29.10.2019 година, постановено по АД № 45 от 2018 по описа на същия съд.
В подкрепа на
изложената по горе и възприета от съда фактическа обстановка са и събраните
гласни доказателства посредством разпита на свидетелите П.И., П.Г. и В.И..
При така приетото
за установено от фактическа страна СЪДЪТ счита, че жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА по следните съображения:
Предмет на
преценка в настоящото съдебно производство е както материалната
законосъобразност на издаденото наказателно постановление, така и
съответствието му с процесуалният закон.
Съгласно
разпоредбата на чл.71, ал.1 от ЗКН собствениците, концесионерите и ползвателите
на недвижими културни ценности са длъжни да полагат необходимите грижи за
тяхното опазване, съхранение и поддържане в добро състояние, при спазване на
разпоредбите на този закон и актовете по прилагането му. Неизпълнението на
същото задължение се санкционира от разпоредбата на чл.197, ал.1 от ЗКН
предвижда налагането на имуществена санкция в размер от 1500 лева до 3500 лева.
Разпоредбата на член
42, ал.1, т.3 от ЗАНН изисква в акта за установяване на административно
нарушение да се посочат датата и мястото на извършване на нарушението. Същото
изискване е посочено и в чл.57, ал.1, т.5 относно съдържанието на наказателното
постановление. Видно от приложените и приети към доказателствата по делото акт
за установяване на административно нарушение, наказателно постановление и
останалите писмени документи като част от административно наказателната
преписка е че, същите съдържат данни,
относно времето на извършване на нарушението. В акта за установяване на
административно нарушение е посочено, че извършването на нарушението е
констатирано при извършване на проверка на 08.06.2018 г. В обстоятелствената
част на наказателното постановление е
посочено, че при извършена проверка на 08.06.2018 г. е установено, че за дълъг
период от време, в качеството на собственик „ И.“ ЕООД *** не е полагал
необходимите грижи за опазване, съхранение и поддържане в добро състояние на жилищно-търговската
сграда, находяща се на ул. ***. Следва да се има предвид, че изпълнителното
деяние на нарушението по чл.71, ал.1, т.1 от ЗКН се осъществява чрез
бездействие, от което следва, че установяването на времето на бездействието
съвпада с датата на установяване на нарушението. В случая това е 08.06.2018 г. Съдът
приема, че нарушението е подробно описано, както и обстоятелствата, при които е
извършено, в акта за установяване на административно нарушение и наказателното
постановление – посочено е какво точно е състоянието на Жилищно-търговската
сграда, находяща се на ул. *** - покривът липсвал напълно, били изцяло разрушени североизточна кула и части от надзида; стените по фасадите били
обрушени с пукнатини от паднала мазилка, което довело от своя страна до ерозия
на тухлената зидария; гредоредът от втория етаж бил прогнил и пропаднал, около
и в сградата имало израснали много храсти и дървета с различна големина. Как
точно трябва да се грижи не е посочено в закона – законодателят е казал
„необходимите грижи“ . Безспорно по делото е,
че ***, представлявано от ***И. е един
от съсобствениците на процесната сграда и нему е грижата по нейното опазване
като културно – историческа ценност. В този смисъл съдът не прие възраженията
на процесуалният представител на
жалбоподателя за липса на извършено нарушение предвид последвалата отменя на Заповед
№ РД – 12-145/04.05.2017 година на ***. Задължението за съсобственика по чл. 71
ал. 1 т. 1 ЗКН произтича от разпоредбата на закона а не от предписанията,
посочени в цитираната Заповед.
Статутът на жилищно-търговската
сграда, находяща се на ул. *** в контекста на разпоредбите на ЗКН е безспорно
установен. Същата
сграда запазва декларираната по стария ред предварителна категория "за
сведение" от 1989 г. и има статут на недвижима културна ценност до
установяването й като такава по реда на новия закон - ЗКН. Съгласно чл. 59,
ал.4 ЗКН декларираните недвижими обекти имат статут на недвижими културни
ценности до установяването им като такива по реда на този закон. А според ал.3
временният режим за опазване на недвижимите обекти е задължителен за всички
физически и юридически лица след приемането на ЗКН (2009 г.). доказателствата
по делото установяват по безспорен начин, че и
понастоящем е открита и се провежда процедура по повишаване категорията
на процесната сграда в недвижима културна ценност „ от местно значение“.
Съдът не възприе и
възраженията на процесуалният представител на жалбоподателя, че е налице пълна
отмяна на разпоредбата на чл. 197 ал. 1 ЗКН и липса на предвидена санкция за
нарушения по чл. 71 ал. 1 т. 1 ЗКН.
Настъпилата промяна в същата разпоредба/ обнародвана в ДВ бр. 62 от
06.08.2019 година/ отново очертава като обективни признаци на административно
нарушение неизпълнение на чл. 71 ал. 1 т. 1 ЗКН и предвижда завишени санкции
като размер. Ето защо съдът прие, че правилно и в съответствие с разпоредбата
на чл. 3 ал. 1 ЗАНН наказващият орган е квалифицирал съответните факти,
правилно ги е подвел под правната норма на чл. 71 ал. 1 т. 1 ЗКН и е наложил
санкция на основание чл. 197 ал. 1 ЗКН , в сила към момента на извършване на
нарушението.
Наказателното
постановление е правилно и законосъобразно и следва да бъде потвърдено като
такова.
Водим от горното и
на основание чл. 63 ал.1 ЗАНН, съдът
Р Е Ш
И :
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно
постановление № НП-08-00-413 от 05.02.2019 година на ***, с което на основание
чл. 197 ал. І от ЗКН на ***, ЕИК ***, представлявано от ***И.И. с ЕГН **********
е наложена имуществена санкция в размер на 3 500 лева за извършено нарушение по
чл. 71 ал. І т. 1 от ЗКН.
Решението може да
се обжалва в 14 дневен срок от съобщението до страните за изготвянето му пред Административен съд Плевен.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ :
.