Р Е Ш Е Н И Е
гр. София, 17.01.2019 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИ
ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, първи въззивен
състав, в публичното заседание, проведено на деветнадесети декември през две хиляди и осемнадесета в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕВГЕНИЯ
ГЕНЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ДОРА
МИХАЙЛОВА
РОСИНА ДОНЧЕВА
при секретаря Ц.
Павлова, като разгледа докладваното от съдията
Михайлова гр. д. № 517 по описа за
2018 г., и за да се
произнесе, взе предвид
следното.
Производството
е по чл. 258 и сл. от ГПК.
С решение № 61 от 27.04.2018 г., постановено по гр. д. № 746/2016 г. по описа на Районен съд – гр. Елин Пелин, е признато за установено по отношение на Х. Г.С., че към момента на влизане в сила на
кадастрален план на с. Г. М., обл. Софийска, одобрен
със заповед № 137/04.06.1985 г., ищцата Ц.Д.
Б. – Г.
е собственик на реална част с площ от 50 кв. м., с
триъгълна форма, онагледена на комбинирана скица (приподписана от съда и представляваща
неразделна част от решението) към
заключението на тройната съдебно-техническа
експертиза от 12.03.2018 година (изготвена от
вещите лица инж. К. Н., инж. К. Ш. и инж. Й. Н.), заключена по точките „А-Б-Е-А“, обозначени на
скицата, като имотната граница между УПИ III-518,
и УПИ IV- 340, кв. 25 по плана на с. Г. М., о. С., е
материализирана на място с ограда по
точките „А-Е“ от комбинираната скица, като реалната част от 50 кв.м.
по точките „А-Б-Е-А“ неправилно е заснета в кадастралния план, одобрен
със заповед № 137/04.06.1985 г., като
част от имота на ответника, а именно: УПИ IV - 340, кв. 25 по плана на с. Г. М., о. С., вместо като част от имот УПИ III - 518, кв. 25,
по плана на с. Г. М., собственост на ищцата Ц.Д. Б. - Г. С решението в тежест на ответника
са възложени разноските по производството.
Решението е обжалвано от ответника в първоинстанционото производство като неправилно,
необосновано, постановено при съществени нарушения на процесуалните правила и при несъобразяване с материалния закон и събраните по
делото доказателства. Излага се оплакване, че не е налице идентичност между процесния имот и имота, описан в актовете за собственост,
на които се позовава ищецът, както и че не е установена реализация на
мероприятието за озеленяване по регулационния план от 1967 г., от което следвал
извод, че този план не е бил приложен. Излагат се и възражения срещу изводите на съда, че спорната
част не е придобита от ответника въз основа на давностно
владение. По тези съображения жалбоподателят счита, че не е
налице грешка в плана от 1985 година. Иска се отмяна на обжалваното решение и постановяване
на нов
акт по съществото на спора, с който предявеният
иск да
бъде отхвърлен.
Ответникът по жалбата
оспорва същата.
За да се произнесе, въззивният съд взе предвид следното.
Ц.Д.
Б. – Г.
е предявила срещу Х. Г.С. иск по
чл. 54, ал. 2 ЗКИР за признаване за установено, че ищцата е собственик на
основание договор за дарение на част от имот с площ 50 кв. м., с триъгълна
форма, онагледена на комбинирана скица
към заключението на тройната
съдебно-техническа експертиза от 12.03.2018 г., изготвена от вещите лица инж. К. Н., инж. К. Ш. и инж. Й. Н., заключена по точките „А-Б-Е-А“, като при попълване
на кадастралния план на с. Г. М. с УПИ III - 518, кв. 25,
от 1985 г. е допусната грешка при заснемане на източната му граница и описаната
площ неправилно е заснета като част от УПИ IV - 340 вместо към УПИ III - 518.
В исковата молба ищецът твърди, че е
собственик по дарение, обективирано в нотариален
акт № 66/1984 г., на дворно място с площ от 1 195 кв. м., съставляващо
имот пл. № 99, кв. 11, по плана от 1967 г. на с. Г.
М., о. С., представляващо понастоящем УПИ III – 518, кв. 25, с площ от 1 182 кв. м.,
съгласно ЗРП, одобрен със заповед №
137/04.06.1985 г., при граници: улица, УПИ IV - 340, УПИ XVI - за паметник и озеленяване, и УПИ II – 620.
Ответникът
бил собственик по силата на договор за покупко-подажба,
обективиран в нотариален акт № 189/2008 г., на УПИ IV
– 340, кв. 25, по плана на с. Г. М., при граници: улица, УПИ IV
– 101, УПИ XVII – 340, УПИ III
– 518. С разрешение на строеж № 135/15.05.2015 г., издадено от община Горна
Малина, ответникът започнал изграждането на ограда между собствения му УПИ IV –
340 и УПИ III – 518, собственост на ищеца.
Ищецът
твърди, че съгласно действащия план между регулационните граници на УПИ III – 518 и кадастралната граница с УПИ IV – 340 съвпадение
липсва.
В писмения отговор на
исковата молба ответникът оспорва иска с възражението, че не е налице
идентичност между имота, предмет на нотариален акт № 66/1984 г., на който се
позовава ищцата, и УПИ III – 518. Твърди, че западната регулационна линия на
собствения му УПИ IV – 340 е проведена по имотната граница на имот пл. № 340, която имотна граница е обща с
имот пл. № 518, с който имотът му граничи от запад. Поддържа, че в
кадастралната основа към предходния регулационен план от 1967 г. имотът на
ищцата не е заснет като самостоятелен, поради което грешка в понастоящем
действащия план от 1985 г. не е допусната. При условията на евентуалност се
позовава на изтекла в негова полза придобивна давност
като към установеното от него през 2008 г. владение върху спорната част от
имота се присъедниявало и владението на праводателите му, започнало още през 1997 година.
Софийски окръжен съд, след
преценка на събраните по делото доказателства, намира за установено следното от
фактическа страна.
С
нотариален акт № .., том ., д. № ../…. г., М. Г. Е. е признат за собственик по наследство, давностно владение и завещание на незастроено дворно място
с площ от 1 195 кв. м., съставляващо част от имот пл. № 99, кв. 11, по
плана на с. Г. М., о. С., при съседи:
улица и от три страни общинско място, отредено за озеленяване.
С нотариален акт № .., т. .., дело № …/…. г., М. Г. Е. дарил на ищцата Ц.Д. Б. празно дворно място с площ от 1 195 кв. м.,
съставляващо имот пл. № 99, кв. 11, по плана от 1967 г. на с. Г.М., о. С., при съседи:
улица и от три страни общинско място, отредено за озеленяване.
С
нотариален акт № …, том .., д. № …./…. г., Ц. М. Г. и П.
Х.Г. били признати
за собственици по наследство, отказ от наследство и давностно
владение върху празно дворно място, находящо с в г. Г. М,, с площ от 820
кв. м., съставляващо парцел IV – 340, кв. 25, при
съседи: от изток – Х.Г., от запад – Ц.Д., от юг – Ц.
Г.,***.
С
договор за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане
от 18.12.1997 г., обективиран в нотариален акт №
56/1997 г., Ц, М, Г. и П, Х,Г, прехвърлили правото на собственост върху този имот
на своя син М. Ц.М., който починал на 26.06.2008 г., оставяйки за
наследници по закон родителите си Ц. М. Г. и П.
Х. Г.и сестра си В. Ц. Н.
По
силата на договор за покупко-подажба от 27.08.2008 г.,
обективиран в нотариален акт № 189/2008 г., ответникът
Х.Г.С. придобил от Ц. М. Г. и П.
Х. Г.
собствеността
върху незастроен УПИ IV – 340, кв. 25, по плана на с. Г.
М. от 1985 г., с площ от 820 кв. м., при граници по
скица: улица, УПИ III – 518, УПИ XVII – 340 и УПИ XVI – 338;
а по нотариален акт: от изток – Х.Г., от запад – Ц.Д., от юг – Ц. Г.,***.
С
разрешение за строеж № 35/15.05.2015 г. и протокол за откриване на строителна
площадка на ответника Х.Г.С. е разрешено изграждането на ограда по външната
регулационна граница на УПИ IV – 348, по
източната и западната регулационна граница на този имот и по вътрешната му южна
регулационна граница.
Съгласно
заключението на съдебно-техническата експертиза на вещото лице К. Н. от 13.09.2017 г. по първия план за населеното място
от 1967 г. имот пл. № 99 е с площ от 2 059 кв. м., от които 35 кв. м.
попадат в улица, 650 кв. м. – в парцел III
– 99, 133 кв. м. – в парцел XV – 98, а
обособена част от имот пл. № 99 с площ от 1 236 кв. м. попада в общински
парцел за озеленяване (без номер). Вещото лице дава заключение, че кадастралната
граница между имоти пл. № 97 и пл. № 98 съвпада с регулацията и тангира по паянтова жилищна сграда, разположена в имот пл.
№ 98. Регулацията от 1967 г. разделя имот пл. № 99 (без
частта, попадаща в улица, и онази част, придаваема
към имот пл. № 98) на две части –
едната част заедно с имот пл. № 97 образува парцел за озеленяване, а другата е
в основата на парцел III – 99. Вещото
лице дава заключение, че регулацията между парцела за озеленяване и парцел III – 99 и регулацията между парцела за озеленяване и парцел
XV – 98 са разположени върху една и съща права линия.
В разписния лист към 1967 г. имоти с № № 99 и 97 са записани на ОНС, като за
имот пл. № 99 е отбелязано, че е актуван като общински с акт № 142/1969 година.
Съгласно заключението единствената обособена част, която от три страни граничи
с общинско място, а от четвърта – с улица, е тази обособена част от 1 236
кв. м. от имот пл. № 99, която попада в
общински парцел за озеленяване. Вярната имотна граница на този имот от изток
съвпада с регулацията от 1967 г. и е по кафявата линия на изготвената към
заключението скица. При регулацията от 1985 г., вместо да следва кадастралната
граница по предходния план, е налице изместване на тази граница в западна
посока, като по този начин се обособява част от 50 кв. м. с триъгълна форма,
която понастоящем попада в УПИ IV – 340.
Според заключението на повторната съдебно-техническа експертиза от 15.01.2018 г., изготвено от вещото
лице Й. Н., първоначално имот № 99 е бил в обща площ с имот №
97, кв. 11, с обща площ от 3 000 кв. метра. В плана от 1985 г. за имот № 97,
идентичен с УПИ XVI, кв. 25, е
отбелязано – „за паметник и озеленяване“. Налице е изместване на източната граница
на процесния имот в западна посока, като по този
начин се обособява част от 50 кв. м. с триъгълна форма, която понастоящем
попада в УПИ IV – 340, онагледена на скицата към заключението.
Съгласно
заключението на тройната съдебно-техническа експертиза на вещите лица К. Н., Й. Н. и К. Ш. и устните разяснения в съдебно заседание
мероприятието „за озеленяване“ за парцела без номер в кв. 11, предвидено в
регулационния план от 1967 г., е реализирано. Според заключението вярната
имотна граница трябва да следва регулационните линии от 1967 г., от което се
обосновава извод за изместване на източната граница на процесния
имот в западна посока, като по този начин се обособява част от 50 кв. м. с
триъгълна форма, която понастоящем попада в УПИ IV – 340,
онагледена на скицата към заключението.
От
показанията на свидетелите В. Н. и Т. Т., които съдът като единни и безпротиворечиви
кредитира изцяло, се установява, че Ц. М. Г. и П.
Х. Г., праводатели на ответника, владяли
имот, граничещ от запад с имот на ищцата. Този имот бил ограден винаги с телена
ограда, а впоследствие с циментови колове. След като имотът бил продаден на
ответника той изградил ограда между своя имот и този на ищцата, която обаче не
била на мястото на старата, а изместена встрани.
При
тези факти съдът прие от правна страна следното.
Обжалваното
решение е валидно и допустимо.
При
въведени фактически твърдения, че ищецът е собственик на част от имот, който е
заснет в кадастралната карта в границите на имота на ответника, и при оспорване
от ответника на претендираното от ищеца право върху
тази част от имота, което прави невъзможно провеждането на процедурата по чл.
54, ал. 1 ЗКИР за поправяне на грешката в кадастралната карта по
административен ред, без предварителното разрешаване на спора за собственост по
съдебен ред, искът е допустим.
По
същество при наведените в жалбата оплаквания решението е правилно.
Тъй като предмет на
установяване е наличието на грешка в плана към настоящия момент с цел нейното
отстраняване по предвидения за това ред и определяне на пространствения обхват
на правото на собственост на настоящия собственик на имота, засегнат от
грешката, то въпросът за това кой е бил собственик на засегнатия от грешката
имот към момента на изготвяне на плана няма самостоятелно обуславящо значение
за основателността на иска.
Установено е, че имотите,
придобити от страните, са урегулирани поземлени имоти. Пространствените предели на правото на собственост
върху урегулираните поземлени имоти е в рамките на регулационните граници,
определени с регулационния план.
Установено е от изготвената от
вещите лица К. Н., Й. Н. и К. Ш. комбинирана скица, както и от заключението на
съдебно-техническата експертиза на вещото лице К. Н.
от 13.09.2017 г., че е налице изместване на
източната граница на процесния имот в западна посока, като графично определената площ на триъгълника,
заключен между точките А,Б,Е, А на скицата на л. 113 от първоинстанционното дело, отразяваща това разминаване, е 50 кв. метра. Не се установяват основания за придобиване на тази площ от праводателите на ответника към момента на влизане в сила на
плана от 1985 г., с който същата площ е заснета като част от УПИ ІV - 340. Ответникът е
направил възражение за придобиването на тази част от имота по давност,
започнала да тече от момента на придобиването на урегулирания поземлен имот
през 2008 година. Това
възражение е неоснователно с оглед забраната за придобиване на реална част от
парцел, установена в чл. 200 от ЗУТ, а освен това владение върху тази част не е
и доказано по делото,
включително за периода от преди 2008 година. Установено е, че процесната ограда е изградена от ответника през 2015 година. Поради това
се налага извод за липса на основание спорната площ от 50 кв. м. да бъде заснета с действащия кадастрален и
регулационен план от 1985 г. като част от имота на ответника, представляващ УПИ
ІV
- 340.
С оглед на горното се
налага извод, че при изготвянето на действащия кадастрален и регулационен план,
одобрен със заповед № 137/04.06.1985 г., е била
допусната грешка, изразяваща се в погрешно заснемане на площ от 50 кв. м., отразена в изготвената от
вещите лица К. Н., Й. Н. и К. Ш. и представляваща неразделна част от първоинстанционното решение и приподписана
от настоящия въззивен състав комбинирана скица, между
буквите А-Б-Е-А като част от УПИ IV – 340, собственост на ответника, вместо към собствения на
ищеца имот, съставляващ УПИ III-518.
Поради съвпадане на
изводите на настоящата инстанция с тези на районния съд обжалваното решение
следва да бъде потвърдено.
При този изход на делото пред настоящата
инстанция и с оглед направеното от ответника по жалба искане за разноски
жалбоподателят следва да бъде осъден да му заплати направените разноски за
адвокатско възнаграждение в размер на 300.
00 лева.
Воден от горното, Софийски
окръжен съд
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 61 от 27.04.2018 г.,
постановено по гр. д. № 746/2016 г. по описа на Районен съд – гр. Елин Пелин, с което е признато за
установено по предявения от Ц.Д. Б. – Г.срещу Х.Г.С. иск по чл. 54, ал. 2 ЗКИР, че ищцата Ц.Д. Б.- Г. е собственик на
основание договор за дарение на част от имот с площ 50 кв. м., с триъгълна
форма, онагледена на комбинирана скица към
заключението на тройната
съдебно-техническа експертиза от 12.03.2018 г., изготвена от вещите лица инж. К. Н., инж. К. Ш.и инж. Й. Н., заключена по точките „А-Б-Е-А“, която скица, приподписана от настоящия състав, е неразделна част от
решението, като при попълване на кадастралния план на с. Г.М. с УПИ III - 518, кв. 25, по плана от 1985 г. е допусната
грешка при заснемане на източната му граница и описаната площ неправилно е
заснета като част от УПИ IV – 340, вместо към УПИ III
- 518.
ОСЪЖДА Х.
Г.С., ЕГН: **********, да
заплати на Ц.Д.
Б. – Г.,
ЕГН: **********, сумата от 300 (триста) лева -
разноски във въззивното
производство.
Решението подлежи на обжалване пред Върховния
касационен съд в едномесечен срок от връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: