Определение по дело №2526/2022 на Окръжен съд - Пловдив

Номер на акта: 2385
Дата: 17 октомври 2022 г. (в сила от 17 октомври 2022 г.)
Съдия: Величка Запрянова Запрянова
Дело: 20225300502526
Тип на делото: Въззивно частно гражданско дело
Дата на образуване: 28 септември 2022 г.

Съдържание на акта


ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 2385
гр. Пловдив, 14.10.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VIII СЪСТАВ, в закрито заседание на
четиринадесети октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Екатерина Вл. Мандалиева
Членове:Недялка Д. Свиркова Петкова

Величка З. Запрянова
като разгледа докладваното от Величка З. Запрянова Въззивно частно
гражданско дело № 20225300502526 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 274 – 278 от ГПК, във връзка с чл.
413, ал. 1 от ГПК.
Постъпила е въззивна частна жалба вх.№ 66018/16.08.2022 г. от
„Кредит тайм“ЕООД, ЕИК *********, чрез адвокат М. П., против Заповед №
5170/17.07.2022 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК,
издадена по ч. г. д. № 10255/2022 г. по описа на РС Пловдив, в частта , с
която е отказано на заявителя да бъде издадена заповед за изпълнение за
сумата от 300,00 лева, платено адвокатско възнаграждение.
С жалбата са релевирани съображения за неправилност на
атакувания акт в обжалваната му част. Съдържа се оплакване, че към
заявлението е представен в оригинал договор за платено адвокатско
възнаграждение, като в него изрично е посочено, че възнаграждението е
платено в брой, при подписване на договора. Подържа се, че поради това са
налице доказателства за извършеното плащане и съдът не следва да откаже
издаване на заповед за изпълнение за същото. Отправено е искане за отмяна
на заповедта за изпълнение в обжалваната част и вместо това присъждане в
полза на заявителя на сумата от 300,00 лева разноски за адвокатско
възнаграждение.
След извършена служебна проверка за допустимост на
1
производството, съдът намира следното:
Производството по ч. г. д. № 10255/2022 г. по описа на РС Пловдив е
образувано по заявление вх. № 57363/13.07.2022 г. за издаване на заповед за
изпълнение по чл. 410 от ГПК. С издадената по него Заповед №
5170/17.07.2022 г. е разпоредено длъжникът да заплати претендираните суми,
както и разноски за държавна такса за заповедното производство в полза на
заявителя, като е отказано да бъде издадена заповед за изпълнение за сумата
от 300,00 лева, платено адвокатско възнаграждение по съображение, че в РС
Пловдив са заведени осем броя заповедни дела с предмет отделни
погасителни вноски за главница по процесният договор за заем №
75555/16.09.2020 г., като по този начин заявителят генерира множество
разноски за адвокатско възнаграждение за претенции, произтичащи от едно и
също правоотношение.
Срещу издадената заповед е постъпило възражение по чл. 414 от
ГПК от длъжника, като с разпореждане № 18621/09.08.2022 г. е прието, че то
е в срок и до заявителя са дадени указания за това, както и в едномесечен срок
от съобщението да предяви иск за установяване на вземането си по
издадената заповед и представи доказателства пред заповедния съд в тази
връзка. Съобщение за посочените указания е връчено до заявителя на
19.09.2022 г.
Срещу заповедта, в частта относно разноските, е постъпила
настоящата частна жалба от заявителя.
Съгласно чл. 413, ал. 1 от ГПК заповедта за изпълнение не подлежи
на обжалване от страните, освен в частта за разноските. От своя страна, в
мотивите към т.12 от тълкувателно решение № 4/18.06.2014 г. по
тълкувателно дело № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, са посочени хипотезите, в
които подадена частна жалба по реда на чл. 413 от ГПК, подлежи на
администриране и е допустимо самостоятелното разглеждане. Съгласно
посоченото:
1/ жалбата не се администрира до изтичане на срока за възражение
по чл.414, ал.2 от ГПК;
2/ при подадено възражение и образувано исково производство по
реда на чл.415, ал.1, респ. чл.422 от ГПК, администрирането и разглеждането
на частната жалба е обусловено от решението по установителния иск:
2
- ако производството по установителния иск приключи с влязло в
сила решение, частната жалба е без предмет и следва да се върне поради
произнасянето от съда в исковото производство по разноските, направени по
издаване на заповедта за изпълнение;
- ако производството по установителния иск приключи с
определение за прекратяване на делото и за обезсилване на заповедта за
изпълнение и на изпълнителния лист, частната жалба по чл.413 от ГПК следва
да се върне;
- частната жалба се администрира, както и се разглежда от
въззивния съд, ако производството по установителния иск приключи с
определение за прекратяване на производството по установителния иск, но в
хипотези, при които заповедта за изпълнение влиза в сила, като например: ако
съдът в исковото производство приеме, че заповедта за изпълнение е влязла в
сила и при одобрена съдебна спогодба, ако страните не са уредили със
спогодбата отговорността за разноските;
3/ частната жалба се администрира, както и се разглежда от
въззивния съд и ако в срока по чл.414, ал.2 от ГПК не е подадено възражение
и при оттегляне на възражението по чл.414, ал.1 от ГПК.
На този етап от развитието на производството във връзка с преценка
неговата допустимост се констатира единствено, че жалбата е от
легитимирана страна, срещу подлежащ на самостоятелно обжалване съдебен
акт и е подадена в срок, съгласно чл. 275, ал. 1 от ГПК, но не е изпълнена
процедурата по чл. 276, ал. 1 от ГПК.
С оглед на това, че срокът по чл. 415, ал. 4 от ГПК на заявителя за
предявяване на иск за вземането, е започнал да тече на 19.09.2022 г., но не е
изтекъл към 27.09.2022 г., когато с писмо, настоящата жалба е изпратена за
разглеждане в ОС Пловдив, не е възможно да се прецени наличието на някоя
от хипотезите, посочени в мотивите към т.12 от тълкувателно решение №
4/18.06.2014 г. по тълкувателно дело № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, когато
настоящото производство би било допустимо.
Налага се извод, че доколкото към момента не се установява
наличие на някое от посочените условия за разглеждане на частната жалба,
настоящото производство е преждевременно образувано. Поради това следва
сега то да бъде прекратено, а делото върнато на районен съд за изчакване
3
дали в преклузивния едномесечен срок заявителят ще предяви иск по реда на
чл. 422, ал. 1 от ГПК и съобразно с последното обстоятелство, за изпълнение
на задължителните указания, дадени в т. 12 от тълкувателно решение №
4/18.06.2014 г. по тълкувателно дело № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС и
администриране на частната жалба в съответствие с тях.
Мотивиран от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРЕКРАТЯВА производството по в. ч. г. д. № 2526/2022 г. по описа на
Окръжен съд Пловдив, VIII-ми гр. с-в.
ВРЪЩА делото на Районен съд Пловдив за администриране на частната
жалба в съответствие с указанията, дадени в мотивната част на настоящото
определение.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4