МОТИВИ към присъда по нохд № 928/2020г.
Плевенска
окръжна прокуратура е внесла обвинителен акт
по ДП № Д-52/2020г. по описа на ПО-Плевен, с обвинение срещу подсъдимата
В.Р.В., за това че:
На 04.03.2020г.
в гр.Плевен направила опит умишлено да умъртви рожден син Л.Ц.В. от гр.Плевен, като му нанесла удар с брадва в
главата, ляво в теменната област, довел до причиняване на линейна фрактура
теменно-тилно, с прилежащо счупване на черепния покрив, представляващо
нараняване, което прониква в черепната кухина – средна телесна повреда, като по
независещи от дееца причини престъплението останало недовършено – престъпление
по чл.116, ал.1,т.3,пр.2, вр.чл.115, вр.чл.18,ал.1 от НК.
В
разпоредителното съдебно заседание, проведено на 10.02.2020г. от подсъдимата е направено искане, съобразно
правото и на това, закрепено в разпоредбата на чл370,ал.1 от НПК за провеждане
на съдебното следствие по правилата на диференцирана процедура по глава
двадесет и седма от НПК, в частност по реда на чл.371, т.2 от НПК. След така
направеното искане съдът е пристъпил към незабавно разглеждане на делото по
реда на глава двадесет и седма от НПК и
е провел предварително изслушване на страните. След изрично разясняване на
правата на подсъдимата по чл.371 от НПК, както и уведомяването на същата, че
ако желае съдебното следствие да протече по реда на чл.371,т.2 от НПК,
направеното от нея самопризнание на фактите по обвинителния акт и съответните
доказателства от досъдебното производство ще се ползват от съда при постановяване
на присъдата, подсъдимата, защитавана от упълномощен защитник, признава изцяло
фактите изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт и изразява
съгласие да не се събират доказателства за тях.
Предвид
така изразеното изрично желание на подсъдимата, както и при наличието на
направено от нея самопризнание на фактите в обстоятелствената част на обвинителния акт,
съдът, след като установи, че самопризнанието кореспондира на събраните в
досъдебното производство доказателства, с определение постановено по реда на
чл.372,ал.4 от НПК, обяви, че ще ползва направеното самопризнание, без да
събира доказателства за тези факти.
В
съдебно заседание прокурорът поддържа повдигнатото обвинение срещу В.В. за
извършено престъпление по чл.116, ал.1, т.3, пр.2, вр.чл.115, вр.чл.18,ал.1 от НК. Намира, че е доказано и предлага на подсъдимата да бъде наложено наказание
„лишаване от свобода“, при условията на чл.58а, ал.4 вр.чл.55 от НК и на чл.66,ал.1 от НК.
Конституиран
в качеството на частен обвинител е пострадалия Л.Ц.В., като не е приет за
съвместно разглеждане предявения от служебно назначения му повереник граждански
иск срещу подсъдимата.
Повереникът
на частния обвинител взема становище, че обвинението е доказано. Относно вида и
размера на наказанието, което следва да се наложи на подсъдимата, счита, че
същото следва да е „лишаване от свобода“ в размер, който позволява приложението
на чл.66,ал.1 от НК.
Защитникът
на подсъдимата адв.Т.К., счита че са налице доказателства, че подс.В. е
извършила престъплението за което е обвинена. Излага доводи за наличието на многобройни смекчаващи
вината обстоятелства, при които условия следва да се определи наказанието на
подсъдимата и при условията на чл.66, ал.1 от НК.
В
правото си на лична защита подс.В. заявява че поддържа казаното от защитника и.
В
последната си дума, подсъдимата завява, че съжалява за стореното.
Съобразявайки се с разпоредбата на
чл.373,ал.3 от НПК, съгласно която в случаите по чл.372,ал.4 от НПК съдът в
мотивите на присъдата приема за установени обстоятелствата , изложени в
обвинителния акт, като се позовава на направеното самопризнание на фактите,
както и на доказателствата, събрани в досъдебното производство, които го
подкрепят, настоящият състав, на основание чл.14 и чл.18 от НПК, приема за
установено следното :
Подсъдимата
В.Р.В. е родена на ***г***, живее в
същия град, българка, българска гражданка, със средно образование, женена, неосъждана, пенсионерка,
с ЕГН: **********.
Към
2020г. подс.В. *** заедно със съпруга си Ц. В. – пенсионер и биологичния им син
Л. В.. От 2013г. била пенсионерка. Не можела да извършва тежък физически труд ,
както и физическа дейност поради заболяване, придружено с влошаване н дишането
и претърпяна операция. По тези причини не била физически силна. Подсъдимата и
съпругът и се грижили и издържали сина си Л., който от навършване на пълнолетие
работел спорадично. Считал, че от парични залагания можел да придобие големи
парични суми, бил капризен, сърдел се, правел скандали, обвинявал родителите си
че не го били осигурили финансово и не бил богат, обиждал ги, като също така и
удрял баща си. Към 2017г. Л. започнал да
разказва на родителите си че е следен, подслушван, че ще се опитат да го
отровят, убият, че в дома им има камери и микрофони. Не позволявал на
родителите си да пазаруват, тъй като считал, че ще бъде отровен и не им
позволявал да консумират храни по същата причина. Твърдял, че съсед искал да го
убие. През 2020г. подсъдимата и съпругът и посетили психиатър заради
поведението на сина си и им било казано, че същият трябва да бъде прегледан и
лекуван. Пострадалият категорично отказал за посети психиатър, да бъде
прегледан и лекуван, като това предложение станало и повод за нови скандали. Заради
поведението на сина си и за да избегнат постоянния тормоз от негова страна,
двамата родители се били принудили в дълъг период от време преди инцидента да
отиват всяка година през топлото време да живеят в с.***.
На
04.03.2020г. в жилището им, между подсъдимата и пострадалия възникнал породен
конфликт. Л. направил поредно изявление кака щял да направи милиони и към 11,30
часа поискал от подсъдимата да му намаже гърба с мехлем. Вдигнал дрехата си и
легнал на спалнята по корем, с глава към тоалетката и крака към прозореца.
Подс.В. му казала да изчака, слязла до мазата, взела малка брадва за цепене на
дърва и се върнала в спалнята. Синът още лежал по очи на спалнята и не видял какво
носи майка му. В. се приближила от ляво до тялото на сина си и му нанесла удари
в главата с брадвата. Причинила му общо четири рани – две на главата - в лява теменна област, с подлежащо счупване
на черепния покрив и в дясна теменна
област, една на дясна предмишница и една
на трети пръст на лявата ръка.Раната в лявата теменна област представлява
представлява проникващо нараняване в черепната кухина –средна телесна повреда.
Останалите наранявания довели до временно разстройство на здравето, неопасно за
живота. След нанесените удари Л. скочил от леглото, развикал се , взел кърпа и
започнал да попива течащата от главата му кръв. В спалнята незабавно пристигнал
съпругът на подсъдимата, който взел брадвата от ръката и. Подсъдимата позвънила
на тел.112 и обяснила, че на адреса й трябва да дойде бърза помощ, тъй като има
опит за убийство. Съобщила също така, че тя ударила сина си с брадва по главата
и му била сцепила главата. По така подадения сигнал в дома на сем.В.и
пристигнал полицейския служител –свид.П. Е. К., на когото подсъдимата казала,
че синът и е луд и го ударила с брадвата, тъй като вече не издържала на тормоза
, на който били подлагани със съпругът и. Подсъдимата казала на полицейския
служител също така, че решила да го ликвидира и да се свърши с теглото им.
Свид.Ц. В. показал брадвата и обяснил, че той я поставил зад вратата в стаята.
Пред пристигналите на мястото полицейски служители В. многократно обяснявала
какво е извършила и защо, както и от къде е взела брадвата.
Извършен
бил оглед на местопроизшествието, иззети бил веществени доказателства и било
образувано досъдебно производство.
Пострадалият
бил откаран в УМБАЛ „Д-р Г.Странски“ –гр.Плевен, приет в НХК и опериран
незабавно. Животът му бил спасен.
В
хода на досъдебното производство била извършена съдебно-медицинска експертиза
за изследване на живо лице, от която е установено, че на пострадалия – Л. В. са
били причинени четири наранявания - в лява теменна област, с подлежащо счупване
на черепния покрив, в дясна теменна област, на
дясна предмишница и на трети пръст на лявата ръка. Раната в лавата
теменна област, с подлежащо счупване на черепния покрив представлява
нараняване, което прониква в черепната кухина. Другите наранявания са довели до
временно разстройство на здравето, неопасно за живота. Съобразно морфологичните
им особености, причинените на пострадалия наранявания са резултат от действието
на предмет с режещ – линеен ръб и е
възможно да са причинени с иззетата като веществено доказателство брадва.
Ударите към пострадалия са били не по-малко от три, като два са попаднали в
теменната част на главата, един в дясната предмишница , най-вероятно при предпазване
на главата с ръце. Нараняването на пръста на ръката е възможно да е получено
при удар, попаднал в дясната предмишница. Съгласно заключението двете рани на
главата са получени от два бързи, последователни удара, при положение на
пострадалия „по корем“ върху спалнята и нападател над и отляво на пострадалия,
раната на предмишницата е получена при обръщане на пострадалия към нападателя и
предпазване на главата с ръце от последващ удар и е получена след раните на
главата. Заключението установява също така и че ударите с брадвата са нанесени
с относително малка сила, с оглед констатираните наранявания, състоянието на
пострадалия след ударите и последвалото му възстановяване.
За
изясняване на обективната истина по делото в хода на досъдебното производство
са назначени и извършени експертни изследвания, установяващи релевантни факти,
свързани с предмета на доказване по делото
във вр.чл.102 от НПК. В хода на съдебното следствие по реда на глава 27
от НПК, съдът оценява изготвените експертни изследвания, установяващи
еднозначно факти и обстоятелства, неоспорени от подсъдимата и защитата и.
В
тази връзка, по отношение на подсъдимата В. е била извършена съдебна
психолого-психиатрична експертиза. След освидетелстване на подсъдимата и въз
основа на събраните по делото доказателства, експертизата е установила следното
:
1.
Подсъдимата В.В. е клинично психично
здрава.
2.Към
времето на извършване на деянието при подсъдимата не се установява психично
разстройство или състояние на психична дезорганизация, които да бъдат
приравнени към продължително или краткотрайно разстройство на съзнанието - могла е да разбира свойството и значението
на постъпките си и да ги ръководи.
3.И
към момента на извършване на деянието и към момента на освидетелстване при
подсъдимата липсват данни за качествени нарушения на възприятия, мислене и
паметови функции. От медицинска гледна точка е в състояние правилно да
възприема, да запаметява и да възпроизвежда факти от значение за разкриване на
обективната истина при разследването.
4.
По отношение на психологическия профил на личността на подсъдимата В.В.,
заключението установява следното: Подсъдимата е склонна към акцентиране и
преувеличаване на физическите си проблеми. Погледът и към живота е по-скоро
пораженчески и песимистичен. Присъщи са и характеристики като егоистичност,
егоцентризъм, нарцистични нагласи. Такива хора са мрачни, изискващи, нещастни и недоволни, със склонност
към жалване, перманентно физическо напрежение, проблеми със съня, депресивни
симптоми. В дейността си е стриктна, прецизна, съвестна поради страх от критика
и провал. Отчетена е ниска степен на социална вградимост, адаптация и
реализация, съчетани с черти на зависимост, себенеувереност, чувство за
неадекватно справяне с проблемите. При подсъдимата невъзможността за адекватна
изява на гняв и себеизтъкване се заменят със страхови изживявания, суеверия,
обсесии, налице са агресивни фантазии, проявява тенденция към поддържане на
ригридни съждения, като това я прави по-неадаптивна към социума.
5.
Относно личностните диспозиции на подсъдимата за отреагиране в необичайни
ситуации, експеритазата посочва, че при нея е установен нисък праг на
емоционално реагиране, лесно поддаване на тревога и стрес, по-бавно възвръщане
на равновесие след възбуда, което затруднява адаптабилността. Не е установено
завишение на враждебните и агресивните тенденции, рядко встъпва в конфликти, и ако го направи е по-често пасивна
страна, търсейки нечия подкрепа и опора.
Експертизата
посочва, че по време на инкриминираното деяние поведението на подсъдимата може
да се интерпретира като импулсивно и необмислено спрямо последиците.
В
хода на досъдебното производство е извършена и
съдебно- психиатрична експертиза на пострадалия Л. В., която установява,
че същият е с персистиращо налудно разстройство, което при пострадалия
представлява психично психотично разстройство „продължително на съзнанието“, по
смисъла на чл.33 от НК. Експертите са на мнение, че по време на инкриминираното
деяние пострадалия налудно е възприемал и интерпретирал реални факти и събития
от действителността. Относно възможността му правилно да възприема и
възпроизвежда фактите, от значение по делото, експертите са дали заключение, че
същият е с нарушена способност правилно да възприема, запаметява, както и
понастоящем с нарушена психическа годност да възпроизвежда факти и събития,
имащи значение по делото, т.е. не може да дава достоверни показания и не
притежава психична годност да участва в качеството на свидетел в наказателното
производство.
От
извършената в хода на досъдебното производство съдебномедицинска експертиза за
изследване на веществени доказателства е видно, че върху иззетите като
веществени доказателства по делото брадва с дървена дръжка, с която подсъдимата
е нанесла ударите на пострадалия, хавлиената кърпа,покривалото за спалня, черна
плетена дамска жилетка и мъжко долнище
от анцуг са открити човешки биологични следи от кръв, като при направеното
сравнително изследване е констатирано съвпадение с ДНК профила на пострадалия Л.
В..
От
извършената в хода на досъдебното производство съдебно-техническа експертиза е
видно, че на 04.03.2020г. , след извършване на престъплението подсъдимата се е
обадила на тел.112 и е поискала на адресът и да бъде изпратен екип на Бърза
помощ.Същата е заявила, че е извършила опит за убийство, че е ударила сина си с
брадва по главата. В разговора подсъдимата е описала и раната на сина си.
Описаната
в обвинителния акт фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на
направеното по реда на чл.371,т.2 от НПК самопризнание на фактите по
обвинителния акт от подсъдимата, подкрепено от събраните в досъдебното
производство доказателства, закрепени в гласните и писмени доказателствени средства
и способите за доказване, проверени от съда при постановяване на определението
по чл.372,ал.4 от НПК, а именно:
Показанията
на свидетелите Ц. Д. В., П. Е. К., Д. Ц. Ц., И. С. Ц., М. К. С. и Р. К. Г. , от
писмените доказателства - протокол за
оглед на местопроизшествието и фотоалбум към него, епикриза на Л.Ц.В. от НХК,
решение № 167/03.04.2020г. по ЧНД №557/20г. на РС-Плевен за настаняване на
принудително лечение на пострадалия в ОДНБПЗ –УМБАЛ „Д-р Г.Странски“, справка
за постъпили обаждания към ЕЕНСП 112 на 04.03.2020г. за възникнал инцидент на ул.“***“
№ 27, гр.Плевен, характеристична справка на името на подсъдимата, справка за
съдимост на името на подсъдимата, от веществените доказателства – всичките
приобщени по делото, способите за доказване – заключенията по съдебно-медицинска
експертиза № 80/2020г., съдебна психиатрична експертиза на подс.В.В., съдебна
психиатрична експертиза на пострадалия Л. В., СМЕ на веществени доказателства –
протокол №10/2020г., съдебна техническа експертиза.
В
посочената доказателствена съвкупност не фигурират писмени и веществени
доказателства и доказателствени средства, които са неотносими към предмета на
доказване по наказателното производство.
Видно
от показанията на свид. Ц. В., той,
съпругата му – подс.В.В. и рождения им син – пострадалия Л. В. живеели в един дом, в гр.Плевен на ул.“***“ № 27, същият от
навършване на пълнолетие работил спорадично, не можел да се издържа сам , а
разчитал на родителите си, осъществявал психически и физически тормоз над тях,
като от 2017г. започнал да разказва че е
следен, подслушван, че ще се опитат да го отровят, убият, че в дома им има
камери и микрофони, с часове се гледал в огледалото и си говорел сам, отказвал
да бъде прегледан от психиатър и да се лекува. Относно случилото се на 04.03.2020г.
свидетелят установява, че около обяд на посочената дата чул сина си да вика от
спалнята и отишъл да види какво става. Установява, че видял Л. да става от
спалнята, от главата му течала кръв, а подсъдимата стояла права до спалнята. Заявява,
че видял в стаята и брадвата с която цепят дърва и веднага разбрал какво се е
случило, а именно , че съпругата му е ударила сина им с брадвата по главата.
Заявява, че взел брадвата и я изнесъл, за да не може нито сина му нита
съпругата му да я вземат. Свидетелят съобщава, че докато оказвал помощ на сина
си за раната, В.В. се обадила на тел.112 и повикала полиция и линейка. Съобщава
също и че подсъдимата се притеснила, че линейката се бави и го накарала да
изкара техния автомобил и да закарат Л. в болницата.
В
съответствие с показанията на свид.В. са и показанията на свидетелите Д. Ц., С.
Ц., П. К., М. С. и Р. Г.. Същите не са
били очевидци на инцидента, но установяват, че Ц. и В. В.и са се грижили и то
добре за пострадалия, че родителите са били подложени на психически и физически
тормоз от пострадалия, че същият отказвал да се лекува както и местоположението
на тялото на пострадалия и брадвата след инцидента , а също така и признанието
на подс.В.В., че ударила сина си с острата част на брадвата по главата, защото
не издържала повече на тормоза, да се отърве от него и да се свършва.
Свидетелите установяват , също емоционалното състояние на подсъдимата след
инцидента – много притеснена, уплашена, разкайвала се и съжалявала искрено за
стореното от нея.
В
съответствие с приета от съда фактическа обстановка са и обясненията на
подсъдимата В.В..
Изнесените
от свидетелите факти се потвърждават от приложените по делото решение № 167/03.04.2020г.
по ЧНД №557/20г. на РС-Плевен за настаняване на принудително лечение на
пострадалия в ОДНБПЗ –УМБАЛ „Д-р Г.Странски“, справката за постъпили обаждания на 04.03.2020г.
на телефон 112, характеристичната справка на името на подсъдимата, заключението
по съдебната техническа експертиза.
В съответствие с установеното от показанията на
посочените свидетели са и заключенията по изготвените по делото
съдебно-медицинска експертиза № 80/2020г, и СМЕ на веществени доказателства –
Протокол № 10/2020г. От тях се установява, че на пострадалия Л. В. били
причинени четири рани, от които две на главата
- в лява теменна област с подлежащо счупване на черепния покрив, в дясна
теменна област, една на дясна предмишница и една на трети пръст на лявата ръка,
резултат от удари с посочена и иззета
като веществено доказателство по делото брадва, нанесени съответно – двете рани
на главата с два бързи последователни
удара, при положение на пострадалия „по корем“ на спалнята и нападател над и
отляво на пострадалия, раната на дясната
предмишница – при обръщане на пострадалия към нападателя, върху спалнята или
при опит за ставане, и предпазване на главата с ръце от последващ удар, че ударите са нанесени с относително малка сила,
че само едно от уврежданията – това в лявата теменна област представлява
проникващо в черепната кухина и засяга жизнено важен орган, както и че по брадвата, с която са причинени
нараняванията на пострадалия са налични човешки биологични следи от кръв, съвпадащи
с ДНК профила на пострадалия Л. В. .
Съдът
кредитира заключенията по всички изготвени по делото експертизи, тъй като
същите са изготвени професионално и компетентно от специалисти в съответните
области на науката и медицината, въз основа на всички налични по делото
доказателства.
Показанията
на посочените свидетели, като и обясненията на подсъдимата са подробни,
детайлни, последователни, логични и взаимно допълващи се, кореспондиращи в отделните им части със съдържащите се по
делото писмени доказателства и писмени доказателствени средства, веществените
доказателства, интерпретиращите ги заключения , поради което съдът ги кредитира
с доверие.
С
оглед разпоредбата на чл.373, ал.3 от НПК, съдът е задължен в мотивите на
присъдата си да приеме за установени само обстоятелствата, изложени в
обвинителния акт , като се позове единствено на направеното самопризнание и на
доказателствата които го подкрепят. В настоящият случай, липсват гласни,
писмени и веществени доказателства, които да обективират каквото и да било
противоречие с изложените в обстоятелствената частта на обвинителния акт факти,
поради което не се налагаи обсъждане на доказателствата по реда на чл.305,
ал.3, изр.2 вр.чл.374 от НПК. Всички събрани и проверени в хода на досъдебното
производство доказателства, изводими от свидетелските показания, обясненията на
подсъдимата, писмените и веществени доказателства и заключенията на изготвените
експертизи, подкрепят еднопосочно и безпротиворечиво изложената фактическа
обстановка.Предприетите действия по разследването са извършени при пълно
спазване на императивните процесуални правила, установени в НПК. Така
направеното в съдебно заседание признание на фактите по обвинителния акт от
подс.В. изцяло и несъмнено се потвърждава от доказателствената съвкупност, без
да е налице нито едно доказателство и/или доказателствено средство, от което
съдът може да направи различни или противоположни фактически констатации от
тези, съдържащи се в обстоятелствената част на обвинителния акт.
По
изложените съображения съдът прие за установена по категоричен и несъмнен начин
фактическата обстановка, описана в обвинителния акт и намира за доказано по
несъмнен начин с писмени и гласни доказателства, заключенията на назначените
експертизи, че на 04.03.2020г. в гр.Плевен В.
Р.В. е направила опит умишлено да умъртви сина си Л.Ц.В. от
гр.Плевен – престъпление по чл.116, ал.1,т.3, пр.2 вр.чл.115 вр.чл.18,ал.1
от НК.
От
обективна страна, подсъдимата В.В., на инкриминираните време и място, направила
опит да умъртви Л. Ц.ов В., който и е син. Последното обстоятелство е
категорично доказано от свидетелските показания на Ц. В., Д. Ц., С. Ц. , както и характеристична
справка на подсъдимата. По този начин, извършения от подсъдимата опит за убийство
е бил извършено при наличието на
квалифициращия частен съставомерен признак „на рожден син“.
Опитът
за умъртвяване е станал чрез нанасянето на нараняване на главата в лявата теменна област с подлежащо счупване
на черепния покрив . Това нараняване е резултат от удар с посечен предмет / в
случая брадва/ при положение на пострадалия „по корем“ на спалнята и нападател
над и отляво на пострадалия.
От
субективна страна посд.В.В. е извършила
престъплението при форма на вината „пряк умисъл“. Същата е предвиждала
настъпването на общественоопасните последици на деянието, съзнавала е
обществоноопасния му характер – увреждане на обществените отношения, които
гарантират неприкосновеността на живота на човека и без които личността не може да съществува,
като е искала настъпването именно на тези последици на деянието. Обективираното
поведение на подсъдимата безспорно сочи, че тя е съзнавала, че нейното деяние е
от естество и насочено да причини смъртта на сина – чрез нанасянето на удари с
брадва с дължина на дръжката 50 см. и дължина на острието 10 см., в
жизненоважен за човека орган – главата. Подсъдимата е съзнавала, че това нейно действие
е насочено и може да доведе до летателен край за пострадалия. Подсъдимата В.,
предвид възрастта, интелектуалното и развитие и житейския и опит, несъмнено е
съзнавала, че нанасянето на инкриминирания удар в главата с брадва причинява
нараняване, което може да доведе до сигурно и неизбежно настъпване на
престъпния резултат, а именно – сигурна смърт, като той не е настъпил поради
малката сила на нанесения удар, предприетите действия по спасяване на
пострадали, своевременно оказана квалифицирана медицинска помощ. В тази насока
са дадените на досъдебното производство показания на свидетелите, като и
заключението на извършената съдебномедицинска експертиза № 80/2020г.
По
наказанието:
За
извършено деяние, съставляващо престъпление по чл.116, ал.1,т.3 вр.чл.115 вр.чл.18,
ал.1 от НК законодателя е предвидил три алтернативни наказания – „лишаване от
свобода“ за срок от 15 до 20 години, „доживотен затвор“ и „доживотен затвор без
замяна“.
Институтът
на съкратеното съдебно следствие в хипотезата на чл.371,т.2 от НПК задължава
съда да индивидуализира наказанието по условията на чл.58а от НК. По този
законов текст се редуцират само
предвидените по закон най-тежки наказания : „лишаване от свобода“, „доживотен
затвор“ и „доживотен затвор без замяна“.
Общите правила за определяне на наказанието изискват съдът първо да подбере
най-подходящото по вид наказание измежду алтернативно определените за
съответния престъпен състав.
Като
адекватно наказание за извършеното от подсъдимата В. В. престъпление по чл.116,
ал.1 вр.чл.18 от НК съдът определи алтернативата „лишаване от свобода“, като
извърши преценка на тежестта на инкриминирания опит за убийство и
индивидуализиращите деянието място, време и начин на извършване, както и
наличието на квалифициращия признак „на рожден син“. Съдът взе предвид липсата на предходни осъждания на подсъдимата,
възрастта и, добрите характеристични данни, изразеното съжаление за
извършеното, което съдът прие за искрено, установеното от извършените
психиатрични експертизи както на подсъдимата , така и на пострадалия, които
очертават дългогодишни конфликтни семейни взаимоотношения, заболяването на пострадалия - „персистиращо налудно разстройство“ ,
дългогодишния психически и физически тормоз упражняван от пострадали над
родителите му, факта, че и към настоящият момент пострадалия живее в дома на
родителите си и майка му продължава да полага грижи за него и, като същият след
приключване на болничното му лечение отново отказва да се лекува и да приема
предписаните му медикаменти.
С
оглед изложеното съдът прие че извършеното деяние и деецът разкриват ниска степен на обществена
опасност , което налага определянето на наказанието при изключителен превес на
смекчаващите отговорността обстоятелства и са налице предпоставките за
приложението на чл.55 от НК.
Настоящият
съдебен, с оглед изложеното , прецени, че наказание в размер на 3 години
лишаване от свобода, ще удовлетвори чувството за справедливост. Обсъждайки
целите на наказанието, визирани в чл.36 от НК, съдът счете, че това наказание
ще е адекватно на тежестта, обществената опасност, моралната укоримост на
осъщественото престъпление и ще бъде съобразено с конкретния случай и
личностния профил на извършителя. В тези си граници, съдът намери, че
наказанието ще е справедливо за извършеното от подсъдимата В.В. деяние и
средство за постигане на целите както на личната, така и на генералната
превенция. Това наказание ще гарантира в личен план достатъчно време подсъдимата
сериозно да преосмисли поведението си, и в същото време ще е предупреждение за
останалите членове на обществото.
Същевременно
, съдът намира, че в настоящия случай следва да бъде приложен чл.66, ал.1 от НК
и изпълнението на така определеното наказание да бъде отложено, тъй като налице
всички законови предпоставки за това.Подсъдимата В. не е осъждана,
обстоателството че цал живот се е грижила за сина си , като продължава да
полага грижи за него и понастоящем, добрите и характеристични данни показват,
че за поправянето и не се изисква наказанието да се изпълнява в условията на
социална изолация. Ето защо на основание чл.66,ал.1 от Нк съдът отложи
изтърпяването на наложената наказание за срок от три години от влизане на
присъдата в сила.
Относно
веществените доказателства:
Веществените
доказателства - брадва с дървена дръжка
, съдът постанови след влизане на присъдата в сила да се унищожи.
Веществените
доказателства - хавлиена кърпа, текстилно
покривало за спалня, дамска черна жилетка, анцугово долнище и елек от
изкуствена кожа след влизане на присъдата в сила следва да се върнат на
собственика – В.В..
Относно
разноските:
Съобразно
разпоредбата на чл.189, ал.3 от НПК съдът възложи на подсъдимата В.В.
направените в хода на досъдебното производство разноски, като я осъди да заплати
по сметка на ОДМВР-Плевен сумата от 2074,33 лева.
По
изложените съображения съдът постанови присъдата си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕН-СЪДИЯ: