Р Е
Ш Е Н
И Е №179
03.05.2022г., гр. Стара Загора
В И
М Е Т
О Н А
Н А Р
О Д А
Административен съд-Стара Загора,
в открито съдебно заседание на четвърти април през две хиляди и двадесет и
втора година, седми състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРЕМЕНА КОСТОВА-ГРОЗЕВА
при секретаря Албена Ангелова
и в присъствието на прокурор
изслуша докладваното от съдия
КОСТОВА-ГРОЗЕВА а.д. №763 по описа
на съда за 2021г.
Производството
е по реда на чл.145 от АПК, връзка с чл.155, ал.2 от ЗОБВВПИ.
Образувано е по жалба на Х.И.Х. *** против Решение №8245з-455/10.12.2021г.
на Началник Второ РУ на МВР Стара Загора при ОДМВР Стара Загора, с което е
разпоредено отнемане на издадено разрешително с № 20190479192/10.10.2019г. за
съхранение, носене и употреба на късоцевно огнестрелно оръжие и боеприпаси за
тях.
Жалбоподателят
твърди, че административният орган след като прегледал преписката преценил, че
към релевантния момент за жалбоподателя отпаднала основателната причина за
носене и съхранение и съхранение на КОО, но посочва само отбрана, не и лова.
Според органа, наличието на това променено обстоятелство, водило до липсата на
първоначално заявените мотиви за издаване на разрешението. В хода на
производството жалбоподателят представил писмено становище, в което посочил, че
оръжието било необходимо за самоотбраната на бивш служител на охранителна
полиция, както и за лов и представил всички необходими документи, че бил член
на БЛС. Въпреки това, органът не приел изявлението и постановил решение за
отнемане на издадено разрешително.
Жалбоподателят
не бил съгласен с това решение. Счита го за издадено при нарушение на
императива на чл.59, ал.1, т.4 от АПК, защото в него липсвали мотиви, тъй като
в този случай не били посочени никакви фактически
констатации, от които да ставало ясно, защо се стигало до крайния акт - решение
за отнемане на издадено разрешително за съхранение, носене и пр. на ОО. Единствено
органът обосновал отпадане на основателната причина за носене и съхранение на
КОО за самоотбрана. Законът повелявал, че когато не била налице основателна причина
по чл.58, ал.1 т.10, разрешения не се издавали, както и при отпадане на
основателната причина, издаденото разрешение се отнемало.
От подаденото в хода на производството
писмено становище изрично ставали ясни причините, поради което жалбоподателят
приемал, че основателната причина не била отпаднала. В същото време посочва и
че оръжието било необходимо за самоотбрана и за ловни цели. Законът изисквал
посочване на конкретни факти, от които да можело да се изведе „основателната
причина“, обуславяща нуждата от издаване на разрешителното. За граждански цели
оръжието се предоставяло за самоотбрана, лов, спортни дейности, учени стрелби,
колекциониране, културни нужди. Щом бил представен документ, е жалбоподателят
бил бивш служител на МВР и ловен билет, ведно с членска карта, следвало да се
приема, че се обосновавала основателна причина за съхранение и носене на КОО.
По тези
съображения се иска отмяна на жаленото решение на Началник Второ РУ на МВР
Стара Загора. Претендират се разноски.
Жалбоподателят,
редовно призован в с.з., не се явява, представлява се от адв. П., който поддържа
жалбата.
Ответникът,
редовно призован, не се представлява. Не взема становище по жалбата.
Съдът,
като съобрази събраните по делото писмени доказателства, намира за установено
от фактическа страна следното:
Със заявление по образец от 22.07.2019г. рег. № 8245з-12145 от 23.07.2019г., подадено до Началника на Второ РУ на МВР
Стара Загора, Х.Х. заявил желание за придобиване чрез закупуване на един брой
КОО-пистолет /л.32/, като в заявлението посочил, че оръжието било необходимо за
самоотбрана, тъй като бил бивш служител на МВР. По това заявление било издадено
разрешение №№********** от 20.08.2019г., валидно до 20.11.2019г. за придобиване
на 1 бр. КОО за самоотбрана /пистолет/ CZ75B, кал.9/19 с № 8850 V и 50 бр. патрони, кал. 9/19. От Х. било подадено заявление рег.
№824500-18070 от 28.10.2019г. за продължаване валидността на разрешение
№**********, валидно до 20.11.2019г. за пистолет CZB, кал. 9/19, №
8850 V /л.49/.
По заявление вх. Рег.
№ 824500-12174 от 23.07.2019г. било издадено разрешение №20190471813/21.08.2019г.
/л.47/ за придобиване на 1 бр. дългоцевно ОО за ловни цели и валидно да
20.11.2019г. на ловна пушка „АТА NEO Walnut“ кал. 12/76 №18/ D
06595. С отделно заявление, обр.10 от 11.09.2019г. /л.46/ Х.
поискал издаване/подновяване на разрешение за носене, съхранение и употреба на
ОО №20190471813/21.08.2019г. за 1 брой ловен автомат АТА №18/ D
06595, кал. 12/76, валидно до 20.11.2019г. Като част от преписката бил приложени билет за
лов №321921, валиден до 22.11.2019г. /л.38/, членска карта на НЛРС бл. №034515,
валидна за 2019г. /л.39/, служебна бележка на ОДМВР Стара Загора, че Х. е бивш
служител на МВР, освободен поради пенсиониране /л.43/.
Валидността на двете издадени разрешителни /за
пистолета и ловното оръжие/ била подновено с издадено Разрешение №********** от
10.10.2019г. /вж. л. 54, приложение към разрешителното/.
До Началника на Второ
РУ на МВР Стара Загора била подадена докладна записка от мл. ПИ в отдел „КОС”
/л.10/ относно проверка за установяване основателността на посочени от ФЛ
мотиви за издаване на РП и/или РСНУОБ за самоотбрана, като предложение за
започване на административно производство по отнемане на издаденото такова с
№********** от 10.10.2019г.
До Х.Х. било
изпратено уведомително писмо с рег. № 824500-22349/01.12.2021г. /л.11/,
получено от него на 06.12.2021г. за започнало производство по отнемане на
издадените разрешения за съхранение, носене и употреба на ООБ, на осн. чл.155,
ал.1, вр. с чл.58, ал.1, т.10 от ЗОБВВПИ. С писмото бил даден 7 дневен срок за
представяне на възражения и доказателства. На 07.12.2021г. от Х. било подадено
до Началника на Второ РУМВР становище /л.12/, в което същият посочил, че КОО му
било нужно по две причини, явяващи се основателни – първо, защото бил бивш
служител на МВР, като в кръга на задълженията му като такъв имал
съприкосновения с лица от криминалния контингент, които не рядко отправяли
заплахи към него, както и защото бил ловец и използвал оръжието си по време на
ловни излети. Към становището били приложени служебна бележка, членска карта на
НЛРС, със заверка за 2021г., билет за лов /л.13-16/.
С
Решение рег. № 8245з-455/10.12.2021г. на Началник Второ РУ на МВР Стара Загора
било постановено отнемане на разрешително за съхранение, носене и употреба на
ООБ с № **********, валидно до 09.10.2024г., в частта на пистолет „ЧЗ 75В“, кал. 9/19,
№ 8850 V, както и било
разпоредено незабавно да бъде предадено за съхранение притежаваното КОО. Същите
били предадени въз основа на приемо-предавателен протокол от 16.12.2021г.
Заповедта била връчена на Николаев на 16.12.2021г., съгласно разписка към
заповедта. Жалбата против решението била подадена директно до съда на
22.12.2021г.
При така
установеното от фактическа страна, от правна Съдът намира следното:
По допустимостта на жалбата- същата е
процесуално допустима, като изходяща от активно легитимирано лице, против годен
за съдебен контрол административен акт, в срока по чл.149, ал.1 от АПК, пред
местно компетентния административен съд. Не се установят други обстоятелства по
см. на чл.159 от АПК за оставяне на оспорването без разглеждане.
Разгледана по същество, жалбата се явява основателна.
Жаленото
решение е валиден административен акт, като издаден от органа, издател на
разрешителното, което се отнема с процесното решение. В този смисъл е и чл.155,
ал.1 от ЗОБВВПИ. Ето защо не е налице основание за обявяването му за нищожно.
Същественото
е, че с процесното решение се отнема издаденото разрешение № ********** само
досежно съхранението, носенето и употребата на КОО /пистолет ЧЗ 75Б/ и не
засяга частта на издаденото такова за ловната пушка. Установява се спазване на
правото на защита, тъй като до засегнатото лице има изпратено надлежно
уведомление по чл.26, ал.1 от АПК, има дадена възможност да представи
доказателства в своя защита и против конкретно посочени обстоятелства. Решението
е издадено след изтичане срока, даден от органа за представяне на възражение и
доказателства от Х..
Съдът обаче
установява допуснати съществени процесуални нарушения на общите административно
производствени правила и в тази насока се споделя доводът на жалбоподателя, че
процесното решение не съдържа в своето съдържание никакви конкретни фактически
основания за своето издаване, нито препраща към друг документ, който ги
съдържа. Това от своя страна води и до нарушение на чл.35 от АПК, тъй като
Съдът приема, че ответникът преди да издаде своето решение не удостоверява пред себе си по несъмнен начин
наличието на обстоятелство, което законът въздига като отрицателна предпоставка
по отношение издаване/притежаване на разрешително за съхранение, носене и
употреба на КОО за лични цели /самоотбрана/ по аргумент на чл.58, ал.1 от ЗОБВВПИ и съставлява предпоставка за постановяване на процесния акт. Видно от
данните по делото, че разрешението за СНУ на въпросното КОО е издадено и
подновено през 2019г., обосновавайки се с факта, че притежателят му е бивш
служител на сектор „Охранителна полиция“ в МВР и с основан цел за самоотбрана.
Това означава, че към датата на процесното решение ответникът следва да твърди
и да удостоверява проявлението на конкретен факт или обстоятелства, които да
сочат на настъпила промяна в първоначално заявените от Х. такива, въз основа на
които му е издадено разрешението за СНУ на КОО, пистолет ЧЗ през 2019г. Нито
такива се визират конкретно, нито се и удостоверява да има промяна в
първоначално посочените, от Х., тъй като същият и към 2021г. продължава да е
бивш служител на сектор „ОП“ към ОДМВР Стара Загора, съотв. като такъв по
отношение на него продължава да са налице онези възприети от органа към м.
октомври 2019г. обстоятелства, обосновали тогава нуждата от издаване на РСНУОО.
Това, че в докладната записка на л.10 служителят на „КОС“ изразява „мнение“ за
отпадане на „основателната причина“, т.е. на нуждата от носене на оръжие за самоотбрана,
не може да се възприема нито съставлява обстоятелство, което да води до промяна
на така заявените при издаването на разрешението за СНУ на КОО през 2019г. Друг
е въпросът дали към 2019 г. изнесените от Х. обстоятелства правилно са преценявани
като достатъчни за издаване на разрешението в частта на КОО. Това към настоящия
момент се явява ирелевантно, защото все пак някой в МВР към онзи момент приема
доводите на жалбоподателя за основателни и обоснован на тях издава исканото
разрешение за СНУ на КОО / пистолет/ за самоотбрана. Съществено обаче е, че към
датата на процесното решение не се установява настъпването на никакви конкретни
фактически основания за неговото постановяване /липсва промяна в
обстоятелствата, въз основа на които е издадено разрешението, в частта на КОО/
и които да синхронизират с възприетата правна обосновка. Ето защо, Съдът приема
извод за наличие на основанието по см. на чл.146, т.3 от АПК, което води до незаконосъобразност
на процесното решение.
Доколкото
не липсва доказаност на фактическо основание за издаване на процесното решение,
то Съдът намира същото за издадено и в нарушение на приложения материален
закон. Предпоставка за прилагане на
хипотезата на чл. 155, ал.1, във връзка с чл. 58, ал.1, т.10 от ЗОБВВПИ е отпадане на основателната причина, т.е.
в конкретни случай следва да има отпаднала нужда от самоотбрана, каквото тук абсолютно
не се удостоверява, както сочи по-горе. Само при това положение за органа
възниква задължението, което се свързва от закона, тъй като в този
случай органът действа в условията на обвързана компетентност, доколкото
чл.155, ал.1 от закона предвижда, че при отпадане на основателната причина по
чл.58, ал.1, т.10 от него, издаденото разрешение се отнема. Данните по
преписката обаче не сочат за настъпила промяна, съотв. до отпадане на
основателната причина по отношение на издаденото на осн. чл.58, ал.1, т.10 от
закона разрешително в частта на КОО.
Ето защо процесното Решението не се явява съответно на
приложения материален закон и е налице основанието по чл.146, т.4 от АПК за
обявяването му за незаконосъобразно. Жалбата е основателна.
За
пълнота на изложението и като съобрази оплакването на жалоподателят, Съдът
намира, че следва да посочи, че приема за неоснователно възражението му, че
органът не съобразява фактът, че Х. притежава документ за лов. Данните по
делото сочат, че носенето, съхранението и употребата на КОО е само за
самоотбрана, не и за ловни цели. За последните Х. има издадено и валидно
разрешително за СНУ на 1 брой ловна пушка и то не е предметно на процесното
решение.
При извод за това,
основателно се явява своевременно направеното акцесорно искане за присъждане на
направените от оспорващата страна разноски, които се доказват в размер на 510
лева, от които 10 лв, за заплатената ДТ и 500 лв. договорено и заплатено
възнаграждение за адвокат.
Водим от
горното и на осн. чл.172, ал.2 от АПК, Съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ по жалба на Х.Х. ***
Решение №8245з-455/10.12.2021г. на Началник Второ РУ на МВР Стара
Загора при ОДМВР Стара Загора.
ОСЪЖДА ОДМВР Стара Загора да
заплати на Х.И.Х., ЕГН ********** разноски по делото в размер на 510
лева.
Решението подлежи на
касационно обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му пред ВАС.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: