Р Е
Ш Е Н
И Е
№
...........
град Шумен,
23.03.2023г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Административен
съд – град Шумен, в
публичното заседание на тринадесети март
две хиляди двадесет
и трета година в следния състав:
Председател:
Снежина Чолакова
Членове: Христинка Димитрова
Маргарита Стергиовска
при
секретаря В. Русева и с участие на прокурор Яна Николова при ШОП, като разгледа
докладваното от административния съдия Хр. Димитрова КАНД № 36 по описа за 2023г. на Административен съд – гр. Шумен,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.63в от Закона за
административните нарушения и наказания (ЗАНН) и чл.208 и сл. от
Административно-процесуалния кодекс (АПК).
Образувано е въз основа на касационна
жалба на „Б.“ АД, ***, против Решение №105/25.11.2022г.
на Районен съд – Велики Преслав, постановено по АНД № 261/2022г. по описа на
съда. С оспорения съдебен акт е потвърден Електронен фиш № **********, издаден
от Агенция „Пътна инфраструктура“ гр. София към Министерството на регионалното
развитие и благоустройството, с който на „Б.“ АД, ***, ЕИК *********, за
извършеното нарушение на чл.102, ал.2 от
Закона за движението по пътищата /ЗДвП/ и на основание чл.187а, ал.2, т.3 във
връзка с чл.179, ал.3б от ЗДвП е наложена имуществена санкция в размер на 2500
/две хиляди и петстотин/ лева.
Касаторът релевира
твърдения за незаконосъобразност на атакуваното решение поради постановяването
му в противоречие с материалния закон и процесуалните правила. Сочи, че в
нарушение на закона за процесното нарушение е бил издаден електронен фиш,
допустим единствено за нарушенията по чл.179, ал.3 от ЗДвП, към които
санкционираното деяние не се числи. Според жалбоподателя в случая е приложима
процедурата, регламентирана в чл.189е от ЗДвП, предвиждаща отпочване на
производството със съставен АУАН. Навеждат се аргументи за
незаконосъобразността на фиша поради несъответствието му с одобрения от
управителния съвет на Агенция „Пътна инфраструктура“ образец. Твърди се също,
че в ЕФ нарушението е описано по противоречив и неясен начин, засягащ правото
на лицето да разбере за какво нарушение се ангажира отговорността му. Поддържа
и становището, че неправилно е била ангажирана отговорността му за частично
незаплатена дължима такса по чл.10, ал.1, т.2 от Закона за пътищата. В тази
насока сочи, че санкционираното лице не е декларирало пред АПИ неверни данни,
доколкото същите са предоставяни посредством доставчика на услугата за
електронно събиране на такса за изминато разС.ие „Интелигентни трафик системи“
АД. В условията на евентуалност се аргументира и становището за „маловажност“
на деятелността. По тези съображения дружеството отправя искане за отмяна на
съдебното решение и на потвърдения с него Електронен фиш. В съдебно заседание касаторът,
редовно и своевременно призован, не се явява и не се представлява.
Ответната страна,
Агенция „Пътна инфраструктура“, Национално ТОЛ Управление – гр. София, в
съдебно заседание се представлява от юрисконсулт С. С., който възприема
депозираната жалба за неоснователна и моли решението на ШРС да бъде оставено в
сила. Претендира присъждане на разноски.
Представителят на
Шуменска окръжна прокуратура намира оспорването за допустимо, но неоснователно
и моли за решение в този смисъл.
Настоящата съдебна
инстанция, след като прецени допустимостта на предявената касационна жалба и
обсъди направените в нея оплаквания, становищата на страните, събраните по
делото доказателства и извърши проверка на обжалваното решение съобразно
разпоредбите на чл.218 и чл.220 от АПК, намира за установено следното:
Касационната жалба е
допустима като подадена в законоустановения срок по чл.211, ал.1 от АПК от
легитимирано лице, имащо право и интерес да обжалва съдебния акт, съгласно
разпоредбата на чл.210, ал.1 от АПК и при спазване на изискванията на чл.212 от АПК. Разгледана по същество, касационната жалба се явява неоснователна по
следните съображения:
Процесното решение е
постановено при следната фактическа обстановка:
На 06.01.2022г., в
08.49ч., на път включен в обхвата на платената пътна мрежа в Община Велики
Преслав, път 1-7 км 133+004, с посока нарастващ километър, било установено
движение на ППС – товарен автомобил „СКАНИЯ Р 124 ЛА 4Х2 НА 420“, с рег. № *******,
с технически допустима максимална маса 18000, брой оси 2, екологична категория
ЕВРО З, в състав с ремарке с общ брой оси 5, с обща технически допустима
максимална маса на състава 44000, за което частично не била заплатена дължимата
пътна такса по чл.10, ал.1, т.2 от ЗП. За посоченото ППС имало тол декларация
за преминаването, но платената категория била по-малка от измерената.
Декларираната категория в тол декларацията била за ППС с допустима максимална
маса над 12 тона, предназначено за превоз на пътници с повече от 8 места за
сядане без мястото на водача /категория МЗ автобус/, а заснетото ППС било
товарен автомобил с 2 оси, екологична категория ЕВРО З в състав с прикачено
ремарке, с общ брой оси на състава 5. За същото електронната система за
събиране на пътни такси създала доклад по чл.167а, ал. 3 от ЗДвП, в който като
причина за констатираното нарушение било посочено „има бордово устройство, но
платената категория е по-малка от измерената категория“.
Така констатираното
нарушение №D500650298964955E05311F160AВ38В, било установено с устройство №
40591, представляващо елемент от електронната система за събиране на пътни
такси по чл.10, ал.1 от ЗП, намиращо се на път 1-7 км 133+004. Установено било,
че собственикът, на когото е регистрирано ППС, е жалбоподателят Б.“ АД, ***,
ЕИК *********. С оглед горното на дружеството бил съставен процесният ЕФ, с
който на основание чл.187а, ал.2, т.3, във вр. с чл.179, ал.3б от ЗДвП му било
наложена имуществена санкция в размер на 2500 лв. за нарушение на чл.102, ал.2
от ЗДвП.
При така установената фактическа
обстановка районният съд достигнал до извод, че ЕФ е издаден от компетентен
орган съобразно правилото на чл.10, ал.10 от ЗП, като при издаването му не са
допуснати съществени нарушения на административнонаказателно - процесуалните
правила. Съдебният състав посочил също, че ЕФ съдържа всички предвидени
реквизити в разпоредбата на чл.189ж, ал.1, изр.2 от Закона за движение по
пътищата и че съответства на утвърдения от управителния съвет на Агенция „Пътна
инфраструктура“ образец. Въззивната инстанция приела, че в производството по
установяване и санкциониране на нарушението са спазени изискванията на ЗДвП и
специфичните условия на ЗП. Нарушението е установено от снимки от електронната
система за събиране на пътни такси, като съгласно разпоредбата на чл.189е, ал.8
от ЗДвП отразените в системата данни се считат за доказателства за мястото,
датата, точния час на извършване на нарушението, регистрационния номер на
пътното превозно средство, както и данни, свързани с движението по участък от
път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, данни за липса или наличие на
декларирани тол данни и наличие или липса на заплащане на дължимите такси.
Решаващият състав на районния съд констатирал също, че санкционираното лице,
като собственик на товарния автомобил, при чието движение по платената пътна
мрежа е осъществено деянието, е годен субект на административното нарушение. В
тази връзка съдът, след като съобразил изискванията на Закона за пътищата и
приложимите общи условия на „Интелигентни трафик системи“ АД, заключил, че собственикът
или водачът на ППС е длъжен да декларира правилно данните за превозното
средство, които служат за определяне на дължимата тол такса съгласно Тарифата
за таксите, които се събират за преминаване и ползване на републиканската пътна
мрежа, приета с Постановление № 370 на Министерския съвет от 2019г., което в
случая не е сторено. При това положение съдебният състав формирал решаващия си
извод относно безспорната установеност на вмененото на лицето нарушение по
чл.102, ал.2 от ЗДвП, задължаващо собственика да не допуска движението на пътно
превозно средство по път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, ако за
пътното превозно средство не са изпълнени задълженията във връзка с
установяване на размера и заплащане на съответната такса по чл.10, ал.1 от ЗП
според категорията на пътното превозно средство. Простъпката, според съда, била
правилно санкционирана по реда на чл.187а, ал.2, т.3 от ЗДвП, във вр. с чл.179,
ал.3б от ЗДвП, доколкото в случая именно частично не е заплатена дължимата
такса по чл.10, ал.1, т.2 от ЗП за пътното превозно средство от категорията по
чл.10б, ал.3 от ЗП - ППС с обща технически допустима максимална маса над 3,5 т.
Съдебният състав отклонил и претенцията за приложимост на института на
„маловажния случай“ на административното нарушение, посочвайки, че не са
установени обстоятелства, които да отличават извършеното нарушение от типичните
от съответния вид, с оглед явна незначителност на обществената опасност на
нарушението респективно липсата на такава. В допълнение към това районният съд
коментирал и въведената с чл.189з от ЗДвП забрана за приложение на чл.28 от ЗАНН. Воден от тези съображения съставът на Районен съд – Велики Преслав
потвърдил оспорения пред него Електронен фиш.
Шуменският административен съд
намира, че обжалваното решение е валидно и допустимо. В тази връзка, решаващият
състав на съда съобрази, че решението е постановено по отношение на акт, който
подлежи на съдебен контрол, като произнасянето е извършено от компетентен съд в
рамките на неговите правомощия.
Настоящият състав напълно споделя
възприетата от въззивния съд фактическа обстановка, както и направените въз
основа на нея правни изводи относно наличие на предпоставките за ангажиране на
отговорността на касатора.
Преди всичко следва да се отбележи,
че настоящата инстанция не споделя твърденията на касатора, че неправилно е
била ангажирана отговорността му чрез издадения ЕФ, а не чрез съставен АУАН. За
да отклони това твърдение, районният съд е изложил изчерпателни и надлежно
аргументирани мотиви, основани не на разширително тълкуване на нормата, а на
правилен законов прочит, подкрепен с изрични разпоредби от ЗДвП, сочещи с
категоричност, че нарушения от категорията на описаното в ЕФ могат да бъдат
санкционирани с имуществена санкция, определена по реда на чл.187а, ал.2, т.3,
във вр. с чл.179, ал.3б от ЗДвП. Решаващият състав на Административен съд –
Шумен се солидаризира напълно с изложените от районния съд съображения в тази
им част и не счита за необходимо да ги преповтаря. Поради това не се споделя и
твърдението на касатора за противоречивост на нормативната уредба,
регламентираща ЕФ, съответно, че приложение следвало да намерят по-благоприятни
за нарушителя разпоредби.
Касационният състав намира за
неоснователни и твърденията на санкционираното лице, че процесният фиш не е
съставен по утвърдения образец. Противно на това разбиране настоящата инстанция
счита, че по делото са приобщени надлежни доказателства, установяващи, че
образецът на ЕФ е утвърден по надлежния ред, за което по делото са представени
Протокол № 28765/21г. от заседание на Управителния съвет на АПИ от
09.09.2021г., както и Заповед № РД-11983/13.09.2021г. на Председателя на УС на
АПИ. Установява се също, че процесният ЕФ съответства напълно на утвърдения
образец и съдържа всички изискуеми реквизити, предвидени в разпоредбата на
чл.189ж, ал.1, изр.2 от Закона за движение по пътищата.
Не може да се възприеме и становището
за неяснота на описаното нарушение, съответно за неправилното посочване на две
санкционни разпоредби в ЕФ. Изрично в Електронния фиш са посочени обективните
признаци на деянието, изразяващо се в движение ППС – товарен автомобил „СКАНИЯ
Р 124 ЛА 4Х2 НА 420“, с рег. № *******, с технически допустима максимална маса
18000, брой оси 2, екологична категория ЕВРО З, в състав с ремарке с общ брой
оси 5, с обща технически допустима максимална маса на състава 44000,
собственост на юридическото лице, по път включен в обхвата на платената пътна
мрежа в Община Велики Преслав, път 1-7 км 133+004, с посока нарастващ
километър, като е конкретизирано, че за посоченото ППС частично не е заплатена
дължимата пътна такса по чл.10, ал.1, т.2 от Закона за пътищата, доколкото е
налице подадена тол декларация за преминаването, но платената категория е
по-малка от измерената. За така описаното нарушение, квалифицирано като
неизпълнение на чл.102, ал.2 от ЗДвП, е издирена и определена релевантната
санкционна разпоредба. Правилото на чл.179, ал.3б от ЗДвП сочи, че собственик
на пътно превозно средство от категорията по чл.10б, ал.3 от Закона за
пътищата, за което изцяло или частично не е заплатена дължимата такса по чл.10,
ал.1, т.2 от Закона за пътищата, включително в резултат на невярно декларирани
данни, посочени в чл.10б, ал.1 от Закона за пътищата, подлежи на санкциониране
със съответното административно наказание - в случая с имуществена санкция,
определена по реда на чл.187а, ал.2, т.3 от ЗДвП, предвиждаща налагането на
имуществена санкция на юридическо лице, допуснало движението на ППС, без да
изпълни изискванията на чл.10, ал.1 от ЗП в хипотезата на чл.179, ал.3б от ЗДвП.
Касационната инстанция се
солидаризира напълно и с решаващото становище на районния съд, че правилно за
субект на нарушението е определен касаторът, като собственик на товарния
автомобил, при чието движение по платената пътна мрежа е осъществено деянието.
За да достигне до този извод предходният съдебен състав е подложил на обстоен
анализ приобщените писмени доказателства, в т.ч. и на представеното писмо -
отговор от „Интелигентни трафик системи“ АД и приложимите общи условия на „Интелигентни
трафик системи“ АД, закономерно отхвърляйки твърдението на жалбоподателя, че не
следва да му бъде търсена отговорност за описаното в ЕФ нарушение, доколкото не
той, а третото лице „Интелигентни трафик системи“ АД е предоставил и декларирал
пред АПИ невярно отразените данни, довели до частично незаплатена дължима пътна
такса по чл.10, ал.1, т.2 от ЗП.
Анализът на приобщените доказателства
сочи по безспорен начин, че санкционираното дружество е допуснало нарушение по
чл.102, ал.2 от ЗДвП, който задължава собственикът да не допуска движението на
пътно превозно средство по път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, ако
за пътното превозно средство не са изпълнени задълженията във връзка с
установяване на размера и заплащане на съответната такса по чл.10, ал.1 от ЗП
според категорията на пътното превозно средство. До такъв извод е достигнал и
районният съд, съобразявайки, че превозното средство „СКАНИЯ Р 124 ЛА 4Х2 НА
420“, с рег. № *******, с технически допустима максимална маса 18000, брой оси
2, екологична категория ЕВРО З, в състав с ремарке с общ брой оси 5, с обща
технически допустима максимална маса на състава 44000, собственост на
юридическото лице, попада в категорията превозни средства по смисъла на чл.10б,
ал.3 от ЗП, за което частично не е платена дължимата пътна такса по чл.10,
ал.1, т.2 от ЗП. Противоправното поведение на собственика е въздигнато в състав
на административно нарушение с разпоредбата на чл.179, ал.3б от ЗДвП, допълнена
от текста на чл.187а, според който при установяване на нарушения по чл.179,
ал.3-3б от ЗДвП в отсъствие на нарушителя - каквото е процесното, се счита, че
пътното превозното средство е управлявано от собственика му. В ал.2 на същия
член императивно е установено, че когато собственик на ППС е юридическо лице,
за допуснатото движение на ППС, без да са изпълнени задълженията по
установяване размера и заплащане на съответната такса по чл.10, ал.1 от ЗП, на
него се налага имуществена санкция по т.3 от същата алинея в размер на 2500
лева, каквато именно е била наложена на жалбоподателя с процесния ЕФ.
Правилно районният съд е отклонил и
претенцията за квалифициране на простъпката като „маловажна“ по смисъла на
чл.28 от ЗАНН.
Предвид гореизложеното касационната
жалба се явява неоснователна. С оглед на това, процесното съдебно решение
следва да бъде оставено в сила като правилно и законосъобразно.
С оглед изхода на делото и
своевременно отправеното искане за присъждане на разноски от страна на
ответника, представляван от юрисконсулт, на основание чл.63д, ал.4 от ЗАНН касаторът
„Б.“ АД, ***, ЕИК *********, следва да бъде осъден да заплати на Агенция „Пътна
инфраструктура“ – гр. София разноски в размер на 80 /осемдесет/ лева.
Водим от гореизложеното съдът
Р
Е Ш И
:
ОСТАВЯ
В СИЛА Решение № 105/25.11.2022г. на
Районен съд – Велики Преслав, постановено по АНД № 261/2022г. по описа на съда.
ОСЪЖДА „Б.“ АД, ***, ЕИК ********* да заплати на Агенция
„Пътна инфраструктура“ – гр. София разноски в размер на 80 /осемдесет/ лева.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:......................
ЧЛЕНОВЕ: 1..........................
2..........................
ЗАБЕЛЕЖКА: Решението е окончателно и не подлежи на обжалване. Влязло в
сила на 23.03.2023 г.