№ 14542
гр. София, 24.07.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 76 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и седми юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:МАЯ Й. МИХАЙЛОВА
при участието на секретаря ЕЛИ КР. ШОКОРДОВА
като разгледа докладваното от МАЯ Й. МИХАЙЛОВА Гражданско дело №
20221110120934 по описа за 2022 година
Предявени са от „Й..“ ЕАД (предишно наименование „Т..“ срещу К. Н. Н.
обективно съединени установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1
вр. чл. 415, вр. чл. 410 от ГПК вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 92, ал. 1 ЗЗД за
установяване съществуването на вземане на ищеца спрямо ответника за сума в
общ размер от 339.42 лв., от които:
- сумата от 47.08 лв., представляваща дължими и незаплатени месечни
абонаментни такси за потребление на мобилни услуги; и сумата от 2.39 лв.,
представляваща неизплатени задължения за други такси и услуги, за които са
издадени фактури № **********/10.06.2019 г., №**********/10.07.2019 г. за
периода от 10.05.2019 г. до 09.06.2019 г.;
- сумата от 101.83 лв., представляваща предсрочно изискуем остатък от
лизингови вноски; и сумата от 11.98 лв., представляваща неизплатени
лизингови вноски за предоставеното по договор за лизинг от 15.01.2019 г.
мобилно устройство във връзка с абонамент за номер +...;
- сумата от 176.14 лв., представляваща неустойка за предсрочно
прекратяване на договорен абонамент от дата 15.01.2019 г. за мобилен номер
+..., за което била издадена фактура ********** от 10.09.2019 г.,
ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на
1
заявлението по чл. 410 ГПК – 01.04.2021 г., до окончателното изплащане на
вземането, за което в полза на ищеца е издадена заповед за изпълнение по чл.
410 ГПК от 05.05.2021 г. по ч.гр.д. № 18735/2021 г. по описа на СРС, 170 с-в.
Претендира разноски.
Ищецът твърди, че с ответника били сключени договор за предоставяне
на мобилни услуги №*********/24.03.2017 г. за мобилен номер +..., и
допълнително споразумение към него №*********/15.01.2019 г. Сочи, че бил
сключен и договор за лизинг от 15.01.2019 г. на мобилно устройство марка
NOKIA 2.1 Dual blue Cooper. За потребените услуги на ответника били
издадени фактура ********** от 10.09.2019 г. и № **********/10.06.2019 г.,
№**********/10.07.2019 г. за периода от 10.05.2019 г. до 09.06.2019 г. Твърди,
че поради липсата на действия, насочени към изпълнение на поетите с
договора задължения, ищецът се възползвал от правото си предсрочно да
прекрати договорите .
В следствие на гореизложеното ищецът в настоящото производство е
подал заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК и в
негова полза е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 18735/2021 г. по
описа на СРС, 170 с-в за процесните суми. Заповедта за изпълнение е връчена
на длъжника в условията на чл. 47, ал.5 от ГПК, поради което и съгласно чл.
415, ал.1, т.2 ГПК са предявени настоящите искове. Претендира разноски от
заповедното и от исковото производство.
В едномесечния срок по чл. 131 ГПК, ответникът, чрез назначения си на
основание чл. 47, ал.6 ГПК особен представител, е депозирал отговор на
исковата молба, с който оспорва предявените искове както по основание, така
и по размер. Възразява по отношение на размера на претендирания от ищеца
адвокатски хонорар.
Съдът, съобразно чл. 235 от ГПК във връзка с наведените в исковата
молба доводи и възраженията на ответника, намира за установено
следното:
Предявени са обективно кумулативно съединени положителни
установителни искове по реда на чл. 422, ал. 1 от ГПК с правно основание чл.
422 вр. с чл. 415, ал. 1, т. 2 вр. с чл. 124 от ГПК вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 8 и
чл. 9 ЗЗД вр. чл. 345, ал. 1 ТЗ, вр. чл. 232, ал. 2, пр. 1 ЗЗД и чл. 92 ЗЗД.
Ищецът следва да докаже при условията на пълно и главно доказване
2
наличието на посочените облигационни отношения между него и ответника,
че е бил изправен по облигационните правоотношения, т.е., че е предоставил
на ответника мобилни услуги през процесните периоди, че му е предал
устройствата – предмет на договорите за лизинг; съдържанието на
правоотношенията; размера на дължимите абонаментни такси по договорите
за мобилни услуги и на вноските по договорите за лизинг; настъпване на
предпоставки за разваляне на процесните договори и довеждане на
волеизявлението за разваляне до знанието на ответника; наличие на валидна
уговорка, предвиждаща задължение за абоната за заплащане на неустойка при
разваляне на процесните договори и нейния размер.
Ответникът следва да проведе насрещно доказване по посочените по-
горе обстоятелства, а при установяването на фактическия състав на
вземанията, следва да установи, че е погасил задълженията си.
От представените по делото писмени доказателства се установява, че
между страните има сключени договори за далекосъобщителни услуги и
лизинг, както следва: договор за предоставяне на мобилни услуги
№*********/24.03.2017 г. за мобилен номер +..., и допълнително
споразумение към него №*********/15.01.2019 г. и договор за лизинг от
15.01.2019 г. на мобилно устройство марка NOKIA 2.1 Dual blue Cooper. За
потребените услуги на ответника са издадени фактура ********** от
10.09.2019 г. и № **********/10.06.2019 г., №**********/10.07.2019 г. за
периода от 10.05.2019 г. до 09.06.2019 г.
Горепосочените писмени доказателства не са оспорени от името на
ответника, нито са изложени твърдения и съображения, че ответникът не е
сключвал твърдените в исковата молба договори за мобилни услуги и лизинг.
Същевременно представените по делото договор за мобилни услуги, договор
за лизинг и допълнително споразумение, носят подписа на ответника, като в
производството не е оспорена автентичността на тези документи. Предвид
гореизложеното, съдът намира, че по делото е установено при условията на
пълно и главно доказване, че през заявените в исковата молба периоди, между
страните в производството са съществували валидни договорни
правоотношения по сключени между страните договор за мобилни услуги и
договор за лизинг.
Ищецът претендира сумата от 47.08 лв., представляваща дължими и
3
незаплатени месечни абонаментни такси за потребление на мобилни услуги; и
сумата от 2.39 лв., представляваща неизплатени задължения за други такси и
услуги, за които са издадени фактури № **********/10.06.2019 г.,
№**********/10.07.2019 г. за периода от 10.05.2019 г. до 09.06.2019 г., ведно
със законна лихва върху горепосочената сума, считано от 01.04.2021 г. до
окончателното изплащане на вземането. Ответната страна не е оспорила така
изчислената стойност на предоставените услуги, нито е навела възражения, че
услугите не са ползвани през процесния период. Ето защо, доколкото съдът е
ограничен от наведените от страните твърдения и възражения (чл. 6, ал. 2
ГПК, чл. 8, ал. 2 ГПК), следва да се приеме, че в полза на ищеца е възникнало
вземане за сумата от сумата от 47.08 лв., представляваща дължими и
незаплатени месечни абонаментни такси за потребление на мобилни услуги; и
сумата от 2.39 лв., представляваща неизплатени задължения за други такси и
услуги, дължими по силата на сключените договор за предоставяне на
мобилни услуги №*********/24.03.2017 г. за мобилен номер +..., и
допълнително споразумение към него №*********/15.01.2019 г., ведно със
законна лихва върху горепосочената сума, считано от 01.04.2021 г. до
окончателното изплащане на вземането.
Следва да се посочи, че дължимостта на месечната абонаментна такса не
е обвързана от ползването на услугите. С предоставяне достъп до мобилните
услуги, предоставяни от ищеца – мобилен оператор, възниква задължение за
ответника – потребител на услугите, за заплащане на уговорената между
страните месечна абонаметна такса за ползване на предоставените услуги, т.е.
доколкото е предоставен достъп до услугите на оператора за ответника е
налице задължение за заплащане стойността на уговорената месечна
абонаментна такса, като е без значение дали ответникът реално е ползвал или
не услугите до които му е предоставен достъп.
Ищецът претендира сумата от 101.83 лв., представляваща предсрочно
изискуем остатък от лизингови вноски; и сумата от 11.98 лв., представляваща
неизплатени лизингови вноски за предоставеното по договор за лизинг от
15.01.2019 г. мобилно устройство с марка NOKIA 2.1 Dual blue Cooper във
връзка с абонамент за номер +..., ведно със законна лихва върху
горепосочената сума, считано от 01.04.2021 г. до окончателното изплащане на
4
вземането. Ответната страна не е оспорила така изчислената стойност на
предоставените услуги, нито е навела възражения, че услугите не са ползвани
през процесния период. Не е оспорено и че вещта, предмет на договор за
лизинг, с предмет мобилно устройство с марка NOKIA 2.1 Dual blue Cooper,
сключен между Т.. ЕАД (понастоящем Й.. ЕАД) и ответника е предадено от
лизингодателя на лизингополучателя. Същевременно в подписания договор за
лизинг изрично е посочено, че при подписването му лизингодателят е
предоставил лизинговата вещ на лизингополучателя във вид, годен за
употреба, функционираща изрядно и съответстваща напълно на уговорените
технически характеристики. Ето защо, доколкото съдът е ограничен от
наведените от страните твърдения и възражения (чл. 6, ал. 2 ГПК, чл. 8, ал. 2
ГПК), следва да се приеме, че в полза на ищеца е възникнало вземане за
сумата от 101.83 лв., представляваща предсрочно изискуем остатък от
лизингови вноски; и сумата от 11.98 лв., представляваща неизплатени
лизингови вноски за предоставеното по договор за лизинг от 15.01.2019 г.
мобилно устройство с марка NOKIA 2.1 Dual blue Cooper във връзка с
абонамент за номер +..., ведно със законна лихва върху горепосочената сума,
считано от 01.04.2021 г. до окончателното изплащане на вземането.
Съгласно процесния договор за мобилни услуги, същият е сключен за
срок от 24 месеца, като е уговорено, че договорът поражда действие от деня на
сключването му. Съгласно предвиденото в договора, в случай че същият бъде
прекратен предсрочно поради неизпълнение на задълженията на абоната, то
последният дължи на оператора неустойка в размер на стандартните
абонаментни такси за периода от прекратяване на договора до изтичане на
уговорения срок, но не повече от трикратния размер на стандартните месечни
абонаменти.
В производството по настоящето дело се установи, че между страните са
съществували валидни договорни правоотношения по сключен между
страните договор за мобилни услуги. Установи се, че с горепосочения договор
е предвидено, че при развалянето му поради виновно неизпълнение на
задълженията на абоната, за оператора възникват вземания за компесаторни
неустойки, дължими в случай на прекратяване на договора.
По отношение действителността на клаузите за компесаторни неустойки
поради прекратяване на договора поради неизпълнение на задълженията на
5
абоната по същия да заплаща договорените цени на ползваните абонаменти,
съдът приема следното:
В конкретния случай ищецът основава вземанията си за неустойка въз
основа на клаузите на чл. 2 от допълнителното споразумение към договора за
мобилни услуги. В резултат от извършената служебна проверка относнова
валидността на процесните клаузи за неустойки с оглед развалянето на
договора, поради неизпълнение на задължението на абоната да заплаща в срок
и съобразно уговореното задълженията си към мобилния оператор, съдът
приема, че същите не са нищожни нито като противоречащи на императивни
материалноправни разпоредби на закона, в т.ч. и като неравноправни, нито
като противоречащи на добрите нрави, като съображенията за това са
следните: Съгласно чл. 92, ал. 1 ЗЗД неустойката обезпечава изпълнението на
задължението и служи като обезщетение за вредите от неизпълнението, без да
е нужно те да се доказват. Неустойката представлява договорен способ, при
който страните при сключване на договора уговарят начин на обезвреда за
едната страна по договора, ако е допуснато неизпълнение от насрещната
страна на договорно правоотношение. В хипотезата, когато е уговорена
неустойка, страната не е длъжна да доказва вредите си, а има правото да
претендира уговорената в нейна полза неустойка. За да бъде действителна
клаузата за неустойка, необходимо е неустойката да съответства на нейните
обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции.
Съгласно разясненията, дадени с тълкувателно решение № 1/2009 г. на
ОСТК на ВКС, начинът на определяне на неустойката, както и границите на
същата, не са уредени с императивни правни норми, поради което
договарянето й без краен предел, както и евентуалната й прекомерност, сами
по себе си не водят до нищожност на клаузата за заплащане на неустойка.
Неустойката следва да се приеме за нищожна на основание чл. 26, ал. 1, предл.
3 ЗЗД, когато единствената цел, за която е уговорена, излиза извън присъщите
й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции. Преценката за
нищожност се прави за всеки конкретен случай към момента на сключване на
договора при съблюдаване и на примерно изброените критерии като
естеството им на парични или на непарични и размерът на задълженията,
изпълнението на които се обезпечава с неустойка; дали изпълнението на
задължението е обезпечено с други правни способи - поръчителство, залог,
ипотека и др.; вида на уговорената неустойка (компенсаторна или мораторна)
6
и вида на неизпълнение на задължението - съществено или за незначителна
негова част; съотношението между размера на уговорената неустойка и
очакваните от неизпълнение на задължението вреди. При всяка преценка за
нищожност на неустойката могат да се използват и други критерии, като се
съобразят конкретните факти и обстоятелства за всеки отделен случай.
На следващо място по въпроса за дължимостта на неустойка по договор
с потребител и с оглед установеното в чл. 7, ал. 3 ГПК задължение на съда да
следи служебно за неравноправни клаузи в договори, сключени с потребител,
следва да се посочи, че при предсрочно прекратяване на договора поради
неизпълнение на задължения на потребителя, с оглед предвиденото в
разпоредбата на чл. 143, ал. 2, т. 5 ЗЗП, е допустимо неустойка да бъде
уговаряна, освен ако размерът й се явява необосновано висок. Възможност за
уговаряне на неустойки по договори от вида на процесните настоящият състав
на съда приема, че следва и от разпоредбата на чл. 226, ал. 1, т. 11, б. „в" ЗЕС и
по аргумент от противното съгласно чл. 228, ал. 5 и чл. 229а от същия закон.
Следва да се посочи също така, че с Тълкувателно решение № 7 от
13.11.2014 г. на ВКС по тълк.д. № 7/2013 г., ОСГТК е прието, че кредиторът по
двустранен договор с продължително или периодично изпълнение, каквито са
договорите, на които ищецът основава правата си, може да търси и
неустойката за обезщетяване на вреди поради настъпилото за в бъдеще
разваляне /неустойка за развалянето/, ако такава неустойка реално е била
уговорена.
В случая съдът приема за установено, че е налице хипотезата на
прекратяването на облигационно отношение с продължително изпълнение за
напред, поради развалянето на договорите с настъпване на уговорено между
страните основание за това – поради неизпълнение на поетите от абоната
задължения да заплаща дължимите към оператора месечни абонаментни
такси и стойността на потребените услуги. При така установеното
прекратяване на договорите за мобилни услуги се поражда и основанието за
възстановяване на вредите, чието компенсиране е уговорено с обсъжданите
неустойки, доколкото накърнен се явява негативният интерес на кредитора. В
процесния договор за предоставяне на мобилни услуги е уговорено, че при
прекратяване на договора за мобилен абонамент поради виновно поведение на
абоната, доставчикът ще да бъде компенсиран с неустойка в размер на не
7
повече от стойността на три абонаментни такси за съответния абонамент.
С тази уговорка в тежест на потребителя не се възлага необосновано
високо обезщетение от неизпълнението на договора. Като всяка неустойка,
размерът на договорена отнапред компенсация за вреди от накърнения
кредиторов интерес следва да е такъв размер, че да изпълни функцията си
освен на обезщетение, а също и на санкция за недобросъвестното
причиняване на отпадането на договора и да стимулира длъжника да
изпълнява своите задължения по договора. Именно такива характеристики
има обезщетението за причиняване на вреди, поради прекратяване на
договора преди уговорения краен срок, определени като трикратен размер на
абонаментна такса. Последното не противоречи на никоя императивна норма
на закона, не накърнява изискванията за добросъвестност при уговарянето на
клаузи, които потребителят не е в състояние да прецени като икономическа
тежест, не се явява неравноправна по смисъла на ЗЗП.
Съдът не намира противоречие с изискванията на закона и добрите нрави
спрямо предвидимите при сключване на договора вреди, които настъпват за
оператора при предсрочно прекратяване на договора. Ето защо и доколкото
претенцията за тази неустойка е установена, както по основание, така и по
размер, тъй като договорът съдържа размера на месечните абонаментни такси,
а ищецът не претендира суми в по-висок размер, то и претенциите на ищеца за
сумата от 176.14 лв., представляваща неустойка за предсрочно прекратяване
на договорен абонамент от дата 15.01.2019 г. за мобилен номер +..., за което
била издадена фактура ********** от 10.09.2019 г., формирана от сбора на три
месечни абонаментни такси по договора, следва да се уважат.
По изложените мотиви предявените искове следва да се уважат за
пълния предявен размер.
Относно разноските по производството
При този изход на спора ответникът следва да бъде осъден да заплати в
полза на ищеца своевременно поисканите разноски за производството в
размер на 710.00 лв., представляващи заплатено адвокатско възнаграждение,
внесена държавна такса и депозит за назначения на ответника особен
представител. Дължимите по заповедното производство разноски са в размер
на 385.00 лв.
8
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по реда на чл. 422 ГПК, че К. Н. Н.,
ЕГН **********, със съдебен адрес: гр. София, .., адв. М. Ш., дължи на „ Й..“
ЕАД (предишно наименование „Т..“, ЕИК ..., със съдебен адрес: гр. София,
ул. .., адв. З. Ц., на основание чл. 422, ал. 1 вр. чл. 415 ГПК вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД
вр. чл. 92, ал. 1 ЗЗД следните суми: сумата от 47.08 лв., представляваща
дължими и незаплатени месечни абонаментни такси за потребление на
мобилни услуги; и сумата от 2.39 лв., представляваща неизплатени
задължения за други такси и услуги, за които са издадени фактури №
**********/10.06.2019 г., №**********/10.07.2019 г. за периода от 10.05.2019
г. до 09.06.2019 г.; дължими по силата на сключените договор за предоставяне
на мобилни услуги №*********/24.03.2017 г. за мобилен номер +..., и
допълнително споразумение към него №*********/15.01.2019 г., ведно със
законна лихва върху горепосочената сума, считано от 01.04.2021 г. до
окончателното изплащане на вземането; сумата от 101.83 лв., представляваща
предсрочно изискуем остатък от лизингови вноски; и сумата от 11.98 лв.,
представляваща неизплатени лизингови вноски за предоставеното по договор
за лизинг от 15.01.2019 г. мобилно устройство с марка NOKIA 2.1 Dual blue
Cooper във връзка с абонамент за номер +..., ведно със законна лихва върху
горепосочената сума, считано от 01.04.2021 г. до окончателното изплащане на
вземането; сумата от 176.14 лв., представляваща неустойка за предсрочно
прекратяване на договорен абонамент от дата 15.01.2019 г. за мобилен номер
+..., за което била издадена фактура ********** от 10.09.2019 г., за които
вземания е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от 05.05.2021 г. по
ч.гр.д. № 18735/2021 г. по описа на СРС, ІІ ГО, 170 с-в.
ОСЪЖДА К. Н. Н., ЕГН **********, със съдебен адрес: гр. София, ..,
адв. М. Ш., да заплати на „Й..“ ЕАД (предишно наименование „Т..“, ЕИК ...,
със съдебен адрес: гр. София, ул. .., адв. З. Ц., сумата от 710.00 лв. – разноски
за първоинстанционното разглеждане на делото и разноски за заповедното
производство в размер на 385.00 лв.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийския градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
9
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
10