№ 5056
гр. София, 30.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 92 СЪСТАВ, в публично заседание на
осми февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ИВА ЦВ. НЕШЕВА
при участието на секретаря ИЛИАНА СТ. СТАНЕВА
като разгледа докладваното от ИВА ЦВ. НЕШЕВА Гражданско дело №
20211110164489 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 7 и сл. от Закона за защита срещу домашното
насилие
Образувано е по молба за защита от домашно насилие подадена от Ж. Л. Т.
срещу М. Г. Т.. В молбата се твърди, че с ответника са съпрузи. Посочва се, че
ответникът е извършил спрямо молителката актове на домашно насилие на 08.11.2021
г., 09.11.2021 г., 11.11.2021 г. и 13.11.2021 г. В съдебно заседание молителката
поддържа искането си за допускане на защита по ЗЗДН спрямо ответника.
Ответникът оспорва да е извършвал акт на домашно насилие спрямо
молителката.
Съдът, като прецени доказателствата по делото и доводите на страните
съгласно чл. 12 и чл. 235, ал. 2 от ГПК, намира следното:
Защита по Закона за защита от домашно насилие може да търси всеки, който е
пострадал от акт на домашно насилие, осъществен спрямо него от лицата,
изчерпателно посочени в чл. 3 от закона. Според чл. 3, ал. 1, т. 1 от ЗЗДН защита може
да се търси, когато извършителят на домашното насилие е съпруг на пострадалия. По
делото не се спори, че молителката и ответникът са съпрузи. Това обстоятелство се
установява и от удостоверение за сключен граждански брак. Ето защо страните са
надлежно легитимирани участници в настоящото съдебно производство.
Молбата за защита е подадена от лице по чл. 8, т. 1 от ЗЗДН и в рамките на
едномесечния срок по чл. 10, ал. 1 от ЗЗДН, считан от момента на осъществяване на
твърдения акт на домашно насилие /периода от 08.11.2021 г. до 14.11.2021 г./, поради
което е процесуално допустима.
Целта на ЗЗДН е да даде възможност на пострадалите да потърсят защита от
съда чрез налагане на съответни мерки за въздействие спрямо нарушителите,
изчерпателно посочени в чл. 5, ал. 1, т. 1-6 от ЗЗДН. В тази връзка, за да се предостави
защита на определено лице трябва да се изследва въпросът дали по отношение на него
1
е осъществен акт на физическо или психическо насилие по смисъла на чл. 2 от ЗЗДН.
Следователно, в случая трябва да се прецени има ли основание да се приеме, че спрямо
молителката са били извършени конкретни действия от страна на ответника, които
биха могли да се квалифицират като домашно насилие, както и момента на тяхното
извършване.
Съгласно чл. 2, ал. 1 от ЗЗДН домашно насилие е всеки акт на физическо,
сексуално, психическо, емоционално или икономическо насилие, както и опитът за
такова насилие, принудителното ограничаване на личния живот, личната свобода и
личните права, извършени спрямо лица, които се намират в родствена връзка, които са
или са били в семейна връзка или във фактическо съпружеско съжителство.
В хода на производството е разпитан свидетеля Ралица Л. Жикова, от чийто
показания не се установява твърденият акт на домашно насилие. От показанията на
свидетеля се установява, че отношенията между страните са влошени. Молителката е
споделила на свидетелката, че ответникът следи кореспонденцият на молителката и я е
обиждал. Споделила е, че ответникът я снима без разрешение и я злепоставял пред
нейните родители. Всички изложени от свидетелката обстоятелства са й станали
известни от молителката. Свидетелката не е била пряк очевидец на случилото се.
Поради това съдът не може да основе фактическите си изводи на нейните показания в
частта, в която пресъздава споделено и от молителката. Съдът съобрази и изложеното
от молителката в депозираната от нея декларация по чл. 9, ал. 3 от ЗЗДН, тъй като тя от
една страна е годно доказателствено средство, от друга молителката е пряк очевидец
на случилото се.
Въпреки твърденията на молителката и изложеното от нея в декларацията, съдът
намира, че извършените от ответника действия не представляват физическо или
психическо насилие спрямо нея и не следва да бъдат квалифицирани като акт на
домашно насилие. По делото се установи единствено, че между страните са налице
влошени междуличностни отношения и съществуващо неразбирателство, както и
желание от страна на молителката за прекратяване на брака с ответника. Характерът и
интензитетът на посочените в молбата и декларацията действия от страна на ответника
не могат да бъдат определени като домашно насилие. Отделно от това същите не са и в
достатъчна степен установени. Следва да се отчете, че при евентуалното уважаване на
молбата определените от съда мерки биха засегнали значително личната и
имуществена сфера на ответника, поради което е необходимо по делото в достатъчна
степен да се установят предпоставките за уважаване на молбата. Поради липсата на
осъществен спрямо молителката акт на домашно насилие, то нейната молба следва да
бъде оставена без уважение.
При този изход на делото разноските следва да бъдат присъдени в полза на
ответника. Той е бил представляван от адвокат и е заплатил сумата от 400 лева за
адвокатско възнаграждение, което се установява от представения по делото договор за
правна защита и съдействие. В заключение съдът намира за необходимо да отбележи,
че производството по ЗЗДН е силно рестриктивно и с него съдът дава незабавна защита
в случаи, при които е налице реална опасност от вече извършено или предстоящо
домашно насилие. Това производство потенциално може да доведе до силно
ограничаване правата и законните интереси на страните, поради което съдът следва да
подхожда изключително внимателно при преценка на твърденията и на събраните
доказателства. Процесът обаче не следва да се използва за разрешаване на
междуличностни конфликти. Изложеното по-горе дава основание на съда да остави
молбата без уважение, като неоснователна и да откаже издаването на заповед за
съдебна защита.
На основание чл. 11, ал. 3 от ЗЗДН дължимата по чл. 16 от Тарифата за
2
държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, държавна такса по делото
в размер на 25,00 лева следва да се възложи на молителката, като последната бъде
осъдена да я заплати в полза на държавата по сметка на Софийски районен съд,
доколкото съгласно чл. 11, ал. 1 от ЗЗДН тя не се внася предварително от молителя.
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба с вх. № 88208/15.11.2021 г., с която Ж. Л.
Т., ЕГН: **********, адрес: гр. София, ул. Балчик № 9, ет. 1, ап. 2, иска да се издаде
против М. Г. Т., ЕГН: **********, адрес: гр. София, ул. Балчик № 9, ет. 1, ап. 2 заповед
за защита по ЗЗДН, като ОТКАЗВА да издаде заповед за защита, с която по отношение
на ответника да бъдат взети мерки за защита по ЗЗДН.
ОСЪЖДА Ж. Л. Т., ЕГН: **********, адрес: гр. София, ул. Балчик № 9, ет. 1,
ап. 2, да заплати на М. Г. Т., ЕГН:**********, адрес: гр. София, ул. Балчик № 9, ет. 1,
ап. 2, сумата от 400 лева – разноски по делото.
ОСЪЖДА Ж. Л. Т., ЕГН: **********, адрес: гр. София, ул. Балчик № 9, ет. 1,
ап. 2, да заплати в полза на държавата по сметка на Софийски районен съд сумата в
размер на 25,00 лева за държавна такса.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Софийски градски съд
в 7 - дневен срок от връчването на препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3