Определение по дело №387/2011 на Окръжен съд - Благоевград

В публично заседание в следния състав:

за да се произнесе, взе предвид следното:

Настоящото производство е образувано по въззивна жалба, подадена от „А.” О., гр. К.(ответник в първоинстанционното производство), чрез упълномощен процесуален представител, против решение № 13/25.04.2014 г., постановено от К. районен съд по гр. д. № 1780/2013 г. по описа на съда, в осъдителната му част за разликата между уважения от съда размер на иска с правно основание чл. 128, т. 2 от КТ от 1 514,36 лв. /присъдено брутно трудово възнаграждение/ и сумата 714,81 лв. /нетно трудово възнаграждение/, както и за разликата между уважения от съда размер на иска с правно основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД от 201,76 лв. и сумата 188,85 лв. Решението се обжалва като постановено при неправилно приложение на материалния закон, като в жалбата са изложени съображения, че работодателят дължи на работника заплащане на нетно възнаграждение, а разликата, представляваща дължими осигурителни вноски, данък общ доход и др., се заплащат от работодателя по сметка на НАП и съответните осигурителни фондове, поради което не са дължими на ищеца. В жалбата не сочи също, че от дължимата сума също е необходимо да бъде приспадната сумата от 200 лв., изплатена с РКО 1-502/03.12.2012 г. Въззивникът моли да се отмени решението в обжалваната му част. Претендира разноски за двете съдебни инстанции.

Въззиваемият – М. Ю. М., в отговора по чл. 263, ал. 1 от ГПК излага доводи относно правилността на атакуваното съдебно решение. Претендира разноски.

К.т окръжен съд, след като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт и възраженията на страните, намира за установено следното:

Въззивната жалба, като подадена в срок и от лице, имащо правен интерес от обжалване, се явява процесуално допустима и следва да бъде разгледана по същество.

К.т районен съд е сезиран от М. Ю. М. с предявени против „А.” О., гр. К., обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 128, т. 2 във в. с чл. 124 от КТ и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за заплащане на неизплатено трудово възнаграждение за периода м. юли 2012 – м. април 2013 г., включително, както и обезщетение за забава в общ размер от 263,33 лв. върху всяко месечно трудово възнаграждение, считано от последния ден на месеца, следващ този, за който е дължимо съответното трудово възнаграждение, до 11.11.2013 г.

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата. С оглед изложеното К.т окръжен съд приема, че атакуваното първоинстанционно решение е валидно и допустимо в обжалваната му част. Същото е и правилно, като въззивната инстанция напълно споделя мотивите, изложени в обжалваното решение, поради което и на основание чл. 272 от ГПК препраща към тях. Във връзка с доводите по жалбата следва да се добави и следното:

В случаите на предявен иск с правно основание чл. 128, т. 2 от КТ решаващият съд може да присъди брутното трудово възнаграждение или остатъка от чистата сума за получаване след приспадане на дължимия данък и обществени осигуровки, като решението трябва да е ясно дали се присъжда брутното трудово възнаграждение или се присъжда остатъкът след приспадане от брутното трудово възнаграждение на дължимия данък върху общия доход и осигурителните вноски. Когато е присъдено брутното трудово възнаграждение, дължимият данък и осигурителни вноски ще се изплатят от събраните суми в изпълнителното производство. В този смисъл е задължителната съдебна практика, обективирана в решение № 166/25.02.2010 г., постановено по гр. д. № 220/2009 г., по описа на ВКС, III г. о., ГК. В обжалваното решение К.т районен съд недвусмислено е посочил, че присъжда приетите от него като дължими и неизплатени брутни трудови възнаграждения за периода м. юли 2012 – м. април 2013 г., включително, поради което се явява неоснователен наведеният във въззивната жалба довод за неправилно определяне от първоинстанционния съд на дължимото трудово възнаграждение, а също и на обезщетението за забава върху главницата, като акцесорно вземане, обусловено от основателността и размера на главното.

Що се отнася до другия довод, изложен във въззивната жалба, следва да се посочи, че предвид разпоредбата на чл. 272 от КТ без съгласието на работника или служителя /каквото не се установява да е налице/ не могат да се правят удръжки от трудовото му възнаграждение освен с изчерпателно посочените в нормата вземания, сред които не са включени паричните обезщетения по чл. 224 от КТ, поради което и правилно районният съд е приел, че суýата в размер на 200,00 лв. не следва да бъде приспадана от размера на дължимото на ищеца трудово възнаграждение.

Предвид изложеното въззивната жалба се явява неоснователна, а обжалваното решение следва да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.

При този изход на спора на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК въззивникът „А.” О., гр. К., следва да заплати на ответника по въззивната жалба М. Ю. М. своевременно поисканите разноски за въззивното производство, представляващи заплатено възнаграждение за адвокат в размер на 400,00 лв., чиято направа бе безспорно установена по делото, видно от договор за правна защита и съдействие от 04.07.2014 г.

На основание чл. 78, ал. 6 от ГПК „А.” О., гр. К., следва да заплати и разноските за държавна такса за въззивното разглеждане на делото, в размер на 50,00 лв. /по 25,00 лв. за всеки от двата обективно кумулативно съединени иска съобразно чл. 72, ал. 1 от ГПК във вр. с чл. 1, във вр. с чл. 18, ал. 1 от Тарифата за държавните такси, които се събират по реда на ГПК/.

Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА решение № 13/25.04.2014 г., постановено от К. районен съд по гр. д. № 1780/2013 г. по описа на съда, в обжалваната му част.

ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК „А.” О., с ЕИК *, да заплати на М. Ю. М., с ЕГН *, сумата от 400,00 лв., представляваща разноски за адвокатско възнаграждение.

ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК „А.” О., с ЕИК *, да заплати по сметка на К. окръжен съд сумата от 50,00 лв., представляваща държавна такса за обжалване пред въззивна инстанция.

Решението не подлежи на касационно обжалване съгласно чл. 280, ал. 2 ГПК.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.