Р Е Ш Е
Н И
Е № 261361
гр. Пловдив, 28.04.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ
РАЙОНЕН СЪД, XXII състав, в публичното заседание на 07.04.2021
г. в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ЛЮДМИЛА МИТРЕВА
при секретаря Величка Грабчева, като разгледа докладваното от съдията гр.
дело № 12168 по описа за 2020г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е по реда на чл.422, ал.1, във
вр.с чл.415, ал.1 ГПК.
Образувано е по
искова молба на „Агенция за събиране
на вземания“ ЕАД срещу П.А.Д. за признаване за установено, че ответникът дължи
на ищеца сумата в размер на 336.96 лева, неплатен остатък по запис на заповед,
издаден на 09.01.2014 г. от П.А.Д. в полза на „Изи Асет Мениджмънт“ АД, без
разноски без протест, платим на падеж 03.04.2014 г., прехвърлен с джиро от
15.06.2016 г. на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, ведно със законната
лихва от датата на подаване на заявлението по чл.417 ГПК – 24.07.2017 г. до
окончателното плащане на вземането, за което е издадена заповед за незабавно
изпълнение по чл.417 ГПК по ч.гр.д. № 11248/2017 г. по описа на ПРС.
Претендират се разноски в исковото и заповедното производство.
В исковата молба се излагат твърдения, че записът на
заповед е издаден като обезпечение на договор за кредит от 09.01.2014 г. по
силата на който на ответникът е предоставен заем от „Изи Асет Мениджмънт“ АД в
размер на 250 лева. Уговорена е възнаградителна лихва, като общо дължимата сума
по договора за заем е в размер на 336.96 лева – 250 лева – главница и 86.96
лева – възнаградителна лихва. В договора е предвиден годишен лихвен процент по
договора в размер на 149.07 %. Крайният падеж по договора е 03.04.2014 г.
Претендира сумата от 336.96 лева въз основа на записа на заповед, който
обезпечавал посочените по-горе задължения.
В
срока по чл.131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника, с който
оспорва иска. Счита, че искът е неоснователен, доколкото вземането по записа на
заповед е погасено по давност с изтичане на предвидената в закона 3-годишна
давност от настъпване на падежа. Наред с това счита че вземането за
възнаградителна лихва предвидено в договора за кредит, който е обезпечен с
процесния запис на заповед е недействително, противоречащо на добрите нрави.
Наред с това, счита, че не може да се начислява законна лихва върху вземането
за възнаградителна лихва, доколкото това представлявало анатоцизъм, начисляване
на лихва върху лихва. Прави възражение за изтекла погасителна давност за
вземането за възнаградителна лихва, формиращо част от вземането по записа на
заповед. Счита, че е погасено по давност цялото вземане за главница и лихви по
договора за кредит, която безпрепятствено тече и в настоящото производство,
доколкото същото има за предмет запис на заповед, а не договор за кредит,
поради което и не прекъсва давността на вземанията по договора за кредит.
Предвид изложеното се иска отхвърляне на иска и присъждане на разноски.
Пловдивският районен съд, като прецени събраните по
делото доказателства по свое убеждение и по реда на чл. 235, ал. 2, вр. с чл.
12 ГПК, обсъди възраженията, доводите и исканията на страните, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
Видно
от приложеното ч. гр. д. № 11248/2017 г. по описа на ПРС, вземанията по настоящото производство
съответстват на тези по заповедта за изпълнение. Срешу заповедта е
постъпило възражение от длъжника в срока по чл.418, ал.5, във вр. с чл.414,
ал.2 ГПК. Искът, по който е образуван настоящият процес, е предявен в едномесечния срок по чл.
415, ал.1 ГПК. Същият е допустим и подлежи на разглеждане по същество.
Предявен е иск с правна
квалификация чл.422, във вр. с чл.415 ГПК, във вр. с чл.535 ТЗ, във вр. с
чл.585 ТЗ.
За да бъде уважен така
предявеният иск ищецът следва да установи наличието на редовен от външна страна
и удостоверяващ подлежащо на изпълнение вземане запис на заповед от 09.01.2014 г. с издател
ответника, настъпване на падежа на вземането. Да докаже, че записът на заповед е издаден като обезпечение на вземанията
по договора за заем от ***, включващ главница и договорна лихва. По
възражението за изтекла погасителна давност на ответника следва да докаже
настъпване на обстоятелства, довели до спиране или прекъсване на давността на
вземането. Ответникът следва да проведе насрещно доказване, както и при положително
доказване от страна на ищеца да докаже, че е погасен претендираният остатък от задълженията
по процесния запис на заповед. Следва да докаже изтичане на предвиден в закона
период за погасяване на вземането на ищеца по давност. Да докаже възражението
си, че клаузата за възнаградителна лихва е недействителна, поради противоречие
с добрите нрави.
С Определение от 28.01.2021 г.
като безспорно между страните е отделено, че е издаден запис на заповед от 09.01.2014
г. от П.А.Д. в полза на „Изи Асет Мениджмънт“ АД, за сумата от 336.96 лева, без
разноски без протест, платим на падеж 03.04.2014 г., прехвърлен с джиро от
15.06.2016 г. на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, който запис на заповед
е издаден във връзка с договор за заем от ***. Няма спор, че сумата по записа
на заповед е формиран от главница в размер на 250 лева и договорна лихва в
размер на 86.96 лева, дължими по договор за кредит от ***. Между страните няма
спор, че ответникът не е заплатил търсената сума.
По възражението на ответника,
направено своевременно в срока за отговор на исковата молба, че правото на иск
за вземанията по записа на заповед е погасено по давност съдът намира същото за
основателно. Това е така
доколкото съгласно чл.531,ал.1 от ТЗ исковете по менителницата срещу платеца се погасяват с тригодишна давност от
падежа.
В чл. 538, ал.1 от ТЗ е предвидено, че издаделят на записа на заповед е задължен по същия
начин, както платецът на менителницата.
В случая записът на
заповед е с падеж конкретна дата, а именно 03.04.2014 г., погасителната давност
за вземането по него настъпва на 03.04.2017 г., вземането е погасено по давност
считано от 04.04.2017 г. Заявлението за издаване на заповед по чл.417 ГПК за
процесното вземане е подадено на 24.07.2017 г. след изтичане на давностния
срок.
Ищецът не доказа,
че в период от настъпване на падежа 03.04.2017 г. до 03.04.2017 г. са настъпили
обстоятелства, които да доведат до спирането или прекъсването на давността,
предвид което съдът приема, че вземането е погасено по давност и искът като
неоснователен ще се отхвърли.
По отговорността за разноските:
С оглед изхода на спора право на разноски се
пораждат за ответника, който е направил своевременно искане в тази насока.
По делото ответникът се е представлявал от адв. М.Г.Д.,
която е поискала присъждане на адвокатско възнаграждение по реда на чл.38 ЗА.
Представен договор за правна помощ и съдействие /л.52/, съгласно който на ответника
е предоставена безплатна правна помощ по реда на чл.38 ЗА от адв. Д.. Съгласно чл.38, ал.2 ЗА на адвоката се определя размер не по-малък от
предвидения в Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
На основание
чл.7, ал.2, т.1 от Наредбата за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, съдът определя адвокатско възнаграждение за адв. М.Д. в размер
на 300 лева, съобразно интереса.
Ответникът се е представлявал от адв. Д. в заповедното
производство по възражение по чл.423 ГПК. За процесуално
представителство, защита и съдействие в производства за издаване на заповед за
изпълнение възнаграждението се определя по правилата на ал. 2 от чл. 7 на
Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения, но на базата
на половината от стойностите на претендираните суми /арг. от чл. 7, ал. 7 от
Наредба № 1/ 2014 г.
Посочената норма се прилага,
както за заявителя, така и за длъжника в заповедното производство – виж определение № 141 от 21.01.2019 г. по
ч.гр.д. № 20/2019 г. по описа на ОС – Пловдив, определение № 841 от 14.04.2016 г. по в. ч. гр. д. № 718/2016 г. на ОС
– Пловдив, определение № 968 от 3.05.2016 г. на ОС - Пловдив по в. ч. гр. д. №
872/2016 г. и др.
Съдът счита, че дължимият
адвокатски хонорар за подаденото възражение в заповедното производство възлиза
на 300 лева, определен съгласно чл.
7, ал. 7 от Наредбата, във вр. с чл.7, ал.2, т.1 от Наредбата – при интерес до
1000 лева.
Така мотивиран, Пловдивският районен съд
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявения
от „Агенция за събиране на вземания“
ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: град София, бул. „Д-р П.
Дертлиев“ № 25, офис – сграда Лабиринт, ет.2, офис 4, представлявано от Н.Т.С.
и М. Д. Д. – и. д. срещу П.А.Д., ЕГН **********,***, положителен установителен
иск за признаване за установено, че П.А.Д., ЕГН ********** дължи на „Агенция за
събиране на вземания“ ЕАД, ЕИК ********* сумата в размер на 336.96 лева, неплатен остатък по запис на заповед,
издаден на 09.01.2014 г. от П.А.Д. в полза на „Изи Асет Мениджмънт“ АД, без
разноски без протест, платим на падеж 03.04.2014 г., прехвърлен с джиро от
15.06.2016 г. на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, ведно със законната
лихва от датата на подаване на заявлението по чл.417 ГПК – 24.07.2017 г. до
окончателното плащане на вземането, за което е издадена заповед за незабавно
изпълнение по чл.417 ГПК по ч.гр.д. № 11248/2017 г. по описа на ПРС, поради
погасяване по давност.
ОСЪЖДА Агенция
за събиране на вземания“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: град София, бул. „Д-р П. Дертлиев“ № 25, офис – сграда Лабиринт,
ет.2, офис 4, представлявано от Н.Т.С. и М. Д. Д. – и. д. ДА ЗАПЛАТИ НА адв. М.Г.Д., ЕГН **********, на основание чл.38 ЗА, сумата
в размер на 300 лева – адвокатско възнаграждение по
ч.гр.д. № 11248/2017 г. по описа на ПРС и 300
лева - адвокатско възнаграждение за исковото
производство.
Решението подлежи на обжалване в
двуседмичен срок от връчването му на страните пред Пловдивския окръжен съд.
Препис от решението да се връчи на
страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:/п/
Вярно с оригинала!ВГ