№14
Гр. Перник, 28.01.2020
година.
В И М Е Т
О Н А
Н А Р О Д А
Административен съд – Перник, в публично съдебно заседание проведено на двадесети януари през
две хиляди и двадесета година, в състав:
Съдия:
Ивайло Иванов
при
съдебния секретар А. М., като разгледа докладваното от съдия Ивайло Иванов административно
дело № 769 по описа за 2019 година на съда, за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството е по реда на
чл. 268 от
Данъчно – осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/.
Образувано по жалба на В.С.С. с ЕГН ********** ***,
чрез адвокат М.С. *** с адрес ***, ул. „***“ № *** против Решение № ПИ-456 от
14.11.2019 година издадено от Директора на ТД на НАП София, с което е оставена без уважение жалба вх. № С190022-000-0541672
от 18.10.2019 година срещу Постановление за налагане на обезпечителни мерки
изх. № С190022-022-0091274 от 03.10.2019 година на публичен изпълнител в
дирекция „Събиране“ при ТД на НАП София. Жалбоподателят твърди, че не е
налице изпълнително основание за наложените обезпечителни мерки, поради което
моли съда да отмени оспорения административен акт като незаконосъобразен.
В проведеното съдебно заседание на 20.01.2020 година
жалбоподателят редовно призован не се явява, представлява се от адвокат М.С. ***,
която моли съда да отмени оспорения административен акт по подробно изложени
съображения в жалбата. Претендира присъждане на направените съдебни разноски по
приложен списък. Прави възражение за прекомерност на претендираното
юрисконсултско възнаграждение.
В проведеното съдебно заседание на 20.01.2020 година ответникът
по жалбата – директора на ТД на НАП София редно призован не се явява,
представлява се от главен юрисконсулт М.К., която оспорва жалбата, като
неоснователна и моли съда да я отхвърли по подробно изложени съображения в
оспорения акт. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение по
приложен списък.
Административен съд – Перник, в настоящия съдебен
състав, след като обсъди доводите на
страните и прецени по реда на чл. 235, ал. 2 от ГПК, във връзка с чл. 144 от АПК приетите по делото писмени доказателства, приема за установено от
фактическа страна следното:
Жалбата е подадена в срок,
срещу акт подлежащ на обжалване по съдебен ред, от надлежна страна, след
проведено административно обжалване – задължителна процесуална предпоставка за
обжалване по съдебен ред, което обосновава извода за процесуалната й
допустимост.
Разгледана по същество жалбата
е неоснователна.
По делото не се спори, че В.С.С.
с ЕГН ********** *** е длъжник по изпълнително дело № *********/2019 година по
описа на ТД на НАП София.
С Постановление
за налагане на обезпечителни мерки изх. № С190022-022-0091274 от 03.10.2019
година на публичен изпълнител при ТД на НАП София на основание чл. 200 и
чл. 202, ал. 1 от ДОПК, във връзка с чл. 201, ал. 3 и чл. 195, ал. 1 – ал. 3 от ДОПК за да се предотврати затрудненото събиране на задълженията по изпълнително
дело № *********/2019
година по описа на ТД на НАП София, публичният изпълнител е наложил
обезпечителни мерки, а именно запор върху налични и постъпващи суми по банкови
сметки, по депозити, вложени вещи в трезори, включително и съдържанието на
касетите, както и суми, предоставени за доверително управление, находящи се в „***“
и запор върху МПС – лек автомобил, марка „***“ за сумата от 28 412.00 лева.
По делото е представено
Решение № 14/112/08545/3/01/04/01 от 26.01.2018 година на държавен фонд
„Земеделие“, с което на настоящия жалбоподател на основание чл. 8, ал. 1, т. 4
от Наредба № 9 от 03.04.2008 година и чл. 73, ал. 1 от Закона за управление на
средствата от Европейските структурни и инвестиционни фондове е определена
финансова корекция в размер на 48 892.00 лева, от която сума следва да
възстанови 24 446.00 лева.
Видно от Решение №
2595/15.04.2019 година, постановено по административно дело № 4660/2018 година
по описа на Административен съд – София град, което не е влязло в законна сила
е отменено посоченото по – горе решение на държавен фонд „Земеделие“.
С Решение № ПИ-456 от
14.11.2019 година /предмет на съдебен контрол/ директора
на ТД на НАП София е оставил
без уважение жалба вх. № С190022-000-0541672 от 18.10.2019 година срещу
Постановление за налагане на обезпечителни мерки изх. № С190022-022-0091274 от
03.10.2019 година на публичен изпълнител в дирекция „Събиране“ при ТД на НАП
София, като неоснователна.
При така установените факти, настоящият съдебен състав на Административен
съд – Перник като извърши цялостна проверка за законосъобразността на оспорения
индивидуален административен акт достигна до следните правни изводи:
Обжалваното решение е валиден
административен акт, издаден от компетентен орган и в кръга на законоустановените
му правомощия по чл.
267 от ДОПК. Решението е издадено след проведено производство
по обжалване на действие на публичния изпълнител при ТД на НАП София.
Оспореният акт е в писмена
форма и съдържа реквизитите по чл.
59, ал. 2 от АПК, във връзка с § 1
от ДР на ДОПК, включително изложение на фактическите и
правните основания за постановяването му.
Не се констатират и пороци,
съществено засягащи процесуалната законосъобразност на оспореното решение,
доколкото при издаването му са съобразени правилата за разглеждане на жалбата
по чл.
267 от ДОПК.
По същество оспореното решение
е съобразено с изискванията и целта на закона.
Съгласно разпоредбата на чл.
195, ал. 1 и ал. 2 от ДОПК подлежат на обезпечение установените и изискуеми
публични вземания, като обезпечение се извършва, когато без него ще бъде
невъзможно или ще се затрудни събирането на публичното задължение, включително
когато е разсрочено или отсрочено. В случая наложеното обезпечение е при
наличие на обезпечителна нужда, съответно е налице затруднение при събиране на
публичните вземания, с оглед на обстоятелството, че настоящия жалбоподател не е
предприел действия за пълното или частично погасяване на дължимите публични
вземания. От друга страна, наложените обезпечителни мерки са до размера на установеното
вземането, съответно е спазен принципа на съразмерност.
Обжалваното постановление е и
материално законосъобразно. Неоснователни са развитите доводи за липса на
обезпечителна нужда, при обсъдените по – горе индикации за липсата на намерение
или възможност у жалбоподателя да погасява задълженията си. В тази връзка
следва да се има предвид, че съществуването на най – голямото като размер
задължение – това по наложената финансова корекция от изпълнителния директор на
ДФЗ, е било доведено до знанието на настоящия жалбоподател повече от година и
половина преди предприемането на действията по обезпечаване. Вярно е, че
решение е било обжалвано по съдебен ред, но не е влязло в законна сила видно от
данните по административната преписката. От друга страна, по делото е по –същественото,
че по силата на чл. 27, ал. 2 от ЗУСЕСИФ,
на въпросното решение е предадена незабавна изпълняемост – обстоятелство, което
би следвало да е известно на жалбоподателя и той да съобрази поведението си с
него. Поради това правилни са и изводите на ответника в настоящото производство,
че въпросният административен акт, независимо че е бил обжалван, представлява
годен изпълнителен титул за установените с него публични вземания, съответно
обосновава нужда от гарантирането на тези вземания, чрез налагане на
съответното обезпечение.
В допълнение следва да се
посочи, че предмет на оспорването по чл.
266 от ДОПК, респ. на настоящото съдебно производство са
действия на публичния изпълнител по принудително изпълнение, обективирани в Постановление за налагане на обезпечителни мерки изх. № С190022-022-0091274
от 03.10.2019 година на публичен изпълнител в дирекция „Събиране“ при ТД на НАП
София, които осигуряват събираемостта на установените публични вземания,
т.е. реализиране на крайната цел на производствата по ДОПК – да се осигури
постъпването в бюджета на парична сума, която съответното лице дължи.
Ето защо настоящият съдебен състав намира подадената жалба
против Решение № ПИ-456 от 14.11.2019 година на директора на ТД на НАП София за
неоснователна, поради което следва да бъде отхвърлена.
Относно разноските:
С оглед изхода на делото следва да се остави без
уважение искането на процесуалния представител на жалбоподателя за присъждане
на направените съдебни разноски.
С оглед изхода на делото направеното искане от страна
на процесуалния представител на ответната страна за присъждане на
юрисконсултско възнаграждение следва да бъде уважено, като жалбоподателя му плати
сумата от 100 /сто/ лева.
Мотивиран от гореизложеното и на основание чл. 268, ал.
1 от ДОПК настоящия съдебен състав на Административен
съд – Перник
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата на В.С.С. с ЕГН ********** ***, чрез адвокат М.С.
*** с адрес ***, ул. „***“ № *** против Решение № ПИ-456 от 14.11.2019 година
издадено от Директора на ТД на НАП София, с което е
оставена без уважение жалба вх. № С190022-000-0541672 от 18.10.2019 година
срещу Постановление за налагане на обезпечителни мерки изх. № С190022-022-0091274
от 03.10.2019 година на публичен изпълнител в дирекция „Събиране“ при ТД на НАП
София, като неоснователна.
ОСЪЖДА В.С.С. с ЕГН ********** *** да заплати на ТД на НАП София, със седалище и адрес на управление гр.
София, ул. „Аксаков“ № 21 сумата в размер на 100 /сто/ лева,
представляваща направени съдебни разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване, съгласно чл.
268, ал. 2 от ДОПК.
Съдия:/п/