Р Е Ш Е Н И Е
гр.София, 20.10.2017г.
В И
М Е Т
О Н А Н
А Р О
Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ
СЪД, І ГО 7-ми състав
на
двадесет и шести септември
година 2017
В
открито съдебно заседание в следния състав:
СЪДИЯ: Гергана Х. - Коюмджиева
секретар:
Цветелина Добрева
като разгледа докладваното от
съдията гр.дело № 9622 по описа за 2015 год., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Предмет
на производството е пряк иск с правно
основание чл. 226, ал. 1 от КЗ/отм./, приложим съгл. § 22 от КЗ.
По изложените в искова молба
обстоятелства С.Х.И. ЕГН **********, с
адрес ***.Р.**********, чрез пълномощника адв.П.К. е предявила против З. ”А.” АД, *** иск с правно основаниe чл.226, ал.1 КЗ /отм./ за заплащане на сумата
75 000 лв., обезщетение за претърпени от ищцата неимуществени вреди за
причинени телесни увреждания, в резултат на ПТП настъпило на 07.07.2015г. в
резултат на виновното поведение на Д.П.Х., ведно със законната лихва от датата
на увреждането - 07.07.2015 г., до окончателното изплащане.
Претендира
съдебно - деловодните разноски, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК и адвокатски
хонорар по чл.38, ал.1, т.2 от ЗА.
Твърди се в исковата молба, че на 07.07.2015 г.
около 19,45 часа в гр. Стара Загора по път 1-5, км. 226+400 , се е движил
мотоциклет „Сузуки" с per. №
******X, управляван от Д.П.Х., с несъобразена с интензивността на движението скорост и при възникване на опасност за
движението – пресичащата платното за движение от север на юг пешеходка С.Х.И.,
водачът не намалил скоростта и не предприел спиране, при което блъснал ищцата,
а той самия загубил контрол над мотоциклета и заедно с пътничката возеща се на З.на
седалка паднали в канавката в ляво от пътното платно. За произшествието бил съставен констативен
протокол за ПТП от 07.07.2015г. от МВР Ст. Загора.
При пътния инцидент е пострадала
ищцата
С.И.,
която получила фрактура на лява подбедрица, фрактура на ляво коляно, охлузвания
и кръвонасядания по тялото. Тя била откарана в МБАЛ Стара Загора,
където е хоспитализирана за лечение в отделението по ортопедия и травматология.
Твърди се, че в резултат на причинените травми от пътния инцидент ищцата не се
е възстановила, продължава да се налага
болнично лечение и рехабилитация. От самостоятелен човек, пострадалата станала
изцяло зависима от чужда помощ.
Към датата на
процесното ПТП, отговорността на водача на мотоциклет „Сузуки" с per. № ******X била
застрахована по застраховка „Гражданска отговорност” в против З. ”А.”
АД,
със застрахователна полица №11115000976013/ 03.04.2015г., валидна от 03.04.2015г.
до 02.04.2016г.
Ответникът „З.А.Д.А.”
АД депозира писмен отговор на исковата молба в рамките на преклузивния срок по
чл. 367, ал. 1 от ГПК, в който оспорва изцяло предявения иск, поддържайки, че
причина за настъпване на процесно ПТП е неправомерното поведение на ищцата,
която в качеството си на пешеходец не е съобразила поведението си с останалите
участници в движението, съгласно чл.113 и чл.112 от ЗДвП. Оспорена е вината на
водача
Д.П.Х..
При условията на евентуалност, в случай, че бъде доказано, че вина има и водача Д.П.Х., ответникът прави възражение за съпричиняване
на вредите от пострадалата, като се твърди, че с поведението си ищцата е
допринесла в значителна степен за настъпване на вредоносния резултат, като е
пресичала внезапно и неправилно на необозначено за целта място. като
поддържа, че същата сама се е поставила в опасна ситуация. Ответникът ЗАД ”А.” АД не оспорва, че е налице
е договор за застраховка ”ГО” на автомобилистите, полица №11115000976013,
сключен между З. ”А.” и собственика на мотоциклет ”Сузуки”, с рег.№ ******Х,
валидна към 07.07.2015 г. -датата на настъпване на процесното ПТП. Оспорва се
вината на водача Д.Х., като твърди, че вина за произшествието има пешеходката С.Х.И..
Оспорва се, че претендираното обезщетение от 75 000 лв. не кореспондира с
преживените болки и страдания от ищцата.
В съдебно
заседание ищцата чрез пълномощника си адв. К. поддържа предявения иск, като
уточнява ИМ, че са причинени шест средни телесни повреди, а не две.
В о.с.з. на 26.09.2017г. е допуснато
увеличение размера на предявения иск от 75 000лв. на 120 000лв.
В съдебно заседание ответника чрез адв.Атаносов оспорва
предявените искове. Представя писмена защита и списък на разноски.
Съдът, като обсъди доводите на
страните и прецени събраните по делото доказателства по реда на чл.12 и чл.235 ГПК, приема за установено от фактическа страна следното:
Видно от приетия Констативен
протокол за ПТП с пострадали лица с per. №1228р-6789 /08.07.2015г. на СДВР Ст.
Загора на 07.07.2015 г. около 19,45 часа в
град Стара Загора на обиколния първокласен път 1-5, км. 226+400, мотоциклет
„Сузуки" с per.
№ ******X,
управляван от Д.П.Х., се движил с несъобразена с интензивността на
движението скорост и блъснал пресичащата
платното за движение от север на юг пешеходка С.Х.И., като вследствие на удара
загубил контрол над мотоциклета и заедно с пътничката З. него паднали в
канавката до платното,
като при ПТП пешеходката е пострадала, като получила фрактура на ляво коляно,
фрактура на лява подбедрица и настанена в реанимация./л.7-л.8
от делото/
От приетата епикриза
по ИЗ №14392/2015г. издадена от МБАЛ „Ст. К.” АД Ст. Загора, се
установява, че С.Х.И. 75г. е постъпила в секция ортопедия след ПТП,
с фрактура на лява подбедрица, фрактура
на лява голямопишялна кост, счупване на таза – дясно
седалищна кост, счупване на 7-мо, 8-мо и 9-то ребро, контузия на гръден кош,
десностранна травматична пневмония, като по отношение на ищцата е предприета
операция на 10.07.2015 и проведено лечение 27 дни./л.24
от делото/
От неоспорената епикриза по ИЗ №867 /2016г.
на МБАЛ Т. ЕООД, се установява, че на 22.01.2016г. ищцата е оперирана в лечебното заведение-
отстраняване на металните импланти от подбедрицата./л.60 от делото/ На 11.03.2016г. ищцата С.И. отново е оперирана, като и е поставена
е изкуствена лява колянна става, след което е проведена рехабилитация. Проведено
е следното болнично лечение: от 07.07.2015г-03.08.2015г.-27 дни; от 22.01.2016г.-25.01.2016г.-3
дни и от 10.03.2016г.-25.03.2016г.-15 дни или общо 45 дни;
домашно-амбулаторно-от 03.08.2015г.-21.01.2016г.-5.5 месеца; от
25.01.2016г.-09.03.2016г.-1.5 месеца и от 25.03.2016г.-25.03.2016г. до около
2-3 месеца. /епикриза на л.61 от делото, етапни епикризи на л.62, л.63 /
Видно от приложеното НАХД № 715 /2016г. от Районен съд – гр.Ст. Загора образуваното във вр. с процесното ПТП наказателно производство е приключено с влязло в сила Решение №1109 от 13.07.2016 г., с което виновния водач Д.П.Х. е признат за виновен, за това, че на 07.07.2015 г. около 19,45 часа в град Стара Загора на обиколния първокласен път 1-5, км. 226+400, при управление на МПС - мотоциклет „Сузуки" с per. № ******X, е нарушил правилата за движение визирани в ЗДвП, а именно чл.20, ал.2, изречение „първо” от ЗДвП – „водачите на ППС са длъжни при избиране на скоростта на движението да се съобразяват с атмосферните условия, с конкретните условия на видимост, за да бъдат в състояние да спрат пред всяко препятствие” – пешеходец пресичащ пътното платно, чл.20, ал.2, изречение „второ” от ЗДвП, чл.116 от ЗДвП, като по непредпазливост причинил на пешеходеца С.Х.И. многостепенна средна телесна повреда изразяваща се в счупване на VII-VIII-IX десни ребра, счупване на лявата подбедрица /долна една трета/; счупване на външния кондил на лявата голямопищялна кост, счупване на горния край на лявата малкопищялна кост причинили трайно затруднение на движението на левия крак за 7-8 месеца; счупване на таза - дясна седалищна кост и двата клона на дясната срамна кост; контузия на гръдния кош; десностранна травматична пневмония причинила разстройство на здравето временно опасно за живота – престъпление по чл.343, ал.1, б.”б” предл. „второ” от НК, вр. с чл.342, ал.1 от НК. Настоящият съдебен състав приема тези факти за доказани, като съобрази обвързващата сила на влязлата в сила присъда, тъй като същата на основание чл. 300 ГПК установява по З.ължителен за гражданския съд начин вината на деликвента и механизма на извършеното деяние, вкл. причинната връзка между ПТП и причинените травми. С оглед на това, съдът достигна до правния извод, че водачът на мотоциклет „Сузуки" с per. № ******е извършил виновно противоправно деяние, което е в разрез с описаните по – горе разпоредби на ЗДвП. Същевременно в мотивите на Решение №1109/ 13.07.2016г. по НАХД № 715 /2016г. на РС - Ст. Загора е прието, че с поведението си пострадалата С.И. също е допринесла за причиняване на вредите, като е предприела на околовръстен път, на който не е имало пешеходна пътека. Прието е още, че пострадалия пешеходец не се е огледал достатъчно за премиващи МПС.
От заключението на САТЕ изготвена от в.л. инж.А.А., се установява, следния механизъм на ПТП, а именно: на 07.07.2015 г. около 19,45 часа в град
Стара Загора на обиколния първокласен път 1-5, км. 226+400 , в прав участък до
вилната зона в посока от запад на изток, според констативния протокол от
Казанлък към Хасково се е движил мотоциклет „Сузуки" с per. № ******X,
управляван от Д.П.Х., със скорост 70 - 80 км/ч. В същото време, когато
мотоциклетът е бил на 126 метра от мястото на удара, отляво от черноземен път
на вилната зона е излязла пострадалата пешеходка С.Х.И. на 75 години, която е
предприела пресичане на пътното платно. Водачът на мотоциклета в този момент е
имал обективна видимост и възможност да намали скоростта си и да спре, ако е
било необходимо за да предотврати удара и ПТП.Експертът сочи, че до мястото на
удара липсват спирачни следи и не може да се установи кога водачът е реагирал
на опасността, но явно или не е реагирал или с голямо закъснение, поради което
мотоциклетът е ударил тангиращо с дясната си предна част дясната си страна
пешеходката, в момента точно, когато тялото и е било вдясно от предното му
колело. Вещото лице инж.А., сочи в заключението си , че пешеходката е имала
възможност да види приближаващия от дясно мотоциклет от далечно разстояние над
126 метра и е имала възможност да прецени дали може да пресече безопасно. Сочи
се, че за да не настъпи ПТП пешеходка С. И. е могла да спре на левия банкет и да
пропусне мотоциклета да премине.
Съдът възприема заключението на
повторната САТЕ изготвено от инж. А., като обективно, подробно, и кореспондиращо на показанията на двамата свидетели -
непосредствени очевидци Т.Т. и Д.Х. /разпитани
по делегация чрез СП по ч.гр.д.1651/17 на РС Габрово/ и намира,
че именно то отразява обективно механизма на процесното ПТП.
От заключението на приетата по делото съдебно –
медицинска експертиза и допълнителната СМЕ, се установява, че при процесното
ПТП ищцата С.И. е получила -
счупване на лявата подбедрица /долна една трета/; счупване на външния кондил на
лявата голямопищялна кост, счупване на
горния край на лявата малкопищялна кост;
счупване на таза-дясна седалищна кост и двата клона на дясната срамна
кост; счупване на VII-VIII-IX десни ребра; контузия на гръдния кош; десностранна травматична пневмония. Провеждано
е болнично лечение от 07.07.2015г. - 03.08.2015г.-27 дни; от
22.01.2016г.-25.01.2016г.-3 дни и от 10.03.2016г.-25.03.2016г.-15 дни или общо
45 дни, по време на което ищцата е претъпяла три операции – открито наместване
на счупванията на подбедрицата с 3 метални пластини, изваждане на металните
пластини и винтове, поставена е изкуствена лява колянна става. Проведено е и
домашно-амбулаторно-от 03.08.2015г.-21.01.2016г.-5.5 месеца; от 25.01.2016г.-09.03.2016г.-1.5
месеца и от 25.03.2016г.-25.03.2016г.до около 2-3 месеца. Според вещото лице д-р Т. Д., обичайният процес на
възстановяване при увреждания като при ищцата е за срок от 7-8 месеца, но при ищцата този процес не е завършил в
обичайния срок, поради настъпило
усложнение след първата операция, което е наложило смяната на
лявата колянна става с изкуствена.
От заключението на неоспорената СМЕ се
установява още, че с оглед характера и местоположението на травматичните
увреждания на ищцата, проведеното лечение и нейната възраст е било необходимо
провеждането на рехабилитация след всяка операция до възстановяване на
самостоятелната й походка. Ищцата е имала нужда
от чужда помощ от деня на ПТП до около 2-3 месеца след поставянето на
изкуствената става. В
о.с.з. проведено на 19.04.2016 г. вещо лице д-р Д. пояснява, че получената от ищцата
пневмония е следствие от няколко неща:счупване на три ребра, контузия на
гръдния кош и залежаване на пострадалата, включително престоя й в болницата и
вътрешноболничните инфекции.
В о.с.з. проведено на 26.09.2017г. вещото
лице д-р Д. пояснява, че ищцата не е възстановена напълно и това не може да се
очаква предвид настъпилото усложнение в хода на лечението, възрастта на ищцата
и претърпените от нея травми.
От заключението на съдебно-психиатричната
експертиза изготвена от д-р М., се установява, че след процесното ПТП ищцата е
преживяла остра реакция на стрес след инцидента. Последвалите болкови
оплаквания от травматичните увреждания, ограничената активност в сравнение с
времето приди ПТП и продължителната обездвиженост с необходимост от чужда помощ
са допълнителни стресогенни фактори, довели до тревожно-депресивни оплаквания и фобийни опасения, водещи до ограничения в
поведението и обема на обичайните дейности.
Свидетелите М.М./31г. без родство/ и Т. И. /36г. снаха та ищцата/, сочат в показанията си за тежкото състояние
на ищцата след ПТП. След инцидента
свидетелката М.видяла пострадалата в болницата в много тежко състояние, били й
счупени ребра, таз, левия крак на няколко места, оплаквала се от болки
навсякъде.Свидетелката М. я обгрижвала в болницата и в дома й по-късно, тъй
като е медицинска сестра, обтривалла я, слагала й памперси и
подлога.Пострадалата била на легло, напълно обезднвижена, затова я
транспортирали с носилка до дома й. Не можела да се храни сама, да ходи до
тоалетна, да се облича и къпе. Сочи, че грижите за нея продължават и към
момента, тъй като претърпяла множество операции и настъпили усложнения, които
влошили здравословното й състояние. Св. М., сочи още, че поставяла на ищцата инжекции,
правела й превръзки и помагала за раздвижването й.Пострадалата обаче
продължавала да използва проходилка за тоалетна и инвалиден стол за къпане с
помощ от трети лица.За нея постоянно се полагат грижи от трети лица, тъй като
не може да се обслужва сама. Свидетелката И. установява, че преди инцидента С.
била възрастна, но подвижна и активна жена, която изминавало по 6 км. на ден
до лозето и ранчото си, но след
претърпените увреждания нищо не може да върши сама, не е възстановена,
продължава да има оплаквания за болки и да не може да се обслужва сама.
Сочи,
че въпреки операциите и физиотерапията, който и е направена, няма пълно
възстановяване и всяко натоварване при
ищеца му носи болки и страдания.
Показанията
на Т. И., съдът преценява по
реда на чл.172 ГПК, като взема предвид възможната заинтересованост, но им дава
вяра, доколкото кореспондират с неоспореното заключение на СМЕ.
Безспорно е между страните, че към датата на
процесното ПТП по отношение на процесния мотоциклет е бил сключен договор за З.ължителна
застраховка „гражданска отговорност” със застрахователна полица
№11115000976013/ 03.04.2015г., валидна от 03.04.2015г. до 02.04.2016г., страна по който е З. „А.“ АД, в качеството му на застраховател, като това
се установява и от представената справка
от ГФ./л.8 от делото/
При
тази фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното:
Предявения иск с правно основание
чл. 226, ал. 1 от КЗ /отм./ за заплащане на обезщетение за
неимуществени вреди е частично основателен.
Увреденият от деликт, причинен от застрахован
по застраховка "Гражданска отговорност", има право да иска
обезщетение за претърпените вреди пряко от застрахователя /чл. 266, ал. 1 от КЗ/отм./
Обект на застраховане по посочената З.ължителна
застраховка е гражданската отговорност на застрахованите физически и юридически
лица за причинените от тях на трети лица имуществени и неимуществени вреди,
свързани с притежаването и/или използването на моторни превозни средства, за
които застрахованите отговарят съгласно българското законодателство или законодателството
на държавата, в която е настъпила вредата, съгласно нормата на чл. 257, ал.1 КЗ
/отм./.
За да възникне субективното право по чл. 226,
ал. 1 от КЗ/отм./ е необходимо кумулативното
осъществяване на елементите от сложен фактически състав, включващ валидно
застрахователно правоотношение по застраховка "Гражданска
отговорност" между деликвента и застрахователя и деликт с всичките
кумулативно дадени елементи от неговия фактически състав: деяние /действие или
бездействие/, вреда, противоправност на деянието, причинна връзка между
деянието и вредата и вина на причинителя. Решаващия
състав съобрази обвързващата сила на Решение №1109/ 13.07.2016г. по НАХД № 715 /2016г. на РС гр.Стара Загора имащо значение
на влязлата в сила присъда, тъй като същото на основание чл. 300 ГПК установява
по З.ължителен за гражданския съд начин вината на деликвента и механизма на
извършеното деяние, вкл. причинната връзка между ПТП и причинените травми. С
оглед на това, съдът достигна до правния извод, че водачът на мотоциклет
„Сузуки” рег.№******е извършил виновно противоправно деяние, което е в разрез с
описаните по – горе разпоредби на ЗДвП, което е причинило на ищцата многостепенна средна телесна повреда изразяваща се в
счупване на VII-VIII-IX десни ребра,
счупване на лявата подбедрица /долна една трета/; счупване на външния кондил на
лявата голямопищялна кост, счупване на
горния край на лявата малкопищялна кост причинили трайно затруднение на
движението на левия крак за 7-8 месеца;
счупване на таза - дясна седалищна кост и двата клона на дясната срамна
кост; контузия на гръдния кош; десностранна травматична пневмония.
Съдът
приема, че към момента на процесното ПТП между
ответника „З.А.Д.А.” АД, и деликвента Д.П.Х. е налице валиден договор за
З.ължителна застраховка "Гражданска отговорност", което обстоятелство
не се оспорва от ответника. С оглед изложеното към датата на процесния деликт
съществува валидно застрахователно правоотношение по застраховка "Гражданска
отговорност" между деликвента и ответника, поради което последният дължи
на основание чл. 226, ал. 1 от КЗ/отм./ вр. чл. 45 от ЗЗД репариране на действително
причинените вреди - пряка и непосредствена последица от ПТП. Безспорно е между страните, че към датата на процесното ПТП по отношение на
процесния мотоциклет е бил сключен договор за задължителна застраховка
„гражданска отговорност” със
застрахователна полица №11115000976013/ 03.04.2015г., валидна от 03.04.2015г.
до 02.04.2016г., страна по който е ЗАД „А.“ АД, в качеството му на
застраховател, като това се установява и от представената справка от ГФ.
Нормата на чл.226, ал.1 КЗ /отм./ регламентира прякото
право на увредения, спрямо който застрахованият е отговорен да иска
обезщетението от застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност на
автомобилисти“.
Предвид обстоятелството, че гражданската отговорност
на виновния водач е покрита от ответника, същият дължи заплащането на
застрахователното обезщетение на ищеца за претърпените от него неимуществени и
имуществени вреди, с оглед на което иска е доказан по основание.
Основният спор между страните в настоящото
производство се свежда до размера на застрахователното обезщетението за
претърпените от ищеца вреди, настъпили в резултат от пътно – транспортното произшествие
станало на 07.07.2015г. В тежест на ищеца е да докаже твърдените неимуществени
и имуществени вреди причинени му от злополуката, а в тежест на ответника е да
докаже съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалия, на който
се позовава, доколкото установяването на последното е основание за намаляване
на отговорността на ответника, на основание чл. 51, ал.2 ЗЗД.
По размера на
неимуществените вреди: Претърпяните от ищцата
неимуществени вреди от процесния деликт се изразяват в изпитаните болки и
страдания от получените многобройни травматични увреждания от ПТП, посочени по
- горе при излагане на фактическата страна по казуса. Техният размер, определен
от съда в съответствие с правилото на чл. 52 от ЗЗД и Постановление № 4 от 23.
12. 1968 г. на Пленума на ВС, при съобразяване със силата, продължителността и
интензивността на болките и страданията продължили по-дълго от обичайния период от
около 8 месеца, претъпените три операции, настъпилите усложнения – изкривяване
на поставените метални инпланти и замяната с изкуствена става, възраст на
ищцата - 75 г., при която преди процесното ПТП
макар и възрастна е била физически активна и самостоятелна, а след него обездвижена
и зависима от чужда помощ, включително и в хигиенното и битово
обслужване, преживения шок и липсата
на пълно възстановяване на здравето , възлиза на сумата от 75 000 лв., която, представлява
справедливо обезщетение по смисъла на чл. 52 от ЗЗД за репариране на
неимуществените вреди от ПТП.
Относно възражението на ответника за
съпричиняване по чл.51, ар.2 ЗЗД:
С оглед
наведеното от ответника възражение за съпричиняване на вредоносния резултат
следва да бъде изследван въпроса налице ли е съпричиняване от пострадалото лице
при настъпване на вредоносния резултат, с оглед евентуалното намаляване на
дължимото обезщетение по реда на чл. 51, ал. 2 от ЗЗД. Съпричиняване е налице,
когато със своето поведение на пътя, пострадалия, като участник - пешеходец в
движението по пътищата и в нарушение на правилата за движение е допринесъл за
настъпването на вредоносния резултат. Изводът за наличие на съпричиняване на
вредата не може да почива на предположения, а намаляването на дължимото
обезщетение за вреди от деликт по правилата на чл. 51, ал. 2 ЗЗД изисква
доказани по безспорен начин конкретни действия или бездействия на увреденото
лице, с което то обективно да е способствало за настъпването на вредите
/Решение 99/08.10.2013 г. по т.д. 44/2012 г. на ВКС, Второ ТО; Решение
98/24.06.2013 г. по т.д. 596/2012 г. на ВКС, Второ ТО/. Съгласно разпоредбата
на чл. 300 от ГПК влязлата в сила присъда на наказателния съд има задължителна
сила за гражданския съд, който разглежда гражданските последици от деянието
относно това дали е извършено деянието, неговата противоправност и виновността
на дееца. Трайно установената практиката на ВКС е приела, че влязлата в сила
присъда има доказателствено значение за вината, противоправността и деянието
само на извършителя на престъплението, а поведението на пострадалия не е
предмет на присъдата, освен ако съпричиняването представлява елемент от състава
на престъплението и е било предмет на изследване по конкретното дело /Решение №
55/2009г. на ВКС, ІІ – т.о. по т.д. № 728/2008г./ С друго свое решение, ВКС е
приел, че присъдата е задължителна за гражданския съд относно вида и размера на
определеното с нея наказание / Решение № 25/2012г. на ВКС, ІІ г.о. по гр.д. №
798/2011г./. Цитираните решение са постановени по реда на чл.290 от ГПК и са
задължителни за по-нискостепенните съдилища. Следователно задължително за
гражданския съд е установеното, въз основа на което наказателния съд е
определил вида и размера на наказанието. От това се налага извода, че ако при
определяне на наказанието, наказателния съд е отчел съпричиняване от страна на
пострадалия, то гражданският съд е обвързан от фактическите констатации на
наказателния съд, свързани с приетото съпричиняване при определянето на
наказанието. Предвид прието в посочените две решения на ВКС, настоящият съдебен
състав приема, че е длъжен да съобрази възприетите факти, установени в
присъдата на наказателния съд, свързани със съпричиняване от пострадалия в два
случая – 1/ ако съпричиняването е елемент от фактическият състав на
престъплението и е било изследвано от наказателния съд и 2/ ако съпричиняването
е било отчетено в наказателното производство при определяне на наказанието. В
случая по настоящото дело е налице втората хипотеза. Ето защо, въз основа на
вече констатираният механизъм на настъпване на процесното пътно – транспортно произшествие
следва да се прецени от настоящият съдебен състав в каква степен пострадалият е
допринесъл за настъпване на пътния инцидент. От заключението на съдебно-автотехническта експертиза се
установи, че ищцата, като
пешеходката е имала възможност да види приближаващия от дясно мотоциклет от
далечно разстояние над 126 метра и е имала възможност да прецени дали може да
пресече безопасно. Сочи се, че за да не настъпи ПТП пешеходка С. И. е могла да спре на левия банкет и да
пропусне мотоциклета да премине. В
случая, се установи, че ищцата е предприела пресичане на необозначено за това
място, където липсва пешеходна пътека. Ищцата не е
съобразила трафика, разстоянието до приближаващото се пътно превозно средство,
както и скоростта на движение на МПС - нормативно задължение за пешеходците,
предвидено в чл. 113, ал. 1, т. 1 от ЗДвП.
Предвид
изложеното са налице предпоставките на
чл. 51, ал. 2 от ЗЗД за намаляване на определеното обезщетение, като процентът
на съпричиняване от страна на ищеца, съдът възприема да е 1/3 /една трета/. При
отчитане на приетото съпричиняване, обезщетението за неимуществени вреди следва
да бъде намалено на 50 000 лв., за която сума е основателен предявеният главен иск. За
разликата до целия предявен размер от 120 000 лв. искът с правно основание чл.
226, ал. 1 от КЗ/отм./ срещу застрахователя по "Гражданска
отговорност" на деликвента следва да бъде отхвърлен като неоснователен.
Съгласно чл.
84, ал. 3 от ЗЗД деликвентът изпада в забава от момента на причиняване на
непозволеното увреждане. Субективното право на увредения по чл. 226, ал. 1 от КЗ се подчинява изцяло на правната регламентация на материята за непозволено
увреждане, като негова функция, следователно ищецът има право на обезщетение за
забавено изпълнение от момента на настъпване на деликта – 07.07.2015 г.
По
разноските:
При този изход на спора на основание чл.78,ал.1 ГПК,
вр. чл.38 ЗА вр. с чл.7, ал.2, т.4 от Наредба № 1 за минималните размера на
адвокатските възнаграждения ответникът следва да бъде осъден да заплати на
процесуалния представител на ищеца адв. П.
К. сумата от 2030 лв., съразмерно на уважената част от исковете.
С оглед изхода на спора по главния иск и на
основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, ищецът следва да бъдат осъден да заплати на
ответника ЗАД „А.” АД сумата 1271 лв.,
съставляваща съдебно-деловодни разноски, пропорционално на отхвърлената част от
иска, възнаграждения за вещи лица, депозит за свидетел и юрисконсултско
възнаграждение съгласно чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредбата за минималните размери
на адвокатските възнаграждения.
На
основание чл. 78, ал. 6 от ГПК, поради освобождаване на ищеца от задължението
за внасяне на държавна такса и разноски по делото съгласно чл. 83, ал. 1, т. 4
от ГПК, ответникът ЗАД „А.” АД следва да бъде осъден да заплати по сметка на
СГС държавна такса и разноски по делото в размер на 2 000лв., пропорционално на
уважената част от иска, както и разноски за СМЕ и СПЕ в размер на 262,50лв.
също пропорционално на уважената част от
иска.
Водим
от горното и в същия смисъл, съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА ЗАД „А.” АД ***, да заплати на С.Х.И. ЕГН **********, с адрес ***.Р.**********, сумата 50 000 лв. / петдесет хиляди лева/, на основание чл. 226, ал. 1 от КЗ/отм./,
представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди от ПТП, реализирано
на 07.07.2015г. от водача на мотоциклет „Сузуки" с per. № ******X, ведно със
законната лихва, считано от 07.07.2015 г. до окончателното изплащане, като ОТХВЪРЛЯ иска с правно основание
чл. 226, ал. 1 от КЗ/отх/. за разликата от присъдения до целия предявен размер от 120
000 лв., като неоснователен.
ОСЪЖДА ЗАД „А.”
АД
***, да заплати на адв. П.К., на основание чл.78,ал.1 от ГПК вр. чл.38 от ЗА вр. с
чл.7, ал.2, от Наредба № 1 за минималните размера на адвокатските
възнаграждения сумата 2030 лв. – адвокатско възнаграждение, съразмерно
на уважената част от исковете.
ОСЪЖДА ЗАД „А.”
АД
***, да заплати на по сметка на Софийски градски съд, на основание чл. 78, ал. 6 ГПК сумата
2000 лв. – държавна такса и сумата 262,50лв. – разноски за
възнаграждение за вещо лице, платено от бюджета на съда, съразмерно на
уважената част от исковете.
ОСЪЖДА С.Х.И. ЕГН **********, с адрес ***.Р.**********, да заплати на ЗАД „А.” АД ”,
ЕИК:******, сумата
1271, 60 лв. - съдебно - деловодни
разноски, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК.
Решението подлежи на обжалване с
въззивна жалба пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му
на страните.
СЪДИЯ: