Р Е Ш Е Н И Е № 322
гр.Пловдив, 17.06.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, Търговско
отделение, 12-ти състав, в открито заседание на двадесет и седми май две хиляди и
деветнадесета година в състав:
СЪДИЯ:
СИМЕОН ЗАХАРИЕВ
при
секретаря Милена Левашка, като разгледа докладваното от съдията търговско дело № 994 по описа за 2018 година, намери
за установено следното:
Обективно съединени искове с правна
квалификация чл. 405 от КЗ и чл. 86 от ЗЗД.
ЕТ „Красимир Куртов“, ЕИК 82537076,
седалище и адрес на управление: град Пловдив, ул. Тракия 40А, ет.4, съдебен
адрес:****, чрез адвокат М.М., моли да се осъди ответното „Застрахователно
акционерно дружество Армеец“ АД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление:
град София, ул. Стефан Караджа 2, да му заплати сумата 28 288.85 лв.,
съставляваща неплатен остатък от застрахователно обезщетение, дължимо на
основание договор за застраховка на земеделски култури, обективиран в
застрахователна полица № 0901 от 19.04.2018 г., ведно със сумата 1419.76 лв.,
съставляваща мораторна лихва за забава върху главница в размер на 69875,85 лв.
за периода 20.08.2018 г. до 02.11.2018 г., както и сумата 422.44 лв., мораторна
лихва за забава върху главница от 37018,17 лв., за периода 02.11.2018 г. –
12.12.2018 г., ведно със законната лихва за забава от завеждане на исковата
молба на 12.12.2018 г. до окончателното плащане, както и направените по делото
разноски.
По същество твърди, че между
страните е налице застрахователно правоотношение, по силата на което ищецът е
застраховал при ответното дружество реколта от 2370 дка пшеница в землището на
с. Малорад, област Враца, срещу застрахователни събития градушка, буря и пожар.
Твърди също, че на 15.05.2018 г., в същия район, е паднала градушка, която е
причинила значителни щети върху застрахованото имущество, за което
застрахователят е изплатил на застрахованото лице сумата 32857.68 лв. и е поел
задължение да изплати още 8729.32 лв. Твърди, че дължимото му се обезщетение е по-голямо,
предвид размера на вредата, като претендира ответникът да бъде осъден да плати
още 28288.85 лв. Ангажира писмени и
гласни доказателства.
В отговор на исковата молба,
ответното дружество „Застрахователно акционерно дружество Армеец“ АД оспорва предявените
искове по основание и размер. Счита, че следва да се приложи разпоредбата на
чл. 57 от Общите условия, тъй като действителната стойност на реколтата е
по-ниска от застрахователната сума като в този случай следва да се умножи
действителната стойност по процента на вредата. Ето защо, счита че размерът на
застрахователното обезщетение, дължимо на ищеца е 41587 лв.
В допълнителна искова молба ищецът
поддържа становище, че чл. 57 от цитираните Общи условия, противоречи на чл.
388 от КЗ, поради което е нищожна. Твърди също, че нормата е нищожна и като
неравпроправна. Оспорва и механизма на изчисление на вредата, приложен от
застрахователното дружество.
В допълнителен отговор на исковата
молба, ответникът поддържа направените до момента възражения.
Пловдивският окръжен съд, като взе предвид събраните по делото доказателства, както и доводите на страните, намира за установено следното:
По
делото е приета като доказателство застрахователна полица „земеделски култури“
№ 0901 от 19.04.2018 г., сключена между страните, по силата на която ищецът, в
качеството му на едноличен търговец, е застраховал при ответното дружество 2370
дка земеделски култури, находящи се в с. Мелорад, област Враца, за обща
застрахователна сума 213 300 лева и със срок на застраховката 20.11.2018
г./записаната крайна дата 20.11.2017 г. съдът намира за техническа грешка,
предвид датата на сключване на застраховката, нейния характер, както и липсата
на възражения от ответната страна/. Така представеният договор не е оспорен от
ответника, не са наведени твърдения за неизпълнение задълженията на ищеца по
него за заплащане на дължимите премии, поради което съдът намира, че по делото
безспорно се установява наличието на застрахователно правоотношение между
страните за периода 19.04.2017 г. – 20.11.2018 г., по силата на което ищецът е
застраховал посочената продукция срещу настъпване на застрахователни събития градушка,
буря и пожар.
Приети
са като доказателство и „Общи условия за застраховка на земеделски култури“ на
ответното дружество.
Между
страните не се спори, че на 15.05.2018 г. в района на с.Мелорад е паднала
градушка, която е нанесла щети върху застрахованата продукция пшеница. Във
връзка с това по делото е приет като доказателство констативен протокол от
22.05.2018 г. по образувана във връзка с настъпилото застрахователно събитие
щета № 10018090100005, който не е оспорен от страните. Съгласно същия, след
извършен оглед на посевите, е установено наличие на градобитни белези –
пречупени в основата класове, частично и напълно засегнати класове, повалено на
земята зърно. Според изложеното в протокола: „Градушката е била едрозърнеста,
премесена с валеж от дъжд“. Протоколът е съставен и подписан от комисия в
състав представител на застрахователя, на застрахования, както и от експерт.
Като
доказателство е приет и оценителен протокол за нанесените щети по земеделски
култури, съставен на същата дата и от същата комисия. В него подробно са
описани в кои местности и кадастрални номера се намира засегнатите площи, какъв
е общия размер на застрахованата и пострадала площ, както и процента на
настъпило застрахователно събитие за всеки отделен имот. Съгласно изрично
посоченото в така представения протокол като бележка на застрахователя: „Ако до
прибиране на реколтата няма друго събитие, предварителната оценка преминава в
окончателна. Да се представи уведомление за прибраната реколта.“
Представени
са също уведомление от ищеца до ответното дружество с вх. № 4/25.07.2017 г.,
съгласно което същият е извършил жътвата и прибирането на реколтата от
застрахованите площи по процесната полица, както и уведомление № 5/03.08.2018
г., с което ищецът заявява, че от застрахованите площи е ожънал 1050 тона жито,
което е заприходено счетоводно. Двете уведомления, както и декларациите, които
се съдържат в тях не са оспорени от ответното дружество.
По
делото е представено и прието като доказателство писмо от дружеството до ищеца,
съгласно което, на основание извършения оглед и заключението на вещото лице на
компанията, представената справка за полученото количество зърно, е определено
обезщетение в размер на 34 639 лева. Според изложеното в писмото,
ответното дружество е изчислило отношението между действителния и декларирания
добив и е определило среден процент на щета от всички площи като така е изчислило
нанесената действителна щета. От посочения размер на обезщетението, е заявено
удържане на дължимата последна застрахователна премия по договора, сключен
между страните, ведно с данъка върху нея. Посочено е, че дължимият остатък в
размер на 32 857 68 лева ще се преведе на ищеца по посочената от него
банкова сметка.
Представено
е и второ писмо от застрахователя към ищеца от 29.11.2018 г., съгласно което в
направените до момента и изложени по-горе изчисления е допусната грешка като
дружеството счита точния размер на щетата за 41 587 лева, извършва
доплащане на сумата 6948 лева, както и възстановяване на ищеца на внесената от
него последна вноска в размер на 1781.32 лева.
С
отговора на исковата молба, ответното дружество е представило и по делото е
прието като доказателство „Коригирана рекапитулация“ процесната щета, изготвена
и подписана от „Д.В.“, с дата 14.11.2018 г., съгласно която крайният размер на
обезщетението, дължимо на ищеца е 41 587 лева. Посоченият документ е
своевременно оспорен от ищеца като съдържание и начин на изчисление на размера
на обезщетението, като по делото е указано разпределението на доказателствената
тежест върху ответната страна, доколкото се касае до частен писмен документ,
изготвен от нея и носещ единствено подпис на неин представител. Доказателства в
тази насока, от страна на ответното дружество, не бяха ангажирани.
С допълнителната искова молба са представени и приети като доказателство „Указания за ликвидация на щети по земеделски култури“ в ЗАД „Армеец“, които са оспорени като неавтентични от ответника в допълнителния отговор на исковата молба, тъй като „не съдържат подпис, не носят белезите на документ и не представляват такъв.“ По повод на това оспорване, ответното дружество бе задължено да представи Протокол № 9П/25.02.2011 г., цитиран на последната страница от същите Указания, с който са приети указанията. Въпреки вмененото му задължение, ответното дружество не представи в указания срок цитирания протокол, поради което съдът намира, че направеното от страна на ответника оспорване е неоснователно, а приложените по делото Указания са автентични и се отнасят да сключените от ответника застрахователни полици за застраховка относно земеделски култури.
В открито съдебно заседание, проведено на 15.04.2019 г., процесуалният представител на ответното дружество изрично е заявил, че „Количествата /засята и пострадала продукция/ не са спорни“ като на основание изложеното от него е коригиран постановения по делото доклад, като е прието за спорно между страните действителния размер на щетите, претърпени от ищеца, на основание тези количества. На дружеството е указано, че върху него е тежестта да се установи верността на това твърдение и твърдения по-малък размер от записания в съставения протокол. В тази връзка обаче по делото не бяха ангажирани впоследствие каквито и да е нови доказателства от страна на ответника.
По делото бяха ангажирани и гласни доказателства от страна на ищеца.
Изслушаната по делото съдебно-техническа експертиза, изготвена от в.л. проф.д-р И.Я., заключението по която не бе оспорено от страните, не противоречи на събраните писмени доказателства и като компетентно съдът възприема изцяло, установява, че средните стойности за отглеждане на един декар пшеница на пазара през 2018 г., когато е настъпило процесното застрахователно събитие, е от 120 до 130 лева. В открито съдебно заседание, експертът сочи, че това е и минималната пазарна стойност за реализацията й, за да няма загуба съответния производител. Тези изводи не бяха оспорени от ответната страна.
Изслушан бе и свидетеля П.В.А., който заявява, че работи във фирмата на ищеца като отговаря за организационните работи. В тази връзка е посещавал поне веднъж месечно процесните масиви. Заявява, че падналата градушка е унищожила между 25 и 40% от реколтата като е присъствал при извършване на огледа на комисията от представител на застрахователя, негов експерт и представител на застрахования. Сочи също, че членовете на комисията са извършили огледи на всички масиви, направили са нужните изчисления и са съставили процесния протокол, по който не са имали никакви спорове.
При така събраните доказателства, съдът намира, че се налагат следните правни и фактически изводи:
Както се посочи по-горе, от представената и неоспорена от страните застрахователно полица, както и от разменената между страните кореспонденция, се установява по несъмнен по делото начин, че в процесния период между страните е налице валидно застрахователно правоотношение, по силата на което ищецът е застраховал при ответника реколтата от пшеница в посочените масиви срещу настъпване на пожар, бедствие и градушка.
Установява се също, че не е спорно и че застрахователното събитие е настъпило на посочената дата, както и че то е нанесло щети именно върху масивите, посочени в застрахователната полица.
Съдът намира,
че фактическият размер на щетите, ясно е посочен и възприет от двете страни в
приетия като доказателство констативен протокол от 22.05.2018 г. по образувана
във връзка с настъпилото застрахователно събитие щета № 10018090100005, който
не е оспорен от страните, както и оценителен протокол за нанесените щети по
земеделски култури, съставен на същата дата и от същата комисия. В последния,
както се посочи, подробно са описани в кои местности и кадастрални номера се
намират засегнатите площи, какъв е общия размер на застрахованата и пострадала продукция,
както и процента на настъпило застрахователно събитие за всеки отделен имот.
Компетенциите, както и изводите на тази комисия, в която двама от тримата й
членове, са представители на ответника, по делото не бяха оспорени. Не се и
ангажираха каквито и да е други доказателства, които да опровергават изводите
на тази комисия или да сочат на други размери на претърпените вреди. Ето защо,
съдът намира, че заключенията в двата цитирани протокола, следва да се
възприемат изцяло.
Така,
спорно е изчисляването размера на дължимото обезщетение от ответника към ищеца.
В тази връзка, съдът намира следното:
Съгласно
посоченото в приетия оценителен протокол от 22.05.2018 г., ако не настъпи ново
застрахователно събитие до прибиране на реколтата и при представяне на
уведомление за количеството прибрана реколта, предварителната оценка на щетите
става окончателна. Не се оспорва от ответника, че с представените по делото две
уведомления от ищеца до ответника, тези негови задължения са изпълнени. Налага
се извод, че изготвената в цитирания протокол оценка е окончателна, и на нейна
база следва да се изчисли и изплати дължимото на ищеца обезщетение.
От
друга страна, съгласно чл. 56 от приложените Общи условия, дължимото
обезщетение се определя като застрахователната сума за декар се умножава по
процента на вредата. Посоченото следва да се умножи по застрахованата площ в
декари. В процесния случай, на основание приетата по делото, неоспорена от
ответника експертиза, пазарната стойност на пшеницата от един декар не може да
бъде по-малка от разходите за нейното производство, които към момента на
застрахователното събитие, са оценени между 120-130 лева. Със сключения
договор, страните са уговорили 90 лева застрахователна сума на един декар,
поради което се налага извод, че е налице подзастраховане. В този случай,
съгласно разпоредбата на чл. 389, ал.1 от КЗ, застрахователят дължи обезщетение
в пълния размер на вредата до размер на застрахованата сума, която в случая е
90 лева.
Съдът
намира за неоснователно възражението на ответната страна за приложение на
нормата на чл. 57 от Общите условия на ищеца. Видно от последните, същата
урежда тези случаи, в които действителната стойност е по-ниска от
застрахователната сума, а процесния случай, на основание изложеното по-горе, не
е такъв.
На
основание, сключените между страните два протокола, подробно описани по-горе и
при посочения начин на изчисление на обезщетението, се установява, че за: масив
№ 46810 – 638 при 100 декара застрахована площ по 90 лева/дка по приетия 26%
щета, дължимата от ответника сума е 2340 лева застрахователно обезщетение; за масив
46810 – 824 при 9 дка по 90 лева/дка по 38.40% щета, дължимата сума е
18 969.98 лева; за масив 46810 – 184 при 145,7 дка по 90 лв. и при 32.5%
щета – 4261.73 лева; за масив 46810 – 588 при 335 дка и 38.4 щета – 11577.60
лева; за масив 46810 – 311 при 580 дка по 90 лева на дка и 30.6% щета –
дължимата сума е 15 973.20 лева; за масив 46810 – 288 при 571.4 дка по 90
лева и 28.2% щета – 14 502.13 лева и за масив 46810 – 313 при 88.7 дка по
90 лева/дка и 28.20% щета, дължимото застрахователно обезщетение е в размер на
2251.21 лева. Или общо дължимото от ответника застрахователно обезщетение за
така настъпилото събитие е 69 875.85 лв., от които няма спор, ответникът е
изплатил на ищеца сумата 32 857.68 лева. Ответникът е признал и се е
задължил да изплати на ищеца допълнително 8 729.32 лева, които на това
основание, не се претендират в настоящото производство. Налага се извода, че
дължимата от ответника на ищеца сума по сключения между тях договор, е в размер
на 28 288.85 лева, в какъвто размер е и исковата претенция, която на това
основание следва да се уважи изцяло.
Предвид
уважаване на главните искове, доколкото се касае до неизпълнение на парично
задължение, съдът намира за основателни и предявените обективно съединени
искове за заплащане на мораторна лихва върху дължимата главница.
Съдът
приема, че ответника е изпаднал в забава, считано от 20.08.2018 г., тъй като
съгласно чл.40.2 от Общите условия, той следва да изплати дължимото обезщетение
до 15 дни от датата на представяне на последния изискан от него документ, което
е станало на 03.08.2018 г. Същевременно, ответникът е извършил частично плащане
на 02.11.2018 г., поради което за посочения период съдът изчисли размера на
дължимата мораторна лихва върху общата дължима главница от 69 875.85 лева
като нейния размер е 1419.76 лева. За периода 02.11.2018 г. до подаване на
исковата молба на 12.12.2018 г., сумата се изчисли върху дължима главница от
37018.17 лева, доколкото не се доказа от ищеца, реално да е изплатил 8729.32
лева до момента. Върху посочената главница, дължимата мораторна лихва за този
период, е 422.44 лева, в какъвто размер са и
претенциите на ищеца, които следва да се уважат изцяло. Сумите следва да
се присъдят ведно със законната лихва върху главницата, считано от завеждане на
исковата молба до окончателното плащане.
На
ищеца следва да се присъдят и направените по делото разноски съгласно списък по
чл. 80 от ГПК общо в размер на 3251 лева.
Предвид
изложените мотиви, на основание чл. 405 от КЗ и чл. 86 от ЗЗД, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА
„Застрахователно акционерно дружество Армеец“ АД, ЕИК *********, седалище и
адрес на управление: град София, ул. Стефан Караджа 2, да заплати на ЕТ
„Красимир Куртов“, ЕИК 82537076, седалище и адрес на управление: град Пловдив,
ул. Тракия 40А, ет.4, съдебен адрес:****, чрез адвокат М.М., сумата
28 288.85 лв., съставляваща неплатен остатък от застрахователно
обезщетение, дължимо на основание договор за застраховка на земеделски култури,
обективиран в застрахователна полица № 0901 от 19.04.2018 г., ведно със сумата
1419.76 лв., съставляваща мораторна лихва за забава върху главница в размер на
69875,85 лв. за периода 20.08.2018 г. до 02.11.2018 г., както и сумата 422.44
лв., мораторна лихва за забава върху главница от 37018,17 лв., за периода
02.11.2018 г. – 12.12.2018 г., ведно със законната лихва за забава от завеждане
на исковата молба на 12.12.2018 г. до окончателното плащане, както и
направените по делото разноски в размер на 3251 лева.
Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред Апелативен съд Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия: