РЕШЕНИЕ

   № 260145

               гр.Варна, 03.12.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВАРНЕНСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН  СЪД - Търговско отделение в публичното заседание на 17.11.2021 г. в състав:

 

                                          ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВИЛИЯН ПЕТРОВ

                                                    ЧЛЕНОВЕ: ГЕОРГИ ЙОВЧЕВ

    НИКОЛИНА ДАМЯНОВА

 

при секретаря Ели Тодорова като разгледа докладваното от съдия В.ПЕТРОВ в.т.дело № 384  по описа за  2019  год., за да се произнесе с решение, съобрази следното:

Производството е образувано по въззивна жалба на "Дженерали застраховане" АД - гр.София срещу решение № 253/25.03.2019 г. на Окръжен съд Варна-ТО по т.д. № 848/2018 г., с което дружеството е осъдено да заплати на Р.П.Б., ЕГН **********,***0 000 лева, представляваща застрахователно обезщетение за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени болки и страдания от смъртта на съпруга й Й. Д.Б., настъпила при ПТП на 26.06.2013 г. по вина на В. Т. Т. - машинист на управлявания от него многокофов багер, марка „Джи Си Би“, с инвентарен  рег.№В05194, дължимо по силата на договор за застраховка „Гражданска отговорност” по застрахователна полица №08112002378686/18.10.2012 г., ведно със законната лихва върху тази сума считано от датата на подаване на исковата молба – 04.06.2018 г. до окончателното й изплащане, на основание чл.226, ал.1 от КЗ /отм./ и чл.86, ал.1  от ЗЗД, както и сумата 4600 лева – сторени съдебно-деловодни разноски, на основание чл.78, ал.1- ГПК, с молба за отмяна на решението и за постановяване на друго такова, с което изцяло се отхвърли исковата претенция като неоснователна и недоказана, а при евентуалност - решението да бъде изменено като присъденото застрахователно обезщетение бъде намалено, а с оглед изхода на спора съдът съобрази с решението си присъдените в негова тежест разноски и му присъди разноски за двете съдебни инстанции.

Ответницата по жалбата – Р.П.Б. *** моли с писмен отговор и в с.з. чрез процесуалния си представител за потвърждаване на решението, ведно с присъждане на съдебните разноски за въззивната инстанция.

Съдебният състав на АС-Варна по оплакванията в жалбата и след преценка на събраните по делото доказателства приема за установено следното:

Жалбата е подадена в срок и е процесуално допустима.

Разгледана по същество, същата е неоснователна.

Оплакването в жалбата, че застраховката „Гражданска отговорност“ не покрива вредите на ищцата следствие смъртта на съпруга й, доколкото са причинени от многокофов багер, който е  бил ползван като строителна машина при извършване на строителни работи, а не са настъпили при придвижването му по пътя като МПС, е неоснователно. И на строителната площадка багерът остава МПС, регистрирано на територията на РБ, за който е сключена застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, като „автомобилист“ е собственикът, ползвателят, държателят или водачът на МПС, който във връзка с притежаването и използването му може да причини вреди на трети лица - §1, т.35 от Кодекса за застраховането от 2006 г. /отм./ Съгласно чл.257, ал.1 от същия кодекс обект на застраховане по задължителната застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите е гражданската отговорност на застрахованите физически и юридически лица за причинените от тях на трети лица имуществени и неимуществени вреди, свързани с притежаването и/или използването на моторни превозни средства, за които застрахованите отговарят съгласно българското законодателство или законодателството на държавата, в която е настъпила вредата. Съгласно дефинициите, дадени с §6, т.16 от ДР на ЗДвП "Самоходна машина" е съоръжение или машина, предназначена за извършване на специфични дейности и движеща се или придвижвана по пътищата само по изключение. Такива са: .... строителните машини...." и с §6, т.30 от нея "Пътнотранспортно произшествие" е събитие, възникнало в процеса на движението на пътно превозно средство и предизвикало нараняване или смърт на хора, повреда на пътно превозно средство, път, пътно съоръжение, товар или други материални щети. В случая, смъртта на Й. Б. е настъпила следствие движение на багера на заден ход, което е обичайната му функция на моторно превозно средство, като поради невъзприемане при движението от машиниста на пострадалия, същият е попаднал фатално в обсега на багера и е бил прегазен и натрошен от гумите и колелата му, като при това са му нанесени съчетани телесни увреждания, несъвместими с живота. Без значение за дължимата гражданска отговорност по процесната застрахователната полица е обстоятелството, че произшествието е  настъпило при движение на багера по строителна площадка в с.Червенци при полагане на чакъл върху нея, а не при движение на същия по път от републиканската пътна мрежа, като за самоходните строителни машини, каквато машина е багерът, движението по пътищата е само по изключение. Без значение е също така, че за ищцата съществува и друг ред на защита, доколкото процесното ПТП съставлява и трудова злополука. Право на ищцата е да избере по кой ред на защита да търси правата си.

Оплакването за съпричиняване на фаталния инцидент от пострадалия е неоснователно. Няма събрани по делото доказателства в подкрепа на такова твърдение на ответника. От заключенията и на двете съдебни авто-технически експертизи се установява, че вина за злополуката има само водачът на багера, който не се е уверил, че пътят му при маневра на заден ход е свободен и не застрашава другите участници на работната площадка. По време на движението си назад водачът е бил длъжен да наблюдава непрекъснато пътя зад превозното средство, а, в случай че му е липсвала видимост, е следвало да осигури лице, което да му сигнализира за опасности – чл.40 – ЗДвП, още повече че самият багер е нямал звукова сигнализация. В случая машинистът е бил разконцентриран от движението по същото време на друга машина – грейдер в близост, която се опитвал да избегне, като изобщо не е възприел пострадалия и не е преценил опасността същият да попадне в опасната зона на движение на багера. Самият пострадал, който е работил в средата на площадката, не е могъл да предположи движението на багера от портала в негова посока, не е чул движещата се машина предвид изключително шумната среда, установено от показанията на свидетеля Д.П., и тъй като багерът е нямал звукова сигнализация, и не го е видял или защото е бил наведен, или защото е бил с гръб към багера, или и двете. Вещото лице М. счита, че пострадалият е бил с гръб към багера, тъй като има следи от грайфера на гумите на багера по гърба на пострадалия, както и че в гръб човек трудно би различил работата на двата дизелови двигателя – на багера и на грейдера, а на площадката е работила от другата страна и трета машина - валяк. Обстоятелството, че пострадалият е бил без светлоотразителни дрехи и каска не могат да му се вменят във вина, тъй като той дори не е бил официално назначен на работа с трудов договор, не му е бил направен задължителен инструктаж за безопасност на работното място и не му е било предоставено лично предпазно и работно облекло от работодателя „Техком инженеринг Варна“ ЕООД, като отговорността на последния не може да повлече отговорност за съпричиняване на инцидента и на пострадалия.

Оплакването в жалбата относно поискания и присъден от съда размер на обезщетението за неимуществени вреди – 100000 лева е неоснователно. Внезапната и невъзратима загуба на съпруга на ищцата, който е бил най-близкият човек до нея освен децата й, неин партньор и опора в живота, на който е разчитала, с когото е споделяла всичко по време на 33 годишния им брак, и когото е обичала като съпруг и баща на децата им, е огромна и непрежалима, като празнотата от нея никога няма да бъде запълнена, а мъката и скръбта завинаги са белязали живота й. Предвид това и като съобрази обществено-икономическите условия към датата на злощастното събитие – 26.06.2013 г., както и лимитите на застрахователната отговорност към тази дата съгласно чл.266 КЗ /отм./, въззивният съд намира, че поисканият от ищцата с иска размер на обезщетение от 100000 лева е адекватен на претърпените от нея следствие на смъртта при ПТП на съпруга й Й. Б. неимуществени вреди – болки и страдания, както и на тези, които ще продължава да търпи.

Искът е основателен и следва да бъде уважен изцяло, ведно с законната лихва от датата на събитието и направените по делото съдебни разноски.

Обжалваното решение е правилно и следва да се потвърди изцяло. Въззивният съд препраща и към мотивите на първоинстанционното решение на основание чл.272 – ГПК.

При този изход на спора в полза на ответницата по жалбата се присъждат направените съдебни разноски за въззивната инстанция, представляващи заплатено адвокатско възнаграждение, в размер на 4200 лева.

Воден от изложеното и на основание чл.271, ал.1 - ГПК съставът на Варненския апелативен съд

 

Р  Е  Ш  И  :

 

ПОТВЪРЖДАВА изцяло решение №253/25.03.2019 г. на Окръжен съд Варна-ТО по т.д. № 848/2018 г.

ОСЪЖДА "Дженерали застраховане" АД –гр.София,  ЕИК *********, с адрес на управление - бул. „Княз Александър Дондуков“ № 68,  да заплати на Р.П.Б., ЕГН **********, с адрес: ***, сумата 4200 лева – съдебни разноски за въззивната инстанция.

Решението подлежи на обжалване в месечен срок от съобщаването му на страните пред ВКС на РБ при предпоставките на чл.280, ал.1 – ГПК.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                      ЧЛЕНОВЕ:1.                     2.