Р Е Ш Е Н И Е
гр.
София, 24.10.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, II-Б въззивен
състав, в
публичното заседание на тридесети
септември през две хиляди и деветнадесета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЛЮБОМИР ВАСИЛЕВ
ЧЛЕНОВЕ: КАЛИНА АНАСТАСОВА
КОНСТАНТИНА ХРИСТОВА
при секретаря
Донка Шулева, като разгледа докладваното от мл. съдия Христова гр. дело № 1059 по описа за 2019 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и
сл. от ГПК.
Образувано
е по въззивна жалба от А.А.Р. срещу решение № 541909 от 21.11.2018 г.,
постановено по гр. д. № 3388/2018 г., по описа на СРС, ГО, 40-ти състав, с
което са отхвърлени предявените от жалбоподателката срещу С.Г.Л., А.А.Л.,
представляван от своята майка и законен представител С.Л., и С.А.Л., искове с
правно основание чл. 59 от ЗЗД за осъждане всеки един от ответниците да заплати
на ищцата сумата от по 1 300 лева, или общо сумата от 3 900 лева,
ведно със законната лихва, считано от 16.01.2018 г. до окончателното й
изплащане, представляваща изплатени погасителни вноски по договор за
потребителски кредит № FL347744/25.01.2008
г.
с кредитополучател наследодателят на ответниците А. С. Л., починал на
21.01.2017 г.
Във
въззивната жалба се излагат доводи за неправилност на атакуваното решение,
поради постановяването му в противоречие с материалния закон и при допуснати
нарушения на съдопроизводствените правила, както и за неговата необоснованост.
Посочва се, че въпреки че районният съд правилно е възприел фактическата
обстановка, то последният не се е произнесъл по основаните предпоставки на иска
по чл. 59 от ЗЗД. Акцентира се на обстоятелството, че ищцата е заплатила
немалка сума при изплащането на месечните вноски по обслужване на Л.овия
договор за автомобила, който е бил ползван от съпрузите по време на брака им, и който, след прекратяването на
последния, е станал изключителна собственост на А. С. Л.. Оспорват се изводите
на първата инстанция, че в процесния случай е налице валидно основание за
имуществено разместване в отношенията между съпрузите. Твърди се, че противно
на възприетото от СРС, в разглеждания казус началният момент, от който започва
да тече погасителната давност, е моментът на придобиване собствеността върху
автомобила от наследодателя на ответниците, а именно от 03.10.2013 г. Поради което се отправя искане за отмяна на
обжалваното решение и за постановяването на друго, с което да бъде уважена
изцяло исковата претенция като основателна и доказана. Претендират се разноски.
В срока по чл.
263, ал. 1 от ГПК въззиваемите С.Г.Л., А.А.Л., представляван от своята майка и
законен представител С.Л., и С.А.Л., са депозирали отговор на въззивната жалба,
в който са изложили съображения за неоснователност и недоказаност на същата.
Отправят искане жалбата да бъде оставена без уважение, а първоинстанционното
решение, като правилно и законосъобразно, да бъде потвърдено.
Софийски
градски съд, след като прецени събраните по делото доказателства и доводите на
страните, приема следното:
Въззивната
жалба е допустима като подадена от легитимирана страна, в срока по чл. 259, ал.
1 от ГПК и срещу подлежащ на въззивно обжалване съдебен акт, поради което
подлежи на разглеждане по същество.
Съгласно разпоредбата
на чл. 269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на
решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите
въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
Настоящият съдебен
състав приема, че първоинстанционното решение е валидно и допустимо, с
изключение на частта, в която СРС е отхвърлил исковете на ищцата за осъждане на
ответниците всеки един от тях да й заплати сумата над претендирания от нея
размер от 1 265 лева до отхвърления от СРС размер от 1 300 лева.
Действително, в исковата молба А.А.Р. е претендирала осъждане на ответниците
всеки един от тях да й заплати сума в размер на 1 300 лева, с която те са
се обогатили неоснователно. В хода на първоинстанционното производство обаче, в
проведеното на 18.09.2018 г. публично съдебно заседание, съдът е допуснал
направеното от процесуалния представител на ищеца искане за изменение размера
на първоначалната искова претенция, като същата вече се е считала за предявена
за осъждане на всеки един от ответниците да заплати на ищцата сума от по
1 265 лева. Поради което, в тази част от първоинстанционното решение е
налице произнасяне свръхпетитум и то подлежи на обезсилване.
Първоинстанционното производство е образувано по предявен иск с правно
основание чл. 59 от ЗЗД.
В
исковата си молба срещу С.Г.Л., А.А.Л., представляван
от своята майка и законен представител С.Л., и С.А.Л. ищцата твърди, че последните са наследници на
починалия й бивш съпруг А. С. Л., с който са се развели на 24.03.2011 г. По време
на брака й с А.Л., последният сключил на 04.09.2008 г. договор за Л. с „И Е.Д.А.Л.“ ЕООД, по
силата на който Л.одателят е предал на Л.ополучателя за ползване лек автомобил
марка „Опел“, модел „Корса“, с рег. № *******А.Л. е придобил правото на собственост върху л. а. „Опел“
на 03.10.2013 г., или след прекратяването на брака му с ищцата, поради което последният
е станал изключителен негов собственик. В периода, в който А.Л. и А.Р. били все още в
граждански брак, последната е погасявала вноски по потребителски кредит,
сключен между бившия й съпруг и „Ю.И Е.Д.Б.“ АД, като сумите, получени от този
потребителски кредит, били предназначени за плащане на първоначалната вноски и
последващи такива по договора за Л.. Вноските по кредита били изплащани от
ищцата с нейни лични средства, като по този начин тя не е изпълнявала свой
нравствен дълг, а същевременно колата се е ползвала изключително от бившия й
съпруг и не е служила за задоволяване на нуждите на семейството. Така, след
прекратяването на брака й с А.Л. и придобиването на собствеността върху процесния
автомобила само от бившия й съпруг, то последният, респ. негови наследници,
дължат връщане на заплатените от ищцата вноски по договора за Л. в общ размер
на 3 900 лева, с които ответниците неоснователно са се обогатили.
В писмения си отговор
ответниците оспорват изложеното в исковата молба, че вноските по процесния
кредит са били погасявани с лични средства на А.Р., а напротив – твърдят кредитът да е изплащат
изключително с лични средства от А.Л. и с такива, предоставяни му от неговата майка.
Сочат, че докато двама души живеят заедно в едно домакинство, не може да се
говори за обедняване на единия и обогатяване на другия, тъй като едно от
основните брачни задължения е грижата и подкрепата между съпрузите и
осигуряването на благополучието на семейството, съобразно възможностите на
всеки от брачните партньори. Няма да са налице предпоставките на чл. 59 от ЗЗД
и когато единият от съпрузите изпълнява свой нравствен дълг. Правят възражение
за изтекла петгодишна погасителна давност за процесното вземане.
С оглед
събрания по делото доказателствен материал от фактическа страна е установено,
че в периода 31.07.1998 г. – 24.03.2011 г. А.Р. и А.Л. са били в граждански брак, който е прекратен с
решение № III-86-44/24.03.2011 г., постановено по гр. д. № 13461/2010 г. по описа на
СРС. По време на брака им, на 04.09.2008 г. между А. С. Л., като Л.ополучател,
и „И Е.Д.А.Л.“ ЕООД, като Л.одател, бил сключен договор за Л. № 009009-001, по
силата на който Л.одателят се е задължил да придобие и достави на Л.ополучателя
за използване лек автомобил марка „Опел“, модел „Корса, като между страните е
уговорен 60 месечен срок на договора и обща цена на вещта 11 021,32 евро
без ДДС. С приемо-предавателен протокол от 12.09.2008 г. автомобилът бил
предаден на Л.ополучателя.
В първоинтанционното
производство е прита по делото и неоспорена от страните съдебно-счетоводна
експертиза, която съдът намира за компетентно изготвена, и в която експертът е
посочил, че за изпълнението на поставените му задачи се е запознал с
материалите по делото, извършил е справка в „Ю.Б.“ АД, където е получил
документи – Договор за потребителски кредит №
FL347744/25.01.2008 г., справка –
експозиция относно сметката и кредита, генерирани от основаната информационна
система на банката, детайлно извлечение за движението по цитираната сметка в
периода 21.01.2008 г. – 31.03.2011 г. Констатирал е, че съгласно Договор за потребителски
кредит № FL347744/25.01.2008 г., сключен между „Ю.И Е.Д.Б.“ АД и А. С. Л.,
банката се е задължила да предостави на кредитополучателя потребителски кредит
в размер на 7 000 лева за текущи нужди за период до 25.01.2012 г., като
разрешеният кредит е предоставен по банкова сметка *** ***,
представляваща разплащателна сметка с
титуляр А. С. Л.. В заключителната част вещото лице е посочило, че за периода
20.02.2008 г. – 26.08.2010 г. по банковата сметка с IBAN
*** А. С. Л., А.Л. /след развода Р./ е внесла сума в
общ размер 3 795 лева, която е послужила за погасяване на месечни вноски
по договор за потребителски кредит №
FL347744/25.01.2008 г., по който
кредитополучател е А. С. Л.. По делото са представени и 23 броя вносни бележки
за периода 20.02.2008 г. – 26.08.2010 г. за внесени от А.Л. в полза на А. С. Л.
вноски по кредит по банкова сметка *** *** 795 лева.
По делото са събрани и
гласни доказателства чрез разпита на свидетеля Н. Г. Х.– майка на ищцата, която
заявява, че през 2008 г. дъщеря й и нейният мъж са теглили кредит за закупуване
на кола, който кредит им е било трудно да изплащат, искали са непрекъснато пари
от свидетелката, а кредитът бил обслужван само от ищцата. Посочва, че близо две
години А.Л. е бил в болничен, поради скъсани връзки на крака, който
впоследствие бил ампутиран, като в този период последният не е работил, пушел е
и пиел. Не й е било известно майката на А.Л. да е давала пари на семейството. Свидетелката
твърди, че от 2008 до 2010 г. нейната дъщеря не е работила на трудов договор,
била домашна помощница и взимала около 1 000 лева. Заявява, че Л.овата
колата се е ползвала от дъщеря й и от внучка й.
С договор с нотариална
заверка на подписите за прехвърляне на собственост от 03.10.2013 г. „И А.Б.А.Л.“
ЕООД прехвърля на А. С. Л. собствеността върху лек автомобил марка „Опел“,
модел „Корса“ с рег. № *******С решение № II-69-43/10.05.2016 г. по гр. дело № 42153/2013 на
СРС е отхвърлен предявеният от А.А.Р. срещу А. С. Л. иск за делба на лек
автомобил марка „Опел“, модел „Корса“, с рег. № ******.
По делото е представено и
удостоверение за наследници с изх. № РВЕ17-УГ01-481/25.01.2017 г. от което се
установява, че А. С. Л. е починал на 21.01.2017 г. и е оставил за свои
наследници по закон С.Г.Л. – съпруга, А.А.Л. – син, и С.А.Л. – син.
Съгласно нормата на чл. 59, ал.1 от ЗЗД всеки, който
се е обогатил без основание за сметка на другиго, дължи да му върне онова, с
което се е обогатил, до размера на обедняването. Общият фактически състав на
неоснователно обогатяване - обогатяване без основание за чужда сметка,
нормативно уреден в чл. 59, ал.1 от ЗЗД, се състои от няколко елемента -
обогатяване на едно лице, обедняване на друго лице, липса на основание,
обогатяването да е за сметка на обедняването.
За да отхвърли предявения от ищцата иск
първоинстанционният съд е приел, че в разглеждания случай договорът за
потребителски кредит е сключен с цел закупуването на процесния автомобил,
ползван и от двамата съпрузи, като задължението по кредита е поето за нуждите
на семейството, поради което намира приложение разпоредбата на чл. 32 от СК.
Изложил е, че погасяването на заем по време на брака, независимо от това, кой
от съпрузите го е предприел, е извършено с общи средства на семейството и в
изпълнение на задължението за общо участие, поради което и платилият съпруг не
може да иска половината от платеното от другия съпруг. Така възприетите от СРС
изводи се споделят напълно и от настоящия съдебен състав на СГС.
Нормата
на чл. 32, ал. 2
от СК предвижда
солидарност на съпрузите за поето задължение по време на техния брак, имащо за
цел задоволяване нужди на семейството. Когато едно парично задължение е поето
от единия съпруг, солидарната обвързаност за другия възниква по силата на
законовата презумпция, че поетото задължение е за задоволяване нужди на семейството.
В
настоящия случай е установено, че по време на брака на ищцата с наследодателя
на ответниците, последният е сключил Договор за
потребителски кредит № FL347744/25.01.2008
г.
с „Ю.И Е.Д.Б.“ АД, с получената сума от който са били погасени вноски по
договор за Л. от 04.09.2008 г., по който Л.одателят е предал на А. С. Л. за
ползване лек автомобил марка „Опел“, модел „Корса“, с рег. № *******Противно на
твърденията на ищцата, с оглед заявеното от нейната майка – свидетелката Н. Х.,
автомобилът е бил използван от А.Р. и нейната дъщеря, поради което съдът
приема, че колата се
е ползвала от семейството за неговите нужди.
По отношение на заплащането на погасителните вноски по
потребителския кредит с № FL347744/25.01.2008 г. и произхода на средствата, с които
това е ставало, следва да се отбележи, че само по себе си посочването на името
на наследодателя на ответниците във вносните бележки (предвид обстоятелството,
че той е бил титуляр по договора за кредит), и евентуалното внасянето на сумите
по тях само от ищцата, не означава погасяване на вноските с лични средства на
някоя от двете страни. Погасяването на вноските по договора за потребителски
кредит е ставало по време на брака на страните, поради което е необходимо
да се проведе пълно главно доказване от страна на ищцата, че погасяването на
вноските по договора за кредит е ставало с нейни лични средства, а не със
средства на семейството. Единствените събрани по делото доказателства за
установяването на това обстоятелство се явяват показанията на свидетелката Н.
Х., която е и майка на ищцата, затова и заявеното от нея следва да се преценява
с оглед разпоредбата на чл. 172 от ГПК. Действително коментираната свидетелка
посочва, че вноските, които е платила дъщеря й по процесния потребителски
кредит, са направено с лични нейни средства, но същевременно Н. Х.споделя, че
през процесния период дъщеря й не е работила по трудов договор, искала е пари
от майка си, като по делото не са ангажирани никакви допълнителни
доказателства, от които да се установява източник на лични доходи по отношение
на А.Р.. Поради което и настоящият съдебен състав намира, че ищцата не е
провела необходимото пълно и главно доказване на твърдението си, че е изплащала
вноските по процесния потребителски кредит с лични средства. Подобно доказване
не е извършено и от страна на ответниците, а именно, че техният наследодател
изключително със свои доходи е обслужвал потребителския кредит.
Предвид гореизложеното, напълно
законосъобразни се явяват изводите на районния съд за неоснователността на
исковата претенция на А.Р., доколкото платеното по време на брака между съпрузите за
погасяване на поети задължения за задоволяване на нуждите на семейството им,
независимо от титулярството по платежните документи, е с общи средства и в
изпълнение на задължението по чл. 17 от СК, респективно в чл. 18 СК от (отм.), според който всеки
от съпрузите е длъжен да осигурява благополучието на семейството съобразно
своите възможности, имущество и доходи. Затова съпругът, платил през време на
брака поетия за нуждите на семейството дълг с презумптивно семейни средства, не
може да иска половината им от другия съпруг /в този смисъл определение № 533/16.06.2017 г. на ВКС по гр.
д. № 148/2017 г., III г. о./.
Правилно се явява и заключението на контролираната инстанция,
че дори и искът на ищцата да беше основателен и да бяха налице предпоставките
за ангажиране отговорността на ответниците по чл. 59 от ЗЗД, то претенцията на
жалбоподателката е погасено по давност.
Съобразно разпоредбата на чл. 114 от ЗЗД, давността започва да тече от такъв момент, към който
е съществувала обективна възможност за ищцата да предяви претенция за защита на
своите права, който в случая е от момента на неоснователното преминаване
на благата от имуществото на обеднелия в това на обогатилия се.
Неоснователността на преминаването на благата се осъществява при самото
преминаване, а не в някой последващ момент, в каквато насока за възраженията на
жалбоподателката. По делото е установено, че всички вноски по договора за
потребителски кредит № FL347744/25.01.2008
г.
са извършени по време на брака на ищцата с
наследодателя на ответниците, т. е. преди неговото прекратяване на 24.03.2011
г., а искът е предявен в съда на 16.01.2018 г. С оглед разпоредбата на чл. 115, ал. 1, б. "в" от ГПК, предвиждаща, че давност между
съпрузи не тече, началният момент, от който насетне в случая тя е започнала да
тече, това е влизането на решението за прекратяване на брака в сила, при което
възможността на ищцата да потърси защита на правата си по съдебен ред е
погасена на 24.03.2016 г.
По
отношение на разноските:
При този изход на спора право на разноски имат
ответниците. От тях С.Г.Л. и С.А.Л. са поискали присъждането на такива до
приключване на последното заседание пред настоящата съдебна инстанция и са
представили доказателства за извършването им, а именно за заплатено от всеки
един от тях адвокатско възнаграждение за един адвокат, което се претендира в
размер на 700 лева. Предвид своевременно наведеното от процесуалния
представител на въззивника – адвокат М., възражение за прекомерност, и с оглед липсата
на фактическа и правна сложност на настоящото дело, съставът на СГС намира, че
претендираното от С.Г.Л. и от С.А.Л. адвокатско възнаграждение за един адвокат
следва да бъде намалено, като на всеки един от тях се присъдят разноски в размер
на 318,55 лева.
Воден от горното СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД
Р Е Ш И :
ОБЕЗСИЛВА
решение № 541909 от 21.11.2018 г., постановено по гр. д. № 3388/2018 г., по
описа на СРС, ГО, 40-ти състав, в частта, с която са отхвърлени предявените от А.А.Р.,
с ЕГН **********, срещу С.Г.Л., с ЕГН **********, А.А.Л., с ЕГН **********,
представляван от своята майка и законен представител С.Л., и С.А.Л., с ЕГН **********,
искове с правно основание чл. 59 от ЗЗД за осъждане всеки един от ответниците
да заплати на ищцата сумата над 1 265 лева до отхвърления от СРС размер от
1 300 лева, или общо за сумата над 3 795 лева до отхвърления от СРС
размер от 3 900 лева, представляваща изплатени погасителни вноски по договор за
потребителски кредит № FL347744/25.01.2008
г.
с кредитополучател наследодателя на ответниците А. С. Л., починал на 21.01.2017
г.
ПОТВЪРЖДАВА
решение
№ 541909 от 21.11.2018 г., постановено по гр. д. № 3388/2018 г., по описа на
СРС, ГО, 40-ти състав, в частта, с която са отхвърлени предявените от А.А.Р., с
ЕГН **********, срещу С.Г.Л., с ЕГН **********, А.А.Л., с ЕГН **********,
представляван от своята майка и законен представител С.Л., и С.А.Л., с ЕГН **********,
искове с правно основание чл. 59 от ЗЗД за осъждане всеки един от ответниците
да заплати на ищцата сумата от 1 265 лева, или общо сумата от 3 795
лева, ведно със законната лихва, считано от 16.01.2018 г. до окончателното й
изплащане, представляваща изплатени погасителни вноски по договор за
потребителски кредит № FL347744/25.01.2008
г.
с кредитополучател наследодателя на ответниците А. С. Л., починал на 21.01.2017
г.
ОСЪЖДА
А.А.Р., с ЕГН **********, да заплати на
С.Г.Л., с ЕГН **********, на
основание чл. 78, ал. 3 от ГПК сумата от 318,55 лева, представляваща разноски за адвокатско
възнаграждение в производството пред въззивната инстанция.
ОСЪЖДА
А.А.Р., с ЕГН **********, да заплати на
С.А.Л., с ЕГН **********, на основание
чл. 78, ал. 3 от ГПК сумата от 318,55 лева, представляваща разноски за адвокатско възнаграждение в производството
пред въззивната инстанция.
Решението не
подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.