№ 253
гр. Русе, 30.06.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – РУСЕ, ПЪРВИ СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и седми юни през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Аглика Гавраилова
Членове:Мария Велкова
Антоанета А.
при участието на секретаря Маня Пейнова
като разгледа докладваното от Мария Велкова Въззивно гражданско дело №
20234500500343 по описа за 2023 година
Производството е по чл.258 и сл. ГПК.
Постъпила е въззивна жалба от Р. Х. Д. чрез пълномощника му адв. К.
Д.а от АК-Русе против решение №465/07.04.2023 г., постановено по гр.д.№
4875/2021 г. на Русенския районен съд, с което е уважен предявеният от Г.ф.
суброгационен иск с правно основание чл.558, ал.7 от КЗ за сумата в размер
на 1543.40 лв. Твърди се, че решението е неправилно като постановено при
съществени процесуални нарушения, неправилно приложение на
материалния закон и като необосновано по изложените в жалбата
съображения. Претендира отмяна на решението и постановяване на ново, с
което искът се отхвърли. Иска да му се присъдят направените разноски за
производството.
Ответникът по жалбата Г.ф.- София е подал отговор по реда на чл.263 от
ГПК, в който изразява становище за неоснователност на жалбата. Счита
обжалваното решение за правилно по съображенията, изложени в отговора и
иска същото да бъде потвърдено.
След преценка на доводите на страните, доказателствата по делото и
1
съобразно правомощията си, визирани в чл.269 от ГПК, въззивният съд
приема следното:
Жалбата е подадена от процесуално легитимирана страна в
законоустановения срок и срещу подлежащ на съдебен контрол акт, поради
което е допустима.
Разгледана по същество жалбата е неоснователна.
Производството е образувано по предявеният от Г.ф.- гр.София против
жалбоподателя суброгационен иск с правно основание чл.558, ал.7 от КЗ.
От събраните в първоинстанционното производство доказателства е
установено, че на 14.04.2018 г. в гр.Русе, *** до Х.ч. Р. Х. Д. като водач на лек
автомобил “Рено Трафик” с ДК №***, собственост на “Б.” ЕООД, на
11.04.2018г. в 10.25 часа, не контролирал непрекъснато управляваното от него
МПС и ударил товарен автомобил “Ивеко” с ДК №***, собственост на “Н.ч.”
ЕООД и причинил ПТП съгласно удостовереното в протокол за ПТП
№1616565/11.04.2018г. Към момента на ПТП жалбоподателят управлявал
МПС без валидна застраховка „Гражданска отговорност“. Протоколът за ПТП
е подписан от жалбоподателят, който факт е установен с приетата по делото
почеркова експертиза.
На Д. като виновен водач са били съставени АУАН №389649/11.04.2018
г. и АУАН №566284/11.04.2018 г. , а впоследствие са били издадени и НП. С
НП му е било наложено административно наказание с глоба в размер на 20
лв. за нарушение на чл.20, ал.1 ЗДвП. НП е с влязло в сила на 24.05.2018 г.
Механизмът на ПТП и причините за същотото са установени с приетата
по делото САТЕ. Съгласно заключението на ВЛ Ж.Р. произшествието е
настъпило при ясно време, суха пътна настилка и нормална видимост, като
автомобил “Рено Трафик” навлязъл в частта от пътя за насрещно движение, в
резултат на което настъпил сблъсък челно косо с товарен автомобил “Ивеко”.
Експертът е посочил, че от ударът са настъпили щети и по двете МПС,
описал е щетите по товарния автомобил и стойността за средствата,
необходими за тяхното отстраняване.
Въз основа на уведомление за имуществени вреди от 09.08.2018 г. е била
образувана щета, по която е бил изготвен доклад по щета за имуществени
вреди №110449/09.08.2018 г., Техническа експертиза и Заключителна
2
техническа експертиза , след което с преводно нареждане от 31.08.2018 г.
сГ.ф. е заплатил на собственика на товарния автомобил “Н.ч.” ЕООД сумата
1599.80 лв., представляваща застрахователно обезщетение.
С обжалваното решение първоинстанционният съд е уважил предявеният
иск по съображения, че след извършеното от ГФ плащане, същият се
суброгира в правата на увреденото лице срещу ответника като причинител на
вредата до размер на платеното обезщетение.
Обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно.
В чл.461 от КЗ е установено задължително застраховане срещу
гражданска отговорност в сферата на автомобилния транспорт. Това
задължение е адресирано до собствениците, ползвателите, държателите и
упълномощените от тях водачи на МПС.
За застраховането срещу гражданска отговорност легална дефиниция е
дадена в чл.429 от КЗ. Съгласно цитираната правна норма с договора за
застраховка "Гражданска отговорност" застрахователят се задължава да
покрие в границите на определената в застрахователния договор
застрахователна сума отговорността на застрахования за причинените от него
на трети лица имуществени и неимуществени вреди, които са пряк и
непосредствен резултат от застрахователното събитие. В застрахователното
обезщетение се включват и пропуснати ползи, които представляват пряк и
непосредствен резултат от непозволено увреждане; лихвите за забава, когато
застрахованият отговаря за тяхното плащане пред увреденото лице, както и
разноските, присъдени в полза на увреденото лице по съдебни дела, водени
срещу застрахования за установяване на гражданската му отговорност, когато
застрахователят е привлечен в процеса.
Съгласно цитираната правна норма застраховането срещу гражданска
отговорност се определя като вид застраховане, при което застрахователя се
задължава да плати в рамките на определената в договора застрахователна
сума обезщетението, което застрахованият дължи на третото лице, по силата
на своята гражданска отговорност. Следователно, застрахователният риск при
този вид застраховане е опасността от възникване на гражданска отговорност
на застрахования- т.е да отговаря пред трето лице за виновно причинените му
вреди. Такава гражданска отговорност в сферата на автомобилния транспорт
възниква при ПТП, което представлява по правната си същност непозволено
3
увреждане по смисъла на чл.45 и сл. от ЗЗД.
Съвкупната преценка на доказателствата дава основание да се приеме, че
жалбоподателят в качеството си на водач на МПС – автомобил „Рено Трафик“
е нарушил правилата за движение по пътищата- чл.20 от ЗДвП , навлязъл е в
лентата за насрещно движение и е виновно е причинил вреди на насрещно
движещия се товарен автомобил.
ПТП, мястото на неговото настъпване, участниците, видимите щети,
както и обстоятелствата, касаещи механизма са удостовери в протокола за
ПТП, подписан от жалбоподателя и ползващ се с обвързваща съда
доказателствена сила. В протокола за ПТП мястото на неговото настъпване е
описано като гр.Русе, *** до Хаджигенова чешма, а управляваното МПС от
жалбоподателя е индивидуализирано с регистрационния си номер, номер на
рамата и с посочване на марката и модела. Мястото на ПТП е установено и с
другите писмени доказателства- АУАН и издадените въз основа на тях НП,
както и с приетата по делото САТЕ.
С НП и САТЕ е установено, че причина за настъпването на ПТП е
поведението на жалбоподателя, който нарушил правилата за движение по
пътищата, за което е бил санкциониран с влязло в сила НП.
Установено, че същият е осъществил фактическия състав на
непозволеното увреждане по чл.45 от ЗЗД, поради което за увреденото лице е
възникнало субективното право на обезщетение.
Към момента на ПТП гражданската отговорност на жалбоподателя в
качеството му на виновен водач не е била застрахована, поради което
увреденото лице е заявила претенциите си пред ГФ. След извършване на
експертиза и доклад, ГФ е определил и изплатил застрахователно
обезщетение с платежно нареждане на 31.08.2018 г. претенцията на увредения
е уважена срещу ГФ-София на основание чл.557, ал.1 от КЗ.
След изплащане на присъденото обезщетение на пострадалия на
основание чл.558, ал.7 от КЗ ответникът по жалбата е встъпил в правата на
увреденото лице до размера на платеното- т.е. за ищеца е възникнало
субективното право да претендира стойността на платеното от него
обезщетение от лицето, което е причинило вредите.
Осъществяването на елементите от фактическия състав на чл.558, ал.7 от
4
КЗ и липсата на доказателства за доброволно плащане на дължимите суми от
страна на жалбоподателя дава основание да се приеме, че предявеният иск е
основателен и правилно е уважен в установения с експертизата размер.
С оглед изхода от спора правилно първоинстанционният съд е определил
и разноските.
Решението не страда от наведените в жалбата пороци. Същото е
правилно и следва да се потвърди с решение, което съгласно чл.280, ал.3 от
ГПК не подлежи на касационно обжалване.
Съгласно чл.78 от ГПК разноските за въззивното производство са в
тежест на жалбоподателя. На насрещната страна не следва да се присъждат
разноски, тъй като няма искане за това и съответно няма доказателства ГФ да
е направил разноски за въззивното производство.
По изложените съображения Русенският окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение №465/07.04.2023 г., постановено по гр.д.№
4875/2021 г. на Русенския районен съд, в частта, с която Р. Х. Д. е осъден да
заплати на Г.ф.- гр.София сумата в размер на 1543.40 лв., платено
застрахователно обезщетение за причинени имуществени вреди от ПТП,
както и в частта за разноските.
В останалата част решението като необжалвано е влязло в сила.
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
5
2._______________________
6