О П Р Е Д Е Л Е Н И Е №
гр.
Сливен, 11.11.2021 год.
В И М
Е Т О Н А Н А Р О Д А
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – СЛИВЕН в закрито
заседание на единадесети ноември две хиляди двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
СТЕЛА ДИНЧЕВА
При участието на секретаря …………. като
разгледа докладваното от съдия Динчева адм. д. № 209 по описа на съда за 2021 година, за да се произнесе
съобрази следното:
Производството е по реда на чл. 197 и сл. от Данъчно-осигурителния процесуален
кодекс (ДОПК).
Образувано е по жалба от д-р Г.Н.Б. чрез адв.Ж.Д. срещу
Решение № 14 от 15.03.2021 год. издадено от Директора на ТД на НАП – Бургас, в
частта относно наложения запор върху вземането и от трето задължено лице
представляващ несеквестируем доход съгласно чл.213,
ал.1, т.5 от ДОПК и в частта, с която се връща преписката на публичния
изпълнител при ТД на НАП Бургас за ново произнасяне с издаване на съответен
акт. С молба от оспорващата вх.№ СД-01-01-2189/07.06.2021
год. /л.52/ след издадено разпореждане от съда, процесуалният представител на
д-р Б. уточнява, че предмет на
оспорване е Решение № 14 от 15.03.2021 год. издадено от Директора на ТД на НАП
– Бургас, в частта, с която се връща
преписката на публичния изпълнител при ТД на НАП Бургас за ново произнасяне
с издаване на съответен акт за извършване на необходимите действия по частична
отмяна на наложените обезпечителни мерки с постановление за налагане на
обезпечителни мерки № С-210020-022-0013128/24.02.2021 год. и издаване на ново запорно съобщение до третото задължено лице. Изявление в
същия смисъл е направено от адв.Ж.Д. в открито
съдебно заседание на 23.09.2021 год. /л.75-гръб/, поради което съдът приема, че
предмет на оспорването е Решение № 14 от 15.03.2021 год. издадено от Директора
на ТД на НАП – Бургас, в частта, с която се
връща преписката на публичния изпълнител при ТД на НАП Бургас за ново
произнасяне с издаване на съответен акт за извършване на необходимите действия
по частична отмяна на наложените обезпечителни мерки с постановление за
налагане на обезпечителни мерки № С-210020-022-0013128/24.02.2021 год. и
издаване на ново запорно съобщение до третото
задължено лице.
В жалбата се твърди, че решението в обжалвана
част е неправилно, незаконосъобразно, необосновано и постановено при нарушение
на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените
правила. Излагат се съображения, че с процесното
постановление не са спазени разпоредбите относно вида и размера на имуществото,
което не може да бъде предмет на принудително изпълнение. Публичният изпълнител
е бил длъжен да извърши самостоятелна преценка дали вземанията, върху които е
насочил принудителното изпълнение са несеквестируеми и при констатиране на условията на чл.213 от ДОПК да върне несеквестируемата част от преведените
по негова сметка суми. С оглед на това без да е извършена самостоятелна
преценка от публичния изпълнител директорът на ТД на НАП е постановил
неправилно решение в обжалваната част. Публичният изпълнител бил длъжен да се
съобрази императивните предписания на закона, да следи служебно за несеквестируемостта на вземанията като разпореждането за
изпълнение на запорното съобщение следва да бъде
издадено едва след узнаването на този факт. Прави се искане съдът да отмени
решението в оспорената му част.
В съдебно заседание оспорващата редовно
призована не се явява. Представлява се от адв. Ж.Д.,
която поддържа жалбата и моли съда да отмени решението в обжалваната част. Претендира
разноски по делото.
Ответникът по жалбата Директорът на ТД на НАП
Бургас, редовно призован не се явява в съдебно заседание. Представлява се от ст.
юрисконсулт Д. Ж., която счита подадена жалба за недопустима поради липса на
правен интерес, тъй като решението в обжалваната му част е благоприятно за
оспорващата. Алтернативно намира жалбата за неоснователна. Твърди, че
разпореждане за изпълнение на е издавано.
Административен съд Сливен след като обсъди и
прецени наведените в жалбата доводи, становищата на страните и събраните по
делото доказателства приема за установено от фактическа страна следното:
В ТД на НАП Бургас е образувано изпълнително
дело № 20040007716/2004 год. с длъжник Г.Н.Б. във връзка с просрочени публични
задължения в размер на 39 856, 28 лева включващ главница от 24 355, 71 лева и
лихва в размер на 15 434, 46 лева. С постановление за налагане на обезпечителни
мерки № С210020-022-0013128 от 24.02.2021 год. издадено от публичен изпълнител
при ТД на НАП – Бургас, офис Сливен е наложен запор върху вземане от трето
задължено лице РЗОК – Сливен за сумата от 1000 лева представляващи плащане във
връзка със сключен договор с НЗОК за извършени медицински дейности по документ
за плащане № ********** от 18.02.2021 год. С изх. № С210020-119-0001961/24.02.2021
год. публичният изпълнител изпратил до РЗОК – Сливен Запорно
съобщение по чл. 202, ал. 2 от ДОПК. Видно от съдържанието на последното публичният
изпълнител е разпоредил запорираните суми да не се
предават, както и че на основание чл. 230, ал. 4 от ДОПК третото лице РЗОК – Сливен е длъжно да внесе
дължимата сума по сметка на ТД на НАП – Бургас, офис Сливен в тридневен срок от
получаване на разпореждането за изпълнение.
Срещу Постановлението за налагане на
обезпечителни мерки № С210020-022-0013128 от 24.02.2021 год. на публичния
изпълнител на 08.03.2021 год. д-р Б. депозирала жалба пред Директора на ТД на
НАП Бургас. По тази жалба сезираният горестоящ орган
Директор на ТД на НАП – Бургас постановил Решение № 14 от 15.03.2021 год., с
което на основание чл. 197, ал. 2 от ДОПК 1. Оставил без уважение жалбата досежно наложения
запор върху вземанията над установения в чл.213, ал.1, т.5 от ДОПК несеквестируем минимум, 2. Отменил постановление за
налагане на обезпечителни мерки № С210020-022-0013128 от 24.02.2021 год. в
частта относно наложения запор върху вземането на д-р Г.Б. от трето задължено
лице РЗОК Сливен съответна на минимума представляващ несеквестируем
доход съгласно чл.213, ал.1, т.5 от ДОПК и 3. Върнал преписката на публичния
изпълнител при ТД на НАП Бургас за ново произнасяне с издаване на съответен акт
за извършване на необходимите действия по частична отмяна на наложените обезпечителни
мерки с постановление за налагане на обезпечителни мерки №
С-210020-022-0013128/24.02.2021 год. и издаване на ново запорно
съобщение до третото задължено лице.
В мотивите си административният орган приел,
че получаваното от д-р Б. заплащане за извършената медицинска дейност попада в
обхвата на изрично предвидените изключения в разпоредбата на чл.213, от ДОПК,
тъй като същото представлява
възнаграждение за извършен труд по смисъла на чл.213, ал.1, т.5 от ДОПК. С постановлението
е наложен запор върху цялото вземане, което е в нарушение на горепосочения
текст. С третия диспозитив на решението преписката е
върната на публичния изпълнител за издаване на ново запорно
съобщение до третото задължено лице при съобразяване с мотивите на решението.
В хода на съдебното дирене от ТД на НАП
Бургас е представено постановление за частична отмяна на наложените
обезпечителни мерки изх.№ С210020-193-0000280/01.04.2021 год., съгласно което
запорът наложен с постановление № С210020-022-0013128 от 24.02.2021 год. се
отменя частично за сумата в размер на 650 лева. Запорът остава в сила за сума в
размер на 350 лева. По делото няма данни това постановление да е обжалвано от
д-р Б..
Обжалваното решение е съобщено на неговия
адресат и настоящ оспорващ Г.Б. на 07.04.2021 год., а жалбата до съда е
подадена (чрез административния орган) на 14.04.2021 год. – видно от пощенското
клеймо върху пратката.
Горната фактическа обстановка съдът прие за
установена въз основа на събраните в хода на съдебното дирене годни, относими и допустими доказателствени
средства, включително приложените към административната преписка писмени
доказателства, които не бяха оспорени от страните по предвидения в закона ред.
Въз основа на така изградената фактическа
обстановка съдът формира следните изводи от правно естество:
Оспорването е направено в рамките на
регламентирания от закона срок и срещу административен акт, който подлежи на
съдебен контрол, но същото е подадено от лице, което няма правен интерес от обжалване на решението на директора на ТД на
НАП Бургас, в частта му, с която преписката е върната на публичния изпълнител
при ТД на НАП Бургас за ново произнасяне с издаване на съответен акт за
извършване на необходимите действия по частична отмяна на наложените обезпечителни
мерки с постановление за налагане на обезпечителни мерки №
С-210020-022-0013128/24.02.2021 год. и издаване на ново запорно
съобщение до третото задължено лице.
В тази връзка съдът намира подадената жалба
за процесуално недопустима.
Според чл. 147 от АПК
право на оспорване имат гражданите и организациите, чиито права, свободи или
законни интереси са нарушени или застрашени от административен акт или за които
той поражда задължения. Лицето, което е засегнато или би могло да бъде засегнато
от административния акт има правен интерес да го оспорва. Правният интерес в
административния процес е законово изискване и правно качество на оспорващото
лице. Правният интерес е връзката на оспорващия с породените от
административния акт правни последици. Нещо повече оспорването на
административните актове е обусловено от пряк и личен защитен от правото
интерес на оспорващия, какъвто в случая не е налице. Интересът е пряк, когато
оспорваният акт непосредствено засяга или създава опасност от непосредствено
засягане на права, свободи и законни интереси на жалбоподателя или
непосредствено създава задължения за него и личен, когато засяга правната сфера
на самия жалбоподател.
Такова непосредствено засягане в случая
липсва, тъй като целеният с жалбата до директора на ТД на НАП Бургас резултат е
постигнат с процесното решение. Видно от жалбата
подадена до административния орган оспорващата е искала отмяна на постановление
№ С210020-022-0013128 от 24.02.2021 год. С процесното
решение постановлението е отменено в частта относно наложения запор за сумата
от 650 лева, а за сумата от 350 лева жалбата е отхвърлена. По отношение на отхвърлителния диспозитив лицето
не е подало жалба до съда и в тази част решението на органа е влязло в сила
като необжалвано. Жалбата е подадена единствено в частта на решението, с която
преписката се връща на публичния изпълнител за издаване на ново запорно съобщение до третото задължено лице. Оспорващата
обаче няма правен интерес да обжалва решението в тази част, тъй като с нея не
се засягат законни интереси на лицето, нито се създават задължения. За пълнота
следва да се отбележи, че за жалбоподателя съществува процесуален ред, по който
може да защити интересите си като се възползва от правото си по чл.266 от ДОПК
да обжалва действията на публичния изпълнител след връщането на
преписката.
По изложените съображения настоящият състав
намира настоящото производство за процесуално недопустимо, поради липса на
правен интерес на оспорващата.
В тази връзка съдът следва да отмени
определението си за даване хода на делото по същество, да възобнови съдебното
дирене и да остави жалбата без разглеждане, а производството по делото да бъде прекратено.
Искане
за присъждане на разноски са направили и двете страни. С оглед изхода на спора
съдът намира искането на процесуалния представител на административния орган за
основателно. Следва да се осъди оспорващата да заплати на НАП разноски по
делото в размер на 100 лева представляващи юрисконсултско
възнаграждение.
Воден от гореизложеното и на основание чл. 159, т. 4 от АПК
Административен съд – Сливен
О П Р Е Д Е Л И:
ОТМЕНЯ протоколно определение от 21.10.2021 год., с което е
даден ход на делото по същество
ВЪЗОБНОВЯВА производството по адм.д. №
209/2021 год. по описа на Административен съд Сливен
ОСТАВЯ
БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалба подадена от д-р
Г.Н.Б. чрез адв.Ж.Д.
срещу Решение № 14 от 15.03.2021 год. издадено от Директора на ТД на НАП
– Бургас, в частта, с която преписката е
върната на публичния изпълнител при ТД на НАП Бургас за ново произнасяне с
издаване на съответен акт за извършване на необходимите действия по частична
отмяна на наложените обезпечителни мерки с постановление за налагане на
обезпечителни мерки № С-210020-022-0013128/24.02.2021 год. и издаване на ново запорно съобщение до третото задължено лице като НЕДОПУСТИМА
ПРЕКРАТЯВА
производството по адм.д.
№ 209/2021 год. по описа на Административен съд Сливен.
ОСЪЖДА Г.Н.Б. ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ на Национална агенция за приходите сумата от 100 /сто/
лева представляваща юрисконсултско възнаграждение.
Определението подлежи на обжалване с частна
жалба в 7 дневен срок пред Върховен административен съд на РБългария.
СЪДИЯ