Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 168
гр.
Перник, 05.06.2018 г.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
ПЕРНИШКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД - Гражданска колегия, в открито заседание на 22.05.2018 г., ІI-ри въззивен състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Милена Даскалова
ЧЛЕНОВЕ:
Методи Величков
Кристиан
Петров
при
секретаря Златка Стоянова като разгледа докладваното от съдия Петров в.гр.дело
№ 00241 по описа за 2018 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 258 – чл. 273 ГПК.
Образувано
е по жалба от „Топливо-2“ ЕООД против решение № 671/05.09.2017 г. по гр.д. № 831/2017 г. по описа на Районен съд – Перник, в частта, с която
са уважени предявените от Л.И. срещу „Топливо-2“ ЕООД, искове по чл. 344, ал.
1, т. 1, т. 2
КТ, като е признато за незаконно и е отменено уволнението на ищцата Л.И.,
извършено със Заповед № ***, издадена на основание чл. 328, ал. 1, т. 3 КТ;
ищцата е възстановена на заеманата преди уволнението длъжност - "***"
в ответното дружество. Обоснованите и
конкретни оплаквания в жалбата са, че решението е неправилно и необосновано, тъй като
намаляването обема на работата е свързано не само с увеличения
паричен оборот, а и с
намаляването на стокооборота.
Твърди се, че тр. договор между страните е сключен при нарушение на наредба №
4/11.05.1993г., като ищцата не е представила документ за придобито образование
при сключването му, поради което съдът следвало служебно да обяви неговата
недействителност с всички последици от това. Заявяват се и допуснати съществени
процесуални нарушения /не е обсъдено и взето предвид заключението на вещото
лице/. Иска се отмяна на решението в обжалваната част, включително и в
свързаната с иска част за разноските, като въззивният съд постанови друго, с
което исковете бъдат отхвърлени.
В
срока по чл. 263, ал. 1 ГПК въззиваемата страна не е подала отговор на жалбата.
В устните състезания излага съображения за неоснователност на жалбата и за
потвърждаване на решението в обжалваната част.
Пернишкият
окръжен съд, след като обсъди доводите на страните намира следното:
При извършената по реда на чл.
269, изр. 1 ГПК служебна проверка, съдът намира, че обжалваното първоинстанционно решение е валидно
и допустимо - в обжалваната му част.
Съдът при въззивния контрол за правилност на
първоинстанционния съдебен акт в рамките, поставени от въззивната жалба, след като прецени събраните по делото
доказателства и взе предвид доводите и възраженията на страните, намира от фактическа
и правна страна следното:
Формираната и изложена в мотивите на решението от
първоинстанционния съд фактическа обстановка е пълна, кореспондираща със събраните доказателства и се
установява така, както е изложена подробно от първоинстанционния съд, поради което в мотивите на настоящия съдебен акт не следва да се
преповтарят отново събраните в първата инстанция доказателства, които са
правилно обсъдени и преценени към релевантните за спора факти и обстоятелства. Във въззивната жалба по същество се повтарят същите
аргументи, които вече са били изтъкнати в отговора по чл. 131 ГПК и в устните
състезания, на които в обжалваното решение е даден подробен отговор. Независимо
от това и във връзка с доводите по жалбата следва да се добави и следното:
Не е спорно между страните,
а и се установява от събраните по делото доказателства, че между страните е
съществувало трудово правоотношение по безсрочен трудов договор, по което
ищцата е заемала при ответника процесната длъжност "*** " в с. ***. Неоснователно е позоваването на жалбоподателя във въззивната жалба, че тр. договор е недействителен. В случая няма данни за
предявяване на претенция (чрез иск или възражение) за прогласяване недействителността на процесния трудов
договор на посоченото основание, нито недействителността на договора да е обявена с
влязло в сила решение по друго дело, още повeче, че такова възражение не е релевирано своевременно
в срока по чл. 133 ГПК - в срока за писмен отговор. Поради това работодателят
не би могъл да се позовава на недействителност на договора на посоченото
основание за първи път през въззивната инстанция.
Трудовото правоотношение на ищеца е било прекратено
с посочената в мотивната част заповед на основание чл. 328,
ал.1, т.3 от КТ - поради намаляване обема на работа. Твърденията на
ищеца в исковата молба за незаконност на уволнението са свързани с това, че не
е било налице намаляване на обема на работа. Фактическият състав на приложеното
уволнително основание чл. 328,
ал.1, т.3 КТ изисква установяване, че реално, обективно измеримо с
конкретни количествени критерии, е намалял обемът на работата, т.е. намалял е в количествено отношение и трайно във
времето, което намаляване да се отнася не към дейността на предприятието
изобщо, а към съответната дейност, в която е бил зает до уволнението
съответният работник и то по начин, вследствие на който и при наличие на пряка причинна връзка
конкретното уволнение на съответния работник да се яви пряко
следствие от това намаляване на обема на работа. В процесната заповед не е посочено в какво конкретно се изразява
в случая "намаляването на обема на работа", послужило като основание
за уволнението на ищцата, а се възпроизвежда текстът на закона чрез фразата намаляване на обема на
работа. Не представляват годни и достатъчни доказателства, представените от
ответника в тази насока - справки /л. 75-77 от първоинстанционното
дело/. Справката,
като частен документ, изходящ от ответника, има доказателствена стойност само
по чл. 180 ГПК, а и не съдържа никаква конкретна информация - за конкретни
количествени, включително и финансови, параметри, сочещи като цяло съществено намаляване на обема на
работа на обекта, в който е работила ищцата.
В заключението на съдебно-
икономическата експертиза, приета по делото без оспорване е посочено в числа реализираният стокооборот за
процесния търговски обект за времето от 01.01.2016 г. – 31.12.2016 г., който постепенно намалява. За същия период
резултатът на стоково паричния оборот е както следва: януари 19045,86 лева, февруари 15975,57 лв., март 20602,57 лв., април
30194,23 лв., май 26486,43 лв., юни 38554,80 лв., юли 39963,19лв., август
36797,49 лв., септември 39294,87 лв. октомври 43339,17 лв., ноември 29430,07лв.
и декември 27094,14 лв. Според поясненията на вещото лице стокооборотът включва
продадените стоки на едро и дребно, но по банков път, а в стоково паричния
оборот влизат стоките продадени само касово, като заявява, че е възможно
стоково паричният оборот да се увеличава, а стокооборотът да намалява, какъвто
е настоящият случай.
От анализа на заключението на вещото лице става
ясно, че резултатът на стоково паричния оборот се увеличава, а през месеците
ноември и декември стойностите намаляват, но превишават тези за първите пет
месеца от периода. Следователно за изследвания едногодишен период обемът на работа е в
посока увеличение, изразяващо се конкретно в нарастване на нетните приходи от
продажбите в обекта. В тази връзка правилно е прието от
първоинстанционния съд, че липсва спад на работата с обслужването на клиенти на
каса в обекта, за която дейност са отговаряли служителите на длъжност „***“,
сред които е и ищцата. Обективните финансови резултати за периода ноември - декември 2016 г., отразени в заключението, са в посока известно
намаление, но същото е възможно да се дължи не на намаляване на обема на
работата по смисъла на чл. 328, ал. 1, т. 3 КТ - при липса на други
доказателства в тази посока - а на множество други фактори - конкретни
финансово-икономически такива, включително влиянието на фактора
"сезонност" при продажбите, която се потвърждава от показанията на св. С.М. – ***, според която „търсенето на строителни
материали е по-голямо през второто полугодие на годината“. В тази връзка са и показанията на св. В., според
която „по принцип най-голямо е търсенето в периода от края на лятото до края на
есента … най –слабо е търсенето м. януари и февруари“. Освен това за този период
ноември - декември 2016 г., дори и да е
имало някакъв спад в извършваните продажби, то той е твърде кратък, за да се
обоснове извод за трайно и дългосрочно намаляване в обема на работа, в
сравнение с друг предходен период, и този спад да е достатъчен, за да се
приложи предвиденото от законодателя основание за прекратяване на трудово
правоотношение поради "намаляване обема на работа".
В противовес на оплакванията в жалбата, въззивният
съд приема, че постепенното
намаляване на реализирания стокооборот за изследвания период не променя извода, тъй
като от длъжностната характеристика за заеманата от ищцата
длъжност се установява, че нейната дейност е материално-отчетническа
и е била свързана с боравене
с пари в брой и стокови ценности, а както се посочи в случая стокооборотът
касае единствено продадените стоки по банков път. Следователно продажбата на
стоки по банков път не е в пряка зависимост с дейността, в която е бил заета до
уволнението ищцата, поради което ирелевантно остава обстоятелството дали и колко е намалял стокооборотът. Освен това и
на самостоятелно основание, следва да се има предвид, че от икономическа гледна
точка и двата компонента отразяват едни и същи краткотрайни активи на
предприятието - материални запаси /стоки/, като това, че паричният оборот влиза
в стокооборота, само показва политиката на предприятието за планирането на
търговския оборот при различните обеми на продажбите, които се постигат при
различна асортиментна структура, различна степен на покриване на постоянните
разходи и различен размер на потенциалната печалба. В този смисъл следва да се
разбира пояснението на вещото лице, че е възможно стоково паричният оборот да
се увеличава, а стокооборотът да намалява. Така че намаляването на реализирания
стокооборот не означава автоматично "намаляване обема на работа" по см. на чл. 328, ал. 1, т. 3 КТ и при положение, че при преценката на двата
компонента основен индикатор е стоково паричният оборот, който се увеличава,
тъй като той отразява директно постъпването на парични средства, които са най-ликвидни
в оборота, защото предприятието може незабавно да ги трансформира в друг вид
актив.
На последно, но не и по значение място прави
впечатление, че в показанията ангажираните от работодателя
св. М. и св. В., освен соченото в
заповедта за уволнение основание, се съдържат и данни за наличието на друга
причина за прекратяване трудовото правоотношение с ищцата - нейното лично
поведение, свързано с липсата на особени показатели и резултати във връзка с
нейната работа. В случая обаче, щом ръководството на ответното дружество е
намерило, че тези други причини са основание за уволнението на ищцата, то
негово право и задължение е било да се позове на това основание при
прекратяване на трудовото правоотношение, но
това в процесния случай не е направено.
Други относими конкретни оплаквания и доводи за неправилност на първоинстанционния съдебен акт не са наведени във въззивната жалба, поради
което с оглед правомощията по чл. 269, изр. последно ГПК въззивният съд не
дължи служебна проверка на различни от сочените основания за неправилност на
обжалваното решение, нито да се произнася по въпроси, които не са заявени в
първоинстанционното производство /включително и на факти,
които опорочават, отлагат или погасяват оспорваното потестативно право, но не
са посочени от ищеца в исковата молба/.
С оглед на всичко гореизложено, ответникът, чиято е
доказателствената тежест в процеса не установява законността на уволнението на
посоченото уволнително основание, поради което прекратяването тр.
правоотношение на ищеца с ответника е незаконно и правилно е отменено от
районния съд. Основателността на иска по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ и с оглед
това, че ищецът е полагал труд при ответника по безсрочен трудов договор
обуславя основателност и на иска по чл. 344, ал.1, т.2 от КТ - за
възстановяване на предишната работа.
В
обжалваната част на решението първоинстанционният съд, като е достигнал до същия краен резултат е
постановил правилен съдебен акт, който не страда от пороците, посочени
във въззивната жалба и на основание чл. 271, ал.1 ГПК
следва да бъде потвърден, а въззивната жалба, като неоснователна - да се остави
без уважение.
По
разноските:
С оглед изхода на спора, на жалбоподателя не се
дължат разноски по въззивното производство.
Въззиваемият претендира, но не доказва направени разноски
по въззивното производство (в представения списък по чл. 80 ГПК се сочи сумата
600 лв. – адв. хонорар, но липсват доказателства за уговорено и заплатено
адвокатско възнаграждение пред въззивната инстанция), поради което такива не му
се дължат.
Предвид изложеното, съдът
Р Е
Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА
решение № 671/05.09.2017 г. по гр.д. № 00831/2017 г. по описа на Районен съд – Перник в обжалваната част.
РЕШЕНИЕТО подлежи
на обжалване пред Върховния касационен съд, при условията на чл. 280 ГПК, в 1-месечен
срок от датата на обявяване на решението – 05.06.2018 г., на осн. чл. 315, ал.
2, във вр. с чл. 317 ГПК.
Копие от решението да се връчи на
страните, на осн. чл. 7, ал. 2 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.