№ 376
гр. Плевен, 04.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, VII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и седми юни през две хиляди двадесет и пета
година в следния състав:
Председател:Светослава М. Цонева
при участието на секретаря Даниела В. Тодорова
като разгледа докладваното от Светослава М. Цонева Административно
наказателно дело № 20244430201732 по описа за 2024 година
ПРОИЗВОДСТВО ПО РЕДА НА чл. 59 от ЗАНН.
Обжалвано е наказателно постановление № 99 от 08.07.2024 година на
Директор РДГ - Ловеч, с което на основание чл.275, ал.1, т.2 от ЗГ и чл.53, ал.1
и ал.2 от ЗАНН на Б. Н. П. от ***, ЕГН ********** е наложено
административно наказание глоба в размер на 350,00 /триста и петдесет/ лева
за извършено нарушение на чл.257, ал.1, предл.2, т.2, предл.3 от Закона за
горите /ЗГ/, във вр. с чл.211, ал.2, т.2 от ЗГ, във вр. с чл.15, ал.1, т.1, предл.2 от
Наредба № 1/30.01.2012г. за контрола и опазването на горските територии, във
вр. с чл.9а, предл.1 от същата наредба.
ЖАЛБОПОДАТЕЛЯТ редовно призован, се явява лично в съдебно
заседание. Представлява се от адвокат К. Д. - Адвокатска колегия - Плевен.
Последният навежда доводи затова, че наказателното постановление е
издадено в нарушение на административно - производствените правила и
материалния закон. Моли съда да постанови решение, с което да отмени
обжалваното наказателно постановление. Претендира разноски.
ОТВЕТНИКЪТ - редовно призован, се представлява от юрисконсулт Ц.
Й.. Моли съда да потвърди наказателното постановление като правилно и
законосъобразно. Твърди, че по делото са събрани писмени и гласни
1
доказателства за извършените две нарушения от страна на жалбоподателя, че
процесното наказателно постановление е издадено в съответствие с
изискванията на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН, както и че
административнонаказващият орган е определил и наложил минимално
наказание. Претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер
на 150 лева и възразява срещу направените разноски от страна на
жалбоподателя за адвокатска защита като прекомерни. В писмено становище,
депозирано от страна на Директора на РДГ - Ловеч се ангажират доводи за
законосъобразността на наказателното постановление.
СЪДЪТ, като съобрази събраните по делото доказателства - поотделно и
в тяхната съвкупност, взе предвид изложеното в жалбата и становището на
жалбоподателя, намира за установено следното:
ЖАЛБАТА е подадена в рамките на преклузивният срок по чл. 59 ал. 2
от ЗАНН, в този смисъл се явява ДОПУСТИМА и следва да бъде разгледана.
По ОСНОВАТЕЛНОСТТА на жалбата, съдът съобрази следното:
Наказателното постановление е издадено от компетентен по степен,
място и материя орган. Видно от представената по делото в заверено копие
Заповед № РД 49-171 от 23.05.2024 година на Министъра на земеделието и
храните е, че директорите на регионални дирекции по горите са овластени да
издават наказателни постановления за извършени нарушения по Закона за
горите.
На 02.02.2024г. на жалбоподателя Б. П. бил съставен акт за установяване
на административно нарушение за това, че на 19.12.2023 година в землището
на с. Върбица, община Плевен, на място с географски координати
LAT:43.47525491 (северна ширина) и LON: 24.69488596 (източна дължина),
като лице по чл.211, ал.2, т.2 от Закона за горите с Удостоверение за лесовъдна
практика № 3229/2011 г. е издал Превозен билет за транспортиране на
дървесина № 7702/00426/19122023/152400 – BD699ZO от 19.12.2023 година,
издаден в 15:24:20ч., без да е спазил реда и условията за издаване на превозни
билети, определени със Заповед № 24/18.01.2022г. на изпълнителния директор
на ИАГ за допълване на Заповед № 1019/17.11.2021г. на Изпълнителния
директор на ИАГ - прикачените към превозния билет изображения на двете
страни не обхващат изцяло товара по височина и съответно по ширина и
дължина.
2
Горното било констатирано от длъжностните лица при РДГ-Ловеч – А.
В. и К. Г. след направена от тяхна страна проверка в Информационната
система на ИАГ в модул „ Превозни Билети“. За несъответствието на
издаденият от жалбоподателя превозен билет и придружаващите го снимки
със Заповед № 24/18.01.2022г. на изпълнителния директор на ИАГ за
допълване на Заповед № 1019/17.11.2021г. на Изпълнителния директор на
ИАГ бил съставен констативен протокол. Въз основа на изводите в него
жалбоподателят бил призован да се яви в РДГ Ловеч на 02.02.2024 година
където и бил съставен описаният по – горе Акта за установяване на
административно нарушение по чл.257, ал.1, предл.2, т.2, предл.3 от Закона за
горите /ЗГ/, във вр. с чл.211, ал.2, т.2 от ЗГ, във вр. с чл.15, ал.1, т.1, предл.2 от
Наредба № 1/30.01.2012г. за контрола и опазването на горските територии, във
вр. с чл.9а, предл.1 от същата наредба.
Актът бил съставен в присъствието на жалбоподателя и връчен му по
надлежния ред лично.Същият го подписал с отбелязването, че ще депозира
възраженията си в законоустановения срок както и направил.
Впоследствие е издадено и обжалваното наказателно постановление,
което санкционира Б. П. с глоба в размер на 350,00 /триста и петдесет/ лева за
извършено нарушение на чл.257, ал.1, предл.2, т.2, предл.3 от Закона за горите
/ЗГ/, във вр. с чл.211, ал.2, т.2 от ЗГ, във вр. с чл.15, ал.1, т.1, предл.2 от
Наредба № 1/30.01.2012г. за контрола и опазването на горските територии, във
вр. с чл.9а, предл.1 от същата наредба.
Горната фактическа обстановка се установява по несъмнен начин от
представените по делото писмени доказателства – наказателно постановление
№ 99 от 08.07.2024 година на Директор РДГ - Ловеч; акт за установяване на
административно нарушение № 99 от 16.02.2024 година на главен експерт при
РДГ - Ловеч; констативен протокол № РДГ08-047 от 03.01.2024 година; доклад
от главен експерт при РДГ - Ловеч № РДГ08-1324 от 05.02.2024 година;
превозен билет № 7702/00420/12122023/172703-9СВ0ВR2 от 12.12.2023
година, ведно с 1 брой снимка на номер на МПС ЕНЕХ 7342; превозен билет
№ 7702/00426/19122023/152400-BD699ZO ОТ 19.12.2023 година, ведно със
снимков материал; разпечатка от Изпълнителна агенция по горите - 4
страници; писмо от РДГ - Ловеч с регистрационен № РДГ08-12908 от
22.12.2023 година; писмо от РДГ - Ловеч с регистрационен № РДГ08-12574 от
3
13.12.2023 година; информация за електронен документ получен/изпратен
чрез СЕОС; писмо от РДГ - Ловеч с регистрационен № РДГ08-733 от
21.01.2022 година; регистрационно- контролна карта № РДГ08-00733 от
21.01.2022 година; пощенски плик с дата на пощенското клеймо 09.07.2024
година; известие за доставяне от 12.09.2024 година;; 2 броя справки за
предишни нарушения на името на жалбоподателя Б. Н. П. от ДГС - Плевен;
Заповед № ЗАП- 24 от 18.01.2022 година на ИД Изпълнителен директор на
ИАГ; Заповед № ЗАП-1019 от 17.11.2021 година на Изпълнителен директор на
ИАГ; Заповед № РД 49-171 от 23.05.2024 година на Министъра на земеделието
и храните; разпечатка от Агенция по вписванията за РДГ - Ловеч.
В подкрепа на изложените обстоятелства са събраните гласни такива
посредством разпита на свидетелите А. В. и К. Г., разпитани непосредствено в
съдебно заседание.
В хода на производството е допусната и назначена съдебно – техническа
експертиза. Според заключението по същата, изслушано непосредствено в
съдебно заседание не може да се даде точен отговор за V дървесина,
натоварен на ТА с ДКН ЕН 5270 КТ по ПБ №7702/000426/19122023/15 2400-
BD699ZO, отразен в превозен билет № 7702/00426/19122023/152400 –
BD699ZO от 19.12.2023 година, издаден в 15:24:20ч.
При така приетото за установено от фактическа страна СЪДЪТ счита, че
жалбата е ОСНОВАТЕЛНА по следните съображения:
Безспорно по делото е, че жалбоподателят Б. П. е лицензиран лесовъд,
регистриран в публичния регистър на ИАГ-София за упражняване на
лесовъдска практика с Удостоверение за лесовъдна практика № 3229/2011 г.,
поради което е адресат на разпоредбите на чл.257, ал.1, предл.2, т.2, предл.3
от Закона за горите /ЗГ/, във вр. с чл.211, ал.2, т.2 от ЗГ, във вр. с чл.15, ал.1,
т.1, предл. 2 от Наредба № 1/30.01.2012г. за контрола и опазването на горските
територии.посочените разпоредби, както и на горните заповеди.
Разпоредбата на чл.257, ал.1, т.2 от ЗГ предвижда налагане на глоба от
300 до 5000 лв., ако не е предвидено по-тежко наказание, на длъжностно лице
или лице, упражняващо лесовъдска практика, което: „ т.2. съгласува, одобри
или издаде документ в нарушение на този закон, на подзаконовите актове по
прилагането му или на одобрените горскостопански планове и програми“.
Разпоредбата на чл.211, ал.1 от ЗГ вменява задължение дървесината да
4
се транспортира от временен склад, придружена с превозен билет. Според
ал.2, т.2 на същия член: „Превозните билети се издават: т. 2 от лицата,
упражняващи лесовъдска практика – за дървесината, добита от собствените
им гори, както и от горските територии, за които са упълномощени от
собственика.“
Разпоредбата на чл.15, ал.1, т.1 от Наредба № 1/30.01.2012г. за контрола
и опазването на горските територии забранява издаването на превозни билети
в нарушение на изискванията, определени с наредбата и/или със заповедта за
определяне на съответния образец. Разпоредбата на чл.9а от Наредбата, която
обаче не е посочена в оспореното НП като нарушено правило за поведение,
гласи: „Лицата, издаващи или попълващи документи по Закона за горите или
подзаконовата нормативна уредба, са длъжни да спазват реда и условията за
тяхното получаване, попълване, водене, издаване, отчитане и съхранение,
определени със заповедите за определяне на съответните образци“. Съобразно
чл.15б от посочената наредба, превозният билет се издава чрез интернет
информационната система на ИАГ по ред и при условия, определени със
заповед на изпълнителния директор на ИАГ. Въз основа на тази норма е
издадена Заповед № 24/18.01.2022г. на изпълнителния директор на ИАГ за
допълване на Заповед № 1019/17.11.2021г. на изпълнителния директор на
ИАГ. Посочената заповед е вътрешноведомствен акт по смисъла на чл. 2, ал. 2,
т. 3 от АПК и има организационен характер. Същата не засяга субективни
права или законни интереси на граждани или юридически лица, различни от
адресатите й. Със самата заповед е разпоредено оповестяването й чрез
публикация на интернет страницата на ИАГ, както и чрез съобщения в
приложението за издаване на превозни билети, инсталирано в съответните
мобилните устройства. По делото е представено доказателство за
публикуването на заповедта на интернет страницата на административния
орган.
В конкретния случай е наложена санкция поради несъобразяване на
дееца с изискванията на т.ІІ.2.1.1 от Заповед № 24/18.01.2022 г., която гласи:
„При товарни превозни средства с открит товар се извършва заснемане от
четирите страни. Изображенията от предната и задната част следва да
осигуряват визуално разчитане на регистрационните номера, а изображенията
от задната част и двете страни следва да обхващат изцяло товара по височина
и съответно по ширина и дължина“.
5
Видно от приложените по делото превозен билет и снимков материал,
товарът е заснет отзад и отстрани, а на една от снимките е виден предният
регистрационен номер на товарния автомобил, с което действително
изискванията на т.ІІ.2.1.1 от Заповед № 24/18.01.2022 г. не са изпълнени
изцяло. Доказателствата по делото установяват частично изпълнение на
горната заповед.
Съдът намира, че в случая е налице формално нарушение на просто
извършване, за което законодателят не е презюмирал настъпването на
общественоопасни последици.
Съгласно Тълкувателно решение №1/12.12.2007г. по тълкувателно
наказателно дело № 1/2007г. на ОСНК на Върховният касационен съд на
Република България преценката за „маловажност на случая“ подлежи на
съдебен контрол. Съгласно същото решение предмет на преценка в
настоящото въззивно производство е не само законосъобразността на
наказателното постановление, но и неговата правилност и обоснованост,
обуславящи се от правилната преценка на конкретната тежест на извършеното
нарушение и степента на засягане от негова страна на установените и
защитени с конкретния закон обществени отношения. Съдът счита, че
деянието, осъществено от страна на жалбоподателя П., макар и формално да
осъществява признаците на посоченото нарушение е с много ниска степен на
обществена опасност, не застрашава обществените отношения, които са
предмет на защита с посочената като нарушена разпоредба и то със
следващата се интензивност. Доказателствата по делото установяват, че
жалбоподателя изпълнил, макар и частично предписанието на Заповед №
24/18.01.2022г. на изпълнителния директор на ИАГ за допълване на Заповед
№ 1019/17.11.2021г. на изпълнителния директор на ИАГ, налице е по-ниска
степен на обществена опасност от типичната за този вид административни
нарушения. В този смисъл, наложената глоба в размер от 350 лева, дори в
размер към минимума на санкционната разпоредба е несъответно висока
спрямо осъщественото нарушение и не кореспондира с целта на закона.
Горните обстоятелства определят извършеното нарушение като маловажен
случай. Съдът намери, че в случая наказващият орган е следвало да съобрази
тези обстоятелства и да приложи разпоредбата на чл. 28 ЗАНН като не
наказва нарушителят а го предупреди, че при повторно такова нарушение ще
бъде санкциониран.
6
Съдът намери, че в са налице всички законови предпоставки, съгласно
дефиницията, дадена в § 1, т. 4 от ДР на ЗАНН за прилагане на чл. 28 от ЗАНН
и следва да се приложи разпоредбата на чл. 63, ал. 2, т. 2, вр. с ал. 4 от ЗАНН.
Наказателното постановление следва да бъде отменено, а жалбоподателят П.
предупреден , че при извършване на друго административно нарушение от
същия вид, представляващо маловажен случай, в едногодишен срок от
влизане в сила на съдебния акт, за това друго нарушение от същия вид ще му
бъде наложена административно наказание.
По така направеното искане за присъждане на разноски, съдът съобрази
следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 63 Д от ЗАНН в производствата пред
районния и административния съд, страните имат право на присъждане на
разноски по реда на Административнопроцесуалния кодекс. Съгласно чл. 143,
ал. 1 от АПК когато съдът отмени обжалвания административен акт или
отказа да бъде издаден административен акт, държавните такси, разноските по
производството и възнаграждението за един адвокат, ако подателят на жалбата
е имал такъв, се възстановяват от бюджета на органа, издал отменения акт или
отказ. Видно от приложения към материалите по делото договор за правна
защита и съдействие и списък на разноските е, че на адвокат К. Д. е заплатено
възнаграждение за оказаната на жалбоподателя правна помощ в размер на 300
лева. Горната сума следва да бъде присъдена изцяло. Уговореното и заплатено
адвокатско възнаграждение е съответно на действителната правна и
фактическа сложност на делото. Заплатеното адвокатско възнаграждение,
представляващо направени разходи от страна на жалбоподателя във връзка с
разглеждането на НАХД № 1732/2024 година по описа на РС - Плевен в
размер на 300 лева следва да бъдат възложени в тежест на ответника по
жалбата.
При този изход на делото в тежест на ответника по жалбата следва да
бъдат възложени и направените разноски от страна на жалбоподателя за
изготвянето на назначената съдебно – техническа експертиза в размер на 300
лева.
Поради изложеното и на основание чл. 63 Д ал. 1 от ЗАНН съдът
намира, че ОДГ - Ловеч, представлявана от Директора следва да бъде осъдена
да заплати на Б. Н. П. от ***, ЕГН ********** сумата от общо 600 лева,
7
представляваща направените по НАХД № 1732/2024 година по описа на РС -
Плевен разноски за възнаграждение на адвокат К. Д., АК Плевен и внесен
депозит за изготвянето на назначената съдебно – техническа експертиза.
Водим от горното и на основание чл. 63, ал. 2, т. 2, вр. с ал. 4 от ЗАНН,
съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 99 от 08.07.2024 година на
Директор РДГ - Ловеч, с което на основание чл.275, ал.1, т.2 от ЗГ и чл.53, ал.1
и ал.2 от ЗАНН на Б. Н. П. от ***, ЕГН ********** е наложено
административно наказание глоба в размер на 350,00 /триста и петдесет/ лева
за извършено нарушение на чл.257, ал.1, предл.2, т.2, предл.3 от Закона за
горите /ЗГ/, във вр. с чл.211, ал.2, т.2 от ЗГ, във вр. с чл.15, ал.1, т.1, предл.2 от
Наредба № 1/30.01.2012г. за контрола и опазването на горските територии, във
вр. с чл.9а, предл.1 от същата наредба.
ПРЕДУПРЕЖДАВА Б. Н. П. от ***, ЕГН **********, че при
извършване на друго административно нарушение от същия вид – нарушение
по чл.257, ал.1, предл.2, т.2, предл.3 от Закона за горите /ЗГ/, във вр. с чл.211,
ал.2, т.2 от ЗГ, във вр. с чл.15, ал.1, т.1, предл.2 от Наредба № 1/30.01.2012г. за
контрола и опазването на горските територии, във вр. с чл.9а, предл.1 от
същата наредба, представляващо маловажен случай, в едногодишен срок от
влизането в сила на съдебното решение, за това друго нарушение ще му бъде
наложено административно наказание.
НА ОСНОВАНИЕ чл. 63 Д ал. 1 от ЗАНН ОСЪЖДА ОДГ - Ловеч,
представлявана от Директора да заплати на Б. Н. П. от ***, ЕГН **********
сумата от общо 600 лева, представляваща направените по НАХД №
1732/2024 година по описа на РС - Плевен разноски за възнаграждение на
адвокат К. Д., АК Плевен и внесен депозит за изготвянето на назначената
съдебно – техническа експертиза.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва в 14-дневен срок от съобщението до
страните, че е изготвено пред Административен съд – Плевен.
8
Съдия при Районен съд – Плевен: _______________________
9