Р Е
Ш Е Н
И Е
№……………
гр. Варна................2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд – Варна, ІХ касационен състав, в
публично заседание на тридесет и първи октомври две хиляди и деветнадесета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Даниела Станева
ЧЛЕНОВЕ: Кремена Данаилова
Мария Иванова-Даскалова
при секретаря Мая Вълева и с участието на прокурора
Александър Атанасов като разгледа докладваното от съдия Кремена Данаилова
к.н.а.х.д. № 2418 по описа за 2019 г. на Административен съд – Варна, за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.208 и следващите от
Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл.63 от Закона за
административните нарушения и наказания /ЗАНН/.
Образувано е по касационна жалба на ОД на МВР – Варна
срещу Решение № 1464/18.07.2019 г., постановено по н.а.х.д № 2132/2019 г. по описа
на Районен съд – Варна, с което е отменено Наказателно постановление /НП/ №
19-0445-000108/16.04.2019 г. на Началника на РУ Аксаково към ОД на МВР – Варна,
с което на Р.Ш., роден на *** г. в Германия, на основание чл.174, ал.3,
предложение първо от Закона за движението по пътищата /ЗДвП/, са наложени
административни наказания глоба в размер на 2 000 лева и лишаване от право
да управлява МПС за срок от 24 месеца.
С жалбата се поддържа, че решението на Районен съд –
Варна е постановено в нарушение на закона – отменително основание по чл.348,
ал.1, т.1 от Наказателно-процесуалния кодекс /НПК/. Сочи се, че нарушението е
описано по идентичен начин в акта за установяване на административно нарушение
/АУАН/ и в НП, Твърди се, че неназначаването на преводач не представлява
съществено процесуално нарушение, доколкото извършването на нарушението,
самоличността на нарушителя и неговата вина са безспорно установени от
събраните доказателства. Отправя се искане за отмяна на решението на Районен
съд – Варна и потвърждаване на издаденото наказателно постановление.
Ответникът по касация – Р.Ш., чрез представител по
пълномощие, оспорва касационната жалба.
Представителят на Окръжна прокуратура – Варна дава
заключение за неоснователност на касационната жалба. Пледира оспореното решение
да бъде оставено в сила.
След като
обсъди оплакванията в жалбата, становищата на страните, доказателствата по делото
и с оглед проверката по чл.218 от АПК, Административен съд – Варна намира
следното:
Касационната жалба е подадена от надлежна страна в
законния срок, поради което производството по нея е процесуално допустимо.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.
Производството пред районния съд е образувано по жалба
на Р.Ш., роден на *** г. в Германия, срещу НП № 19-0445-000108/16.04.2019 г. на
Началника на РУ Аксаково към ОД на МВР – Варна, с което, са му наложени
административни наказания глоба в размер на 2 000 лева и лишаване от право
да управлява МПС за срок от 24 месеца, на основание чл.174, ал.3, предложение
първо от ЗДвП, за нарушение на същата разпоредба – за това, че на 16.04.2019
г., около 15:00 ч., в гр. Аксаково, на ул. „Петрова нива“, до магазин „Май
Маркет“, управлява собствения си лек автомобил „Мицубиши“ с рег. № **** като
отказва да бъде проверен с техническо средство алкотест „дрегер“ 7510+ за
установяване употреба на алкохол в кръвта и не изпълнява предписание за изследване
с
доказателствен
анализатор и за медицинско изследване и вземане на биологични проби за
химическо лабораторно изследване за установяване на концентрацията на алкохол в
кръвта му. Горните обстоятелства били констатирани от служители на РУ Аксаково
към ОД на МВР – Варна, за което срещу Ш. бил съставен АУАН, с който на
описаното била дадена правна квалификация по чл.174, ал.3 от ЗДвП. Актът бил
надлежно предявен на касационния жалбоподателя, който не вписал възражения в
съдържанието му. Въз основа на фактите, отразени в АУАН и правната квалификация
на деянието, било издадено и атакуваното пред районния съд наказателно
постановление.
Районен съд – Варна е отменил оспореното пред него НП,
като е приел от правна страна, че е налице несъответствие между обстоятелствените
части на АУАН и НП, тъй като в последното е въведено ново обвинение, което не е
било известно на лицето при започване на административнонаказателното
производство, поради което е ограничена неговата защита. Счел е, че провеждането
на административнонаказателното производство без участието на преводач, въпреки
че подведеното под административнонаказателна отговорност лице е чужд
гражданин, невладеещ български език, се явява съществено процесуално нарушение,
водещо до ограничаване правото на защита. Достигнал е до извод за неспазване на
разпоредбата на чл.44, ал.1 от ЗАНН поради непредоставяне на възможност
наказаното лице да депозира писмени възражения срещу АУАН, доколкото последният
и НП са издадени на една и съща дата.
Настоящата касационна инстанция намира решението на
районния съд за правилно като постановено при липса на заявеното касационно
основание по чл.348 от НПК, респ. на основания за неговата отмяна. При правилно
установена фактическа обстановка решаващият състав на Районен съд – Варна е
достигнал до обоснован правен извод за незаконосъобразност на издаденото НП
поради допуснати съществени процесуални нарушения при неговото издаване, макар
касационната инстанция да не споделя изцяло изложените от него мотиви.
Неправилно въззивният съд е приел, че е налице
противоречение между АУАН и НП относно посочването в АУАН, че касационният
ответник е отказал да му бъде извършена проверка с техническо средство за
установяване употреба на алкохол, а в НП освен това обстоятелство е посочено и,
че не е изпълнил предписание за изследване с доказателствен анализатор и за
медицинско изследване и вземане на биологични проби за химическо лабораторно
изследване за установяване на концентрацията на алкохол в кръвта му. Към
момента на издаване на АУАН, съставителите му нямат данни лицето явило ли се е
в лечебно заведение за изпълнение на химико–токсикологично изследване, поради
което и този факт не е посочен в акта, а в последния е отразено само, че му е
издаден талон за медицинско изследване. Към момента на издаване на НП с тези
данни е разполагал административнонаказващият орган /АНО/ и правилно те са
посочени при описание на фактите, относно установеното и вменено нарушение.
С изключение на изложеното в предходния абзац,
останалите мотиви на районния съд, обусловили отмяна на атакуваното пред него
НП, се споделят от касационния съдебен състав.
Правилно
решаващият състав на Районен съд – Варна е приел, че липсата на назначен
преводач в случая представлява съществено процесуално нарушение, обуславящо
отмяна на издаденото наказателно постановление на самостоятелно основание.
Процесуалните
норми на ЗАНН не предвиждат задължително участие на преводач във фазата по
установяване на нарушението. По тези въпроси субсидиарно не може да намери
приложение и НПК, тъй като съгласно чл.84 от ЗАНН, неговите разпоредби са
приложими само за изчерпателно изброените хипотези, сред които не фигурира
въпросът, свързан с назначаването на преводач. Затова за наличието, респ.
липсата, на процесуално нарушение във връзка с правото на наказаното лице да
научи за повдигнатото с акта обвинение в момента на съставянето и връчването
му, следва да се съди във всеки конкретен случай с оглед на всички данни по конкретното
дело.
В
разглеждания казус липсата на назначен преводач на наказаното лице – гражданин
на чужда държава, се явява съществено процесуално нарушение поради следните
съображения:
Едновременно
с повдигането на административнонаказателното обвинение е издаден и талон за
медицинско изследване, в който е посочено, че лицето следва да се яви в МБАЛ
„Света Анна“, гр. Варна до 2 часа от връчването на талона – 17:50 ч. на
16.04.2019 година. С оглед така определения времеви диапазон, ответникът по
касация, невладеещ български език, на когото не е осигурен преводач, за да може
да се ползва от родния си или от друг разбираем за него език, е поставен в
невъзможност да изпълни предписанието на полицейския служител. Това
обстоятелство е довело до ограничаване на правото му на защита, тъй като е
лишен от възможност да възприеме правилно ситуацията и дадените му предписания.
По делото няма данни служителите на РУ Аксаково да са придружили Ш. до
посоченото в талона за медицинско изследване лечебно заведение, находящо се в
населено място, различно от мястото на установяване на нарушението, като
твърденията на свид. Христов – съставител на АУАН и издател на процесния талон
за изследване, че лицето е владеело руски език, и именно на този език му е
разяснено съдържанието на посочените документи, не покриват изискването за
назначаване на преводач, като освен това не се подкрепят от доказателствата по
делото.
Касационният съд, в настоящия си състав, възприема и изводите
на въззивната инстанция относно допуснато нарушение на чл.44, ал.1 от ЗАНН,
регламентиращ, че освен възраженията при съставяне на акта в тридневен
срок от подписването му нарушителят може да направи и писмени възражения по
него. Видно от съдържанието на АУАН и НП същите са издадени на една и съща дата
– 16.04.2019 г., поради което привлеченото към административнонаказателна
отговорност лице е лишено от законоустановеното му право на депозиране на
писмени възражения срещу акта.
Допуснатите в хода на административнонаказателното
производство процесуални нарушения са съществени, тъй като ако не бяха допуснати
АНО можеше да достигне до различни фактически и правни изводи и да не издаде
НП, поради което обуславят незаконосъобразност на издаденото от Началника на РУ
Аксаково към ОД на МВР – Варна наказателно постановление.
Неоснователни са релевираните в касационната жалба
възражения за приложимост на чл.53, ал.2 от ЗАНН, според който наказателно
постановление се издава и когато е допусната нередовност в акта, стига да е
установено по безспорен начин извършването на нарушението, самоличността на
нарушителя и неговата вина. Цитираната правна норма предвижда издаване на НП
при наличие на несъществени нередовности в съдържанието на АУАН, които не се
отразяват на неговата законосъобразност и на крайния извод на АНО за извършено
административно нарушение, но не се отнася до допуснати съществени процесуални
нарушения, водещи до ограничаване правото на защита на привлеченото към
административнонаказателна отговорност лице, какъвто е настоящият случай.
Като е достигнал до идентични на гореизложените правни
изводи и е отменил оспореното пред него наказателно постановление, Районен съд
– Варна е постановил законосъобразен съдебен акт, който не е обременен с
поддържаните от касатора пороци. В хода на дължимата, съгласно чл.218 от АПК,
служебна проверка за валидността, допустимостта и съответствието на решението с
материалния закон, настоящият съдебен състав намира, че оспореното решение не
страда и от други пороци, налагащи ревизирането или отмяната му, поради което
същото следва да бъде оставено в сила.
Водим от горното и на основание чл.221 ал.2 от АПК,
във връзка с чл.63 от ЗАНН, Административен съд – Варна
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 1464/18.07.2019 г.,
постановено по н.а.х.д. № 2132/2019 г. по описа на Районен съд – Варна.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.