№ 3783
гр. София, 25.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-В СЪСТАВ, в публично
заседание на пети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Анелия Маркова
Членове:Пепа Маринова-Тонева
Василена Дранчовска
при участието на секретаря Юлиана Ив. Шулева
като разгледа докладваното от Василена Дранчовска Въззивно гражданско
дело № 20231100508322 по описа за 2023 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
Въззивното производство е образувано по подадена в законоустановения срок въззивна
жалба на ответника ЗАД „Д.Б.Ж.И З.“ АД срещу решение № 8466 от 22.05.2023 г.,
постановено по гр. дело № 58879/2021 г. по описа на СРС, 74 състав, с което е уважен
предявеният от „ДЗИ – Общо З.“ ЕАД осъдителен иск с правно основание чл. 411 КЗ за
сумата от 1867,79 лв., представляваща непогасена част от регресно вземане за платено от
ищеца застрахователно обезщетение по застраховка „Автокаско“ и ликвидационни разноски
за вредите по лек автомобил „Фолксваген“ с рег. № *******, причинени при ПТП,
настъпило на 17.03.2021 г. в гр. София по вина на водача на МПС „Ауди А3“, с рег. №
******* чиято гражданска отговорност е застрахована при ответника, ведно със законната
лихва върху сумата от 14.10.2021 г. до окончателното й изплащане.
Въззивникът поддържа, че решението е неправилно поради нарушение на материалния
закон, допуснати процесуални нарушения и необоснованост, като съдът неправилно е
приел, че процесното ПТП е причинено изцяло поради неправомерното поведение на
застрахования при него водач на МПС. Твърди, че с противоправното си поведение водачът
на застрахования при ищеца автомобил е допринесъл за настъпването на ПТП, като от
показанията на разпитания водач на застрахованото при ответника МПС се установявало, че
1
другият участник в ПТП се е движил неправомерно в лявата лента, както и че
констативният протокол за ПТП е бил дописан без съгласието на единия участник. Счита, че
е налице съпричиняване предвид скоростта на движение на застрахования при ищеца
автомобил и нарушението на разпоредбата на чл. 44, ал. 2 ЗДвП. Ето защо, моли решението
на СРС да бъде отменено, а предявеният иск да бъде отхвърлен изцяло.
Въззиваемият „ДЗИ – Общо З.“ ЕАД е подал отговор на въззивната жалба, с който оспорва
същата. Счита, че решението на СРС е правилно и следва да бъде потвърдено.
Софийски градски съд, след като прецени събраните по делото доказателства и взе
предвид наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт и
възраженията на страните, намира за установено следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите
въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
Първоинстанционното решение е валидно и допустимо. Същото е и правилно, като
въззивният съд споделя мотивите на първоинстанционния съд и на основание чл. 272 ГПК
препраща към тях. Във връзка с доводите във въззивната жалба следва да се добави
следното:
За възникване на регресното вземане в полза на застрахователя по имуществена застраховка
е необходимо да се установят следните факти: да е сключен договор за имуществено З., в
срока на застрахователното покритие на който и вследствие виновно и противоправно
поведение на водач на МПС, чиято гражданска отговорност е застрахована при ответника,
да е настъпило събитие, за което ответникът носи риска, като в изпълнение на договорното
си задължение ищецът да е изплатил на застрахования застрахователно обезщетение в
размер на действителните вреди. Съобразно разпоредбата на чл. 154 ГПК ищецът следва да
установи горепосочените обстоятелства, а в тежест на ответника е да докаже, че е погасил
претендираното вземане.
В случая всички елементи от фактическия състав на спорното право се установяват
несъмнено по делото от събраните писмени и гласни доказателства, като с въззивната жалба
ответникът оспорва единствено наличието на виновно и противоправно поведение на
застрахования при него водач на МПС, в причинна връзка с което да е настъпило
процесното застрахователно събитие, респ. излага доводи за наличие на съпричиняване от
страна на пострадалото лице, чийто автомобил е застрахован при ищеца.
При съвкупна преценка на събрания доказателствен материал първоинстанционният съд
правилно е достигнал до извод, че процесното ПТП е настъпило в гр. София на 17.03.2021 г.
около 15:55 ч., като лек автомобил „Ауди А3“ с рег. № ******* се е движил в района на ж.к.
„Гоце Делчев“ и на кръстовището с ул. „Киро Тулешков“ е реализирал ПТП с идващия от
дясната му страна лек автомобил „Фолсксваген Т Рок“ с рег. № *******. Изложеният
механизъм на ПТП се доказва несъмнено от събраните по делото свидетелски показания,
които в същността си са безпротиворечиви – свидетелят Г.Д.Г., водач на застрахованото при
2
ответника МПС „Ауди А3“, разказва, че се е движил в ж.к. „Гоце Делчев“, излизал е от
междублоково пространство и е достигнал до Т-образно кръстовище, на което се огледал и
предприел маневра за ляв завой, при което идващият от дясно друг автомобил е реализирал
удар в него. В същия смисъл свидетелят Т.М.Д., водач на л.а. „Фолсваген Т Рок“, разказва,
че е бил дясностоящ спрямо другия участник в ПТП и е бил ударен от лявата страна от
идващ от междублокова пряка автомобил, след като вече се е намирал в кръстовището
(преди да излезе от него). Следователно, несъмнено е, че водачът на застрахования от
ответника автомобил е нарушил разпоредбата на чл. 48 ЗДвП, като на кръстовище на
равнозначни пътища (при липса на каквито и да било данни за регулиране на кръстовището
по друг начин, а и предвид свидетелските показания за липса на знакова сигнализация) не е
пропуснал пътно превозно средство, което е приближавало от дясната му страна. В случая
цитираната в първоинстанционното решение разпоредба на чл. 62, т. 4 ЗДвП е
неприложима, доколкото няма данни конкретното междублоково пространство да е
регулирано като „жилищна зона“ с пътен знак Д15, в който случай единствено би се
прилагали особените правила за движение в жилищна зона по раздел XIV на глава Втора на
ЗДвП, но това не променя извода за противоправност на поведението на водача на л.а.
„Ауди А3“ предвид нарушението на общото правило за предимство на дясностоящия
автомобил на кръстовище на равнозначни пътища.
Същевременно, по делото не се доказва основателност на наведеното от ответника
възражение за съпричиняване. От показанията на свидетеля Д. е видно, че същият се е
движил със скорост от около 20-30 км/ч., тъй като в района се намира училище и са
разположени легнали полицаи на пътя, поради което не може да се приеме че същият се е
движил с превишена или несъобразена скорост. Свидетелят Г. твърди, че в дясната лента на
улицата, по която се е движил л.а. „Фолксваген Т Рок“, е имало паркирани автомобили,
поради което последният се е движил в лявата лента за насрещно движение, но това
поведение е в съответствие с разпоредбата на чл. 16, ал. 1, т. 1 ЗДвП, тъй като навлизането в
лентата за насрещно движение цели заобикаляне на препятствие (други паркирали
автомобили). От друга страна, това поведение на застрахования при ищеца водач няма
отношение към причиняването на процесното ПТП, което се дължи изцяло на виновното
нарушаване на чл. 48 ЗДвП от страна на другия участник, който е бил длъжен да пропусне
автомобилите, които приближават кръстовището от дясно, без значение в коя лента са се
движили те – той е следвало да възприеме останалите участници в движението, които са с
предимство, да спре и да ги пропусне. За пълнота на изложението и във връзка с
възраженията във въззивната жалба следва да се отбележи, че в случая не е налице
нарушение на разпоредбата на чл. 44, ал. 2 ЗДвП и същата е неприложима, доколкото двете
пътни превозни средства не са се движили едно срещу друго и ПТП не е настъпило при
разминаване между тях.
С оглед на изложеното, при съвкупна преценка на събрания доказателствен материал и при
спазване правилата за разпределяне на доказателствената тежест между страните
настоящият въззивен състав намира за установено противоправното и виновно поведение на
3
застрахования при ответника водач на МПС, в причинна връзка с което е настъпило
процесното ПТП, както и липсата на съпричиняване от пострадалото лице, поради което
отговорност за обезщетяване на причинените вреди носи изцяло ответното дружество, което
следва да възстанови на ищеца платеното на пострадалия застрахователно обезщетение.
Макар по делото да се установява, че част от текста в подписания от двамата водачи
двустранен констативен протокол за ПТП да е попълнена без изричното съгласие на водача
на л.а. „Ауди А3“ (забележката „виновен съм за ПТП“), това обстоятелство не опровергава
извода относно причините за ПТП, доколкото вината на свидетеля Г. за настъпване на
процесното застрахователно събитие и противоправното му поведение се установяват от
отразените в документа други обстоятелства, показанията на двамата свидетели и всички
останали събрани по делото доказателства.
Във въззивната жалба не са изложени конкретни доводи във връзка с причинените на
автомобилите щети и наличието на причинна връзка със застрахователното събитие, както и
с размера на присъденото обезщетение, поради което въззивният съд не следва да излага
мотиви по същество по тези въпроси, а следва да се приеме, че предявеният иск е
основателен изцяло. Предвид идентичните правни изводи, до които достига въззивната
инстанция, първоинстанционното решение е правилно и следва да бъде потвърдено.
С оглед изхода от настоящия спор и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК въззивникът следва да
бъде осъден да заплати на въззиваемия направените разноски за настоящата инстанция за
платеното адвокатско възнаграждение, като в писмена молба от 31.05.2024 г. преди хода на
устните състезания въззивникът е навел възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК, което въззивният
съд намира за основателно. Следва да се отбележи, че съобразно Решение на СЕС от
25.01.2024 г. по дело № С-438/22 и Определение № 343/15.02.2024 г. по т.д. № 1990/2023 г.
по описа на ВКС, II т.о., минималните размери на адвокатските възнаграждения, определени
в Наредба № 1/2004 г., нямат задължителна сила за съда, като предвид фактическата и
правна сложност на делото и обема на положения труд по процесуално представително във
второинстанционното производство, настоящата въззивна инстанция намира, че
уговореният и платен от ищеца хонорар за подаване на отговор на въззивната жалба и
процесуално представителство пред СГС в размер на 486,80 лв. е прекомерен и следва да
бъде намален до сумата от 200 лв.
На основание чл. 280, ал. 3 ГПК решението не подлежи на касационно обжалване.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 8466 от 22.05.2023 г., постановено по гр.д. № 58879/2021 г.
по описа на Софийски районен съд, 74 състав.
ОСЪЖДА ЗАД „Д.Б.Ж.И З.“ АД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление: гр.
4
София, ж.к. „Дианабад“, бул. „Г. М. Д.“ № 1, да заплати на „ДЗИ – ОБЩО З.“ ЕАД, ЕИК
*******, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. *******, на основание чл. 78,
ал. 1 ГПК сумата от 200 лв., разноски пред въззивната инстанция.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5