№ 209
гр. София, 07.01.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 35 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и седми ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:ЦВЕТИНА Р. ЦОЛОВА
като разгледа докладваното от ЦВЕТИНА Р. ЦОЛОВА Гражданско дело №
20241110126900 по описа за 2024 година
Образувано е по искова молба от собствениците на имоти в етажна собственост,
находяща на адрес, чрез управителя на ЕС Т. Д. П. срещу Ц. М. М., с която са
предявени осъдителни искове с правна квалификация чл. 6, ал. 1, т. 9, вр. с чл. 50
ЗУЕС и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за осъждането на ответника да заплати на ищеца сумата в
размер на 504 лева, представляващи разход за месечни вноски за фонд „Ремонт и
обновяване“ за периода от 01.05.2021 г. до 30.04.2024 г., ведно със законната лихва от
13.05.2024 г. до изплащане на вземането, както и сумата в размер на 93,93 лева,
представляваща мораторна лихва върху главницата за месечни вноски за фонд
„Ремонт и обновяване“ за периода от 01.05.2021 г. до 30.04.2024 г. Преписи от
исковата молба и приложенията към нея са редовно връчени на ответника, като в
указания срок същият е подал писмен отговор.
Ищецът твърди, че на 13.09.2022 г. от 18:00 ч. било свикано Общо събрание на
етажната собственост в сградата, но поради липсата на кворум същото било проведено
на същата дата от 19:00 ч. Посочва, че при обсъждане на въпросите от дневния ред на
събранието било докладвано за собственици на апартаменти, които били длъжници
към ЕС, като в точка 3 от Протокола от ОС на ЕС било взето решение същите да бъдат
поканени да изплатят задълженията си, както и че в същия било посочено, че поканите
се считат връчени от датата на оповестяване на съобщението за изготвяне на
протокола. Твърди, че сред неизправните длъжници към ЕС бил и собственикът на
апартамент № 40, а именно ответникът Ц. М. М.. В тази връзка посочва, че от месец
май 2021 г. ответникът е преустановил изплащането на задълженията си да заплаща
вноските, определени за фонд „Ремонт и обновяване“, чийто размер бил определен с
1
решение на ОС на ЕС, проведено на 27.11.2019 г., като за собствениците на тристайни
апартаменти, какъвто е апартаментът на ответника, считано от м. 11.2019 г., била
определена месечна вноска в размер на 14 лева. Ето защо моли съда да постанови
решение, с което да уважи предявените искове.
Ответникът Ц. М. М. в депозирания в срока по чл. 131 ГПК отговор на исковата
молба оспорва допустимостта на предявените искове, с аргументи, че ЗУЕС предвижда
друг процесуален ред за претендиране по съдебен ред на вземания на ЕС, а именно
чрез подаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, както и че управителя на ЕС –
Т. П., не е избрана с изискуемия от чл. 17, ал. 7 ЗУЕС кворум. По същество оспорва
исковите претенции като неоснователни поради липса на валидно взето решение на
Общото събрание на собствениците за извършване на ремонтни дейности, в
съответствие с изискванията на разпоредбата на чл. 17, ал. 2, т. 5 ЗУЕС, а именно
поради липса на необходимия за валидността на същото кворум от 51 %, съобразно
притежаваните от етажните собственици идеални части от общите части на процесната
сграда в режим на етажна собственост. Счита, че мнозинството от 51% от общите
части е приложимо и при определяне размера на вноските за фонд „Ремонт и
обновяване“, а решението от 27.11.2019 г. не било взето с такова мнозинство. Ето защо
моли съда да остави исковете без разглеждане, евентуално да отхвърли същите.
Претендира направените по делото разноски.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност, ведно с доводите и становищата на страните, по реда на чл. 235,
ал. 2, вр. чл. 12 ГПК, приема за установено следното:
По иска с правно основание чл. 6, ал. 1, т. 9, вр. с чл. 50 ЗУЕС
По иска с правно основание чл. 6, ал. 1, т. 9, вр. с чл. 50 ЗУЕС в тежест на ищеца
е да установи при условията на пълно и главно доказване: че ответникът е собственик
на самостоятелен обект/и в сграда, в режим на етажна собственост, 2) надлежно взето
решение на общото събрание на етажната собственост определяне на месечна вноска
за фонд „Ремонт и обновяване“, размерът на дължимите от ответника месечни вноски
за фонд „Ремонт и обновяване“.
Като доказателство по делото е прието извлечение от книгата на собствениците
за етажна собственост, находяща адрес. В същата за обект №40, находящ се във .., като
собственик е посочено лицето Ц. М. М., с документ за собственост – нотариален акт от
1980 г. В графата описание на обекта (брой стаи, застроена площ) е посочено следното
– 3 стаи, кухня, 84 кв.м. В края на вписването в книгата на собствениците е положен
подпис от лицето, посочено като собственик на обекта.
Посоченото извлечение от книгата на етажните собственици, както и подписа за
собственик в лицето на Ц. М. М., не са оспорени от ответника в предвидения в ГПК
срок.
2
Съдът намира, че вписването от страна на ответника като собственик на
самостоятелния обект в книгата на собствениците, водена за процесната етажна
собственост, следва да се цени като извънсъдебно признание на неизгоден за
ответника факт, а именно – наличието на право на собственост върху ап. 40, находящ
се в процесната етажна собственост. Това е така, доколкото посоченото обстоятелство
е удостоверено с подписа на ответника, положен в книгата на собствениците. Това
признание, преценено заедно с обстоятелството, че ответникът е получил препис от
исковата молба на същия адрес, за който се претендират разноски по делото, както и
че ответникът Ц. М. е посочил именно същия адрес като свой постоянен адрес в
отговора на исковата молба, дава основание на съда при съвкупна преценка на
обстоятелствата да приеме за доказана първата предпоставка за уважаване на иска, а
именно – че ответникът е собственик на самостоятелния обект, находящ се на адрес,
ет. 8, ап. 40.
Следва да се посочи, че пълно доказване на придобивното основание и точната
индивидуализация на имота по кадастралната карта и според регулационния му статут
е необходимо при спор между страните, касаещ принадлежността на правото на
собственост. За легитимацията на едно лице обаче като етажен собственик е
достатъчно да се установи, че ищецът притежава права в собствеността на
самостоятелен обект в сградата, без да е необходимо да се доказва точната
индивидуализация на този обект, нито придобивното му основание (в този смисъл
Решение № 67 от 14.02.2012 г. на ВКС по гр. д. № 768/2011 г., II г. о., ГК, Решение №
6604 от 2.12.2024 г. на СГС по в. гр. д. № 5053/2023 г).
Като доказателство по делото е представен Протокол за общо събрание на
етажната собственост на адрес, провело се на 27.11.2019 г. От представения протокол
се установява, че на проведеното общо събрание е определен размерът на вноските за
Фонд „Ремонт и обновяване“, както следва: за тристайните апартаменти – 14 лева
месечно; за гарсониери, разположени в средата – 6 лева месечно и за гарсониери,
разположени в ляво и в дясно – 7 лева месечно.
Не се твърди по делото, а и в хода на настоящото производство не се установи
взетото решение за определяне на размера на вноските за фонд „Ремонт и обновяване“
да е обжалвано, респ. да е било отменено с влязло в сила съдебно решение,
постановено в производство по чл. 40 ЗУЕС, поради което и същото е стабилизирано и
като такова е задължително за изпълнение от всички етажни собственици, независимо
от обстоятелството дали същите са участвали при приемането му и дали са гласували
"за" или "против" - в този смисъл решение № 39/19.02.2013 г. по гр. д. № 657/2012 г. на
I г. о. на ВКС, определение № 108 от 27.02.2018 г. по гр. д. № 2842/2017 г., II г. о. на
ВКС, решение № 122 от 6.11.2019 г. на ВКС по т. д. № 1830/2018 г., I т. о.
Ограничението на срока за съдебен контрол кореспондира на това, че и изпълнението
3
на решенията е свързано със срок – чл. 38 ЗУЕС, уредена е специална процедура за
изготвяне и оспорване съдържанието на протокола и за уведомяване на собствениците
и обитателите за взетите решения. Определянето на срок за иска по чл. 40 ЗУЕС е
съобразен и с това, че тези решения засягат широк кръг лица и отношения,
включително и с трети лица, което изисква сигурност, налага се бързина, включително
и при изпълнение на решенията. Поради тази причина в рамките на настоящото
производство не подлежат на разглеждане възражения срещу законосъобразността на
взетото решение. Включително не подлежат на разглеждане и възражения относно
начина на разпределяне на дължимите суми – на квадратен метър собственост, а не
съобразно притежаваните ид. части. Възможността за атакуване законосъобразността
на тези решения, в т. ч. и досежно противоречието им с императивни правни норми на
ЗУЕС, е ограничена във времето – до изтичане на срока по чл. 40 ЗУЕС. След
изтичане на този срок, решенията се стабилизират и подлежат на изпълнение.
В контекста на гореизложеното, възраженията, изложени от ответника в отговора
на исковата молба за незаконосъобразност на решението на етажната собственост от 27
ноември 2019 г., както и за липсата на избор на лицето Т. П. за управител на
процесната етажна собственост с изискуемото в закона мнозинство, са преклудирани и
не подлежат на разглеждане в настоящото производство.
За пълнота следва да се посочи, че с решението, взето на общото събрание на
процесната етажна собственост, проведено на 27.11.2019 г., е определена месечната
вноска за фонд „Ремонт и обновяване“, който съобразно чл. 50 ЗУЕС е задължителен
фонд за всяка етажна собственост, а не е взето решение за извършване на конкретни
ремонтни дейности по сградата в режим на етажна собственост. Поради изложеното
неотносими са аргументите, че решението е незаконосъобразно, тъй като не било ясно
за какви ремонти ще се събират вноските във фонд „Ремонт и обновяване“.
С оглед на гореизложеното, съдът намира за доказано наличието и на втората
предпоставка за уважаване на иска по чл. 6, ал. 1, т. 9, вр. чл. 50 ЗУЕС, а именно –
наличието на валидно взето решение на общото събрание на етажната собственост
определяне на месечна вноска за фонд „Ремонт и обновяване“,
Размерът на дължимите от ответника месечни вноски за фонд „Ремонт и
обновяване“ се установява от приетото на 27.11.2019 г. решение на общото събрание
на процесната етажна собственост, както и от декларираното в книгата на
собствениците от ответника, че собственият му имот се състои от три стаи, т.е. е
тристаен. За тристайните апартамент, съгласно решението на ОС на ЕС от 27.11.2019 г.
е определена месечна вноска в размер на 14 лева.
В настоящото производство се претендира осъждане на ответника да заплати
месечните вноски за фонд „Ремонт и обновяване“ за периода м.05.2021 г.-м.04.2024 г.,
които съобразно изчисленията на съда възлизат на общия размер от 504 лева –
4
претендираната в настоящото производство сума.
По гореизложените съображения, предявения главен иск се явява основателен в
пълен размер, поради което следва да бъде уважен.
По иска с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД:
При неизпълнение на парично задължение, длъжникът дължи обезщетение в
размер на законната лихва от деня на забавата съобразно разпоредбите на чл. 84, ал. 1
ЗЗД.
Касае се за месечни вноски, а ищецът не е навел твърдения и представил
доказателства, че е взето решение вноската да се дължи авансово, т.е. срокът за
плащане изтича в края на месеца. По изложените съображения, забавата на ответника
за плащане на вноската за м. 05.2021 г. е считано от 01.06.2021 г. Доколкото се
претендира лихва за забава в срока до 30.04.2024 г., то не е настъпила забава в
плащането на вноската за м.04.2024 г.
По гореизложените съображения, искът с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД се
явява основателен за периода 01.06.2021 г. - 30.04.2024 г. по отношение на месечните
вноски за периода м.05.2021 г. - м.03.2024 г. и за сумата в размер на 89,14 лева, до
който размер искът следва да бъде уважен, а за разликата над 89,14 лева до пълния
предявен размер от 93,93 лева и за периода 01.05.2021 г. - 31.05.2021 г. искът следва да
бъде отхвърлен.
По разноските:
При този изход на спора право на разноски имат и двете страни. Ищецът
претендира заплащането на разноски за държавна такса в размер на 100 лева и
адвокатско възнаграждение в размер на 240 лева, за заплащането на което са
представени доказателства. Съобразно уважената част от исковете на ищеца следва да
бъдат присъдени разноски в размер на 337,28 лева.
Ответникът не е претендирал присъждането на разноски по делото.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА Ц. М. М., с адрес: адрес да заплати на собствениците на имота в
етажна собственост, находяща на адрес, представлявани управителя на ЕС Т. Д. П. на
основание чл. 6, ал. 1, т. 9, вр. чл. 50 ЗУЕС сумата в размер на 504 лева, ведно със
законната лихва от 13.05.2024 г. до изплащане на вземането, представляваща дължими
вноски за фонд „Ремонт и обновяване“ за периода м.05.2021 г. – м.04.2024 г. за
Етажната собственост, находяща се в адрес
ОСЪЖДА Ц. М. М., с адрес: адрес да заплати на собствениците на имота в
5
етажна собственост, находяща на адрес, представлявани управителя на ЕС Т. Д. П. на
основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД сумата в размер на 89,14 лева – обезщетение за забава за
периода 01.06.2021 г. – 30.04.2024 г., дължимо върху месечните вноски за фонд
„Ремонт и обновяване“ периода м.05.2021 г. - м.03.2024 г., като ОТХВЪРЛЯ иска за
разликата над 89,14 лева до пълния предявен размер от 93,93 лева, както и за периода
01.05.2021 г. – 31.05.2024 г.
ОСЪЖДА Ц. М. М., с адрес: адрес да заплати на собствениците на имота в
етажна собственост, находяща на адрес, представлявани управителя на ЕС Т. Д. П. на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата в размер на 337,28 лева – разноски, сторени в
настоящото производство.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Софийски градски
съд в двуседмичен срок от връчването на препис от съдебния акт на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6