Р Е Ш Е Н И Е
№.................
гр.Кюстендил,
23.04.2020г.
В И М Е Т О
НА Н А Р О Д А
Кюстендилски
районен съд, III-ти състав , в
открито съдебно заседание на двадесет и трети април, две хиляди и двадесета година,
в състав :
Председател:
:Мая Миленкова
Секретар:
Юлиана Стоянова,
Като
разгледа докладваното от съдия Миленкова АНД № 524 по описа за 2020г.и за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл. 145 и сл. от АПК във връзка с чл. 72, ал. 4 от Закона за Министерството на вътрешните работи /ЗМВР/.
Образувано по жалба Н.Д.А., с ЕГН – ********** *** , със съдебен адрес ***/ адв. А.И./, против Заповед за задържане на лице рег. № 1910-зз-67/20.04.2020 г., издадена от М.И.Я. - старши полицай в група „Охрана на обществения ред“ към РУ К..
В жалбата се съдържат оплаквания, които се поддържат и в съдебно заседание от адв. И., незаконосъобразност на заповедта като постановена без законово основание. Прави се искане за отмяната й.
Ответникът, Полицейски орган – старши полицай Я., чрез представляващия го главен ю.к. Б. оспорва жалбата. Представя преписка по издаване на заповедта за задържане.
Съдът като провери основателността на жалбата, прецени доводите на страните и събраните по делото доказателства, прие за установено следното:
Жалбата е процесуално допустима, но по съществото си е НЕОСНОВАТЕЛНА.
Със Заповед за задържане на лице рег. № 1910-зз-67 от 20.04.2020г. на старши полицай М.Я. е задържан за срок до 24 часа, на основание чл. 72, ал. 1, т. 2 от ЗМВР, "а именно за това, че на 20.04.2020 г. в гр. К. , на ул.“Р.“ до бл. 61, при опит да бъде извършена полицейска проверка с тялото си се опитал да попречи на ст. полицай В. да излезе от автомобила, за да извърши проверката , като действията му били съпроводени с неуважителни думи към полицейските служители, след което побягнал и отказал да се подчини на отдадените му неколкократно устни полицейски разпореждания.
Заповедта, видно от отбелязаното в нея, е връчена на оспорващия на 20.04.2020г.
За удостоверяване на обстоятелството, че задържаният е запознат с правата му по чл. 72, ал. 3, 4, 5 и 6 и чл. 73 ЗМВР, на оспорващия е предоставена декларация, която той следва да попълни собственоръчно и която той е попълнил и подписал. По делото е приет като доказателство и протокол за личен обиск на лице, който жалбоподателят също е подписал саморъчно.
Като част от административната преписка по делото е представена докладна записка от 20.04.2020 г., изготвена от ответника и адресирана до началника на РУ К., в която е описано, че за времето от 19. 00 ч. на 20.04.2020 г. до 07. 00 ч.на 21.04.2020 г. съвместно със ст. полицай В. са изпълнявали служебните си задължения като автопатрул в I ПУ в изпълнение на утвърден седмичен график. Използвали служебен лек автомобил марка.
При обход на маршрута в кв. „З.", на ул. „Р." до бл. 61 ответникът и св. В. забелязали лице от мъжки пол, без поставена защитна маска на лицето, или друго средство покриващо носа и устата, в нарушение на въведената със заповед РД-01-124/13.03.2020 г. на министъра на здравеопазването, изменена със заповед № РД-0.1-197/11.04.2020 г. противоепидемична мярка задължаваща всички лица, когато се намират в закрити или открити обществени места да имат поставена защитна маска за лице за еднократна или многократна употреба или друго средство, покриващо носа и устата. Във връзка с констатираното нарушение по Закона за здравето (чл. 209а, ал. 1), полицейските служители се представили на лицето и поискали документ за самоличност, с оглед осъществяване на контролните функции, вменени на МВР по спазване на въведените противоепидемични мерки със заповеди на министъра на здравеопазването и вземане на отношение по Закона за здравето. Мъжът попречил с тяло на старши полицай В. да отвори вратата на служебния автомобил, като действията му били придружени с неуважителни думи към полицейските служители, след което побягнал. Старши полицай В. излязъл бързо от автомобила и когато го заобиколил, за да задържи А. последният побягнал. Я. и В. тръгнали след него, като отправяли устни полицейски разпореждания да спре, както и предупреждение, че ако продължи да пречи, като бяга за извършване на проверка ще бъде задържан. Лицето не е изпълнило отправените му полицейски разпореждания, не се е съобразило с надлежното предупреждение и продължило да бяга, като било застигнато и задържано от старши полицай Я.. При задържането мъжът оказал яростна съпротива, поради което спрямо него били използвани по надлежния ред физическа сила и помощни средства -белезници. След ограничаване правото му на движение, лицето продължило да пречи на полицейските органи, като отказвало да представи документ за самоличност с оглед изготвяне на необходимите документи по ЗАНН. Мъжът е заведен в ЦСМП за извършване на медицински преглед, след което отведен в РУ-Кюстендил. През цялото време отказвал да съдейства на полицейските органи и не представял документ за самоличност, като такъв -лична карта е установен едва при извършения личен обиск на лицето, обективиран в съставения протокол за личен обиск на лице, когато и по безспорен начин е установено, че лицето е именно Н.Д.А..
Описаната в ДЗ фактическа обстантовка , съдът прие за доказана по несъмнен начин.
Обжалваният административен акт,
представляващ заповед за задържане по ЗМВР е издадена от полицейски орган, при
спазване на всички процесуални правила за това. Понятието полицейски орган е
определено легално в нормата на чл.
57, ал1 от ЗМВР, в който се посочва, че полицейски са органите на
областните дирекции, които пряко осъществяват някоя от дейностите по чл. 6, ал
1, т.1 -3, 7 и 8. В конкретната хипотеза ответникът е служител в сектор „Охранителна полиция“ и осъществява охранителна дейност по чл.
6, ал.1, т.2 от ЗМВР, освен това негово основно задължение да работи по
предотвратяването и пресичането на нарушенията по пътищата и обществения ред,
което означава осъществяване на превантивна дейност по чл.
6, ал.1, т. 8 от ЗМВР, както и контролна дейност по чл. 6, ал.1, т. 7 от
ЗЗМВР, поради което същият има качеството полицейски орган по смисъла на чл.
57, ал.1 от ЗМВР и като такъв по силата на закона е оправомощен да задържа
лица на основание чл.
72 от ЗМВР. В този смисъл е налице материална
компетентност на органа издал процесната заповед.
Съдът намира, че не са налице нарушения на административно- процесуалните норми, лимитиращи законосъобразност на производството по издаване на такъв акт. Жалбоподателят е уведомен за започналото административно производство по чл. 26 от АПК, предоставена му е възможност да сочи доказателства, неговите възражения са взети предвид от административния орган при издаване на процесния акт. С оглед на това съдът намира, че правото на защита на жалбоподателя не е било накърнено, като на същия са разяснени всички негови права, съгласно представената декларация по делото, саморъчно подписана. След като задържаното лице е уведомено за основанията, правни и фактически, за задържането му и са разяснени правата му, то е гарантиран принципа за защита от произвол, визиран в нормата на чл. 5 § 2 от ЕКПЧ. Административният орган е издал административния акт, след като е изяснил фактите и обстоятелствата от значение за случая. При събирането на доказателствата, също не са допуснати съществени процесуални нарушения- приложени са обяснения във вид на докладна от полицейския орган и такива на задържаното лице. Оспорваната заповед е издадена в предвидената от закона форма съгласно чл. 59 от АПК и съдържа всички необходими реквизити. В този смисъл неоснователно е възражението на жалбоподателя, че липсва посочване на закона, който е нарушил същият и дал основание за прилагане на настоящата ПАМ. Достатъчно, според настоящия състав, е да бъдат конкретизирани действията – в случая опит да се попречи на полицейски органи да извършат проверка на лицето , с което да се осуети изпълнението на служебните им задължения. В този смисъл е и константната практика на ВАС напр. Решение № 3845 от 26.03.2018 г. на ВАС по адм. д. № 10398/2016 г., Решение № 3779 от 23.03.2018 г. на ВАС по адм. д. № 10327/2016 и други. В самата заповед са изложени фактите, въз основа на които административният орган е приел, че е осъществен фактическия състав на посочената от него материална норма за прилагане на административна принуда, поради което правото на защита на жалбоподателя не е нарушено. От своя страна заповедта за задържане съответства на чл. 74, ал.2 ЗМВР, защото съдържа задължителните реквизити като името, длъжността и местоработата на служителя, издал заповедта, основанието за задържането, данни идентифициращи задържаното лице, датата и часът на задържането и т. н.
В тази връзка, не може да се сподели оплакването в жалбата за липса на мотиви в заповедта, доколкото фактическите обстоятелства дали основание за задържането са описани подробно в заповедта и в докладната записка към нея, която ДЗ е част от преписката по издаване на оспорения акт, поради което и съдът намира, че административният акт е съобразен с ТР № 16/1975 г. на ОСГК на Върховния съд и ТР № 1/2006 г. на ОС на Върховния административен съд посочващи, че неизлагането на мотиви в самия административен акт не съставлява съществено нарушение на процесуалните правила, ако фактическите основания и конкретните съображения за издаването му се съдържат в документ, предхождащ издаването на акта или в последващ такъв. Непълното посочване на приложимата материално- правна норма не води до съществено процесуално, а от там и материално- правно нарушение, доколкото все пак е посочен конкретния текст от закона, послужил като основание за налагане на ПАМ, поради което правото на защита на жалбоподателя не е нарушено.
При налагането на процесната ПАМ настоящият състав намира, че е спазен и принципът за съразмерност, визиран в нормата на чл. 6 от АПК. Фактът, че след задържането на А. са му съставени няколко АУАН и задържането му след съставянето им е било неоправдано не се приема от съданастоящата инстанция като доказателство, че е налице такава несъразмерност или по точно, че не е било необходимо прилагането на ПАМ. Несъмнено опитът на А. да избегне проверката и с това да осуети изпълнението на служебните задължения по контрол на изпълнението на посочените по-горе мерки, правилно са преценени от административният орган от една страна за достатъчни за прилагане на ПАМ, а от друга тези негови активни действия са съразмерни на приложената спрямо него физическа сила и принуда. Отвеждането в РУ има за цел да се обективират извършените действия, да се извършат съответните проверки. След отпадане на необходимостта от задържането му е прекратено действието на ПАМ, по- малко от законово възможното 24 часово. В този смисъл извършените преценки са в съответствие с изискванията на ЕКПЧ.
По прилагането на материалния закон съдът намира следното: Правното основание за издаване на оспорената заповед е чл. 72 от ЗМВР, по силата на която именно полицейски орган в това си качество е издал акта.
Разпоредбата на чл. 72 от ЗМВР регламентира мерки за административна, в случая полицейска принуда, с оглед обезпечаване дейността на тези органи, подсигуряване на своевременното протичане на мероприятия по установяване на самоличността на проверявани лица, както и по опазване на обществения ред. Тези разпоредби нямат характер на мерки за наказание на лицата за осъществено от тях поведение в разрез с установените обществени правила, нито на принудителни мерки по НПК. Това задържане не е санкция за поведение, с което се накърнява обществения ред, нито наказание за осуетяване на полицейска проверка, а е инструмент за преустановяване на недопустимо поведение и създава условия за безпрепятствено установяване самоличността на дееца.
Съгласно разпоредбата на чл. 72, ал. 1, т. 2 от ЗМВР, полицейските органи могат да задържат лице, което след надлежно предупреждение съзнателно пречи на полицейски орган да изпълни задължението си по служба. Следователно, за да бъде задържано лице на това основание е необходимо да са изпълнени две предпоставки: 1. полицейският орган да изпълнява свое задължение по служба и 2. лицето, въпреки че е надлежно предупредено, съзнателно да пречи на органа на изпълни служебните си функции. Както се посочва и в трайната съдебна практика на ВАС напр. Решение № 10415 от 8.10.2015 г. на ВАС по адм. д. № 1ЗЗ48/2014 Смисълът на разпоредбата на чл. 72, ал. 1, т. 2 ЗМВР, оправомощаваща полицейските органи да задържат физически лица за срок, не по-дълъг от 24 часа, е да се предостави възможност на полицейските органи да изпълнят задълженията си по служба дори и когато отделни лица съзнателно им създават затруднения. Задържането на тези лица, които и след предупреждение, не преустановяват възпрепятстващото изпълнението на полицейските функции поведението, има за цел да отстрани пречките пред полицейския орган и да му даде възможност да изпълни възложените му задачи. В случая безспорно са налице горепосочените предпоставки, доколкото полицейският орган е изпълнявал свое задължение по служба, вменено му с разпоредбите на ЗМВР. Чл. 6 от ЗМВР регламентира основните дейности на органите на МВР, които са оперативно-издирвателна, охранителна, разследване на престъпления, осигуряване на пожарна безопасност и защита при пожари, бедствия и извънредни ситуации, осигуряване на достъп на гражданите до службите за спешно реагиране чрез Националната система за спешни повиквания с единен европейски номер 112 (ЕЕН 112), информационна, контролна, превантивна, административнонаказателна и предоставяне на административни услуги. Конкретните правомощия на органите на МВР са предвидени в чл. 30, ал. 1, от ЗМВР. Тълкуването на посочените в чл. 6 от ЗМВР "основни дейности на органите на МВР"не следва да бъде разширително, както правомощието на полицейските органи по чл. 30, ал. 1, т. 2 ЗМВР. Конкретно посочения там вид "контролна дейност", която органите на МВР имат правото да извършват, следва задължително да се разглежда през призмата на чл. 70, ал. 1 ЗМВР. В този смисъл е Решение № 12318 от 18.11.2015 г. на ВАС по адм. д. № 15661/2014 г., В конкретната хипотеза се касае за одобрен план за извършване на широкообхватен контрол за спазване на ЗДвП, за което е издадена заповед, приложена по делото, определени са съответните лица, които да го осъществят, както и формата изграждане на временен пост за проверка на самоличността, свидетелството за правоуправление и спазването на нормите на ЗДвП съгласно чл. 70, ал.1, т. 4 от ЗМВР. Следователно полицейският орган е извършвал контролна дейност, съобразно предоставени му изрично правомощия съгласно одобрен план и в изпълнение на функциите му, определени в ЗМВР.
Задържането под стража на основание чл. 72, ал.1, т.2 от ЗМВР за срок не по-дълъг от 24 часа представлява по смисъла на чл. 22 ЗАНН принудителна административна мярка, която има за цел чрез задържането да бъдат преустановени действията, които пречат на полицейския орган да изпълни задълженията си по служба. Същата няма за цел да санкционира лицето извършващо тези действия, а представлява временна, мигновена и ситуационна мярка, неутрализираща възникналата пречка.
Нормата на чл. 72, ал.1, т.2 от ЗМВР предполага наличието на действия, които да пречат на полицейски орган да изпълни задължението си по служба. В случая извършването на такива действия – грубото и арогантно поведение на жалбоподателя и неизпълнение на устното предупреждение е препятствало служителите на РУ К. да изпълняват служебните си задължения и в съответствие с това му поведение, приложената мярка е адекватна и навременна, доколкото е преустановила поведението му и съответства на упражненото въздействие по сила и противодействие, поради което е спазен и предвидения в чл. 6 от АПК принцип на съразмерност. Решение № 3580 от 21.03.2018 г. на ВАС по адм. д. № 10581/2016 г., V о.,
Настоящата инстанция намира, че надлежността на извършените многократни предупреждения е категорично доказана, извършена е законосъобразно от полицейски орган. В този смисъл Решение № 3644 от 30.03.2016 г. на ВАС по адм. д. № 3062/2015 г., Решение № 9423 от 2.08.2016 г. на ВАС по адм. д. № 3456/2015 Решение № 11183 от 24.10.2016 г. на ВАС по адм. д. № 9235/2015
Контролът на съда се свежда до критериите очертани в чл. 146 от АПК – дали административният акт е издаден от компетентен орган и в установената форма, дали при постановяването му са допуснати съществени нарушения на административно производствени правила или противоречия с материалноправни разпоредби и има ли несъответствие с целта на закона. Процесният административен акт е законосъобразен, тъй като е издаден при спазване на материалноправните предпоставки за това, както и при липсата на съществени нарушения на административнопроизводствените правила.
По изложените съображения оспорвания акт следва да бъде потвърден, а жалбата против него съответно отхвърлена като неоснователна и недоказана.
Предвид изхода на делото, основателна се явява и претенцията на ответника по жалбата за присъждане на разноски в размер определен по чл. 78, ал. 8 от ГПК във чл. 37 от Закона за правната помощ вр. с чл. 144 от АПК за юрисконсултско възнаграждение. Неоснователно е възражението на процесуалният представител на жалбоподателя, че след като ответник по жалбата е физическо лице, същото не може да бъде представлявяно от юрисконсулт, а само от адвокат по силата на чл. 32, т.1 от ГПК. В конкретната хипотеза ответникът по жалбата не участва в личното си качество, а като издател на оспорвания по делото административен акт. Отделен аргумент в полза на това становище, че актосъставителят може в това качество да бъде представляван от юрисконсулт на учреждението е, че отговорността за разноски като вид отговорност за вреди по силата на чл. 205 от АПК е на самото юридическо лице, представлявано от органа, издал незаконосъобразния акт- т.е. ОД на МВР, което е ЮЛ по силата на чл. 37 от ЗМВР .
Водим от гореизложеното и на основание чл.
172, ал.2 от АПК, съдът
Р Е
Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на Н.Д.А., с ЕГН – ********** *** , със съдебен адрес ***/ адв. А.И./, против Заповед за задържане на лице рег. № 1910-зз-67/20.04.2020 г., издадена от М.И.Я. - старши полицай в група „Охрана на обществения ред“ към РУ като неоснователна и недоказана.
ОСЪЖДА Н.Д.А., с ЕГН – ********** *** разноски в производството в размер на 100- сто- лева.
Решението подлежи на касационно обжалване в 14- дневен срок от съобщаването му на страните по електронен път, пред Административен съд – Кюстендил.
Районен съдия :