гр. Силистра,20.06.2017 г.
Силистренският
окръжен съд, търговско отделение в закрито заседание
проведено
на двадесети юни през
две хиляди
и седемнадесетата година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТЕОДОРА ВАСИЛЕВА
при участието на
съдебния секретар и в
присъствието на прокурора
, като
разгледа докладваното от
председателя т. д. № 59
/2(016 г. по описа
на СОС
и за
да се произнесе, взе
в предвид
следното:
С определение № 132/29.03.2017г., постановено по
настоящото дело, съдът е прекратил производството
по търговско дело № 59/2016 г. по описа на Силистренски окръжен съд, поради
недопустимост на исковата молба, предявена от
Министерство на земеделието и храните - гр. София, бул. „Христо Ботев” №
55, представлявано от Министъра на земеделието и храните, чрез процесуален
представител, против КАЙНАК АГРО 2”
ЕООД, ЕИК ********* представлявано от Марин Рашков Иванов, със седалище и адрес
на управление: с.Кайнарджа, обл. Силистра, с която моли съда да приеме за
установено между страните че ответникът дължи на ищеца сумата в размер на 295 238.32 лева,
представляваща арендното плащане за стопанските 2012/2013 г., 2013/2014г„ по
Договор за аренда № ДА 50/31.08.2012 год., както и законна лихва от
06.10.2015г., до изплащане на вземането, претендира разноски и възнаграждение.
С определение №
300/26.05.2017 г., постановено по ч.т.д. № 275/2017 г. Варненския апелативен
съд е ОТМЕНИЛ определение №132/29.03.2017 г. на Окръжен съд Силистра по
т.д.№59/2016 г., с което е прекратено производството по същото дело и е ВЪРНАЛ
делото на същия съд за прилагане на разменените допълнителни искови молби по
двете дела и за продължаване на разглеждането му. Апелативният съд е приел, че
пред ОС Силистра са висящи две дела между същите страни с предмет искове
чл.422 ГПК - настоящото т.д. №59/2016 г. с цена на иска - 29376.14 лв. и т.д.
№58/2016 г. с цена на иска - 295238.32 лв във връзка с издадени заповеди за
изпълнение в заповедни производства, съответно по ч.гр.д. №1485/2015 г. и по
ч.гр.д. №1484/2015 г. на РС-Силистра. Допълнителната искова молба неправилно е
била подадена от ищеца по първото дело - т.д.№59/2016 г. вместо по второто -
т.д. №58/2016 г., като деловодството на съда не е констатирало грешката в
номерата на делата и не е разменило и докладвало коректно подадените по двете
дела погрешно книжа.
Съдът счита, че
в случая не е налице такава размяна на съдебни книжа по следните съображения:
Действително, двете дела . т.д. № 58/2016 г. и т.д. №
59/2016 г. са образувани в Силистренски окръжен съд в един и същи ден. Не
отговаря на истината , обаче, твърдението, че по делата са разменени книжата и
неправилно са поставени тези по т.д. № 58/2016 г. в т.д. № 59/2016 г. и
обратно. Следва да се има предвид, че при постановяване на определение №
132/29.03.2017г., по настоящото дело, съдия – докладчикът не е ровил в т.д. № 58/2016 г., за да проверява
какви книжа има там, тъй като то е на друг докладчик и не е бил запознат, че
има сходство с друго дело в съда, но след като беше указано от ВнАС да стори
това, същият констатира, че няма размяна на книжата по двете дела.И в двете
дела, след подаване на исковите молби, които са от един и същ ищец против един
и същ ответник но с предмет различни арендни договори, съответно и различни по
размер искови претенции, са постъпили отговори и допълнителни искови молби, на
които е означено , че се подават по съответното дело – № 58/2016 или№ 59/2016
г. и в това отношение няма размяна. Тези, на които е посочено, че са по т.д. №
58/2016 г. са си по това дело, а тези, които са подадено по т.д. № 59/ 2016 г.
са , съответно по т.д. № 59/2016 г. Съдът служебно установи, по указание на
ВнАС, че и двата отговора на ответника КАЙНАК АГРО 2” ЕООД, ЕИК *********
представлявано от Марин Рашков Иванов, със седалище и адрес на управление:
с.Кайнарджа, обл. Силистра, са абсолютно идентични, касаят претенцията в размер на 295 238,
32 лв. и договор за аренда № 50/31.12.2012 г., съответно, допълнителната искова
молба и по двете дела, подадена по реда на чл. 372 ГПК, отново касае същата
претенция и договор. На практика, интересът към исковата претенция от 29 376.14
лв. въз основа на договор за аренда
№49/31.12.2012 г. дружно е изоставен от
страните и същите изцяло акцентират на исковата сума в размер на 295 238, 32
лв. и договор за аренда № 50/31.12.2012 г., Същото се получава и когато съдът, с
определение №97/10.03.2017 г. , постановено по настоящото дело, указа на ищеца
да коригира исковата си молба и
допълнителната такава, предявени по
настоящото дело, против „КАЙНАК
АГРО 2” ЕООД, ЕИК ********* представлявано от Марин Рашков Иванов, със седалище
и адрес на управление: с.Кайнарджа, обл. Силистра, като уточни исковите си
претенции по основание и размер, като съобрази пределите на допустимост на
установителен иск по чл. 422 ГПК, съобразно издадената заповед по чл. 417 ГПК.
В отговора е депозирано допълнение към искова молба, постъпило в СсОС на
28.03.2017 г. и е посочено, че се поддържа исковата претенция, съобразно
фактическите обстоятелства и формулирания петитум с допълнителната искова молба
по чл. 372 ГПК, т.е. за сумата в размер на 295 238, 32 лв. и договор за аренда
№ 50/31.12.2012 г. Тази искова претенция е изтъкната и в жалбата пред
апелативен съд Варна по повод обжалване на определение № 132/29.03.2017г.,
постановено по настоящото дело, с което
настоящата инстанция е прекратила производството по търговско дело № 59/2016 г.
по описа на Силистренски окръжен съд, поради недопустимост на исковата молба,
предявена от Министерство на земеделието
и храните - гр. София, бул. „Христо Ботев” № 55, представлявано от Министъра на
земеделието и храните, чрез процесуален представител, против КАЙНАК АГРО 2” ЕООД, ЕИК *********
представлявано от Марин Рашков Иванов, със седалище и адрес на управление:
с.Кайнарджа, обл. Силистра, тъй като прие, че същата е нередовна, по
съображения, че се прави недопустимо изменение на иска по смисъла на чл.214 ГПК, тъй
като между фактическите обстоятелства и петитума, изложени с исковата молба и с
допълнителната такава, няма никаква връзка, освен страните по тях. Именно тук
Варненски апелативен съд счита, че е налице единствено техническа грешка, като
книжата по едното дело са приложени по другото и обратно. На практика, обаче,
след различието на исковите молби, всички други подавани и от двете страни
книжа са едни и същи, като е сменян само номера на делото, по което се подават.
С това процесуално развитие на производството се
толерира небрежността и неглижираното поведение на страните към съдебното
производство, а същевременно се санкционира съдът за прецизното прилагане на
процесуалните разпоредби на ГПК. След като, по указания на ВнАС настоящата
инстанция следва да приеме исковата молба за редовна, и след като се поддържа
от ищеца не само пред настоящия съд , но и пред Варненски апелативен съд, че исковата претенция е за сума в размер на
295 238, 32 лв. и договор за аренда № 50/31.12.2012 г., то, производството по
настоящото дело следва да бъде прекратено, тъй като служебно известно е на
съда, че т.д. № 58/2016 г. , което понастоящем е приключило и чака
постановяване на съдебен акт по същество на спора, има същия предмет и е между
същите страни. Налице са предпоставките на чл.126 ГПК, тъй като, когато в един
и същ съд или в различни съдилища има висящи две дела между същите страни, на
същото основание и за същото искане, по-късно заведеното дело се прекратява
служебно от съда. В случая, поне по хронология на номерата, настоящото дело е
по – късно заведено от т.д. № 58/2016 г., поради което и производството по него
следва да бъде прекратено.
Водим от горното ОС
О П Р Е Д Е Л И:
ПРЕКРАТЯВА производството по т. дело № 59 / 2016
г., по описа на Силистренски окръжен
съд.
Определението подлежи на
обжалване пред Варненски апелативен съд в едноседмичен срок от получаването му
от страните по делото.
СЪДИЯ: