Решение по дело №800/2014 на Окръжен съд - Пловдив

 

       Р   Е   Ш    Е      Н     И     Е  № 2012

 

                                                            Гр. Пловдив , 24.11.2014  г.

 

                                             В   И М Е Т О   Н А    Н А Р О Д А

 

            ПЛОВДИВСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение

 в  заседание  на 02.10.2014 година в състав :

 

                                                                        ПРЕДСЕДАТЕЛ:СОНЯ ГЕШЕВА                                                                                ЧЛЕНОВЕ  :  МАРИЯ ПЕТРОВА

                                                                                                ТОСКО АНГЕЛОВ

 

и при участието на секретар А. А. ,като разгледа докладваното от председателя  гр.д.800 2014 година ,за да се произнесе взе предвид следното:

 

            Производството е по реда на чл.435 ал.4 от ГПК.

            Постъпила са жалба  от  Ц.М.  против действие на ЧСИ Горчев по изп.дело 397/2013 година ,касаещо насрочване на публична продан на недвижим имот с идентификатор 00702.512.200.7.12 по кадастралната карта  и кадастралните регистри на  гр.Асеновград от 12.02.2014 година до 12.03.2014 година над ½ ид. част . Твърди  се в  жалбата,че имота е съсобствен между нея и длъжника по изпълнителното производство Г.С. ,като  ½ ид. част била нейна собственост, при което  изнасяне на публична продан  на ¾ ид. части от имота било неправилно и следвало да се отмени ,тъй като се накърнявали нейните права .

            Становището на  взискателя- „Банка Пиреос България” АД ,с което се заявява,че жалбата е неоснователна.

            Длъжникът Г.С. не е  взел становище по жалбата.

            Становището на ЧСИ - Горчев  е ,че жалбата е неоснователна ,като съображенията му са ,че правата на длъжника върху имота са в размер на ¾ ид. части  и по този начин предприетите от него действия не се разпростират върху имот, собственост на жалбоподателката.

            Пловдивският окръжен съд ,преценявайки доказателствата по делото намира за установено следното:

Жалбата   изхожда от трето лице  в изпълнителното производство твърдящо, че принудителните действия на ЧСИ са насочени  спрямо имот,за който  се твърди   да е собственост на  това третото лице и  има правен интерес да обжалва действията на съдия- изпълнителя, като същата е в срок и следва да се разгледа от съда. Пред съда са събрани доказателства – св. С. и З.  установяващи,че  имота  се ползва и стопанисва единствено от  жалбоподателката , поради  и което жалбата е допустима и ще следва да се разгледа по същество.

Изпълнителното производство е образувано  по молба на взискателя „Банка Пиреос България „ АД  срещу солидарните длъжници – „Спайдер Груп” ООД, ”Алпин Холидей” ООД ,” Г.С., Д. К., Д. К. , въз основа на  изп. лист  от 02.12.2012 година    по ч.гр.д. 20115450100408 на Чепеларския районен съд  по Заповед № 981 за изпълнение  на парично  вземане на основание чл. 417  от ГПК, за което е издадено разпореждане  от 01.12.2011 година .

От доказателства по изпълнителното производство ,проследени по хронология се установява , че по молба на взискателя  е наложена възбрана  на недвижим имот,собственост на солидарния длъжник Г.С. в размер на ¾ ид. части  от самостоятелен обект в  сграда с идентификатор 00702.512.200.7.12 по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр.Асеновград,предмет на настоящата жалба. След вписване възбрана на посочения недвижим имот, ЧСИ- Горчев е предприел принудително  изпълнение като е извършил опис на имота и е пристъпил към  продажба на същия имот ,като  е насрочил  публична продан от 12.02.2014 година  до 12.03.2014 година . За да се избегнат неблагоприятни последици  от обявената публична продажба, същата е била спряна  с определение на ПОС от 12.03.2014 година,когато е спряно изпълнителното производство по  изп. дело 397/2013 година .   От събраните доказателства  в съдебното изпълнение е видно, че длъжникът  Г.С. е собственик на ½ ид. част от посочения недвижим имот  ,придобит  с нот. акт за дарение № 161,том ІV  на 19.02.2008 година от М. С. ,за която няма спор да е майка както на жалбоподателката , така и на длъжника С.. Този нот. акт е вписан  в СВ  с Акт 63,том 17 ,дело 4666/2008 година , а след смъртта на М. Ст., починала на  08.06.2010 година длъжникът и жалбоподателката са наследили останалата ½ ид. част от имота и тъй като правата им са равни , то  жалбоподателката е станала собственик на ¼ ид. част , а длъжника на ¾ ид. част ,от които 2/4 ид. част по силата на дарението , а ¼ ид. част  като наследство от неговата майка.

Тъй като спорния момент в настоящето производство   са именно правата на длъжника, респективно тези на  жалбоподателката и  възражението направено от страна на М. относно  направения отказ от брат й  по отношение наследството останало от покойната  му майка  следва  да се проследят тези действия от съда . 

Както вече се посочи по- горе, след образуване изпълнителното производство  и предприетите от ЧСИ принудително изпълнение  , в това число и възбрана на недвижимия имот на 03.09.2013 година ,длъжникът С. е  предприел действия  , с които  се е отказал от наследството  на майка си М. С. ,който отказ е бил вписан в особената на книга на РС- Асеновград  на 31.10.2013 година . Значително по- рано , с декларация по чл. 14 от ЗМДТ  от 4.02.2009 година ,длъжникът С. е декларирал да притежава ¾ ид. части от процесния имот , а  жалбоподателката   ¼ ид. част  от този същи имот, придобити по  наследство и дарение.Горните доказателства  са достатъчни ЧСИ  да предприеме действия  като насочи принудително изпълнение  по отношение на процесния недвижим имот  върху ¾ ид. части ,като собствени на длъжника ,така че неговите действия са правилни и като такива ще следва да се потвърдят.

По отношение възраженията  развити от жалбоподателя и обсъждани от ЧСИ касаещи приложение разпоредбата на чл. 52  от ЗН , във вр. с чл. 49  от ЗН и  съответно  разпоредбата на чл. 51 от ЗН ,същите не  биха могли да се обсъждат в настоящето производство  , а биха били предмет на  исково производство , където съдът да прецени  действителността на извършения отказ от наследство от длъжника С. от наследството на майка си –М.С..

В настоящият казус е от значение  съществуващите доказателства  по изпълнителното производство за собственост на  ¾ ид. части от процесния имот за длъжника   преди образуване изпълнителното производство ,поради което действията на ЧСИ  са правилни и като такива жалбата  е неоснователна и ще се остави без уважение .

С оглед неоснователността на жалбата искането на  жалбоподателя за присъждане разноски е неоснователно и ще се остави без уважение.

Мотивиран от изложеното Пловдивският окръжен съд

 

 

   Р    Е   Ш    И    :

 

 

            ОСТАВЯ  без уважение жалбата на Ц.Т.  М.  против действие на ЧСИ Горчев по изп.дело 397/2013 година ,касаещо насрочване на публична продан на недвижим имот с идентификатор 00702.512.200.7.12 по кадастралната карта  и кадастралните регистри на  гр.Асеновград от 12.02.2014 година до 12.03.2014 година над ½ ид. част  до ¾ ид. части .

            ОСТАВЯ  без уважение искането на  Ц.Т. М., представлявана от адв. Р.  за присъждане разноски за настоящата инстанция.

            Решението не подлежи на обжалване.

 

 

                                                               ПРЕДСЕДАТЕЛ  :    

 

           

 

                                                                  ЧЛЕНОВЕ  :