М О
Т И В
И
към
присъда № 29/12.02.2020 г. по НЧХД
№ 339/2019 г. по
описа на Радомирския районен
съд, изготвени на 17.02.2020
г.
С тъжба по реда на
чл. 81 и сл. от НПК тъжителят Г.И.В., с ЕГН: **********, с адрес: ***, е
повдигнал обвинение против Р.Г.Г., с ЕГН: **********,
с адрес: ***, Б.П.С., с ЕГН: **********, с адрес: *** и В.Х.М., с ЕГН: **********,
с адрес: ***, за това, че на 26.12.2018 г., около 11,45 ч., в гр. Радомир, в
кафе-аперитив „Глобус“, находящ се на ул. „Велчо“ №
8, в съучастие като съизвършители са причинили на
тъжителя Г.И.В., с ЕГН: **********, с адрес: ***, разстройство на здравето,
извън случаите на чл. 128 и чл. 129 от НК, а именно: широкоплощно
охлузване на лицето в челната област на главата, разкъсно-контузна
рана в дясна челна област на главата с колатерално кръвонасядане и контузия с охлузване по външната повърхност
на дясна лакътна става и по левия долен крайник,
представляващо лека телесна повреда – престъпление по чл. 130, ал. 1 НК, вр. чл. 20, ал. 2 НК.
Тъжителят е предявил
против подсъдимите граждански иск за солидарното им осъждане да му заплатят
сумата от 4500,00 лева, представляваща обезщетение за причинени му
неимуществени вреди - болки и страдания в резултат на престъпното деяние, както
и за сумата от 139,00 лева, представляваща обезщетение за причинени имуществени
вреди от деянието, ведно със законната лихва върху претендираната
главница, считано от 26.12.2018 г. до окончателното ù изплащане.
С протоколно
определение от 25.11.2019 г. съдът е допуснал и приел за съвместно разглеждане
в наказателния процес предявения от тъжителя граждански иск.
Частният
тъжител, чрез повереника си адв. Д. Н.
от АК - Кюстендил, поддържа обвинението, пледира за признаването
на подсъдимите за виновни
по повдигнатите им обвинения, както
и за уважаване на гражданския иск
в пълния му
размер и присъждането на направените по делото разноски.
Адвокат-защитника на подсъдимите - адв. С. Иванова
от ПАК,
пледира съда да признае подсъдимите за
невиновни по
повдигнатите им обвинения, както и да отхвърли предявения гражданск
иск като неоснователен и недоказан.
В
последната си дума подсъдимите
молят да бъдат оправдани.
Съдът,
като прецени събраните по делото
доказателства, намира за установено следното:
ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:
На 26.12.2018 г.,
около 11,45 ч., тъжителят
Г.В. заедно с неговия приятел З.Й. посетили кафе –
аперитив „Глобус“, находящо се в гр. Радомир, ул.
„Велчо“ № 8. З.И. опитал да отвори вратата на заведението, но не
успял, тъй като подсъдимият Б.С. решил да си направи шега и дърпал вратата от
вътрешната страна. Тъжителят предложил да опита да отвори вратата, като я
издърпал силно навън, след което с подсъдимия С. си разменили няколко реплики и
подсъдимият нанесъл с юмруци удари на тъжителя, като съборил тъжителя на
земята, след което останалите двама подсъдими също се включили в побоя и
започнали да нанасят удари и ритници на тъжителя, който през цялото време викал
да го оставят и да спрат да го бият. Инцидентът продължил няколко минути и след
като боят приключил свидетелят Б. Д. помогнал на тъжителя да седне отвън на
един стол. Тъй като тъжителят не се чувствал добре и целият бил в кръв, на
място пристигнал екип на Спешна помощ, който транспортирал тъжителя до МБАЛ „Р.
Ангелова“ АД, гр. Перник, където последният бил настанен в хирургично отделение
и престоял там до 31.12.2018 г., след което бил изписан с диагноза „открита
дифузна травма на мозъка“.
ПО ДОКАЗАТЕЛСТВАТА:
Гореизложената фактическа обстановка се установява от
събраните
по делото и преценени по реда на чл.
14 от НПК доказателства: свидетелсксите показания, заключенията
(първоначално и допълнително) на вещото лице д-р Ч. и писмените доказателства,
приобщени към доказателствения материал по реда на
чл. 283 НПК.
След извършения
обстоен анализ на събраните в хода на съдебното следствие доказателства, съдът
намери подсъдимите Б.С., В.М. и Р.Г. за виновни в извършването на престъпление
по чл. 130, ал. 1 НК, вр. чл. 20, ал. 2 НК, поради
следното:
На първо място
следва да се посочи, че досежно развилите се събития
по възникналия конфликт и по нанасянето на телесното увреждане се очертават две
групи свидетели - очевидци. В първата група са свидетелите С. З. и Ц. В., чиито
показания са съответни само на обясненията на подсъдимите. И двамата твърдят,
че разправията е била провокирана от тъжителя, който е напсувал подсъдимия С.,
след което двамата са се сдърпали и са паднали върху намираща се пред
заведението саксия, като при падането тъжителят си е ударил главата. На
казаното от тях се противопоставят показанията на другата група свидетели
очевидци – Б. Д. и В. Г.. Така, в своите
показания св. Д. сочи, че подсъдимите са свалили Г. на земята, като
първоначално са тръгнали към З., но той е избягал, след което са започнали да
бият Г.. Пръв удари с юмруци в главата на тъжителя е нанесъл подсъдимият С.,
след което тримата подсъдими са повалили тъжителя на земята с удари и ритници и
са започнали да го бият, като боят е бил много жесток. След побоя тъжителят е
бил облян в кръв и свидетелят му е помогнал да седне
на стол отвън пред заведението, след което е повикан екип на Спешна помощ,
който е транспортирал тъжителя до МБАЛ „Р. Ангелова“ АД, гр. Перник. Свидетелят
В. Г. сочи, че неволно е станал свиидетел на побоя,
тъй като на 26.12.2018 г. по същото време е пазарувал в магазин, разположен в
близост до процесното заведение. Излизайки от
магазина, е видял как подсъдимият С. нанася с юмруци удари на тъжителя, като
вследствие на ударите последният е паднал на земята отпред пред заведението и в
този момент са се включили и останалаите двама
подсъдими, които започнали да го ритат, като подсъдимият Г. натиснал с коляно
главата на тъжителя и го налагал с юмруци.
Именно показанията
на втората група свидетели се кредитират от съда при изграждане изводите от
фактическа страна. Заявеното от свидетелите С. З. и Ц. В. за посочените по-горе
факти не се възприема с доверие, тъй като е изолирано от останалата събрана по
делото доказателствена съвкупност, кредитирана от
съда. Наред с това е в противоречие не само с показанията на свидетелите Б. Д.
и В. Г., но и с първоначалното и допълнително заключение по назначената СМЕ,
изготвено от вещото лице д-р Ч. и издадената
от МБАЛ „Р. Ангелова“ АД епикриза на 31.12.2018 г. От
заключението на вещото лице, както и от приложената по делото епикриза се установява, че след инцидента тъжителят е имал
следните увреждания: широкоплощно охлузване на лицето
в челната област на главата, разкъсно-контузна рана в
дясна челна област на главата с колатерално кръвонасядане и контузия с охлузване по външната повърхност
на дясна лакътна става и по левия долен крайник, като
на 30.12.2018 г. в болничното заведение е извършено опресняване на ръбовете на
раната с евакуация на детритна материя и кръвни съсиреци от подкожието и ексцизия на гранулационна тъкан,
промивка с кислородна вода и хемостаза, марлена тампонада и компресивна превръзка. Наред с това от показанията на св. А.
Л., която е посетила тъжителя в болничното заведение непосредствено след
инцидента, се установява, че Г. е имал множество рани по лицето, подувания и
синини, в т. ч. и по ръката. Изпитвал е силна болка и не можел добре да покаже
раните. Имал множество рани и по главата, както и съсирек
в едното око. Показанията на св. Лазарова съвпадат изцяло с показанията на св.
Димитров, според когото след побоя тъжителят е бил облян
в кръв, като наред с това тези показания кореспондират напълно и със
заключението на вещото лице и приетата по делото медицинска документация.
От друга страна са
показанията на св. З.и В., които влизат в противоречие, както с показанията на
св. Л. и Д., така и със заключенията на вещото лице д-р Ч. и с медицинската
документация, събрана по делото. Това е така, тъй като и двамата свидетели
твърдят, че след инцидента не са видели тъжителят да има каквито и да било рани,
нито кръв по себе си. При това положение обаче не става ясно каква е била
причината подсъдимият Г. да сложи тъжителя да седне на стол, след като по
думите на свидетелите, той не е имал никакви наранявания след инцидента.
Показанията на св. Зарев и Васев звучат нелогично и поради факта, че след
инцидента, при който се твърди, че при спречкването тъжителят и подсъдимият С.
са паднали на земята, тъжителят е бил с множество наранявания по тялото, което
е наложило да бъде откаран в болница, където е престоял пет дни, докато
подсъдимият С. не е имал физически наранявания, не е преглеждан от лекар и не е
посещавал болнично заведение.
В тази връзка
следва да се отбележи, че една от основните защитни тези на подсъдимите, а
именно, че нараняването в областта на главата на тъжителя се дължи на инцидент,
състоял се няколко месеца по-рано и всъщност извършеното на 30.12.2018 г. в
МБАЛ „Р. Ангелова“ АД опресняване на ръбовете касае именно това нараняване, се
опровергава напълно от допълнителното заключение на вещото лице д-р Ч., според
когото в медицинската документация, издадено от Спешно приемно отделение и от Хирургично
отделение на МБАЛ „Р. Ангелова“ АД, гр. Перник на името на Г.В., е отразено
наличие на разкъсно-контузна рана в дясната челна
област на главата, докато при постъпването на тъжителя за лечение във ВМА –
София на 23.10.2018 г. е била налична рана в дясната теменна област на главата,
като лечението, проведено в МБАЛ „Р. Ангелова“ АД, гр. Перник, няма връзка с
травматичното увреждане, получено на 23.10.2018 г. и във врзъка
с последвалото му хирургично лечение през м. октомври 2018 г. във ВМА – София.
В аспекта на изложеното
дотук, следва да се посочи, че на показанията на свидетелите Б. Д., В. Г. и А.
Л. се дава вяра изцяло, не само заради липсата на вътрешни противоречия помежду
им, но и заради съответствието им с останалите писмени доказателства по делото,
както и със заключението на вещото лице д-р Ч..
При кредитирането
на последните, съдът отчете обстоятелството, че св. Л. живее на съпружески
начала с тъжителя В., но прие, че показанията ù са достоверни,
последователни и логични, като кореспондират и със събраните по делото писмени
доказателства, както и със заключението на вещото лице.
От другата страна,
както се посочи, са показанията на св. Зарев
и Васев, на които съдът не дава вяра, тъй като намира, че същите са напълно
изолирани от останалия събран по делото доказателствен
материал. Тук следва да се посочи, че макар св. Васев да е категоричен, че не е
видял никой от подсъдимите да удря тъжителя, в показанията си пред съда св.
Зарев не е в така степен категоричен, заявявайки „Боби може и да е ударил
частния тъжител“.
Относно обясненията
на подсъдимимите съдът съобрази, че следва да се
отчете безусловно гарантираното от закона право (чл. 55 НПК) на всеки подсъдим
да дава каквито желае обяснения по обвинението. Това основно право е коренно
различно от задължението, вменено на свидетелите да говорят истината в
наказателния процес под угрозата да бъдат подведени под наказателна отговорност
по чл. 290 НК. Обясненията на подсъдимия са основно негово средство за защита и
доказателствено средство, чиято доказателствена
стойност се предопределя както от тяхната последователност и логичност, така и
от съответствието им с останалия приобщен доказателствен
материал (в този смисъл решение № 685/11.12.2003 г. по н. д. № 537/2003 г. на
ВКС, НК, I н. о.). В тази насока, при пълно съобразяване с процесуалните
правила, визирани в чл. 14, ал. 1 и чл. 107, ал. 5 НПК, съдът прие, че
обясненията на подсъдимите представляват защитна теза, но същите не са
убедителни, като не се потвърждават от другите събрани по делото доказателства.
Събраните и
обсъдени по този начин доказателства по делото са безпротиворечиви
и взаимно допълващи се и водят до единствено възможен извод, непораждащ никакво
съмнение във вътрешното убеждение на съда, затова, че на 26.12.2018 г. тримата
подсъдими в съучастие, като съизвършители, са
извършили престъплендие по чл. 130, ал. 1 НК, вр. чл. 20, ал. 2 НК.
Деянията са
извършени от подсъдимите при пряк умисъл като форма на вина, като подсъдимите
са съзнавали общественоопасния им характер,
предвиждали са общественоопасните последици и са
искали настъпването им.
Като причина за
извършване на престъпленията от тримата подсъдими следва да се отбележи
несъобразяването и незачитането на обществените отношения, които осигуряват
неприкосновеността на човешкото здраве и физическата цялост на личността.
Гореизложените
обстоятелства по отношение на извършените престъпления мотивираха съда да приеме, че целите на
наказанието, посочени в чл. 36 НК, могат да бъдат постигнати и като наказанията
бъдат определени по следния начин:
За престъплението
по чл. 130, ал. 1 НК законодателят e предвидил наказание „лишаване от свобода“
до 2 години или „пробация”. Видно от справките за
съдимост, подсъдимите Б.С. и Р.Г. не са осъждани, нито са освобождавани от
наказателна отговорност по реда на раздел IV от глава VIII от НК, докато
подсъдимият В.М. е осъждан, но същият е реабилитиран по право на основание чл.
86, ал. 1, т. 1 НК, като настъпилата
реабилитация по право по предходното му осъждане заличава напълно неговите
последици, от престъпното деяние не са настъпили щети, които да са съставомерни, от което следва, че са налице предпоставките
на закона да бъдат освободени от наказателна отговорност при условията на чл. 78а НК.
С оглед определяне
размера на предвидените наказания, съдът отчете, че подсъдимите не представляват
голяма обществена опасност и счете, че целите на наказанието могат да бъдат
постигнати, като им бъдат наложени административни наказания на основание чл.
78а, ал. 1 НК – „глоба“ в размер на минималния, предвиден от закона, действащ
по време на извършване на деянието, а именно 1000,00 лева.
Така определените
наказания съдът счита за справедливи и съответстващи на тежестта, обществената
опасност и моралната укоримост на извършените
престъпления и подходящи да повлияят поправително и превъзпитателно към спазване
на законите и добрите нрави.
По този начин и с тези
наказания съдът счита, че ще бъдат постигнати целите на генералната и частната
превенция.
По отношение на
предявения граждански иск за претърпените от пострадалия имуществени и неимуществени вреди в резултат от извършеното
от подсъдимите престъпление, съдът счита, че същият е допустим и частично
основателен по следните съображения: на първо място се претендира присъждане на
обезщетение за причинени в резултат на процесните
деяния неимуществени вреди. В случая става дума за нарушаване на общото правило
да не се вреди другиму – чл. 45 ЗЗД. В кръга на претендираните
неимуществени вреди влизат най-общо казано всички отрицателни последици,
настъпили за пострадалия, при наличието на които възниква разглежданата отговорност.
Изходно положение е правилото, според което се дължи обезщетение за всички
вреди, които са пряка и непосредствена последица от деянието (чл. 51 ЗЗД).
Налице е противоправно поведение от страна на
подсъдимите, в резултат на което са възникнали вредите от деянието и тези вреди
са в причинна връзка с определена обективирана,
съзнателна човешка проява.
Размерът на обезщетението
за неимуществени вреди следва да възмезди пострадалия за всички отрицателни
последици, настъпили в резултат на деянието, въпреки, че засегнатите блага в
тези случаи нямат цена. Следва да се съчетае действителната незаместимост
на загубеното благо с необходимостта да се даде обезщетение, макар и
несъвършено. По силата на чл. 52 ЗЗД съдът следва да определи размера на
обезщетението за неимуществени вреди по справедливост, от което следва, че не
само размерът, но и основанието на обезщетението е подчинено на справедливостта
(т. 13 от ППВС № 7/1959 г.). Понятието „справедливост” по смисъла на чл. 52 ЗЗД
не е абстрактно, то е свързано с преценката на редица конкретни обективно
съществуващи обстоятелства, които трябва да се имат предвид при определяне
размера на обезщетението, а именно – характерът на увреждането, начинът на
извършването, обстоятелствата при които е извършено, допълнителното влошаване
на здравето, причинените морални страдания и др. (ППВС № 4/1968 г.). Именно
съобразявайки всички тези обстоятелства във връзка с претенцията за обезщетение
за неимуществени вреди, съдът на основание чл. 52 ЗЗД счита, че е справедливо
гражданският иск за причинените неимуществени вреди да бъде уважен в размер на 3000,00
лева, като се вземат предвид претърпените болки и страдания в резултат на получените
травматични увреждания. В останалата му
част до пълния предявен размер искът бива отхвърлен като неоснователен и
недоказан.
Гражданският иск за
причинените имуществени вреди е уважен за сумата от 139,00 лева, тъй като по
делото са нагажирани доказателства за направени
разходи от частния тъжител във връзка с наложилото се лечение след инцидента.
Съдът осъди
подсъдимите да заплатят направените от частния тъжител деловодни разноски - държавна
такса, депозит за вещо лице и адвокатско възнаграждение, съгласно чл. 189, ал. 3 НПК, а така също и да заплатят в полза на държавата дължимата държавна такса
върху уважената част на предявените граждански искове.
Водим от горното
съдът постанови присъдата си.
РАЙОНЕН
СЪДИ: